Лека нощ

РЕВНОСТ


Прости, до днес не те обичах,

тъй както заслужаваш ти.

Съвсем ми беше безразлично

дали съм ти любим, прости.

Дори не те и забелязвах,

че съществуваш покрай мен.

Не те ревнувах, нито пазих.

Живеех с тебе ден за ден.

И честичко сам в други влюбен,

не страдах от страха нелеп,

че може и да те загубя

и да се влюбя. Тъкмо в теб!

До днес. Но днес, незнайно как тъй

един случаен джентълмен

ти хвърли погледче за кратко

и ти направи комплимент.

Дали на мен тъй ми се стори

или пък тъй си бе, не знам,

но пръв път друг ми заговори,

че имам хубава жена.

Че е харесвана, че грее

с особен чар, очи и глас,

че другите съзират в нея

туй, що недосъзирах аз.

И го съзрях. В един миг. С хубост

невиждана те аз видях.

- Нима, нима ще те загубя? -

си виках сам във адски страх.

Нима?! Но нещо по-нелеко

удари мисълта ми с чук:

какъв скъперник е човекът -

цени безценното до него

едва щом му посегне друг.

Уви

Tова е стихотворение на Д.Дамянов,нали
Много е хубаво...и съвсем точно
какво да се прави

Не съм аз!!!

една нощ- и аз не съм същия,
една нощ - и ти си друга,

един спомен тича, тича,
мене иска,
тебе да обича

Със този профил, с този поглед тих
ти бе богиня някога за мене.
Аз нямах бог и теб боготворих.

Но твоята божественост студена
ме гледа днес от образа ти строг
във който пръв път виждам хладината.

Как лесно е създаден всеки бог...
и колко лесно падат божествата...

"Размишления пред една овехтяла женска фотография"

ще дойда,
от съня ти ще те грабна,
що бели ще налудуваме,
ще танцуваме в поля
от слънчогледи,
в морето ще се гмурнем
без да трябва,
в гората ще се губим,
без пощада,
в планински ручей ще се спуснем,
за наслада,
и най-накрая ще те върна
преди нощта в ден да се превърне,
ти нищо няма да си спомняш,
от мечтите спомени не стават,
но утре пак ще се завърна,
почти ти обещавам...

като котка бяла,
елегантно,
през прозореца ти
тихо ще се вмъкна,
само очите ми ще святка,
с желание да те отмъкнат

кълбото с лапичка ще бутна
да си намеря повод
-не за друго
под завивките ти тихо ще се мушна
да ти говоря?
Не! За друго
Ще се провра до рамото ти топло
главица тихичко ще сложа
съня ти с мене да сънувам
сънят е моя- още...

ти ще ме погалиш
най-случайно,
аз ще замъркам
най-омайно,
и когато сутринта настъпи,
ще избягам,
най-безкрайно...

Бих искал като Шехиризада,

при мен да те принудя да останеш,

под страх от утрешна разплата,

в приказки да ме омаеш,


Свободата няма да ти върна,

ще те излъжа, ще те измамя,

и безмилостно ще те прегърна,

вълшебство в тебе да остана...

da se nadqvame che damqn damqnov nqma nishto protiv malkoto prepisvane v chas po liubov inache spor nqma....stihchetata sa the best!!!

Искам, много искам,
да направя люлка от звездите
в нея с тебе да се залюлеем,
да забравим страховете-миди
в безкрая да се запилеем...

и млечния път даже да видим
няма по него да ходим
там в безпътието и безвремието
ние
ще се поразходим ...

Damqn Damqnnow e awtora, nali?

"Или ще намеря път, или сама ще прокарам път."

Никога не дооценяваме щастието си. Разбираме какво сме имали едва, когато го загубим. Човешка природа...