Ритуалите

Замислих се преди малко за дребните удоволствия в живота.
Кратките споделени, или не мигове, в които си правим кефа с нещо наглед безсмислено, безцелно и без абсолютно никакво значение за вселената, но помагащо ни да посрещнем "утре" със същото желание, с което сме посрещнали "днес".
Чаша кафе или чай, цигара, емфие, да напълниш лула , да си свиеш цигара от ароматен тютюн, да си вземеш вестник от спиракат и да го прочетеш в парка или кафенето ... кратък миг, ритуал, който ни носи частица щастие ...
Не е важно действието, а начина ... времето няма значение.

Усещали ли сте тръпката от ритуала ?

Да.
Нарича се "яваш, яваш".
И при него не само действието не е важно и времето няма значение.
Не е важен и няма значение и резултата ...
Единствено важно е да тракат зърната на броеницата !

<... вие се смеете и аз се смея, но утре ще си разменим ролите ...>

Дребните неща незнам защо ги наричаме така - "дребни"? Щото те са точно тези...Вчера например, имах около два часа между 18.00 и 20.00 часа - съвсем свободни. Разглеждах магазини, минах по Славейков, купих си музика, после седнах в едно кафе, пих бира и разглеждах списание, пуших без да бързам за никъде - сама. Хубаво беше. не бих го направила и днес, даже сигурно и утре.
Това нещо дребно ли е ? Кои са токава "големмите" неща? не са ли съвкупност от много "дребни"?
Ти ми кажи.:)
Плюс тва на мен "Мохито" на брега не ми се вижда никак дребно:)

Лесно се поддавам

Ти като минаваш през Славейков, защо не се обаждаш, а???!!!

Ако една жена не може да направи грешките си чаровни, тя не е никаква жена.

Ами, ако нямаш такива.............и всичко става спонтанно....и просто?!
Тогава какво.......лишавам се от удоволствието на ритуалите ли???

Трябва да опитам!

Ако една жена не може да направи грешките си чаровни, тя не е никаква жена.

da piem sega po edno sus zelena maslinka;-))..4e kato 6te e drebno ne6to, da e sus stil

Моето ежедневие е изпъстрено с ритуали от вида който споменаваш.
Даже май прекалявам.
Ако не ми остане време за тях се чувствам... някак си... не аз.
Неудовлетворена се чувствам.

Мааалиии, аз пък само като чуя за ритуал и пощурявам!
Много ми се вижда престаряващо да правиш нещо по един и същи начин! Освен ако не говорим за маниер, май

Май само содената питка за Бъдни вечер не може да ме отегчи Това ритуал ли е?

Метли управлявам всякакви

"Дребни" като черешката в мелбата, маслинката в мартинито, звездата на върха на коледната елха ... Дребни , но не маловажни за хората.
Есенцията на живота е в "дребни" неща!

ритуалите са много важни ... и много приятни
аз например много обичам като запаля някоя готина цигара да правя кръгчета и се кефя ей така :)))
има нещо отпускащо, не знам точно какво е
малките неща правят живота , тва май го имаше в някой филм

Може и с повече маслинки. Мартинито се разваля , но маслините стават супер .

Смисъла на ритуалите е да даде опора в постоянно променящия се свят.
Предсатви си , че всяка вечер след работа дома ти е напълно различен. Стаите не са на същото място, мебелите са други... (Знам какво си мислиш . Не се надявай! мъжа ти е същия ) , нищо не е там където е било.
Какво ще направиш тогава ?

...аз си го представих......ееех, де тоз късмет..за мъжа, само може да се информирам дали е здрав и добре..., а иначе....ми да ти кажа може и да се зарадвам на разнообразието...., а ритуалчета нови...тутакси ще си измисля...няма да се оставя...

Вярвам в чудеса!

"Дребни " като "Добър ден" , като "Как си?", като "заповядай", като "Моля", като "С две лъжички, нали?", като ....."как спа?", като "обичам те"...
знам , че не е същото, че е друго , че няма много общо с ритуалите, но и това са на пръв поглед "дребни" нещица, дето трябва да ги има винаги, ама ги няма винаги:) разбираш ме , нали? И затова правят впечатление и ме карат да се чувствам добре, забелязвайки ги.

Лесно се поддавам

Какво ще направя?
Че какво мога да направя. Да местя стаи не мога... ще трябва да приема новите стаи и мебели. Сигурно ще се появдосвам малко, че мъжът е същия...

Но със сигурност няма да ми хареса. Прав си. Опора. Това са ритуалите.
Аз съм от хората които имат голяма нужда от тази опора.
На какво ли е признак това? Усещане за несигурност? Страх от несигурност?

Мисля, че всеки има нужда от опора в заобикалящата го среда, независимо колко динамично е свикнал да живее и до каква степен обръща внимание на детайлите, не е необходимо да си аутист. Естествено има разлика в степента , някой дори мъжа или жена си сменят за едната промяна .
Необходимостта от ритуали е право пропорционална на динамиката и способността(управляема или не) на индивида да запомня детайли . Ммм дааа...

Искаш да кажеш, че колкото по-динамично живееш, колкото по изпълнен с нови неща е живота ти, толкова по-голяма нужда имаш от ритуалите? Според мен ритуалите и необходимостта от тях се засилва от нуждата от нещо повтарящо се и заради сигурносста на нещо познато, която внушава. Т. е . Динамично, бързо, нервно, опасно даже - ок, става, дайте ми още!
Обаче желанието да се скриеш, даже не точно да се скриеш, а по-скоро да...се върнеш...се появява и несъзнателно посягаш към ритуала. Щото да живеем с безброй ежедневни предизвикателства - тва може да бъде и начин на живот, но....ох....ами, имаш нужда от почивка, емоционална някаква.
Уффффф, за какво ли го пиша тва тука сега?

Лесно се поддавам

Комплксно е. Стремежа към устойчиво равновесие и необходимостта от по-добро състояние, предизвикана от неудовлетвореност си противоречат, но въпреки всичко се съвместяват.( Калин имаше интересни разсъждения по темата в сайта на СУ)
До каква степен ритуалите са явни зависи от характера на човека, но винаги ги има . Наистина без да осъзнаваме посягаме към тях, но помисли-ако го осъзнавахме щяхме да се отегчим .
Права си , уморен съм и имам нужда от почивка... Абе ще почивам , ама друг път .

Стремежа към устойчиво равновесие и необходимостта от по-добро състояние, предизвикана от неудовлетвореност си противоречат, но въпреки всичко се съвместяват?!!!!! Нима? не виждам противеречие!!!!!!Движението към по-доброто състояние нарушава ли равновесието? Или по-скоро го поддържа?:)

Лесно се поддавам

това яваш, яваш нямаше ли по българско значение.май беше бавно,бавно.