Изгрев
40 отговора
867 прегледа
Изгрев
Не го бях гледала отдавна - най-красивият изгрев на земята. Слънцето, огън червено, подпали всичко наоколо... Бях забравила колко красиво може да бъде.
А моето слънце, вътре в мен, залезе... Никога няма да забравя тази нощ, това утро, думите, изречени с болка и тъга; премълчаните думи заедно с болката и тъгата. Мрак.
Не бива да се забравя - така, както всеки изгрев ще ми припомня всичко отново и отново.
"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."
А моето слънце, вътре в мен, залезе... Никога няма да забравя тази нощ, това утро, думите, изречени с болка и тъга; премълчаните думи заедно с болката и тъгата. Мрак.
Не бива да се забравя - така, както всеки изгрев ще ми припомня всичко отново и отново.
"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."
Re: Изгрев
Радвай се и на тъгата си, така както се радваш на слънцето. Обичай я.
Докато си тъжна никога няма да си сама :-).
Подарявам ти това:
Когато се роди моята Печал
Когато се роди моята Печал, аз грижовно се заех да я храня и да бдя над нея с любов и нежност.
Така моята Печал порастна като всяка жива твар - и стана силна, красива и пропита от чудни сладости.
И взаимно се обичахме, моята Печал и аз, обичахме и света около нас, защото тя имаше любящо сърце, а моето сърце беше любящо благодарение на нея.
И когато разговаряхме с моята Печал, дните ни се сдобиваха с крила, а нощите ни се населяваха със сънища - защото моята Печал беше сладкодумна и аз също бях сладкодумен благодарение на нея.
И когато пеехме заедно, моята Печал и аз, съседите излизаха на прозорците, за да ни слушат - защото песните ни бяха дълбоки като морето и изпълнени със странни спомени.
И когато вървяхме заедно,моята Печал и аз, хората ни гледаха топло и шепнеха благи до немайкъде думи. А някои ни наблюдаваха завистливо І защото моята Печал беше възвишена, а аз бях горд да крача до моята печал.
Ала моята Печал умря, както всяка жива твар, и аз останах сам с размислите и вглъбението си.
А сега когато говоря, думите ми тежко кънтят в собствените ми уши.
А когато пея, съседите вече не излизат да слушат песните ми.
А когато вървя по улиците, вече никой не ме гледа.
Единствено в съня си чувам как гласове мълвят състрадателно:
- Вижте, тук почива човекът, чиято Печал умря.
И когато се роди моята Радост
Когато се роди моята Радост, аз я взех в обятията си, качих се на покрива и викнах:
- Елате хора, елате да видите - днес у мен се роди радостта! Елате да видите колко ведра е тя и как се смее, огряна от слънцето!
Ала никой не дойде да погледа моята радост - и голямо бе изумлението ми.
Всеки ден, в продължение на седем месеца, аз огласявах радостта си от покрива - ала никой не ме слушаше. Моята радост и аз бяхме забравени и изоставени от всички.
И Радостта ми порастна бледа и измъчена - защото нямаше друго сърце освен моето, което да се наслаждава на красотата й, нито други устни, които да целуват нейните.
И Радостта ми умря от самота.
А сега вече си припомням мъртвата ми радост единствено чрез представата за мъртвата ми Печал. Но паметта не е нещо повече от есенен лист, който за миг шумоли от вятъра, а сетне притихва.
Халил Джубран
As You Like It
Докато си тъжна никога няма да си сама :-).
Подарявам ти това:
Когато се роди моята Печал
Когато се роди моята Печал, аз грижовно се заех да я храня и да бдя над нея с любов и нежност.
Така моята Печал порастна като всяка жива твар - и стана силна, красива и пропита от чудни сладости.
И взаимно се обичахме, моята Печал и аз, обичахме и света около нас, защото тя имаше любящо сърце, а моето сърце беше любящо благодарение на нея.
И когато разговаряхме с моята Печал, дните ни се сдобиваха с крила, а нощите ни се населяваха със сънища - защото моята Печал беше сладкодумна и аз също бях сладкодумен благодарение на нея.
И когато пеехме заедно, моята Печал и аз, съседите излизаха на прозорците, за да ни слушат - защото песните ни бяха дълбоки като морето и изпълнени със странни спомени.
И когато вървяхме заедно,моята Печал и аз, хората ни гледаха топло и шепнеха благи до немайкъде думи. А някои ни наблюдаваха завистливо І защото моята Печал беше възвишена, а аз бях горд да крача до моята печал.
Ала моята Печал умря, както всяка жива твар, и аз останах сам с размислите и вглъбението си.
А сега когато говоря, думите ми тежко кънтят в собствените ми уши.
А когато пея, съседите вече не излизат да слушат песните ми.
А когато вървя по улиците, вече никой не ме гледа.
Единствено в съня си чувам как гласове мълвят състрадателно:
- Вижте, тук почива човекът, чиято Печал умря.
И когато се роди моята Радост
Когато се роди моята Радост, аз я взех в обятията си, качих се на покрива и викнах:
- Елате хора, елате да видите - днес у мен се роди радостта! Елате да видите колко ведра е тя и как се смее, огряна от слънцето!
Ала никой не дойде да погледа моята радост - и голямо бе изумлението ми.
Всеки ден, в продължение на седем месеца, аз огласявах радостта си от покрива - ала никой не ме слушаше. Моята радост и аз бяхме забравени и изоставени от всички.
