Time-out

Дайте си малко почивка, бре хора... За да продължите после пуническите войни с нови сили :-).
Седя пред монитора в офиса, превеждам системни съобщения като луда (не, че ми е работа, ама нямам избор) и слушам виковете на абитуриентите навън. И все ме човърка една подла мисъл. Някак си се сетих, че и аз съм била на 18 (не беше толкова отдавна). Помня абитуриентската си вечер, поне някои неща. Помня и деня. Помня, че беше пролет и че бях влюбена. Не, че ми е единственото влюбване, май не беше и първото, нито пък най-силното. И все пак беше именно онази ученическа любов, дето почти всеки изпитва. Същата, която оставя дразнещо усещане за незавършеност, смътен копнеж, мъчителни въпроси от типа "какво би станало, ако..." във вечерите, когато се чувстваме зле по някакви си причини. Поне за мен е така.
Странното е, че преди известно време срещнах случайно същото момче. Видяхме, зарадвахме се, говорихме много, смяхме се. Беше емоция. Поне в първите два часа. И после... Установих, че нещо не е наред. Той си беше същия. Ама съвсем. Чете същите книги, харесва същите неща, гледа същите филми. И аз впрочем, само дето вече харесвам и други. Дадох си сметка, че съм се променила. Ужасно много. И проблемът изобщо не е в това, че вече не съм влюбена в него. А, че вече не съм същата. Не, че съжалявам. Харесвам се. Ама...
Пак е пролет, пак се чувствам жива и изпълнена с емоции. Но не съм на 18. Чувствам се много по-силна, стабилна, целеустремена. По-малко неща ме изненадват. И, колкото и абсурдно да звучи, май ми липсва именно онази несигурност и чувството, че всеки нов ден е наистина "нов".
Това е клуб 20-30. Повечето сте на моята възраст. Доколко се променихте? Съжалявате ли? Кое е онова, което сте загубили и което сте спечелили? Замисляли ли сте се?

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Картаген требе да бъде разрушен и тва ние много добре го знаеме!



Не съм се променил - нахлузвам хабитурентския костюм и хоп! - цял хабитурент, само дето снощи изтървах бала на мойто училище Иначе Деница я видях миналата година това време - много се е променила, станала истинска бизнес-дама. Сега едва ли би се съгласила да е с мен на бала.

оооооо, този в когото бях влюбена тогава, сега сигурно страда от цироза на черния дроб. много се бунтуваше това момче.
аз съм ...поумняла. и научила се да обича - себе си, другите...
нови идеи, нови настроения, нови открития
не искам да гледам назад
за какво ми е


i'll soon be gone now
forever not yours

Още я виждам от време на време. Има страхотно лапе /използва батерии VARTA, не спира това дете/. Ииии и не се разбира с приятеля си . Страхотна е. Все още я харесвам страшно много.

око рентген

Оня ден един ортак - бивш съученик като ми каза , че скоро има рожден ден - почесвайки се замислено е те тва се изцепих :
- Копеле , направо не е истина колко одъртехме ! А иначе сме си баш същите индианци да го еба . . .

Ми бета-версии сме вече :)) поизчистили сме бъговете, попроменили целевата ориентация... Другото - не трябва ли да го кажат хората около нас?

Нищо човешко не ми е чуждо :)

Абе и бета версиите имат бъгове, да му се невиди.... Ама си прав - промяната е положително нещо (в повечето случаи)

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

А каква ще е наградата?

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

То паралелно с чистката на перманентно инфилтрираме нови :)) А хардуерът все повече отива към морално остарял :)))

Нищо човешко не ми е чуждо :)

Еее - да не подценяваме хардуера - още има живот в него...

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

:))Бе май работи още машинката :))
Пък и имаше едно готино парче на "З и половина":
"Кой ще ни смачка старите шапки"

Нищо човешко не ми е чуждо :)

И аз съм се променила ужасно много от тогава. И още има да се променям - развитието не бива да спира, нали. Не ми липсва чувството, че всеки следващ ден е нов, обаче, за което се радвам много
Кое съм загубила ли? Не ми се мисли сега, но съм сигурна - не искам да съм отново на 18! Животът ми се струва много по-вълнуващ сега и за в бъдеще