да СПОДЕЛЯ и аз
35 отговора
862 прегледа
Заключена
да СПОДЕЛЯ и аз
Навремето, когато се подвизавах в клуб Любов и когато разни клубари създадоха Споделено, се зарадвах. Гледах отстрани и си виках: брей най-после място където да отидеш и да споделиш кво ти тежи или радва.
Ей така, едно местенце някъде във мозъците ни, където ще намериш топлинка, уют, където ще можеш да се радваш и плачеш с други хора... с други космоси да се сливаш. На кво се е превърнало тук сега. Заприличало е на клуб Политика или на Пороци или на Лаф да става. Станало е една помийна яма за всекви мисловни боклуци. От време на време някой невинен, нов клубар ще се престраши да сподели нещо и толкова. Рядко някой стар клубар споделя. Искрено и лично. Къде отиде човешкото у нас бря. Като искате да си чешете езиците намерете си местенце. Нека тук да е споделено. И хората да се чувстват добре.
Значи рядко ми се случва да има нещо което да споделя с вас, но ето днес ми напира. Ама като гледам кви неща има тук...се чудя има ли смисъл. Май има, нали някой трябва да споделя и вие като мълчите...аз ще го направя.
Имам брат близнак който е инвалид. Две седмици с майка ми бяха на рехабилитация в Павел Баня. Вчера пристигнаха късно вечерта в София, защото днес брат ми има контролен преглед в една болница. Отдавна смятах че съм изживял раздялата и пространството което стои помежду мен и моето семейство. От доста години сам си живея, сам се издържам и сам си се радвам и страдам. Майка и брат ми за първи път ми идваха на гости. Пристигнаха много късно към 22.30. Аз живея на един мансарден таван. Широк и готин. Когато дойдоха, ми стана едно такова много много тъжно. Усетих колко много са ми липсвали. Таванчето ми се изпълни и заживя нов живот, усетих топлината и уюта на родителската обич. Сега си плача. Майчето постояно обикаляше из тавана и ми даваше какви ли не идеи как да го подобря и кое ми липсвало и кое можела да ми даде и оправи. Направо сърчицето ми се къса като я слушам. Толкова толпина толкова обич.
Рядко се замислям и усещам колко са ми свидни родителите. Колко много много ми дават. В бързината на ежедневието примам всичко за даденост и не обръщам внимание. Та нали са ми родители, до болка познати и до сълзи обичани.
А снощи усетих всичко наново. Когато за първи път се разделях за дълго със тях...беше същото. Само дето сега съм с 10 години по-голям. Майчето махаше през прозорец и усещах как и на тримата им са свити сърчицата. Как копнеят да ми помогнат, да ми се радват... да сме заедно. Знам че като плача ми олеква. [placha]
Мисля си че ако човек не се разбира с родителите си, живял е напразно.
всичко е такова каквото е
Ей така, едно местенце някъде във мозъците ни, където ще намериш топлинка, уют, където ще можеш да се радваш и плачеш с други хора... с други космоси да се сливаш. На кво се е превърнало тук сега. Заприличало е на клуб Политика или на Пороци или на Лаф да става. Станало е една помийна яма за всекви мисловни боклуци. От време на време някой невинен, нов клубар ще се престраши да сподели нещо и толкова. Рядко някой стар клубар споделя. Искрено и лично. Къде отиде човешкото у нас бря. Като искате да си чешете езиците намерете си местенце. Нека тук да е споделено. И хората да се чувстват добре.
Значи рядко ми се случва да има нещо което да споделя с вас, но ето днес ми напира. Ама като гледам кви неща има тук...се чудя има ли смисъл. Май има, нали някой трябва да споделя и вие като мълчите...аз ще го направя.
Имам брат близнак който е инвалид. Две седмици с майка ми бяха на рехабилитация в Павел Баня. Вчера пристигнаха късно вечерта в София, защото днес брат ми има контролен преглед в една болница. Отдавна смятах че съм изживял раздялата и пространството което стои помежду мен и моето семейство. От доста години сам си живея, сам се издържам и сам си се радвам и страдам. Майка и брат ми за първи път ми идваха на гости. Пристигнаха много късно към 22.30. Аз живея на един мансарден таван. Широк и готин. Когато дойдоха, ми стана едно такова много много тъжно. Усетих колко много са ми липсвали. Таванчето ми се изпълни и заживя нов живот, усетих топлината и уюта на родителската обич. Сега си плача. Майчето постояно обикаляше из тавана и ми даваше какви ли не идеи как да го подобря и кое ми липсвало и кое можела да ми даде и оправи. Направо сърчицето ми се къса като я слушам. Толкова толпина толкова обич.
