Я си признайте...

Понеже тук всички сме над 20,та ми е интересно да запитам, има ли хора от вас, които живеят/все-още/ под топлото крилце на родителите си...
И какво мислите по въпроса...

мисля, че мисля, че неискам да мисля, мисля...

признавам си
тва дет мисля е , че докато симулирам студентска активност - нема лошо

Абе, лошо нема, ама така някво неудобство да виси във въздуха нечувстваш ли..

мисля, че мисля, че неискам да мисля, мисля...

нема причина да чувствам нещо да виси във въздуха

хем не съм толко дърт , та да съм злоупотребил с топлото крилце или нещо такова - преди 3 м. чукнах 21 , хем колегите дет сме си от София до един сме на тоя хал , хем в близко бъдеще му се вижда края

ти луд ли сиииии?
отдавна си хванах капата и багажа и да ме няма, малко след 18та ми година една минутка не съм съжалила

..та уважавам...

мисля, че мисля, че неискам да мисля, мисля...

Ami zhenite sme po-reshitelni i po-samostoiatelni ot myzhete :) Oshte kato kandidastvah sled 11klas... momchetata taka si izbiraha universitetite,che da mogat da se pribirat po-chesto vkyshti :) Horata,koito zaminaha da uchat v chuzhbina-biaha 12 momicheta i edno edinstveno momche :) No pyk moga da kazha,che kolkoto po-rano edin chovek se otdeli i stane samostoiatelen, tolkova po-dobre za nego...

Абе според бойната обстановка
Понякога се случва да се позадържиш вкъщи. Случва се да не си толкова енергичен и самостоятелен. Случва се и да не се замисляш много, щото имаш по-важни неща за мислене...

има разлика дали живееш с родителите си и дали си финансово зависим от тях. И на двете отговорът е Йес. Ама защо да е лошо, те такъв син кога ще имат друг път?

Ха така!

pri men e malko po-nastrani... kogato vljazoh v gimnazija (na 13) roditelite mi kupiha apartament do gimnazijata i ottogava zhiveja dosta daleko ( v poslednite 7 godini na 1650 km )... no pqk mi e uzhasno jako da se pribera pri "mama"... sega sqm sednal na njakolko metra ot neja, tja si spi tuk do men i mi e zverski got... i znam kak koito i da stane pqrvi, shte napravi kafeto i kak shte si kisnem na terasata (nad moreto) i njama da iskame da stanem.... ponjakoga sqzhaljavam, che ne sqm zhivjal s roditelite mi v poslednite (dosta) godini....

trying 2 remember how 2 4get

Недей да съжаляваш за нищо.
Нещата си имат цена!
Абсолютно всички.

Абе като ви слушам тука как се разтягате,ми е много интересно да си представя какво ли говорите на "крилцето" (а какво правите - не смея) за да ви пусне благинки,па било то и не съвсем родителско .
Аз лично живея сам от 16-17 год. келеш и досега рядко се справям с несгодите.
Но го правя сам и ми е адски гот , когато успея. Това обаче е отдавна компенсирано от мизериите ,с които съм бил във вечна Антанта.
А как е когато се издъните и сте то4но олицетворение на целта,която не е оправдала средствата ?!?
И все пак ако имах втори шанс, не че го искам ,бих предпочел семейство ,уютен дом ,редовни приятели , куче...И вси4ко това,което може да ти създаде илюзия за сигурност , точно когато имаш най-голяма нужда от нея. Не говоря за финансово или каквото и да е друго обезпечителсво,знам че те не струват нито стотинка повече от левовата им равностойност.
Така 4е дерзайте копелета и мислете, кой какъв щеше да бъде, ако имаше или нямаше "крилце".


< Spin diz ShIt inda bRaiN >

Аз все- пак си мисля, че ако имаше втори шанс, пак щеше да избереш този път...Семеен уют, да..сигурност, да/макар, че нали знаеш кое е сигурно само../,но сладкото чувство, че си постигнал нещо/макар и дребно/ сам..това неможе да се замени с нищо друго.
Все-пак тук нестава въпрос кой, колко обича или мрази родителите си или дали му харесва или не семейството и всички екстри или негативи, които може да ти предложи то....

мисля, че мисля, че неискам да мисля, мисля...

живееш с някого,било то и с родителите си/още повече/, означава и да си/сте/зависим/ми/ един от друг, и финансово също/преди всичко/..
Но тва е друга тема,ти решаваш..
В крайна сметка... човек е добре, ако се чувства добре...

мисля, че мисля, че неискам да мисля, мисля...

А,така ли щеше да се чувстваш, ако през цялото време си бил неотлъчно/и само/ в къщи при мама...

мисля, че мисля, че неискам да мисля, мисля...

разгледах отговорите на другите и се замислих....замислих се, че в един момент и на мен ми писва да разбивам стената с глава и да връхлитам през прозореца, когато ми затворят вратата..но не мога да си представя да седна на терасата, да зяпам морето и кучето да се върти в краката ми....и това цял живот за почивките да, разбира се, гот ми е първите дни, да ме глезят, да се умилкват около мен, да видя как времето е спряло на познатите места, да си взема мидичка от плажа като преди 15 години...
но не искам такъв живот вечно.
искам да си взема шепа пясък и бурканче морска вода и да си го нося с мен където и да съм...но не и да оставам при тях..
имам хубави спомени от детството си, цял живот детство обаче не ме устройва

..може да с каже,че точно това имах впредид с тази тема, защото си мисля, че тази почти доживотна зависимост от родителите, каквато я има почти само на Балканите, доста ни спъва..
Получават се изкривявания...

мисля, че мисля, че неискам да мисля, мисля...

Така е. Има един такъв момент, че хората които са имали добро семейство за достатъчно дълго време и добро детство са готови да го напуснат в един момент и да направят нещо ново. Хората, обаче, които не са имали такъв късмет (мнозинството) се опитват да си изживеят полагаемото дълго след това... Във всички случаи не е добре живеенето при мама да влиза в дългосрочните ви планове

...аз съм най-зле!
Живея под родителска опека полу... Цяло лято си имам "компания на родителски тела. Вярно, че помагат - пълнят хладилник, плащат туй-онуй...
После, га доде зима, се изнасят "на топло" при бати... и той завалията да пострада малко... и така до другото лято...

Сигнатура (до 100 cимвола)...