За довиждане...

Понеже смятам да не влизам определено време, реших да изкажа някои съображения за "отсъствието". Здравословно нещо е то. Обратно на присъствието - не рискуваш да се натрапиш някому. Впреки, че животът тече по своите правила, теб те няма. Преди няколко години четох едно изследване което ме порази. Оказва се, че за пенсионерите събитията не се случват на датата когато ги съобщават, а когато ги изкоментират със себеподобните. Та се замислих сега, дали ще е същото ако не споделим с приятелите тук какво ни боли.Така или иначе, ще си дам отпуск. Тези които ме обичат - ще им е мъчно. Приятелите - ще помълчат. Останалите - ....
тихх

искам да те чуя!!!!!!!!!!!!

... Довръщане, Тих...

Най - хубавото е, че ще ти мине...
Гуш...

шес
покъртителна!

Най - хубавото е, че ще ти мине...
!!!!!!!!!!!!!!!!!!

/написах си го на стената с червен химикал/

ще избирам дълго. и звездите ще броя.

Отсъствието... замислих се за отсъствието...

Само човек може да отсъства от много места и да бъде на едно единствено.
Но пък хубавото е, че не може да бъде Никъде.
На него винаги му се налага да отсъства от там, където не е, и да присъства там, където е.
Никога ни съм знаела кое кара хората да бъдат някъде и да не бъдат другаде.
Май Някъде просто се случва, а Другаде остава като негова противоположност, за равновесие...

Много неща могат само хората.
И да се усмихват могат само те. Всички го могат...
Виж със смехът не е така. Някои хора не могат да се смеят.

Всъщност, много неща могат и да ти липсват, но когато ти липсва човек, тогава ... боли.

Някой, който отсъства не може да ти липсва. Тогава просто ... чакаш.
Боли когато спреш да чакаш.

Един мой приятел, преди да ... си тръгне ми беше написал - "животът е на ръба на опънатото въже, останалото е ... търпение".

Всъщност и когато чакаш си на ръба на опънатото въже, тоест си жив, а останалото наистина е само търпение.

ще съм щастлива да стоя с червено точно на твоята стена, Мис:-)))

Обичам!

Обичам, Сол!

Има и надежда!
Да се върна!
тихх

Шшшшшшшшшшш!
Знаех си...:-)

Мълчанието невинаги е знак за отсъствие...
И говоренето невинаги е присъствие...
Забелязал съм,че недоизказаното, в очите..или в някоя многоточна пауза...понякога може да осмисли години на очакване.
Има много малко невъзвратими неща...много по-малко, отколкото си мислим...
Останалото...
..е мълчание:)

Аз се връщам!
Мълчанието ви разбирам
но думите ви - не разбрах!
тихх