Ангеле,
3 отговора
89 прегледа
Ангеле,
ПРиятелю и всички вие тук опитвам се да изровя от паметта си от няколко дни един стих на Дамян Дамянов.Спомням си, че когато беше модератор Ангел беше събрал една страничка текстове страхотни любовни стихове, в които също го срещнах.Мисля, че се казваше "Приказка".
Спомням си само началото:
"Заспиваше ли?!Май че те събудих,
прости ми,че дойдох при теб сега
душата ми крещеще до полуда
в прегръдките на своята тъга...
Искам някой дописвайки го да ми подари и края...
Благодаря!
Тиквичка
Скорпион захапал опашката си!
Спомням си само началото:
"Заспиваше ли?!Май че те събудих,
прости ми,че дойдох при теб сега
душата ми крещеще до полуда
в прегръдките на своята тъга...
Искам някой дописвайки го да ми подари и края...
Благодаря!
Тиквичка
Скорпион захапал опашката си!
Re: Ангеле,
Заспиваше ли? Май че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга! ….
Самичък съм, а тъй ми се говори …
Устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди! Ще си отида скоро.
Дойдох аз тук на бурята с плача …
Ще седна до главата ти ей тука
и ще ти кажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга се не връщал у дома.
Вместо сърце под ризата си скрито
той носел зла и кървава кама.
Предварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож.
Но ножът му от кръв ръжда не хванал!
Човекът като дяволът бил лош.
Ала и той един път от умора
под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той - за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът! Защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо -
ни с обир скъп, ни с рязана глава …
Но ти заспа!…А тъй ми е студено!…
Туй приказно момиче - где е то?
То стоплило разбойника, а мене
ти никога не стопли тъй! Защо?
Просто съм такъв
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга! ….
Самичък съм, а тъй ми се говори …
Устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди! Ще си отида скоро.
Дойдох аз тук на бурята с плача …
Ще седна до главата ти ей тука
и ще ти кажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга се не връщал у дома.
Вместо сърце под ризата си скрито
той носел зла и кървава кама.
Предварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож.
Но ножът му от кръв ръжда не хванал!
Човекът като дяволът бил лош.
Ала и той един път от умора
под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той - за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът! Защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо -
ни с обир скъп, ни с рязана глава …
Но ти заспа!…А тъй ми е студено!…
Туй приказно момиче - где е то?
То стоплило разбойника, а мене
ти никога не стопли тъй! Защо?
Просто съм такъв
в отговор на TиM oT диM™
#3
Страшно ти благодаря!
Изненадана съм от бързината, с която реагира...
Желая ти това което си пожелаеш да стане реалност и се пази от дъжда - измива всички дири на хиляди минаващи Очаквания!!!!
Скорпион захапал опашката си!
Желая ти това което си пожелаеш да стане реалност и се пази от дъжда - измива всички дири на хиляди минаващи Очаквания!!!!
Скорпион захапал опашката си!
Чел съм ги по няколко пъти на ден.
Веднъж обаче реших да спра, да спра да чета(лоши смомени), дори и един път, тъжни са и ме разкъсват. Като прочетох темата и ми стана супер криво, но поне зарадвах теб, което е хубаво.
Аз, ти желая
занапред
здраве,
щастие,
късмет
Просто съм такъв
Аз, ти желая
занапред
здраве,
щастие,
късмет
Просто съм такъв