Най-кофти тръпка

Хи колеги,
Като стане дума за рибарлък, 'сички сме фукни - Знаем и с вързани ръце как да покажем голямата риба. Ама никой от нас засега не е разправял за най-гадния и неуспешен излет.
Мойте са два:
1. 89-та година се правех на страшен разбирач и никой не можеше да ми стъпи на малкия пръст. Един ден станах към 04:30 и 'айде на Огняново. От предишния ден бях забъркал две кофи захранка (кюспе, обикновенни вафли, хляб и ванилия) и намятах за начало почти половината. По онова време "Огняново" го знаеха много малко хора и бъкаше от клен, лин и каракуда. Та към 05:15 заметнах аз на плувка и дъно и зачаках. Към 05:30 се обади малка червеноперка, след пак около 15 мин. чукна каракуда. И така през 10-тина 15 минути фащах по някое и друго рибе. Към 08:30 на около 30-тина метра от мен се настаниха едни местни, нахвърляха и те хляб, питаха ме как е и аз им викам "слаба ракия". И като почнаха пичовете да вадят едни кленчоци, едни линове, събраха ми се очите. Гледам ловят на малка дълбочина (две педи), на жито. Смених и аз - мъртвило. По едно време единия ми вика "Абе момче, дай на по-дълбоко, поне 4 метра пусни, нищо няма да хванеш." Кимнах му, а си мисля, "гати педерас'а, на 40 санта лови, аз да съм пуснел на дълбоко". Тъп, но упорит. До 11:30 онези направиха по около 15 кила риба и викат "айде си ходиме, че ракиено време стана". А аз нищо - 10-тина рибета по педя.
Тръгваха си, а тоя дето ми даваше съвети, дойде при мен човека показа ми такъма си, хвърли и веднага му удари лин към кило. Ми аз големия професор от къде да знам, че тея плувки с дупчица от долу им викали подвижни и че имало монтаж "подвижна плувка". Баси срама брах.

2. 95 год. вече не вярвах, че няма какво ново да науча, използвах дори и 0.16 влакна, 10-ки куки, подвижни плувки.... На 08.08. пак рано от Сфия се дигнах на Невестино, защото един приятел миналата седмица се беше върнал с много як клен от там. Налових набързо жабета, 'щото такава му била стръвта. Нищо не хванах, по реката имаше колеги - и те нищо. По едно време, ама беше още рано, дойде горския с двама полицаи, а окото му - бушон. Предишния ден хванал бомбаджии и изял пердаха.
Ядосах се прибрах такъма и си викам "я се връщай, земи детето от София и се разходете до Огняново".
Ако познавате пътя Кюстендил - София, шосето след като излезе от Коньово, е готино, широко, със сравнително голямо изкачване и плавни завои. Бях си напърчил Ланчата на 3-та с около 80 км/ч. с идеята да минавам на 4-та и с около 100 да взема целия баир. И тогава стана белята. На един плавен десен завой в мойто платно ТИР изпреварва каруца. Някой ако е попадал в такава ситуация, знае че адски бързо се прави преценка (и ако няма шанс си спомня животеца). Та вариантите пред мен бяха четири - в дерето, в каруцата, в ТИР-а, в канавката. Метнах се в канавката. Все пак късмет - селяните косили и цялата беше в сено. Олекоти доста удара.
ТИР-а си замина естетствено, а дядото с каруцата разпрегна кончето, вързахме го за колата и я извадихме. Междувременно дойде тъпото ченге, направи протокол и акт на дядката, а аз му викам "Дай да палиме колата ти, тръгнал е за Македония оня, ще го стигнем, ще го позная и мамата му ще разгоня". Ченгето не ще, що не съм запомнил номера. Викам му "Бе ти чуваш ли се, ТИР на 20 метра пред мен, ще ме мачка, аз номера да му гледам?" Дига рамене. Теглих му една майна, той 'зе че ме глоби за обида на длъжностно лице и с 30-40 км/ч. се добрах до София.
От тогава на 08.08. си правя нещо като курбан и НИКОГА не си тръгвам от риба преди да е свършил деня.

Айде сега вас да ви видя.

...с ей такива очи!

