красиво.

Много хора са се питали защо са тук и какво търсят на този свят. Вероятно вие също. И изглежда най-истинския отговор е Красотата....

Да видиш, да прочетеш, да чуеш, да преживееш нещо красиво - само тези моменти си струва да си спомняме. Да ги събираме в прахолясали албуми както стари снимки, да ги разглеждаме когато ни е тежко и да ги съхраняваме като скъпоценни късчета радости.

А питали ли сте се какво е да бъдеш художник? Да владееш изкуството не само да виждаш и преживяваш красотата, а и да я даряваш на другите. Да претворяваш най-прекрасното в наслада и за другите. Да разполагаш с багрите, с въображението и свободата. Да рисуваш вдъхновено в прашната мансарда с много светлина в продължение на дни, да си сам с изкуството. Да преживяваш всеки допир на четката с платното, да вложеш смисъл, частица от себе си във всяка линия и форма, във всяка сянка или блясък...

А можеш да рисуваш с думи. Да пишеш не ти, а сърцето ти. Да завладяваш с богатството на езика, да накараш хората да четат собствените си мисли в теб. Да разсмиваш и разплакваш, да накараш някого да стои с дълги нощни часове над книгата, претопен в онази вселена... Да му позволиш да притежава част от теб в ума си, като я превърне в част от себе си. Да се събудиш късно нощем и да пишеш в тъмнината, огряван само от луната, да разказваш на белите страници и мастилото за себе си, да споделяш най-сокровеното докато ръката отмалее....

Можеш и с музика... Прекрасно е да подчиниш такт, мелодия и думи на чувствата си... Да определяш ритъма на човешките сърца така, че да чуят твоето. Да можеш да запишеш и да споделиш мелодията, която дъждът ти е нашепвал, да слееш поезия и музика и да пресъздадеш част от себе си...искрено... Гласът ти да трепти и всяка изстрадана нота да ти говори нещо специално, твое си... На което да позволиш да бъде и на някого другиго, който оцени красивото, което си създал - да намери собствените си мисли у твоята творба. Да се слееш с инструмента и да свириш с часове, погълнат от мелодията, да видиш, че света наоколо се върти в твоя ритъм. Да прекарваш дъждовните следобеди в нотиране на припева на ненаписаната песен... Да направиш душата ти да звучи и да те обгърне сетивата ти в красота.

Били ли сте художници? Опитвали ли сте?

"...искам само една съдба - да намирам красота..."




I dream about the Days of Glory and with that dream begins the story...

Аз бях поет...

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

не си ли вече?


I dream about the Days of Glory and with that dream begins the story...

че не...

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

За всеки смисълът на живота е различен. Не че наистина има смисъл, но все пак човек има нужда да вярва в нещо. Като умре някой едва ли го боли оная работа дали е видял красотата на живота(за някои тая "красота" е фрашкана догоре кофа лайна) или не я е видял, щото е леко умрял и не му дреме нито за "рисуването с думи", нито за "сянката и баграта" или за "скъпоценните късчета радости". Живял добре, живял зле - еби му майката, смъртта не прави разлика, след нея няма нищо - купчина кокали и тор.
Е това е красотата на живота - че е колкото и да се лигавят някои с него, той е достатъчно кратък за всички.

Дааа.
В изкуството е истината. Красивото може да живее само във въображението ни. И добре, че го имаме. Защото без него никога нямаше да можем да се почувстваме като част от тази Красота и щастливи.

As You Like It

а защо не опиташ?
човек като мисли, мисли, мисли и може да забрави да прави нещо...


I dream about the Days of Glory and with that dream begins the story...

Животът е за живите, не за мъртвите. Не можеш да си доволен след смъртта си, но можеш да оползотвориш времето докато си жив :)

Смисълът е в удоволствието, в насладата... а красотата носи наслада :)
... иначе защо ще се трепем дълго вместо да се самоубием още в началото...?!... няма смисъл без красота :)


I dream about the Days of Glory and with that dream begins the story...

Мисля, че не ми се живее вече.
Да не забравя да направя...

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

мисля, че именно ти разказваше онази история - че живеем само когато обичаме...
май си много, много жива?


I dream about the Days of Glory and with that dream begins the story...

:))) Да не мислиш, че правиш нещо много важно, като живееш?
Светът ли свършва с тебе? "Насладата " и "удоволствието" са един от начините да се прекара най-безсмислено времето, докато дойде време да запълване на трапа. Животът има много страни, само една от тях е "красива".
Всяка минута щастие се плаща с часове страдание. Някои се чувстват най-живи когато открият красотата в някой друг или в нещо друго. Други - когато усетят болка, когато са притиснати до стената от нея, когато са на ръба.
И двете състояния са крайни според мен. Понеже чрез красотата или болката усещат че са живи, те си мислят, че красотата, респ. болката, е смисъл на живота:))))))хихихи

Имам пари за стара кола - купувам си строшка. Друг ще си купи чисто нова. Смисълът на покупката е друг - да ни вози тая кола.
Животът за едни е хубав, за други - лош. Никой не е избрал сам кога да се роди - от самото начало не е вложен смисъл, освен ако смисълът не е билологическото възпроизвеждане( някой друг решил да осмисли живота си с теб, хихихи). Ебати тъпотията.

'Ало 'ало, Ийори, дръж се сполучливо, какви са тези приказки от теб, тук надминаваш вече дори литературния си метаобраз, какво хубаво лято е, какви готини хора има по улиците, а ти си седнала да се тръшкаш за някой си минал заминал, яяяя историята улево, трябва да живеем В настоящето и ЗА бъдещето, а не С миналото

бързо да се засрамиш, да си вземеш поука и утре писмен репорт на бюрото ми, сержант Reader!

обичам ли?

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Какво означава "трябва да живеем"?
Защо да трябва?
Кой ще какво трябва и какво не? Бог Пау Ли?



"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Рийдърке, най-малко се напъвам да изглеждам или да звуча като бог или дори като Бог, просто няма да мога :)

А защо трябва да живеем, не знам, питай хората, умиращи от неизлечима болест, които искат да поживеят *една седмица още само* ...

Знаеш, че оценяваме ценните неща, които имаме, чак като ги загубим, ъндерстандваш ли ми подтекста на мисълта :)?

Choose life

not to choose...

Много важен урок - веки си живее живота, всеки си кара сам самолета.
Андърстендваш ли ми интимната мисъл...
Наблюдавам света от моята си камбанария и - повярвай ми - никак не е розово това, което виждам...

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."