Страх

Темата за табуто ме наведе на друга тема: СТРАХ.

Това е странно усещане. Нормално страхът те пази от злополуки. Но както и в случая на имунната системата, може да се обърне срещу теб и да ти пречи дотолкова, че да не можеш по никакъв начин да се изявиш в дадена сфера. Понеже говорим за секс, хайде да помислим за страха от или заради секса.

На млади години имах много голям проблем. Да се запозная с някое момиче, да си говоря с него за астрономия и Фильо Красавеца, никакви проблеми. Обаче решах ли да поискам нещо друго, ядец. Не знаех какво ми ставаше, а и честно казано, и сега не ми е много ясно. Страх да се изявя? Страх да си поискам? Страх, че ще бъда отблъснат? Страх, ще ме наранят?

Преди години (5 ли станаха вече?!) се запознах с едно момиче. Влюбих се в нея. Тя поне не беше безразлична. Но я беше страх. Много. Страхуваше се да се отпусне, страхуваше се да ме приеме, страхуваше се да се изяви в това, което трябваше да бъде наша връзка, страхуваше се от мен (свалях й звезди, като всеки влюбен повечко от нормалното, а това плаши другия). Делихме се, после пак се събирахме, накрая всичко свърши. (Ако случайно се разпознаеш, С., пусни поне бележка да знам че си жива.)

После се запознах със сегашната ми приятелка. Случи в много подходящ момент за започване на връзка - току-що се бях заклел. Дали защото първият месец в казармата ме беше поокършил със своята първична грубост, дали от приказките на момченцата (8 години по-малки от мен) за леснината с която го постигат (а аз само с две проститутики в актива), дали защото реших, че няма от какво да ми пука, тъй като съм в кауша, но - нещата станаха без много да се замислям. Поделението е в София (т.е. беше, закриха го вече), тя идваше на всяко свиждане, и така до днес сме заедно. Не знам дали ако се върна в изходно положение, няма да изскочи пак нещо от миналото.
Тя пък няма задръжки в секса... по отношение на мен. Но ако става дума за някой друг, например изневяра или тройка (не й липсва желание нито за едното, нито за другото), тогава... ами, шубе я е да го направи (а актуалния й обект за изневернически помисли е такъв сладур, че дори на мен ми се приисква, ако и да се имам за нормален хетеросексуален мъж).

Та, разкажете за вашите страхове и как се борите с тях.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Много интересна тема си пуснал, ама аз нещо не се сещам за себе си!!!
От какво се страхувам в секса....да видим....
освен от физическата болка ,
може би и от това секса да ми попречи по някакъв начин на отношенията ми с партньора
друго не се сещам за момента, ако другите пуснат нещо може и да се досетя!
но определено хубава тема

Express yourself, don't repress yourself !

Страховете ми. Най-големия ми страх ми бе насаден от майка ми, която забременяла на 16 и ме родила едва навършила 17. Аз го наричам страхът *някой да не те излъже и да не надуеш корема*.
У дома сексът беше тема табу, нещо мръсно, което трябва всячески да се избягва, ако искаш да пораснеш уважаван човек.
Този страх направи от мен нещо като зомби в годините на пубертета, почти до 20г. възраст. Нямах нито едно гадже, избягвах дори най-невинна романтична среща или просто целувка, да не би случайно да ми се случи *онова лошо нещо*.
Първото ми гадже (ще се смее като чете това, защото също се мотае из интернет) видя голям зор докато ме придума да правим секс. Близо година му ходих по нервите, неволно, разбира се. Сега се чудя на търпението му, наистина. Оказа се, след като се поотпуснах, че имам неподозирани заложби, които го правеха луд по секса с мен, и тогава, и днес. Но аз така и не повярвах, че *ме бива*.
Заради тъпотиите, набивани в главата ми от дете.

Каквото и да върши човек, все има от какво да се страхува.
Като почна да си мия зъбите се страхувам, че няма да спазя препоръката на стоматолога да търкам поне една минута.
Като пусна водата в клозета ме е страх, че още не съм се доизпикал.
Като сложа пуканки във микровълновата ме е страх, че може да ги отърва с няколко секунди и да придобият неприятен загар.
Като се връщам от почивка ме е страх, че са ми разбили жилището, а като вляза, ме е страх да не са гръмнали телевизорите от вчерашните гръмотевици, а като ги пусна и те вървят, тичам на балкона от страх да не са изгорели цветята.
Във всеки - дори най-дребният поведенчески акт има място за страх.
Въпросът е в значимостта на провала от който се страхуваш и затова обикновено нещата са строго индивидуални.

Та сексът не прави изключение.
За юношата, който ще прави сефте ебането е космическа величина и страхът (от какво ли не) е по-голям от мъглявината Андромеда : ще стане ли нещо въобще? къде да стане? как ще стане? ще се изложи ли? ще хлопне ли мандалото за следващ път? ще може ли да си сложи презерватива? ще може ли да го извади преди да се изпразни (ако е без предпазен колан)?....

