Дъжда

Навън вали като из ведро.
Освен това изглежда никога няма да спре.
Да, знам, че ще спре казвам ви как изглежда.
Мрачно, мокро и лениво време.
Обожавам такова време.
Когато бях ученичка и времето беше такова си вземах една книжка и едно одеало и право в леглото. Завивам се с одеалото до брадичката и си чета... докато книгата се изплъзне от ръката ми. Заспала съм. Но най-хубаво беше усещането за уют, покой... усещането, че нищо лошо не може да ти се случи, усещането за доброта...
Моля извинете асоциациите ми, те са съвсем субективни.
Защо вече дъжда не ми носи тези усещания? Твърде много ли съм... нееее не съм стара... още...

А мен дьжда ме настройва романтично....няма нищо по-хубаво от лошото време...време само за любов,не си ли сьгласна,сестро

мдааа:))
и аз обичах така..ама вместо книжка ..некоя ученичка

Ти си длъжен да правиш добро от злото,
защото то няма от какво друго да се прави.

Здрасти...А ти как знаеш, че пак не ти носи същото усещане? Зави ли се с одеалото до брадичката? Къде ти е книгата? :-)

И аз по същия начин усещам дъжда, както ти - и аз така обичам - с книгата и одеалото...но сега трябва да сменя влажните дрехи, обувките, да разтварям големия чадър и да тръгвам отново...затова и усещането ми е само за мокро и неуютно бързане :-) Та мисълта ми беше - същите са ни усещанията, просто няма предпоставки за тях точно...Сигурна съм, че и при теб е така - сигурна съм, че ако можеше, сега щеше да си метнеш одеалото и да си зачетеш книжката - но не си го направила по твоите си причини...затова ти е само мокро и влажно...:-)

а пък особено и ако духа вятъър:)))))))))))


Ти си длъжен да правиш добро от злото,
защото то няма от какво друго да се прави.

:))))))))))))))))))))Това духане с какво го свьрзваш

Съгласна съм, сестро. Нали сме сестри...

И освен това нямаше значение дали навън вали или пече.
Ученичката беше определяща, нали?

Уюта го няма, Нова. Или е все по-трудно достижим...
Преди ми трябваше дъжд, книжка и одеало.
Сега това не ми е достатъчно да дойде уюта и спокойствието...

ами с духане бе:)))

Ти си длъжен да правиш добро от злото,
защото то няма от какво друго да се прави.

И тьй,по сестрински да те питам,каква книга четеш под одеалото сама и завита до под брадичката

да и нямаше значение къде и със/без одеало, книжка и др:)))))))))))))))))))
ех тоя дъжд беееееее

Ти си длъжен да правиш добро от злото,
защото то няма от какво друго да се прави.

.....може ли да ми подухаш малко,че ми се зави свят и щях да припадна

кво си са отпуснала такава....
що не излезе да вървиш под дъжда.....трябваше да го направиш.....
ма без чадър...без обувки...боса....и да вървиш бавно...и да гледаш нагоре....
ония ми ти капки дъжд...да се чудят коя е тая дет така безстрашно го дава:)))

ей дати кажа,само веднъж съм го правила това...ама точно както казваш ти Марина..направо порой....цели реки текат по улиците...и джан-джун няма никой,всички се изпокрили.....
и мен кат ми се дощя изведнъж....прибрах чадъра.....и тръгнах насред пороите....станах вир-вода...мокра-мокреничка:))ма ми беше толко гот....
не знам що...усетих свобода по особен начин...
сигурно е смешно..ма....

мо ооже :)))))))
фууууууу:))))))))

Ти си длъжен да правиш добро от злото,
защото то няма от какво друго да се прави.

Zashto si mi iztiposal snimkata , be.

Аз пък не го обичам......мрачно, мокро...бррр......е,добре.... склонна съм да не му обръщам внимание, ако съм в леглото....

....как стара бе?.....твърде много са нещата , които трябва да свършиш вероятно......

па кат зе сапуна..
съблече са ...
насапуниса са..
изкъпа са...
изпра дрехите...
И си помисли:

Благодаря ти господи, икономисах два бойлера вода

Ти си длъжен да правиш добро от злото,
защото то няма от какво друго да се прави.

ти уби романтиката в мен бе

да му организраме едно къпане с дрехите следващия път, ко ши кайш?