ГЕРМАНСКА ИСТОРИЯ


Искам да споделя с вас една история , която ще си спомням цял живот, а и ще ми бъде обица на ухото за същото време. Това се случи на един язовир в югозападна България в края на месец август 2000 година.
За язовира се знаеше, че е давал добре 3-4 килограмови шарани допреди година-две, но сега са останали само трофейните екземпляри и ние ги виждахме дори със собствените си очи всяка сутрин от 6 до 8 часа. По края е целия опасан с пояс водорасли между 5 и 10 метра, но тук там имаше къде да се лови и на плувка. В последно време се говореше и за сомове.
Отидохме за тридневен риболов с чичо Аско (наистина ми е чичо). Същият е ловил шарани колкото малко други хора са ловили и аз може би малко с користна цел го каня да ходим заедно за риба. Пристигнахме в петък около 14 часа на язовира и постояхме около два часа в колата, защото се изви буря като от учебник по метеорология.
Като утихна аз влязох с лодката да захраня, хвърлихме въдиците (за шаран естествено) и разположихме бивака. Вечерта и следващия ден до обяд хванахме дребни каракудки (по около 10 за човек) и една добра мряна, която лично аз имах щастието да уловя. На плувка се бъзикаха така наречените кубинки и вечерта аз смених кукичката на “камшика” (така наричам телескопа без водачи) с №18 и хванах 5-6 кубинки. Имах намерение да потърся сомът.
Преправих набързо една от пръчките като вързах куката директно на основното влакно и й сложих подвижна тежест. Сложих рибката и хвърлих в почти в края на заливчето в което ловяхме (по точно около което бяхме). Сложих и звънче и се захванахме с вечерята.
Около десет часа, както си пиехме аперитивчето и си хапвахме салатката се чу звън и скърцане на аванс. Скочихме и право при ‘сомоловката’. Пръчката стоеше наведена към водата с опънато като струна влакно. След кратко двоумене махнах звънето, охлабих още малко аванса и засякох. Нямаше никакъв признак за наличие на живо същество от другия край на линията. Имах чувството че съм закачил едно от многобройните дръвчета, заляти от язовира. Подърпах малко и се отказах. Чичо Аско каза да охлабя аванса и да отпусна звънчето повече. Послушах го и зачакахме край въдицата. След минути звънчето се вдигна и аванса свирна леко. “Тука е” рекохме и двамата и аз вдигнах пръта. Този път усетих рибата и сърцето ми заигра като полудяло. Обаче каквото и да правех не можех да накарам рибата да тръгне към мен. Обикалях напред назад и дърпах, докато накрая установих, че влакното се е уплело в една издадена напред туфа с трева и заради нея не мога да отлепя рибата. Влакното беше .35 и не можех да си правя експерименти. Чичо Аско даде мъдрата идея да го зарежа и на сутринта да го извадя с лодката. Послушах го и отидохме да си довършим вечерята. Как съм спал аз си знам. Отвреме на време чувах скърцането на аванса и направо подскачах.
Както и да е, на сутринта със свежи сили и бистър ум напомпах лодката и влязох. Оказах се прав за влакното и след като го освободих от тревата застанах точно над предполагаемата риба. Работех директно с влакното, а чичо Аско държеше въдицата и отпускаше или навиваше по моите команди. Почти без усилия го отлепих от дъното и започнах да го дърпам нагоре. Видях го. Правеше кръгови движения и излезе от тъмнината на дъното като от нищото. За моите представи бе огромен. Беше достатъчно уморен и не даваше много ядове до момента на допира с мрежата. Имам чуството, че като усети кепчето тогава се събуди. Разфуча се и счупи кепа. Аз запазих самообладание и отпуснах влакното за да не се откачи. Чичо Аско също действаше хладнокръвно.
За щастие мрежата на кепа остана у мен. Повторих операцията, като вече държах кепа отпред на снадката, където се беше счупил. Докарах сома до мен, оставих го да влезе сам в кепа и затворих пречките. По хванат не можеше и да бъде. Работата беше свършена. Затиснах го под мен и тръгнах да ловя дръжката на кепа, която вече бавно се отдалечаваше. Свърших и тази работа и отидох на брега.
Бях невероятно щастлив. Обадих се в къщи да се похваля и започнах да се снимам със сома като Клаудия Шифър с нов тоалет. След като ми размина го напъхах зорлем в теленият ми живарник и продължихме риболова.
Докато се занимавах с дребосъците отвреме навреме подръпвах живарника, за да видя дали сома е жив. Беше се увил на кълбо и се размърдваше леко. Около обяд решихме да съберем въдиците и да се насочваме обратно. Събрах 7 от деветте ми въдици и дойде ред на тази до живарника. Реших пак да дръпна и да проверя жизнения статус на рибата. Както дръпнах така и той дръпна. Дръпна та се не видя. Скъса живарника и изчезна като стрела напред. След него като на парад го последваха и останалите рибета.
Поостанах малко загледан в огледалната повърхност на язовира а чичо Аско само изрече : “Избяга бе”. Чувствах се както сутринта, само че на противоположният полюс. Чичо Аско мълчеше тактично и на даваше акъл. Събрахме багажа набързо и изчезнахме.

Това е германският ми риболов. Хванах, снимах и върнах.

Сомско хапнах едва тази година, когато успях да се реванширам с двукилограмово сомче. Вързах го с въже но то пък взе че умря.

Това е друга история.

За доказателство прилагам и снимките. Те са споменът ми и вече не ме е яд за изпуснатата риба. Защото не съм я изпуснал. Пожелавам и на останалите колеги такава слука.

Павлин Георгиев

[линк]

nogo gotin site
razgledah sichki snimki
i az mislia da uchastvam s niakoia i druga niakoi den :)

a za karushkite istorii... az imam tolkova mnogo che otdavna ne si gi spomniam... i tova s podvijnata pluvka mi se e sluchvalo... puk onia den izpusnah edno dosta dobro sharanche ot brega (biah go izkaral na brega)... i v sushtia den... izmuknah edno malko somche na kulbo ot chujda korda zakacheno na chujdata kuka (niakoi beshe skusal i tova baluche si pluvalo s kulboto korda)...

a puk kolko istorii imam ot BG za dni v koito nishto ne sum hvashtal... ot skapanoto pancherevo... ne e istina. ma niama kvo da vi otegchavam :) dalech ne sa tolkova originalni kato vashite


aide ako niakoi drug ima takiva interesni istorii... da napishe che e gotsko...

Livin' La Vida Sofa

лошо

...с ей такива очи!

Не е лошо защото от рибарлъка остават само спомените. Сън да беше ще го забравиш.

И ако не бях публикувал дснимките след години кой знае какъв щеше да ми е живарника та да влезе тоя дзвер у него

Явно само Мамара и Полфиш са каръци. Другите риболовци са се родили научени.

Вервайте ми!