бебе & куче ?

Здравейте момичета!
Аз съм в 5 месец, чакаме бебока към началото на октомври. В къщи имаме куче кокер на 7 години. Много го обичаме и въобще не искаме да го махаме като дойде бебока, но от друга страна се притеснявам за космите които непрекъснато летят в къщи.
Искам да питам за вашето мнение по-въпроса? Някоя от вас има ли куче и бебе и какво е било мнението на лекарите ви? Моят доктор каза, че е сулидарен с кучетата, и че назапад във всяко семейство почти има куче и бебе.

преди да родя също бях солидарна с кучетата, но след това ми се промени мнението особено ако няма кой да ви помага и живеете в апартамент, а не в къща. Кучето също иска два пъти на ден разходка, независимо дали вали или пече. Виж в къща е съвсем друг въпроса. И още нещо - бебето като стане на около 3-5 м и като заспи, а онова куче като се разлае настава една олелия лай и рев.
Така че моят съвет е ако може някоя баба или да дадете кучето на някой близък докато детето навърши поне 1г и 6м тогава и на детето ще му е интереасно, но пък тогава децата са в един садистичен период има вероятност детето да ухапе кучето и да настане схатка м/у дете и куче. Била свидетел на много такива - детето друпнало кучето за опашката или ухото у животинчето инстинктивно го гризва лекичко и т.н. Т
Моето мнение е, че докато детето не се вразуми т.е. да разбира какво му казваш и да вдява от време на време, че не е разумно да съжителсват заедно, защото лудницата ще е пълна.
Относко космите и заразите - всеки си има виждане.

nie imam kotka, i ne sme q mahnali, no ne pozvolqwame da hodi v staqta pri bebeto kakto i v kolichkata, a tq e po-opasna ot kucheto, a inache priqtelkata mi ima bebe i kuche dakel, kucheto oblizva liceto na bebeto a to e samo na 6 meseca, no dakelite sa mnogo po dobre otkym kosmi, taka che neznam kakwo da te posyvetvam, no ne e bolka za umirane, prosto shte chistish malko poveche za da nema tolkova mnogo kosmi i tolkoz i shte vaksinirash zhivotnoto

Ох, колко ми е позната тази тема. Аз също чакам бебче през октомври и както се очертава ще го гледаме зимата при свекърва ми. В тях има куче от както се помнят - немска овчарка и също им е много трудно да се разделят с него. Аз самата съм израстнала с куче до себе си, но сега ми се иска бебчо първите няколко месеца да не е в досег до косматото животинче. Разбрахме се със свекито за няколко месеца да е при бабата. Сестричката ми има бебе и виждам, че бебчо задължително трябва да се мести от една стая в друга през студените дни, за да се проветрява помещението (сега лятото този въпрос не стои), но нали все пак чакаме октомврийски бебчета. А къде да оставиш кучето в тази ситуация? На терасата? Зимата? Едва ли. Ако имате голяма къща или по-голям от двустаен апартамент, тогава не виждам проблем да си гледате и бебче и куче. Така поне мисля аз. Приятна и лека бременност и хубаво бебче ти желая!!! Бай бай

Не сме в къща, а гарсионера, но за бебока ще има отделна стая. Ох незнам, голяма дилема и голям проблем е това. Кучето е на мен и на съпруга ми, взехме си го като се оженихме, той е постоянно с нас, и на море сме го водили и на планина, къде ли не. Дълго време не можехме да си имаме бебче, големи мъки бяха, и той ни е като дете, цялата си обич сме я давали на него. Най -лошото е, че и никой не го иска да го гледа от мойте познати и роднини.Много е глезен и постоянно е свикнал с нас, като го оставим неиска да яде, абе........

Мила Тоби, аз има доста рунтава котка и положението с даването на любов към нея е като при вас.....Аз съм си казала, че за сега, докато няма бебе, нищо няма да решавам относно нея, като се роди бебе един ден нещата ще се наредят от само себе си! Но мога да ти кажа, че у нас хотката е основния замърсител, скача, дере и е абсурд да я следя да не влезе в някоя стая - тя се шмугва между краката ми не въобще не мога да я хвана, а не мога да си представя да имам бебе, да се будя по 6 пъти през нощта и да се преследвам с котката....Но с котка е много по-трудно, според мен! Предимството на котката пред кучето свършва с нуждата от разходки - от тук нататък смятам, че куче се гледа много по-лесно!
Толкова дълго го чакам вече това бебе, че смятам че след като забременя и родя, няма да ме интересува нищо друго! Затова не се тормози предварително!
Целувки!
Мира