И Радостта ми порастна бледа и измъчена - защото нямаше друго сърце освен моето, което да се наслаждава на красотата й, нито други устни, които да целуват нейните.
И Радостта ми умря от самота.
А сега вече си припомням мъртвата ми радост единствено чрез представата за мъртвата ми Печал. Но паметта не е нещо повече от есенен лист, който за миг шумоли от вятъра, а сетне притихва.
Халил Джубран
As You Like It
Re: Изгрев
Може и така да се каже;). Когато има с кого да съпреживея Красотата се чувствам като част от Цялото. Тогава най-добре усещам Любовта.
Сигурно не е ново за вас, но с теб и the_witch, а и с всички останали искам да споделя и това:
За любовта
И рече му Ал-Митра:
— Кажи ни за Любовта
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
— Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.
Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта й стига любовта.
Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.
Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.
За радостта и скръбта
Тогава една жена помоли:
— Кажи за Радостта и Скръбта.
А той в отговор й рече:
Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.
Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи.
И как ли би могло да бъде инак?
Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.
Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ?
И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?
Както се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.
Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.
Чули сте да казват: "Радостта е по-велика от скръбта", а от други сте чували: "Не, скръбта е по-велика."
Но аз ви казвам, че двете са неделими.
Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала в леглото ви.
Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си.
Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие.
Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго ще се надигат и спадат.
Джубран Халил Джубран
"Пророкът"
As You Like It
Сигурно не е ново за вас, но с теб и the_witch, а и с всички останали искам да споделя и това:
За любовта
И рече му Ал-Митра:
— Кажи ни за Любовта
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
— Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.
Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта й стига любовта.
Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.
Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.
За радостта и скръбта
Тогава една жена помоли:
— Кажи за Радостта и Скръбта.
А той в отговор й рече:
Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.
Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи.
И как ли би могло да бъде инак?
Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.
Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ?
И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?
Както се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.
Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.
Чули сте да казват: "Радостта е по-велика от скръбта", а от други сте чували: "Не, скръбта е по-велика."
Но аз ви казвам, че двете са неделими.
Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала в леглото ви.
Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си.
Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие.
Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго ще се надигат и спадат.
Джубран Халил Джубран
"Пророкът"
As You Like It
Re: Изгрев
krasiv e izgreva, kogato go vizhdash s chakashti ochi.
i oshte po-krasiv e, kogato ot moreto slynceto izvira.
i svetlinata te zaliva, dokato iztrivash sledata ot sylza, ot mynichka, i tolkoz dylga vecher.
no utroto veche e doshlo - posreshtni go sys usmivka.
i oshte po-krasiv e, kogato ot moreto slynceto izvira.
i svetlinata te zaliva, dokato iztrivash sledata ot sylza, ot mynichka, i tolkoz dylga vecher.
no utroto veche e doshlo - posreshtni go sys usmivka.
Re: Изгрев
Винаги има някой преди нас да каже нещата които искаме да знаем
бива да ги фомулираме и сами
но и не е лошо да погледнем какво е било
толкова точно
чак боли на моменти да виждаш
какво е
казано с думи
значи не си сам значи и друг така е бил като тебе
сълзите са текли на воля при вида на изгрева
сълзи от мъка
....или от радост
кой може да каже
безкрайни сънища
сънувах
много фрагменти
беше в тях бегло и бягащо
не посмях да те докосна
а исках
не посмях да протегна ръка
а исках
исках много
ще протегна
ще се престраша и ....
... ЩЕ СЕ СЪБУДЯ
ще погледна през прозореца
навън е светло
изгрява нов ден
още един ...разделени
Х.
бива да ги фомулираме и сами
но и не е лошо да погледнем какво е било
толкова точно
чак боли на моменти да виждаш
какво е
казано с думи
значи не си сам значи и друг така е бил като тебе
сълзите са текли на воля при вида на изгрева
сълзи от мъка
....или от радост
кой може да каже
безкрайни сънища
сънувах
много фрагменти
беше в тях бегло и бягащо
не посмях да те докосна
а исках
не посмях да протегна ръка
а исках
исках много
ще протегна
ще се престраша и ....
... ЩЕ СЕ СЪБУДЯ
ще погледна през прозореца
навън е светло
изгрява нов ден
още един ...разделени
Х.
Re: Изгрев
Да, така, всичко отдавна, отдавна е казано...
Но не е допреживяно...
"безкрайността трудно се обхваща...
и бях там, и не бях,
защото ме е страх
да спя...
ако се сънуваме едновременно
един друг
дали това означава, че ще сме заедно
в другата реалност?
а може би вече сме
заедно някъде там...
П."
"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."
Но не е допреживяно...
"безкрайността трудно се обхваща...
и бях там, и не бях,
защото ме е страх
да спя...
ако се сънуваме едновременно
един друг
дали това означава, че ще сме заедно
в другата реалност?
а може би вече сме
заедно някъде там...
П."
"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."
Re: Изгрев
Човек без "очи" е сляп. Красотата е навсякъде около нас - трябва просто да я открием за себе си и да и се наслаждаваме.
Човек е бил създаден да се нуждае от красота и от истинска, неподправена, чиста любов. Да, наистина имаме нужда от очи, които могат да открият бисери там, където анатомиятя не може да проникне.
Me4taja, zna4i jiveja
Човек е бил създаден да се нуждае от красота и от истинска, неподправена, чиста любов. Да, наистина имаме нужда от очи, които могат да открият бисери там, където анатомиятя не може да проникне.
Me4taja, zna4i jiveja