За този, който няма идея колко десетки субекта е поебал и въобще не може да сметне дали е чукал 2000 или 3000 пъти, страхът е пак налице, но по други направления : няма ли съдбата да му прати венерическа болест след толкова години рахат? ще го вдига ли още 20 години или вече му иде краят? ще ги улови ли съпругът на конкретната? ще трябва ли да я назначава на работа или ....

Страховете са различни. Докато се избавиш от едни - идват други. Отърване няма. Цаката е да ги държиш вързани, защото инак рискуваш да не направиш нищо свястно в живота си. Но да ги пренебрегнеш съвсем - това е против един от най-силните инстинкти - този за самосъхранението - и може да доведе до убийствени последици.

Както каза Абу в "Четирите пера" (добър римейк):
'Fear always remains"

След твоето мнение остава само всеки да изброи собствените си конкретни страхове ... Един вид, теорията я взехме с шест, на ред е практиката

Аз имах страховете на gazibara. Дълго време. Напоследък ме притеснява друго - че няма как да имам чисто сексуална връзка без емоционално обвързване.

На един купон напоследък ... имах чувството, че всяка девойка е излязла на лов за гадже. Е, аз точно в момента гадже не си търся, но нямам против да ме победят в онова, специалното източно бойно изкуство. Ама ако може да си останем дотам, а не да почнат да го афишират по билбордовете. Което ми е вторият голям страх.

Аз не го умея това...винаги, когато искам само секс, се влюбвам и се оплитам като китаец в тръстика.

Пък аз тъкмо ти се точа на малкото дупенце и дългите хубави коси. Пък ти си щял да реализираш моя най-голям страх, който е като на Golum.

Още съм в пубертета ... простете ...

хм... дали това не е само оправдание? вътрешно? или пък илюзията, че сме влюбени, която прави усещането при секса хилядократно по-интензивно? (поне ако ще е повече от веднъж...)

... слънчеви усмивки!...

strahut pred zadavashtata se eventualna vruzka " A Dali E Podhodiashtata - dali dokato sum s neia niama da se razmina s Jenata koiato bi dala po-drug smisul na jivota mi " ...mdaaaam ... kak se boria li ? .. ami ostavame si na etap sportni izpulenenia dokato moje .. kogato zapochnat iziskvaniata minavam na druga disciplina - biagane s prepiatstvia ! kofti . ama ne sum bil po-chesten otkakto maika mi v suvsem ranna vuzrast me popita "Iskash li sladoled ? "

It's better to let people think you're an idiot rather than open your mouth and prove it

moje da ti e interesno da vidi6 i moq problem.samo klikni varhu nika mi i 6te vidi6.

Може би най-често срещания страх е страха от обвързване.
Страхувам се да не се влюбя, тогава нещата стават сложни, започваш да мериш всяка своя дума или действие за да не си помисли партньора ти нещо.....
Него например, го е страх от същото......страх ни е и двамата да си кажем, че ни е страх и......обикновено се разделяме. Случвало ми се е два-три пъти, но поука не съм си извадила .....

Аз пък се страхувам, че няма да се влюбя никога вече. Когато нещо запоне да се случва съм толкова съм резервирана относно намеренията на мъжа и развитието на връзката като цяло, че не мога да се доверя и не се влюбвам...

Същата работа, братче... в последствие тругвам романтично да ухажвам мацката, а тя ме гледа ужасено и ми обяснява че всъщност си имала гадже на което държи а с мен просто решила да кръшне малко, щото съм бил сладък (примерно), и е по добре никога повече да не се виждаме.
Ужас, хем знам че не трябва, хем се чувствам като ритнато кученце.

Да де за това говоря и аз.....предполагам, че е от страх да не бъдем наранени.... подтискаме чувствата си още в зародиш и ...... любов ли? какво беше това?

и аз не съм имала такива страхове, но когато осъзнах, че това е направо страх от живота и ... край с тях. Приемаш и раната, и мехлема, и всичко - иначе просто не си жив.

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

Да бе да и да ходя цялата в белези, а някои рани са гнойни и т.н.
Е това е живота в крайна сметка, наистина никой не може да избяга от него.

...от мравки......
УЖАСЕН страх от мравки
а иначе почти от нищо такова...

I lie in an early bed, thinking late thoughts
waiting for the black to replace my blue
fiona apple

Ами има само един начин-отиваш и го правиш-изправяш се срещу страха и го преборваш.Колкото по-бързо се решиш да го направиш,толкова по-бързо се избавяш от него.Казвам си какво е най-страшното,което може да последва,отговарям си и го правя,за да приключа с това.

"Ден XXL - изгуби се дъщерята на шамана....търсихме я цял ден....като я намерихме първо много се радвахме и празнувахме...а после й се изреди цялото племе...
Ден XXXL - изгуби се дъщерята на вожда....търсихме я два дни...като я намерихме - радост, радост...а после племето й се изреди два пъти....
Ден XXXXL - изгубих се....Страх ме е..."

...and in The End the love you take is equal to the love you make...