користната цел

Клише е, че наркотиците нямат нужда от реклама, дори и слънцето има.
И всеки, който обяснява че са безвредни, хубави, прекрасни и т.н. има една задна користна цел -- да оправдае собственото си положение. добре, друсаш се на всеки се случва, но вместо да придърпваш хора при себе си в блатото, по-добре им кажи,че си в блато, да не идват и те да се калят, а да ти хвърлят едно въже.

аз не мисля, че съм в блатото. това са си твои заключения. смятам за по-тежко твоето положение в интерес на истината и бих убеждавал всеки да не постъпва като теб

Le temps detruit tout

а на слънцето, водата и въздуха ква реклама им трябва, не разбрах?
Толкова ти разбира ... от реклама.

Рекламират се неща, от които хората нямат нужда.
Ама вода в пустиня да ми рекламираш... :)

Аре, щом си тръгнал да хвърляш въже - помагай! Искам да се измъкна от мойто блатце... демек да си запазя (хммм и повиша :))) стандарта на живот без да бачкам по 18 часа на денонощие. Тогава и кафето ще спра, не се и съмнявай

in dreams i see myself flying...

Ти поставяш условия и се застраховаша. Ако еди си какво .... аз еди си какво.
По-добре е човек да е честен и искрен.
Всеки е такъв, само трябва да си спомни детството.

не мога да не коментирам пак. предизвикваш ме просто
Всеки е такъв, само трябва да си спомни детството.
детството ти се случва, когато си дете (в повечето случаи) то е безоблачно и щастливо. освен случаите, когато родителите малтретират децата си. децата не работят и не поемат никакви отговорности. за тях се грижат други хора.
вярно е, че има и случаи на инфантили с неизживяно детство, които са неверотно досадни лигльовци цял живот.
ако пък говориш за това да си спомняш какво е да си млад - това е различно. това означава да си спомняш какво е било когато си бил млад и да не съдиш другите затова че са млади, клатейки важно пръст като някоя изкуфяла пенсия

Le temps detruit tout

Кое детство?
Преди да се е научил да говори ли?
Щото от първата дума идва и първата лъжа.

"Мамооооо, пиш!"
Пишкало му се, глупости. Просто иска мама му да дотичка, за да си я види и гушне. И ти се хили доволно, като му се вържеш :)))

Май още нямаш деца, а тази част от детството ти се губи в мъглата :)))
Я питай родителите си.

Всеки е себе си, освен ако не страда от шизофрения или нещо от сорта. И още от най-ранно детство гледа себе си. Това е естественото състояние, май от инстинкта за самосъхранение произтича.
Грижата за околните (с изключение на децата) се възпитава, тя не е вродена.
Децата са доста неуместен пример в случая.
Защото те не са искрени и честни, просто са естествени.
Още не са се научили да оцеляват, за това имат нужда и от грижи. Умението да лъжат се възпитава в децата от обществото и родителите и това е част от оцеляването. Необходимо е.
Когато проимаш деца (ако нямаш де), ще разбереш колко е важно да ги научиш да лъжат. Например да не си казват точния си адрес на непознати. Да излъжат, че татко им е много силен и е отишъл само до магазина. И да не казват на учителката, че устата й смърди, щото това ще им натвори куп излишни неприятности.

Значи... човек може да е истински честен и искрен, когато вече са го научили да лъже. Тогава честността и искреността идва от личната му позиция и е белег на лична сила.

Та... какво съм те излъгала, не разбрах?

in dreams i see myself flying...

цитат:
...май от инстинкта за самосъхранение произтича...

тц, от възпитанието идва, иначе казано от 'житейския опит' или 'светогледа'
грижата за околните е вродена, точно колкото вродено е и пиенето на течности, и дишането дори (трябва да те плясне който те изражда за да продишаш).
Ако си вкараш детето в глупостната система ще трябва да го научиш и да лъже, лъжата е свързана с глупостта а оттам и с мисленето - лична гледна точка е това :)

цитат:
...Значи... човек може да е истински честен и искрен, когато вече са го научили да лъже...
сигурно, особено когато сам се научи защо и как е безсмислено да лъже, като резултат спестява лична сила, т.е. личната сила не е източника а резултата

как лъжата е свързана с глупостта ?
по 2 направления
първия е обучението в лъжа
аз примерно съм се самообучил да лъжа за да се предпазя от чуждата глупост.
втората връзка е вече можейки да лъжа го използвам като част от моята глупост

доколкото за да се избегне първото ми се струва практически невъзможно, освен ако индивида не се развива в нечовешки социум или в компанията на безглупостни хора, то второто направление е просто една от инвариациите на глупостта и като такава трябва да си отиде ! моята борба е за да си отиде ! какво значи да си отиде ? значи да стане част от маската ми. Както знам че като си отрежа ръката мога да умра от загуба на кръв, но все пак мога и ако преценя ще си отрежа ръката, така и лъжата (и глупостта изобщо) води до преразход на ресурси, но ако преценя мога да я използвам :)))

ето един пост изпълнен с лъжи и глупости ! кой е сега доволен ?

доволен в рамките на социума ли? :)))

in dreams i see myself flying...

...или само да се подсмихва доволно ?

доволен съм независимо от околните хора (сега, в момента), щото набивам сладолед