Рядко се замислям и усещам колко са ми свидни родителите. Колко много много ми дават. В бързината на ежедневието примам всичко за даденост и не обръщам внимание. Та нали са ми родители, до болка познати и до сълзи обичани.
А снощи усетих всичко наново. Когато за първи път се разделях за дълго със тях...беше същото. Само дето сега съм с 10 години по-голям. Майчето махаше през прозорец и усещах как и на тримата им са свити сърчицата. Как копнеят да ми помогнат, да ми се радват... да сме заедно. Знам че като плача ми олеква. [placha]
Мисля си че ако човек не се разбира с родителите си, живял е напразно.
всичко е такова каквото е
Re: да СПОДЕЛЯ и аз
"Мисля си че ако човек не се разбира с родителите си, живял е напразно."
Имаше една приказка, за гробището, на което по надгробните камъни вместо рождената дата и датата когато е умрял човек изписвали времето, през което той е обичал истински. На някои камък пишело "2 дни" , на друг "3 месеца" , на трети "година и пет месеца" ... На някои не пишело нищо.
Родителите, по технически причини, са част от нашия живот. Хубаво е да се научи човек да ги разбира и цени (с времето). Не защото така е възпитан, а защото го мисли.
Имаше една приказка, за гробището, на което по надгробните камъни вместо рождената дата и датата когато е умрял човек изписвали времето, през което той е обичал истински. На някои камък пишело "2 дни" , на друг "3 месеца" , на трети "година и пет месеца" ... На някои не пишело нищо.
Родителите, по технически причини, са част от нашия живот. Хубаво е да се научи човек да ги разбира и цени (с времето). Не защото така е възпитан, а защото го мисли.
Re: да СПОДЕЛЯ и аз
Не бъди тъжен!!
Знаеш ли...аз пък живея в един светъл и голям апартамент...но в него постепенно се изгуби съюза...между душите на хората...и ми е толкова самотно...
а за връзката с родителите си...това е нещо, което ми е давало сили винаги.
различна съм...и тъжна
Знаеш ли...аз пък живея в един светъл и голям апартамент...но в него постепенно се изгуби съюза...между душите на хората...и ми е толкова самотно...
а за връзката с родителите си...това е нещо, което ми е давало сили винаги.
различна съм...и тъжна
ще ти цитирам едно мое писанийце
"...не си мисли че съм тъжен.
не отъждествявай двете ми лица със мен.
аз не съм тях. те не съм аз.
усмихнато смешния или мрачно тъжния...
няма нищо общо със самия ангел...
нищото и нещото нямат нищо общо със онова дето няма име...."
състраданието и любовта вървят душа за душа.
като гръм ме върхлетя онова което бях "загубил", чувствителността за да усетя бащинската и майчина обич... и семейния уют...защото твърде дълго за твърде дълго живях и живея далеч от семейството си.
всичко е такова каквото е
не отъждествявай двете ми лица със мен.
аз не съм тях. те не съм аз.
усмихнато смешния или мрачно тъжния...
няма нищо общо със самия ангел...
нищото и нещото нямат нищо общо със онова дето няма име...."
състраданието и любовта вървят душа за душа.
като гръм ме върхлетя онова което бях "загубил", чувствителността за да усетя бащинската и майчина обич... и семейния уют...защото твърде дълго за твърде дълго живях и живея далеч от семейството си.
всичко е такова каквото е
Чай са!
Да се разберем.
Разбираме ли се.
"Мисля си че ако човек не се разбира с родителите си, живял е напразно."
Начи неколко поколения са живели напразно?
Поне тези от тези поколения за които си струва да говорим.
1950-те, 1960-те, 1970-те.
Като не разбират еснафщината, лицемерието и т.н. на поколения родители.
Студенскта революция 1968-ма, започваща с революция срещу родителите?
Промени обществото в цяла западна Европа през 1970-те.
И политиците са родители. И БГ-"елитите" са родители.
И точно тези хора живеят още напразно?
Интересно - и мноооо сантиментално.
В меланхолично състояние се казват често недомислени неща.
/или искаше да кажеш "обичали"?
Нямаш шанс, ама го използвай_;о))_
Разбираме ли се.
"Мисля си че ако човек не се разбира с родителите си, живял е напразно."
Начи неколко поколения са живели напразно?
Поне тези от тези поколения за които си струва да говорим.
1950-те, 1960-те, 1970-те.
Като не разбират еснафщината, лицемерието и т.н. на поколения родители.
Студенскта революция 1968-ма, започваща с революция срещу родителите?
Промени обществото в цяла западна Европа през 1970-те.
И политиците са родители. И БГ-"елитите" са родители.
И точно тези хора живеят още напразно?
Интересно - и мноооо сантиментално.
В меланхолично състояние се казват често недомислени неща.
/или искаше да кажеш "обичали"?
Нямаш шанс, ама го използвай_;о))_
Re: Чай са!
всичко съм си казал много точно.
в стилът на новите времена е да се отрича предишното. Еснафщина, лицемерие и т.н. са само малка част от нещата които сме (тоест и ти) наследили от родителите си. Ако те ги имат и ние ги имаме в някаква степен. Макар и мъничка.
Говориш за някакви исторически събития - революции. Аз говоря за отношението родител - дете, дете - родител. Тоест между човеци.
Усещам че мъдростта е имено в това да успееш, да разбереш чуждия свят. Щото своя е лесно или поне така изглежда.
А за това дали няколко поколения са живяли напразно, аз не мога да кажа.
Знам за себе си. Или поне си мисля че знам.
Усещам че няма по-голяма благодат от това да се разбираш (обичането е ясно) с родителите си.
А за обмислените и недообмислените неща при дадено душевно състояние - това е тясно свързано с личността и конкретния човек. Явно при теб е така.
Но не при всеки.
Та аз все още твърдя, че ако човек не се разбира с родителите си, живял е напразно.
всичко е такова каквото е
в стилът на новите времена е да се отрича предишното. Еснафщина, лицемерие и т.н. са само малка част от нещата които сме (тоест и ти) наследили от родителите си. Ако те ги имат и ние ги имаме в някаква степен. Макар и мъничка.
Говориш за някакви исторически събития - революции. Аз говоря за отношението родител - дете, дете - родител. Тоест между човеци.
Усещам че мъдростта е имено в това да успееш, да разбереш чуждия свят. Щото своя е лесно или поне така изглежда.
А за това дали няколко поколения са живяли напразно, аз не мога да кажа.
Знам за себе си. Или поне си мисля че знам.
Усещам че няма по-голяма благодат от това да се разбираш (обичането е ясно) с родителите си.
А за обмислените и недообмислените неща при дадено душевно състояние - това е тясно свързано с личността и конкретния човек. Явно при теб е така.
Но не при всеки.
Та аз все още твърдя, че ако човек не се разбира с родителите си, живял е напразно.
всичко е такова каквото е
Не
Да свирят и пеят любимата ми музика, ще ги слушам и разбирам нон стоп, иначе не казвам нищо такова. Разбира се, че когато си говорим се чуваме. 
А обичането е опция по дифоут и точно когато има липса, се сещаш ей по тоя начин, по който си го описал. Мисля, че за това си говорим. 
Няма нищо по-подходящо от момента.
А обичането е опция по дифоут и точно когато има липса, се сещаш ей по тоя начин, по който си го описал. Мисля, че за това си говорим. Няма нищо по-подходящо от момента.
Re: Чай са!
Етика, морал и подобни не са генетични качества.
Не се наследяват а се разработват по различни начини.
Да копираш родителите си /наследяваш качества/, не е особено успешна духовна еволюция.
А, че се разбираш с твойте родители - също дължиш на хора които не са се разбирали със свойте. Твойте родители са продукт на едно общество. Ако хората през 1950-те и 1960-те сички се бяха разбирали с родителите си - днес нямаше да носиш дънки, косата си както искаш и да живееш както си свикнал.
Тези "рволюций" за които говоря започват без изключение в тесния фамилен кръг, после стават обществено явление. Или ако си син на Сталин - заради хармонията и да не си живял напразно се разбираш и с него? Щото е така уютно....да се разбираш с родителите?
Мен тва ми прилича всичко малко на горд съм да съм българин, англичанин, папугаец.....
За кво горд? Че некой е хвърлил семето в Бг, Англия или Нова Гвинея?
Мога да се гордея за нещо което аз съм постигнал, не за случайности които не мога да изменя.
Ти знаеш ли кво е най-важното при побертета?
Младежите искат да се разграничават от света на родителите.
Нужно е за развиването на личноста. Важно е.
И поколенията от 1980 и 1990-те страдат.
Не могат да имат друг свят. Както и да провокират, не става.
Няма забрани, родителите всичко разбират, ходят даже на едни и същи концерти.
Тези поколения се наричат сами "загубеното поколение".
И затва са аполитични - не са схванали като теб, че всичко в живота е политика.
И в къв кенеф ходиш - е резултат на политиката.
А семейството е най-малката единица на обществото.
/значи хора с характер - и неподходящи родители са живяли напразно?
//това е като семето - случайно имаш тези
///ама тези които ги нямат - требва да си пркършат характера за да не са живели напразно?
*аз с мойте се разбирах - ама тва не е особена заслуга
**душевни състояния
***сигурно си прежвиявал много повече критични ситуаций от мен
****хвърчалити са и коршумчета около ушенцата_:о))_
Нямаш шанс, ама го използвай_;о))_
Не се наследяват а се разработват по различни начини.
Да копираш родителите си /наследяваш качества/, не е особено успешна духовна еволюция.
А, че се разбираш с твойте родители - също дължиш на хора които не са се разбирали със свойте. Твойте родители са продукт на едно общество. Ако хората през 1950-те и 1960-те сички се бяха разбирали с родителите си - днес нямаше да носиш дънки, косата си както искаш и да живееш както си свикнал.
Тези "рволюций" за които говоря започват без изключение в тесния фамилен кръг, после стават обществено явление. Или ако си син на Сталин - заради хармонията и да не си живял напразно се разбираш и с него? Щото е така уютно....да се разбираш с родителите?
Мен тва ми прилича всичко малко на горд съм да съм българин, англичанин, папугаец.....
За кво горд? Че некой е хвърлил семето в Бг, Англия или Нова Гвинея?
Мога да се гордея за нещо което аз съм постигнал, не за случайности които не мога да изменя.
Ти знаеш ли кво е най-важното при побертета?
Младежите искат да се разграничават от света на родителите.
Нужно е за развиването на личноста. Важно е.
И поколенията от 1980 и 1990-те страдат.
Не могат да имат друг свят. Както и да провокират, не става.
Няма забрани, родителите всичко разбират, ходят даже на едни и същи концерти.
Тези поколения се наричат сами "загубеното поколение".
И затва са аполитични - не са схванали като теб, че всичко в живота е политика.
И в къв кенеф ходиш - е резултат на политиката.
А семейството е най-малката единица на обществото.
/значи хора с характер - и неподходящи родители са живяли напразно?
//това е като семето - случайно имаш тези
///ама тези които ги нямат - требва да си пркършат характера за да не са живели напразно?
*аз с мойте се разбирах - ама тва не е особена заслуга
**душевни състояния
***сигурно си прежвиявал много повече критични ситуаций от мен
****хвърчалити са и коршумчета около ушенцата_:о))_
Нямаш шанс, ама го използвай_;о))_
Re: да СПОДЕЛЯ и аз
и правилно праиш
и без тва е пълен света с мислители
самоооооооооооо мислят
мислят и дремат като путки
виж са де
прекалено мнооо дървен материал има братчед за разбичване та да му мислиш
е мое те така да си отмаряш малко и да плачеш ама за кратко де
шото няма мноо време да го знаеш
и никво мислене мнооооо мноооо
......
да не се са разправяме само де
и без тва е пълен света с мислители
самоооооооооооо мислят
мислят и дремат като путки
виж са де
прекалено мнооо дървен материал има братчед за разбичване та да му мислиш
е мое те така да си отмаряш малко и да плачеш ама за кратко де
шото няма мноо време да го знаеш
и никво мислене мнооооо мноооо
......
да не се са разправяме само де