Прекрасната Смърт?!

Сънувах Нейно Величество Кралица Смърт! Беше доста странно, мрачно и в същото време красиво преживяване!

Първото най-осезаемо нещо което си спомних беше бурята! Валеше като изведро. Едри студени капки. Оставяха малки бързоизчезващи дупки в мучурливата земя. Небето се раздираше от страховити мълнии, озаряващи като ден призрачния пейзаж. Чапати дървета, безкрайна пустош и огромно количество гадна кална вода...Лепнеща противна влага...

Виждах всичко това през прозореца на една сграда. Не беше нищо особено. Дълъг коридор. Никакво осветление. От ляво-редица прозорци, от дясно-гола стена, на която при всяко присветване на някоя светкавица се отразяваха изопачените силуети на дърветата. В двата края на коридора-по една съвсем обикновенна врата... Бях мокра до мозъка на костите си... Беше ми адски горещо. Вървях бързо.
Скоро стигнах до вратата, натиснах бавно дръжката и отворих...Същата гледка. Без никаква разлика. Пристъпих и продължих по новия-стар коридор. Зад мен вратата се затвори и заключи от самосебе си. Не се обърнах...

...Каменен олтар пропит с невинна кръв просмукала се толкова дълбоко, че дори този потоп не може да я измие. Колони подпиращи разяреното небе подредени в кръг... Детски плач...

....Още една врата... Още един коридор... Колко психарско!... Продължавах да вървя без да спирам....

... Детски плач... Имаше едно бебе... Там на олтара...Мисля че беше момиченце на няколко месеца с тъмна косичка. Мокро и премръзнало... Тогава от нищото се появи Тя!... Черна роба. Мъртвешки бели ръце с дълги нокти. Дълга права коса с тъмен цвят. От робата не се виждаше нищо повече... Остави в мен впечетление за неповторима не човешка красота. Твърде студена, жестока, неразбираема, но все пак красота. Това беше Смъртта!... Знаех го!....Чувствах го!...

....Още врати.....Още коридори....В мен се прокрадна някакъв бегъл страх. Съвсем тънък, почти недоловим.... Плувнах в студена пот...

... Тя държеше в ръце бебето. Даже май се усмихваше... Цялата тази сцена беше толкова странна!...

...Отново врата... Но този път беше различно.... Попаднах в квадратна стая без никакви прозорци. Влязох и се приближих до отсрещната стена... Чух шум... Обърнах се... В широка ивица светлина идваща откъм открехнатата врата се мерна сянка....Изпищях! Не можех да понеса факта че след като вратата се затвори и заключи след мен ще трябва да прекарам Вечността в компанията на странната Сянка...

Не знам кое след кое се случваше. Не сам сигурна за точния ред на събитията. Имах усещането, че всичко се случва едновременно.

"Не се ШАШКАЙ!!!"

Доста интересен сън.
Как мислиш - дали това не е отражение на възприятието ти за живота ти в момента?
...
Чапати дървета, безкрайна пустош и огромно количество гадна кална вода...Лепнеща противна влага...
...
Усещането за едновременност на събитията е досата странно, нали? Въпреки това нещата наистина стоят така - всичко се случва едновременно - раждане и смърт; любов и омраза ...
Смъртта наистина е прекрасна, но това кое ти си видяла не е тя. Тя е млада, облечена в бяло русокоса и светлоока жена. Така я виждат всички с по-развито астрално зрение. В твоя случай си видяла демонично превъплащение, предизвикващо определени асоциации с цел да изпиташ страх. Тъмните създания използват този приом за да получават така необходиматаим жизнена енергия чрез която продължават съществуването си. Те използват страха, защото при него се отделя най-голямо количество енергия, която не сме в състояние да контролираме докато не овладеем страха. По-висшите в демоничната йерархия използват и приома на успокояването, за да не уплашат жертвата си, защото страха не само освобождава част от жизнената ни енергия с която те се хранят, а също така и създава преграда на подсъзнателно ниво, която блокира до голяма степен тяхното въздействие при евентуална следваща среща.
Ако живота в момента ти изглежда като едно голямо блато, това обеснява защо си сънувала този сън.
Преживявала ли си като малка нещо което да те е изплашило до смърт и да се е запечатало в съзнанието ти?

Човек в живота е не това което иска, а това, което може!

Не помня да съм се плашила от нещо!
Помня обаче, че когато бях 5-6 годишна понякога се събуждах нощем плачейки и крещейки че много ме е страх от Смъртта и че не искам да умирам!
Имам и някакъв странен страх от Вода и тъмни Дупки. Не се проявява винаги, но в някои редки случаи изпитвам неуписуем ужас от водата особено ако е в голямо количество (езеро, язовир). Или ако е кална. Тогава и локва да е, заобикалям отдалече!
Мисля си дали това не са някакви страхове пренесени от минал живот? Защото не помня да имат конкретна причина.

Може би наистина така виждам света! Всечко ми е опротивяло! И е такава каша.... Мисълта ми се мята като бясно куче.... И нито миг покой! Много е гадно!

"Не се ШАШКАЙ!!!"