Iznervja6to e

Крайно изнярвящо е да слушаш край себе си изрази с предложни конструкции от типа "Отивам си на Враца"! От къде пък "на"???:-(((((((((

Що пък не?

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

в нашия край в селата също говорят така.
"жа си оди на разгарад" именно разгарад, а не разград.

/с глас тип "боби турбото": Проблем?

ще де има турско влияние, те разделят така сричките, за да няма много гласни накуп.

Разбираемо е, също толкова дразнещо е като чуеш на френски "Je vais sur Paris"/ Отивам върху Париж.

Ами тогава как не е изнервящо?

Сравненията с чужди езици ми се струват нелигитимни. Ние си казваме "оттивам си на село, на София..."

Wsichki si otiwame NA selo, no ne wsichki si otiwame na Pernik naprimer, az si otiwam W Stara Zagora...

Струва ми се, че употребата на един тип устоичиви съчетания (нямам и-кратко, иначе знам къде да го пиша) от вида: "отивам на село"; "отивам на море" определено е оказала влияние върху наи-често употребявания български предлог "на", както и на разнообразните му значения.
Според мен следната разлика е показателна напр:
"отивам на училище" - означава "ученик съм и отивам да се уча,
докато
"отивам в училище" - означава отивам до сградата на училището, но "отивам в училище НА родителска среща".

ако не стигат примери от родния български прилагам и от чуждия немски:
gehen an der Universitаеt - отивам в университета (за да следвам)
gehen in die Universitаеt - отивам до университета (до "Яицето")

Т.е селяните си ходят "на село"
гражданите си ходят "в града",
а гражданите от селски тип си ходят "на Перник", "на Разгарад", "на София" и т.н

Аз се радвам, когато мога да отида "на море"



Понякога седя и си мисля, друг път просто си седя

много се дразня от коментарите насочени с/у диалектите, прсто издават много лоши черти в характерите на некои хора.

м/у другото, само чужденец би казал "отивам в училище"

За чертите на характера нищо тук не говори.
Не бих толерилала неправилната употреба под прикритието на диалект. Факт е примерно, че майка ми е учителка и казва, че "отива в училище", но уви не е чужденка
Приемам малко по-конструктивна критика с удоволствие

Понякога седя и си мисля, друг път просто си седя

ми аз си мисля, че най-вероятно има диалекто влияние и коментар от сорта на "гражданите от селски тип" е малко снобски, това в общи линии исках да кажа, аз съм докачлив на тая тема затото ми харесват всичките ни диалекти и много се дразня от "граждани" коментиращи употребата на диалектни думи в контекста "ебаси къф селинджър е тоа".

това "отивам в училище" не ти ли е нещо криво? не ти ли звучи като неправилен български? не ти се иска да пепиташ "в кое/какво у-ще?"

На мене ми се струва, че има разлика между "отивам на училище" и "отивам в училище". Първото значи, че отивам с цел да уча, а второто - че целта ми е сградата на училището, а какво ще правя там е отделен въпрос. "Отивам на училище" провокира въпроса "какво учиш", а "отивам в училище" - "в кое училище" (не се казва "на кое училище", нали). Също така може да се каже "отивам в училището", докато "отивам на училище" никога не се членува (освен ако не се каниш да се качиш да покрива му).

С други думи "отивам на училище" визира институцията, а "отивам в училище" - сградата.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Malko po konstruktiwna kritika e naprimer, che w nemskija ezik glagolat GEHEN nikoga ne se izplozwa s Dativ, taka che
gehen an der Universitдt
e leko greshno, kakto gramaticheski taka i semantichno.

Bih wnimawala s twurdenieto NIKOGA
Kakwo ste kajesh primerno za "ich gehe zur Post". Towa sigurno si e chist Akkusativ? Pitash Wohin?, no predlogut "zu" e samo s ґDativ. Drugi primeri niama da davam.
Suglasna sum, che primerut "gehen an der Uni" ne e naj-spoluchliwiqt, no nositeli na ezika pitat "An welcheR Uni gehst du?". Moje s lekoto izmestwane na funkciite na Akk s Dat towa da e prehod kum analitizum, koi znae

Ne twurdia, che az taka bih go kazala, zitiram prosto


Понякога седя и си мисля, друг път просто си седя

Ne predpolagah za dokachliwostta...sorry... bilo e jawno losh maitap
Ako poradi lichni nastroenie ne si me razbral/a kakwo smiatam za prawilno, to blagodaria na gazibara za poiasnenieto - toi pone umee da obiasnaiawa.

Apropos, naj tochen primer za upotrebata na "otiwam w Pernik" i "otiwam na Pernik" togawa ste ti dam s:
"Otiwam NA more W Nesebur"

A mnogo jivo susto me interesuwa, kato goworish za dialekt, koj dialekt normalizira izpolzwaneto na osporwanoto "otiwam na Pernik" (gradut ti e po izbor, da ne se dokachish pak!)

Понякога седя и си мисля, друг път просто си седя

аз само мога да предполагам, че отиването 'на град ....' идва от диалектите... щом е свойствено на грагяните от селски тип. иначе като се замсля аз май не го ползвам много-много

Ne mozhe i duma da stawa za srawnenie mezhdu dwata sluchaja.
"zu" si e chist predlog s Dativ, pri nego kakwoto i da prawish niamash izbor, zashtoto padezhat ne se opredelia ot glagola, a ot predlogat w sluchaja.
"an" e ot taka narechenite smeseni predlozi, kadeto osnowna rolia igrae glagolat, i izpolzwan s glagola "gehen" NIKOGA ne e sledwan ot Dativ.
Du studuierst an deR und deR Uni, oder lehrst an deR Uni, aber du gehst AUF DIE Uni, a ne an DER.
Zatowa e greshno ne samo gramaticheski, no i semantichno.

Dosta smelo izkazwane otnosno prehod kam analitizam, tuk ne bih se naela da prawia prognozi za razwitieto na ezika, edinstwenoto, koeto e shto gode sigurno ili pone ochedwidno za momenta, e che fuknziite i upotrebata na Genitiv dosta se ogranichawat, makar w posledno wreme da se nabliudawa upotreba na predlozi, koito predi towa nikoga ne sa se izpolzwali s Genitiv i koito sega izwednazh se pojawjawat s Genitiv w presata.

За прехода към аналитизъм: ами, не е невероятен. В швейцарските диалекти например той е почти завършен (i geh in d schule --- i bi in d schule --- i kom vo d schule)

Мене ако питаш, падежите в немския език, за разлика от руския, са почти напълно излишни. Повечето предлози се употребяват само с един падеж, а при тези които се употребяват с два разликата е най-често насочено или ненасочено движение. Твърде малко са тези, при които общият смисъл зависи от падежа (сещам се само за ueber D = над, върху и ueber A = за (тема), чрез), докато на руски значението на почти всички предлози зависи силно от падежа.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят