Kak mislite ??

kajete mi gresha li kato pleskam deteto si po dupeto pri belq ili nepodchinenie.Ima li izobshto niakoi koito da ne go e pravil ?????

Може и да има!
Проблема се дискутира в темата на Smile.

не знам дали грешиш... зависи от белята
аз лично съм тупвала по памперса няколко пъти, но не за неподчинение, а за откровено престъпване на правила, подробно разяснени и разбрани, а един път и от стрес (мой)
имаше ефект, само това знам, не смятам, че ще ми е практика, но не съм свръхчовек и аз си имам своите нерви

Terra Trance == E-O == Chameleon == !Gravity Co.!

Не зная, може и да има такива родители. Съвсем естествено е да шляпнеш леко детето, ако прекалява. Така и то ще се успокои, че думите за строгост наистина са вярни. Те, децата, си пробват до къде може и непременно опитват дали наистина има граница за техните белички... Обаче тази философия с неподчинението по-добре да го избягваме, защото децата ни не са роби и/или подчинени и/или наша собственост - необходимо е да имаме уважение към тях, да ги възприемаме като личности, дори още да са съвсем малки.

Izviniavaite,no tova da bie6 deteto si(kadeto i da e i po kakavto i da e povod) e nai-staria i nai-pogre6nia na4in za vaspitanie!!!70% ot detzata,udriani kato malki imat sklonnost kam samorazpravi v puberteta i zanapred!!!

az ne go pravia i se iznenadvam che ima takiva deto go praviat.
ima drugi nachini da mu se pokaje che pravi neredni neshta i te zavisiat ot vazrastta.

година и десет месеца - ще се радвам да науча още някой метод ...

i ot kakvo se iznenadvash ???? mi ako ti ne pleskash i imash stomaneni nervi ne vseki e dlujen da ima.A i kak da mu pokajesh na 4 godishno hlape che ne vsichko koeto iska i mu skimne na uma moje da si pravi.Shte se radvam mnogo ako mi kajesh nachin na nakazanie za narushenie ne pravila qsno obqsneni 939239329 puti i naryshavani narochno i sas hilene.Samoto predizvikatelno smeene nalaga shamarite da se poluchat.Opitvala sam po nai razlichni nachini i se vijda che prosto ne stava.Ne mislq che chak tolkova sam mu povliqla negativno na psihikata kato sam plesnala niakolko puti po dupeto za neshta koito sa qsni che ne sa za pravene.Drugoto si e chiste demagogia ot tvoq strana.No ....... ako ti iskash da se tupchesh sas uspokoitelni za da ne plesnesh nikoga tova si e tvoia grija ..... na malkiq chovek triabva da mu se pokazva ot vreme na vreme koi komandva i koi iziskva pone malko vnimanie i poslushanie.

izviniavai ama ti vav koi sviat jiveesh????? i az sam pleskana kato malka no ne sam stanala nito prestupnik nito psihopat.Kogato edno dete sgreshi vednuj e normalno da mu se prosti i obqsni kade greshi.... no kogato sled tova go napravi pak i narochno mislq che idva momenta na pleskaneto po dupeto za da se osuznae malko.

na tazi vazrast s otkloniavane.

obiknoveno na tazi vazrast detzata hodiat i pipat kadeto ne triabva. tova go praviat zashtoto opoznavat sveta i e faza ot tiahnoto razvitie.

pribirash vsichki nesta koito sa zabraneni, taka che da niama dostap do tiah.
ima niakoi nesta koito ne mozesh da priberesh - togava az prosto kazvam :"ne" i go vzimam na ratze i go postaviam na drugo miasto i mu butam v ratzete nesto drugo. ot nedovolstvo i rev zvukovata gama preminava v priatna iznenada :))))
tova se povtaria mnogokratno zastoto te pak hodiat i se navartat okolo mechtania obekt :))))
idva momen obache v koito stoi pred videoto s protegnata raka i me poglejda i kazva "ne". az kazvam "ne" i pak go razseivam, veche bez plach..... idva oshte edin moment, kogato interesat se gubi, prosto sa porasnali fazata.

Темата е много гореща и спорна...
Майка ми ме биеше като дете, но не зверски. Кълнях се, че аз няма да бия децата си... Обаче и аз не се стърпях и пляскам детето си...

Мисля, че нервите оказват най-голямо влияние, ако не ги удържаме, ако сме разстроени, си го изкарваме на детето... За съжаление е така.

Което най-много ме болеше, обаче, беше фактът, че майка ми си го изкарваше на мене несправедливо.

Наистина не знам какво да ти кажа, как да постъпваме...
Обаче искам да споделя една случка, която се е забила дълбоко не само в моето съзнание. Става въпрос за брат ми, който е 18 г. по-малък от мене.
Майка ми го пляска и него, но тя го прави редовно, и след 5 мин. го прегръща. Така правеше и с нас(мен и сестра ми). Съответно поуката от боя е равна на нула.
Един ден го гледах аз, когато той беше на 7 години. Той категорично отказваше да ме слуша, не само мен, а и родителите си. Аз го удрях понякога леко, но майка ми скачаше веднага да го защитава, дори и той да е направил голяма беля. В този ден той избяга от къщи да отиде сам на Макдоналдс, на 2-3 км от нас и аз не можах да го открия няколко часа... Представяте си как се почувствах - страх за него най-вече и яд от постъпката му. Слава богу, той се прибра читав. Аз бях бясна. Исках да се удържа да не се ядосвам, но не знаех как да му покажа, че това, което е направил, е много лошо.(Искам да отбележа само, че обичам брат си ужасно много, той ми беше все едно първата рожба, поради възрастта ми, на 18 години бях като се роди и имах силно майчино чувство към него).
Тогава ми причерня пред очите, и, понеже бяхме само двамата, взех една пластмасова пръчка(играчка) и го набих по краката... Яко... Срамувам се от постъпката си, но резултатът беше следният: оттогава никога повече не се е налагало даже и да му повиша тон. Когато е с мен, той е ангелче и винаги се съобразява. Вярно е, че оттогава взе да изпитва неприязън към мен и да ме отбягва, но мисля, че това беше подклаждано главно от майка ни.
Сега той е на 10 години, и отскоро взе да се откъсва от нейното влияние и да ме търси. Разбра, че имаме общ език, че аз го уважавам като личност и станахме първи приятели. Не съм го насилвала да общуваме, той сам пожела.
Майка ми все още го бие, понякога и лошо... В повечето случаи заради собствените си нерви. Но пред мен той е винаги примерен, отнасяме се с уважение един към друг и се обичаме повече от всякога!!

Така че, боят явно помага в безднадеждни случаи, но само когато детето знае, че си сериозен и когато, въпреки всичко се отнасяш с уважение, даже и след един бой, никога не трябва да унижаваш децата с думи или друго. Твърдо те трябва да знаят за какво е бил тоя бой.

Стана объркано, не съм привърженик на боя, но мисля, че почти никой не се е разминавал с него... За съжаление.

За дъщеря ми не знам все още, в момента е далече от мене, и това ме кара да обещавам пред себе си, че никога повече няма да й посегна, но знае ли човек?...

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.

Самият факт, че макар и пляскайки, ти не постигаш желания ефект, не те ли навежда на мисълта, че това не е най-правилното решение? Разбрах, че детенцето ти е на 4 год., мисля че на тази възраст с него може да се ГОВОРИ. Мисля, че не е достатъчно на едно дете да му се раздават само забрани, а и да му бъде ОБЯСНЕНО по най-добрия начин защо това или онава е забранено, защо не трябва да се прави. И отново, и отново, колкото пъти е необходимо, докато бъде постигнат резултат.
Аз категорично съм против боя. Мисля, че ако той се прилага само в много редки случаи, може да се постигне и някакъв положителен резултат от него. Но ако шамарите са просто ежедневие и се раздават непрекъснато, просто защото нервите ни от целия скапан живот край нас са опънати, то резултатът е нулев. Да не говорим, че тогава дори и да се стигне до ситуация, която изисква по крути мерки, те просто няма да дадат резултат, защото както казах по-горе с боя, както и с всичко друго, се привиква. Детето си понася физическата болка, мисля че това не може по един или друг начин да не доведе до озлобяване и особено ако родителят не прецени навреме кога трябва да престане с тези наказания, един ден може да се окаже в ужасна безизходица.
Толкова книги има за възпитанието, как пък в една от тях не пише, че пошляпването /да не говорим за биенето/ е най-доброто възпитателно средство!
Колкото до това, че нямаш стоманени нерви... Какво да ти кажа, тепърва имаш да разбираш какво значи да си родител, тепърва има да изпадаш в "интересни" ситуации. А какво ще кажеш за пубертета?! Ако едно 4 год. хлапе те изкарва от нерви, как ще се справиш с един 16 год. тийнеджър? Не мила, не се оправдавай с нервите си. По-скоро се опитай да създадеш истински контакт с детето си, научи се отсега да разговаряш с него и да го приемаш за личност, защото това че сме родители ни дава преди всичко отговорности, а не права да разполагаме с децата си както ни е удобно в момента, според насторения и състоянието на нервите си...

Na wremeto majka ni ni pljaskashe ot wreme na wreme. Glawnata prichina bjaha kawgite s brat mi. Oshte q wijdam kak se zadwashe s bojna pohodka po wreme na porednata karanica i w dwijenie ni shljapwashe po d...to. Bashta mi i s prust ne ni e dokoswal- poznaj ot kogo me beshe poweche strah i ot kogo imah po- golqm respekt- ot nego razbira se. Poradi prostata prichina, che nakazanijata na majka mi mi bjaha jasni kato bjal den- pootupwane na gashtite (koeto daje ne boleshe osobeno), obache si njamah i predstawi kakwo shte me prawi bashta mi ako go jadosam mnogo (taka i ne razbrah do sega, a otdawna weche ne jiweja pri tjah). Kato se jadosashe i pusneshe onzi surdit pogled samo si misleh "Leleee, tozi ako me pipne kakwo li shte ostane ot mene" i opitwah da se podchinqwam....
Che misulta mi beshe, che shamarite ponjakoga ne samo che ne pomagat, no moje i da wloshat polojenieto. Iskam obache i da kaja che sum daleche ot misulta, che shte uspeja edin den da se wuzdurjam 100% da ne shljapna deteto si, njamam oshte opit, no mi se struwa trudnichko towa wuzdurjanie


[линк]

Ето нещо, което си заслужава да бъде прочетено и запомнено от всеки родител - настоящ или бъдещ :

10 заповеди за родители
от Януш Корчак


• Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.
• Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той - на трети и така - това е необратимият закон на благодарността.
• Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне.
• Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит.
• Не го унижавай!
• Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание - никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си.
• Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко.
• Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не "нашето" или "своето" дете, а душа, която им е дадена на съхранение.
• Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето.
• Обичай детето си и когато то е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб.

Грешиш, станала си престъпничка - биеш деца.

Когато ударим детето си, ние показваме нашето безсилие, в резултат на което авторитетът ни отива на кино. Да, печелим битката, но губим войната.

Всъщност не си престъпничка - просто не знаеш как да постъпиш понякога. И аз не знам, никой не се е родил родител.

Но въпреки това не удряй!