Ами сега?

Само пустото сърце обича своя път и само пустото сърце може да го извърви.

Образуват ми се мисли, но не съм наясно, помислете с мен :-)

Judoday

ако сърцето не е пусто, ще спира, ще се оглежда...ще има моменти, в които забравя пътя си. защото когато неотклонно следваш пътя, си сам. спътници има само за някои отсечки, щото това е ТВоят път.

if i can stop one heart from breaking
i shall not live in vain

По пътя трябва да вървиш сам, без никой да ти тежи. Нито любов, нито омраза - и двете те връзват към даден обект, а е достатъчно трудно да носиш по пътя и само себе си. Малко хора вървят по пътя, макар че на много им се иска. Но се отказват, когато разберат каква е цената.
А цената е да не си човек.

Aledar~

Може би "пустото" от страх? И изобщо от емоции?

Първи опит...

Straha skovava.Ne mislia, 4e ako se strahuva6 bi tragnal na niakade.Ima6e edna mnogo hubava prikazka na Oskar Uaild za edna riba, koiato se strahuvala da ne ia iziadat po-golemite ribi i prekarala celia si jivot skrita v niakoia dupka otkadeto gledala kak drugite ribki tancuvat i igraiat, e verno poniakoga niakoia biva i iziadena. Ta na6ia geroi dojivial do dalboka starost, no vaprosa koito vaznikava e dali izob6to e jivial, dokato nabludaval kak jiveiat drugite.

А дали го може някой?
И не наричаме ли хората, които могат това, жестоки и егоисти?
Или пък...циници?

Ти искаш ли да имаш само своя път? И накъде ще води той, ако е само твой?

Judoday

И пак да попитам...и докъде се достига по този път?
На кого е нужен?
За какво се плаща тази цена?
А ако не се връзваш за даден човек, а го поставяш някъде напред по пътя...като онези зайчета, след които хрътките бягат по състезанията? :-)

Judoday

Спомням си , че гледах реклама на някакъв нов филм наскоро...в който се разказва за жена, която не изпитва емоции поради нещо си там в мозъка. Рекламата беше 10 секунди както винаги, май ще е интересно да се гледа ( ако разбира се, някой се сети за заглавието:-). Явно е възможно да има подобен случай, но не мога да си представя какво ще представлява такъв човек.
Обаче....за да вървиш по пътя си май трябва да имаш желание да вървиш по него, да имаш амбиция да стигнеш до края и мечти и надежди, които да следваш :-)

Judoday

има такива хора. бях известно време с такъв - не сме заедно точно затова. там няма обмен от един към друг човек. той не бе сам, бе с мен, но защото аз тичах до него, след него...
не съм го наричала нито жесток, нито егоист. аз го обичах. но други са го наричали глупак, идиот, недорасло момче...
циник...не знам дали ти е попадала моя тема по моъм по въпроса.
моят път...исках за кратък период да вървя сама по моя си път. накъде щеше да води ли - главен прокурор на РБ...;)
но навреме открих, че у мен има твърде много добри чувства и любов и това не е за мен.
затова сега не съм сама, макар че пак вървя по мой си път. но се надявам след време да се присъеди още някой.

if i can stop one heart from breaking
i shall not live in vain

Всеки път е различен - за всеки пътят е различен.
Нужен е, когато един живот не ти стига. Когато нещо ти липсва дори и когато си щастлив.
Цената е за това да бъдеш единствен. И да сочиш пътя.

Ако си поставил някого напред по пътя, не вървиш правилно. Поне така мисля.

Ами сега? -- няма време--или минута е много -- или малко, а понякога минутата е цяла вечност..

иначе на въпроса:

за мен стигне ли се до т.н. ПУСТОТА, значи -- дошло е началото на Края.

простичко казано. иначе другото е някакво задълбаване в мистичното познание :-)

а аз понякога мразя да размишлявам:-)

Аз лично си падам...по началото...всеки миг...всеки ден...всеки път...малко по-високо...

А пък понякога дори не искам да размишлявам...когато искам да усещам...цвете

Judoday

Само за мен няма въпроси... очевидно не се налага да ги има, или пък са се свършили малко преди да ми дойде редът

Изобщо нямах предвид лоботомия... Мислех си, че по Пътя може да върви само някой, който не страда от вътрешни конфликти между емоциите и амбициите си, волята си... Или да се примириш, че бавно ще напредваш.
Такива неща :)))

Първи опит...

A ne e li v kraina smetka vseki sam po patia si?Prosto spatnicite se smeniat, no v deistvitelnost celia si pat go izvarviavash sam.No v slu4aia stava vapros, che pustoto sarce obicha svoia pat.To ne samo ne se razkasva mejdu drugi emocii, to prosto niama druga alternativa.To ima samo tozi pat i ambiciata da go izvarvi.

и как точно "си падаш"?

има ли кой да те вдигне или поне да те придържа в такива случаи/мигове/дни/начала?

къде в целия постинг видя цвете само не разбрах?

но то сигурно е видимо само за този, който иска да го види :-)

не отговаряй:-)

понякога на човек адски му отива, когато не размишлява, а само може да си позволи да усеща..

Обикновенно всеки ден ти избираш по кой път да поемеш, по коя пътека да свърнеш, накъде да вървиш... и искаш да вървиш... ; но когато сърцето е пусто, когато няма нищо и никой, тогава където и да отидеш, то ти пак ще си тук...

Страхът сковава, но пък глупавата смелост погубва :-)
Май важното е не дали сме смели или страхливи, а доколко знаем кога да сме страхливи и кога смели ;-)))

Judoday

Изпаднах малко в недоумение:
За циник , егоист и дори идиот разбирам, но не разбирам определенията недорасло момче и глупак?
Всъщност като написах пък глупак ми изникна въпроса "Глупаво ли е в стремежа си към някакъв си свой път (ами ако е само измислен път?) да игнорираме всичко друго, което се случва около нас?"
Не е ли всичко в баланса, аз приемам всяко крайно нещо като погрешно.
Има ли нещо крайно в природата?

Впрочем, ако очакваш някой да се присъедини към твоя път, ти постъпваш както онзи, който те е карал да подтичваш до него и след него. Заставаш от другата страна на барикадата, нищо не се е променило :-)

Judoday

Ааа...моят живот си ми стига за всичко, предостатъчен ми е, не искам повече :-)))

Не може когато си щастлив нещо да не ти достига, тогава не си щастлив, само ти е хубаво :-) НО пък щастлив е човек само в кратки моменти, понякога секунди, после идва липсата и спираш да си щастлив.

Да сочиш пътя?
На кого и защо?

С това някой да е напред по пътя нямам предвид той да е целта, а да е нещо като страничен ефект да речем :-))

Judoday

Абе на теб просто съм забравила да сложа по една питанка накрая на всяко изречение :-)))

А какво означава вътрешни конфликти между емоциите и амбициите си? :-)
Аз се сешам само за изключително раздвояващия ме въпрос "Тренировка или среща, среща или тренировка? да не допълвам, че второто също е много комплицирано с въпроси, които няма да уточнявам А също няма да уточнявам и кое е второто :-))))

Мразя да напредвам бавно - или става, или не става :-) Но пък съм една търпелива....Странното е, че няма противоречие между двете, защо? :-)

Judoday