Длъжен си...

Как възприемате този израз - смятате ли, че сте длъжни на някого ?

Хм..този израз доста дълго време ме караше да се чувствам виновна...
Вече не!!
Дългът е нещо,което ти сам усещаш.Не може да ти се внуши отвън.
И така..свободно решавай как да постъпиш.Ти най-добре знаеш начина.
Поздрави и успех!!!!

...che nikoi ne ti e dlazen s nisto na teb vaprosa otpada....

Длъжен съм ...., на една банка , добре че не е на мафията
Имам и едно задължение към теб, и както виждаш си го изпълнявам...

Длъжна - звучи ми грубо.
Задължена - да, има такива хора в живота ми.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Ако ми разрешиш - ще я погледна и от един друг аспект, който мен лично много ме притеснява в България. Лесно може да се забележи, че държавната машина, в това число и самата Конституция, използва думата "дълг" тогава, когато не може да се използва някаква друга, по-разумна, дума. Например, ти знаеш ли, че твой "дълг" и "въпрос на чест" е да защитаваш "отечеството си"? И че иначе "ще бъдеш преследвана с цялата строгост на закона"? За момчетата да не говорим - всички те са "длъжни" да положат някаква абсурда "военна клетва", където се заклеват в такива безумия и отживелици, че чак ми става лошо - е, "верността към партията" отпадна, но и до ден днешен трябва да се "закълнеш", че ще "жертваш живота си" и прочее абсурдни безмислици, които за последен път са имали значени в началото на 19-ти век. В едни новини вчера (или днес) прочетох, че всички граждани били длъжни да спрат, като чуят днес сирените. Представяш ли си? Да принизяват уважението към героите, паднали за свободата, до "дълг". Ботев, (а и всички други истински борци за свобода), биха се обърнали в гроба, ако разберяха, че някой е "длъжен" да ги почита. Според мен, "дълг" е едно отживяло понятие. Аз лично се възмущавам винаги, като чуя тази дума. В нашия свят тя на всякъде трябва да бъде заменена с "имаш право да" или "въпрос на личен избор е".

не бери грижа за мене, и аз отдавна не се чувствам виновна за тези неща. Надявам се в скоро време изобщо да изкореня вината.

но се учудвам, че мои връстници все още смятат, че родителите им са длъжни да правят за тях разни неща. А и не само те, за съжаление.

този начин на изразяване. Защо задължение, нима не ти е приятно да го правиш ?

разлика между дълг и задължение. В какво точно се изразява, би ли обяснила ?

не се чувствам длъжна на никого, а и не искам някой да се чувства мой длъжник. Правя това, което ми харесва, а ако не ми харесва, гледам по-бързо да се убедя, че е хубаво и да го избера като такова.
Иначе си пиши каквото искаш, не търси разрешение. Нали сме тук да обменяме мисли.

По-скоро бих казал, че не забравям, когато някой ми е направил добро, жест, нещо важно за мен... И ако/когато мога - опитвам се да направя каквото мога и за него. Не че не правя, когато мога за други хора, дето не са направили ... не за това е темата. И го разбирам така, защото когато правя нещо за някого (или давам, раздавам...), не очаквам нито благодарност, нито връщане жеста нито отплата. Вероятно и за това думата "длъжен съм" е за мен само когато имаш да връщаш пари или вещи...



Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

Кое да ми е приятно?Да вземам парите, или да ги връщам?

Разлика между дъл ги задължение има разбира се. Но тук ставаше дума за разлика между "длъжна съм" и "задължена съм някого". Според мен "Длъжна" означава, че трябва да направя нещо, независимо искам или не. А "Задължена" - че чувствам, че бих искала да направя нещо за някого, защото имам да му се реванширам. Усещаш ли нюанса?
А дългът е много по- общо и важно понятие от заделжънието. Задължение може, например, да е да измиеш чиниите вкъщи. Но това не е твоят дълг. Дълг е да си добра майка, да си благодарна дъщеря, да си предана съпруга и т.н., т.н. Това пак като пример.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

С риск да ме сметнеш за досадна, ще попитам: След всичко, което прочетох не ми стана ясно за дълг ли говорим или за чувство за вина, защото ако е второто е въпрос на гледна точка. Аз лично , почти постоянно изпитвам чувство на вина. За това, че някой не ме е разбрал, или че аз не съм разбрала, за думи, които съм казала, за неща които съм направила или не съм и .............
такива разни неща.

се отнасяше към втората част на постинга ти.
А иначе - ако беше жена, нямаше да питам кое ти е приятно, повече от ясно е - парите да се похарчат по възможно най-бързия начин.

написаното. А какво мислиш за непоисканото добро ?

усещам какво искаш да ми кажеш, но като чуя, че съм длъжна, нещо в мене завира и почвам да правя обратното на това, което се иска. Та тези, които ме познават, избягват да използват тази думичка. Достатъчно отговорна съм, за да не ми се казва какво съм длъжна да правя.

не си падам по дългите обяснения и не винаги става ясно какво искам да кажа. Не че като използвам повече думи става по-ясно де.
В случая не знам за какво точно говорим, май за дълга. Но обикновено тази реплика " длъжен си " се използва, за да ти вменят чувство на вина, да ти напомнят, че не вършиш нещата така, както е прието. А според мене трябва да слушаме себе си, вътрешния си глас, а не кой какво ни говори. Иначе непрекъснато ще бъдем жертва на манипулации.

непоискано добро? В смисъл, че някой ти направи на теб? Приемаш го и не го забравяш. Както и ти когато правиш на някого добро, без той/тя да го е искала от теб. Не очакваш нищо в замяна !!! Правиш го, защото го мислиш за редно, защото можеш (имаш възможности да помогнеш - било то съвет, връзки, пари, труд ... с каквото можеш) и ... просто е това. Може някой ден да направиш добро на същия човек, може на друг...



Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран