герои

седя вкъщи. пия водка. сама. слушам

You gotta search for the hero inside yourself
you gotta search for the secrets you hide
until you find the key to your life
и си мисля. герой - какво значи това
навремето е имало герои - митологични, на нашето време, от бъдещето...
герои, които са имали в какво да вярват, и борейки се, са нарушавали правилата.
нас какво би ни направило герои - искаме ли да бъдем такива?! или в момента, в който някой види какво си направил и те вдигне на пиедестал, преставаш да бъдеш герой. а ти просто си бил малко луд и не си се замислил.
герой, подвиг...тези думи значат ли нещо - или ги има, за да може по някакъв начин да се изрази отношение, благодарност ...
ежедневието не ни оставя поле за героизъм - било защото стресът не прощава; било защото твърде добре знаем, че няма да променим системата; било защото ни мързи и не ни пука; било защото аристократично и отвисоко плюем на подобни глупости...
не искам да съм герой, ако и да живея така, че поне един човек да скърби за мен, когато си отида...
имате ли нужда от герои сега
имали ли сте герой някога
какъв трябва да е героят - смел, силен, красив, мъдър, добър...всичко това и още нещо

i'll soon be gone now
forever not yours

за истинския човек...

Няма герой, който 30 секунди преди да извърши героизма си да е бил наясно, че е или ще бъде герой...
А обикновено, героите са хора, които са пренебрегнали себе си за сметка на идея, човек, дете...

От тях няма нужда, те просто се появяват, стават герои, а после ние ги описваме.. и вярваме че можем да сме като тях...

"Не можеш да ме обозреш, защото съм необозрим..."
"Еър Форс - Купата е наша!"

Герои, разбира се, че ги е имало, има и ще ги има, ние си ги създаваме, от както свят светува, нужни са ни, човек е такова животно, че има нужда от няква мотивация за да съществува,ако щеш...
И стига пи сама, ела да пием по едно, че глей кво ти ражда кратуната...

мисля, че мисля, че неискам да мисля, мисля...

...ти го каза-имаме нужда/щем,нещем../

мисля, че мисля, че неискам да мисля, мисля...

Az sum geroi,edin vid,ako ne ste vijdali geroi..poglednete v ogledaloto

begai, gazim

героя трябва да е някой чиито постъпки са винаги ясно разбираеми и по един и също начин тълкувани от всички, включително и от него...
малко трудно е за религ. гуровци, защото материала за тълкуване който предлагат хич не е лесен... иначе извън това изглежда лесно...


или каквото казва 3ms

M People - велики. Обожавам ги.

Героите

Ти често се възхищаваш на хората, които са посветили живота си на една - единствена идея, които са слели себе си с идеята или са изгорели ведно с нея. Ти адмирираш тяхната последователност и вярност към идеята и понякога те измъчва мисълта, че ти не можеш да бъдеш като тях.
Може би защото еднопосочната ясна идея на един живот е твърде съблазнителна с простотата си в сравнение с мъчителната противоречивост на собствените ти съмнениея. Наистина има романтична привлекателност в сливането на живот и идея. Хората, отдали се на една идея, изглеждат винаги надчовешки силни, животът им се смята за пример, смъртта им-за легенда. Моментът на героически акт-за най-висока красота.
А ти внезапно се питаш, не е ли това най-лесното? Не е ли цялата тази последователност и жертвеност сигурен признак на беден дух, на почти патологично втурване в една-единствена посока, макар и понякога това да е посоката на доброто? Не е ли това израз на душевно опустошение, на отричане цялото многообразие и всички цветове на природата? Ти се вглеждаш в този фамозен момент на осъществяване на героическия акт и виждаш, че много често това е суетна демонстрация на превъзходство над другите. “Вие не можете, а аз мога!”, казва героят и подлага тялото си под куршумите, за да изконсумира мига на висшата наслада, мига, който го прави повече от другите. Така че героическият акт е отричане на другите и възхищение от себе си. При това всички герои знаят, че героизмът рано или късно ще им се заплати, защото човечеството е предвидило добри думи за ония, които се опитват да бъдат повече от другите. И това е може би гаврата на времето-един герой не е повече герой , след като му се плати-било с надгробен камък, било с посмъртна пенсия.
Приказките и легендите противопоставят героя на подлеца, а също героя на обикновения гражданин. А ти се взираш в това противопоставяне на бляскавия вечен ореол на героя срещу отречената, мизерна нищожност, разумно или инстиктивно безчестие на подлеца и виждаш колко несъмнено по-човешки, по-искрен и по-честен е образът на онзи, който трябва да понесе страданието, че не е и не може да бъде герой, онзи, който трябва да понесе наказанието за своята слабост или презрението за своите недостатъци. Ти виждаш, че е противопоставен камък на героя срещу тялото на живия човек.
Ти виждаш, че история, легенди за героя и подвизи, поетични балади и летописни хроники, национални химни и разпалени речи, като издигат героя върху специален пиедестал, с това издигане те по същество превръщат останалата част от хората в подлеци. Защото героят със своята изключителност не е нищо друго, освен нашето отрицание. Спасявайки ни от някаква опасност, героите всъщност са се изплювали в лицата ни, за да ни отрекат като по-слаби същества. И ти намираш, че героизмът, когато не е акт на лудост, е акт на безчестие. Защото заради своя ореол един герой се е отрекъл от своите естествени права и задължения, отрекъл се е от себеподобните, отрекъл се е от своето предназначение. И ти виждаш, че той е скалпирал своята жива глава било за да украси мъртвата ограда на идеята си, било за да изпита насладата на собственото си превъзходство над другите.
Героизмът е само един миг, а животът не е миг. И колко лесно е да бъдеш герой в един миг, вместо да бъдеш човек за цял живот.
И ти си казваш “слава богу”, че природата е раждала и ражда човеци, но не герои.

Георги Марков

Всяко време ражда своите чудовища и герои...
Според чудовището -и героя...
Ако желаеш да си създаваш герои,значи си създаваш и идоли...
Сам всеки решава има ли нужда от това,от рамково поведение...
Аз предпочитам да бъда герой на своята си история-живот-когато се обърна назад-да не е с гняв,а с усмивка...
Героично е в днешно време да останеш Човек...
Защото тълпата събужда зверското и стадното...
Герои са хората ,които са шарени,които са запазили ценното и остават в съзнанието на хората с полза и добро..

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Каквито хората, такива са им и героите... Понеже, според едно древнокитайско проклятие, живеем в интересни времена, то и героите трябва да отговарят на обществената потребност, на общественото разбиране зьа герой. Според туземците, пишещи писма за помощ до Б.Б. той е герой... Ай сиктир

Героят за мен не е задължително да е направил някое обществено полезно дело, за да бъде обявен за такъв. Защото може да е станал герой вследствие случаен прилив на сили и смелост, за да влезе в горяща къща да измъкне дете. Или случайно пробуждане на честност и доблест, за да върне сак със стотици хиляди долари на притежателя им. Герой се става по случайност и важи за кратък период от време. Има толкова други герои, за които никой не е чул. От техните геройства се възползват всички, но никой не пита на кой се дължат придобивките. Един от видовете герои не се нуждае от слава, не го прави за пари и облаги. Други се самопровъзгласяват за герои поради липса на други качества, с които да се похвалят.
Всъщност героите като Крали Марко са мит. Днешните герои в голяма част от случаите са измислени.
Но има нужда от герои в социален план. Повдига духа и насърчава подобно поведение.
Аз се сещам за една песен на Тина Търнър:

We don't need another hero ...


Да, твърде много станаха героите ... Аз лично нямам нужда от повече ТАКИВА герои. Измислени, изкуствени, псевдо ... Героизмът е предимно за лична употреба. Да си герой за себе си и за близките си. Да си герой, защото си оцелял напук на тези, които се опитват да те смачкат. Да си още тук напук на тези, които искат да те няма. И не просто да си тук, а и да вървиш напред. Да напредваш въпреки насрещния вятър и всички трудности по пътя. Това е героят за мен. Познавам един такъв герой и му се възхищавам - баща ми.

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

Герой е който се пребори със себе си за да бъде това което иска да бъде...


Истината е безкрайно кратка!

такива герои не се мислят за герои и това им е героичното-че това им е начин на живот,ниво на съзнание,ценостна система и...просто човечност....
Жалко,че възприемаме единственият правилен и нормален начин на човешко поведение като героично такова...

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

-себе си..

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

тц, можело и да не бъдеш толкова параноичен
впрочем моят герой е точно такъв

if i can stop one heart from breaking
i shall not live in vain

да я
кака ти не е вчерашна

i'll soon be gone now
forever not yours

ммммм, ти май направо си ме разбрал
да ти се ненадява човек като те чете

i'll soon be gone now
forever not yours

хареса ми.
а дали сме човеци въпреки всичко

i'll soon be gone now
forever not yours

за мнението.
честно

"Не можеш да ме обозреш, защото съм необозрим..."
"Еър Форс - Купата е наша!"

Е че как няма да те разбере най-правилно като те познава най-добре

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.