Oh, mnogo tujna dilema, az obojavam kucheta, a kokera e nai-liubimoto mi sushtestvo. Az imah koker, no toi pochina predi 4 g, i mnogo mi e muchno za nego. Sega chakam dete sled 2, 5 meseca i si mislia, che ako beshe s nas samo shteshe da e po-veselo. Toi taka i taka beshe sviknal da ne vliza v detskata staia, a nie sviknahme na bursane na kalni stupki i kupane na mazni ushi:-). Osven tova, az sushto chuvstvam kucheto kato dete, i niakak si mi zvuchi vse dno da se otkajesh ot deteto zaradi drugo, koeto e na put. V nachaloto kokerut malko shte revnuva, no tvoeto kuche e veche dosta goliamo i "razumno", toest s izgradeni navici, i sega samo shte triabva da svikne s novia chlen na semeistvoto. Te kokerite imat chudesno chuvstvo za kolektivnost i se radvat na novite "gosti" zashtoto gi priemat kato oshte 1 nov iztochnik na blaga kato chesane zad ushite i po korema, i oshte neshto za iadene. Osven tova, kato izrastne deteto, zapochvat da go paziat i revnuvat nepoznati hora da idvat blizo do kolichkata ili legloto; stavat i "pazachi".
Turpenie i dobra higiena, dano da imate dostatuchno pomeshtenia v jilishteto, i jelaeshti da se grijat i za kucheto pri poiavata na bebo!
Imam i oshte edna istoria s koker: tazi s kokerkata na muja mi (az sum vtori, vtoro dete), koiato pri rajdaneto na purvoto mu dete ia davat na drugi hora; tia svikva kak da e s novite hora, no na vischki im e mnogo mnogo muchno, veche 3 g...
Pojelavam ti spoken i zprtavedliv izbor!

Никога няма да имаш втори шанс за да направиш първо впечатление

Може би защото гледам кучета откакто се помня, смятам че винаги има начин да се намери решение.
Дъщеря ми израстна покрай един кокер и една каракачанка, а сега си имаме лабрадор.
Така или иначе, поне при нас на кучетата не се разрешава да влизат в нашата спалня и при децата, ваксинирани са, обезпаразитени, изкъпани, лапите се мият след всяка разходка.
Вкъщи се мете и мие всеки ден, така че и космите отпадат като фактор.
Само докато бяха съвсем малки децата (до около 6-8 месечна възраст) гледах да не пипат кучетата.

Ето ги

Ади на годинка с двата песа:


и Мони на годинка с лабрадора:


Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know

Здравей Тоби,
Аз също имам куче, което много обичам. То е много дисциплинирано и спокойно животно и за гледането му има много кандидати, но се притеснявам от факта, че тъй като не е живяло с други хора освен с нас (а ние също го влачим навсякъде, даже честитките си подписваме с името му накрая) промяната може да го промени в такава посока, че да се окаже невъзможно връщането му у дома при бебчо. Не съм сигурна, че ще бъде гледан по същия начин, както е бил досега. Повечето хора възприемат кучето като куче, а ние го третираме като равен. За това с мъжа ми решихме той да живее 6 месеца, след раждането на бебо, в офиса ни и така ще бъде по цял ден с мъжа ми и мен както и бебо ще ме вижда от време на време, след което ще го върнем у дома. Знам, че това решение не приложимо за всеки, но просто го споделям, може да ти даде някаква идея. Иначе само човек, който е имал куче може да разбере колко полезно е това за хората и колко сериозен е проблема, който си изложила. Те са живи същества като нас и ни обичат много... мисля си че ще бъдат най-добрите приятели на децата ни

Наскоро Четох, Че деца, които до края на първата си годинка живеят в семейство с куЧе не се потдават така Често на алергии както теzи беz дом. животни. А съЩо и Че при такива деца се въzпитават по лесно някои от добрите каЧества.Така Че може и да е zа добро и да действа добре на имунната система на детето. Наистина би било много тъжно да дадеШ куЧето на други хора, та нали и то е Член на семейството. Е в наЧалото Ще ти се наложи да се превърнеШ в ЧистаЧка, обаЧе какво ли не прави Човек zа детето (и zа животното)


[линк]

Сестра ми роди през декември, а "пумито" (защото не е ясна породата) е толкова космат и така се скубе на вълма, че и два пъти на ден да чистиш пак има косми. Сестра ми живее при нашите, така че има кой да го развежда и чисти (на ротативен приницп). Не влиза в стаята на бебето, но проблемът при него е че много се завира по кофите с боклук и забягва за по 4-5 часа като му превърти. След като се прибере такава миризма се носи от него и ни е бедна фантазията къде се е завирал. Така че, ако вашето куче е послушно - няма проблеми!
Но не съвсем! Някои спомена детето да ухапе кучето - на моя позната сетера яде бой поради недоразумение чия е кръвта по носа на кучето. Но тези притеснения са на по-късен етап!

Когато сестра ми доведе кучето аз вече не живеех при нашите. По принцип съм противник на кучета и котки в апартамент. Сега живея в къща и имахме три котки (дворни). Хич не ги обичах, а и те бяхо много нахални, но мъжа ми все не искаше да ги маха. Но след две безсънни нощи, като се бяха разгонили, ги "командирова".
Що се отнася до мен - никакви домашни любимци! Нещо нямам желание да се занимавам. Защо да мъча животоното и себе си!

Споко. Ние също имаме куче-коли на 7 години, при свекърва ми, а при наште-далматинец.Никакви проблеми не сме имали. Сещаш се, че пускат много косми, просто се чести всеки ден. Иначе беба много го обича(колито,защото сега сме при родителите на мъжа ми) и са голяма любов. Кучето спи пред вратата на стаята на бебо и, когато ревне, а мен ме няма кучето идва и ме бута с муцуната. Важно е да са му направени всички ваксини и да е обезпаразитено. Когато бебе започне да пълзи, не е хубаво кучето да влиза в стаята при детето, но то така или иначе не влиза. Не се притеснявай.

Бебе Калина
04.07.2002г.

ot kakto се помня, все съм имала куче, понякога 2-3. аз съм израсла с кучета, синът ми с 3, а сега пак имам три броя. верно, не са големи зверове, болонки са, но са кучета, искат разходки, ваксини, грижи, чистене защото се скубят.
нито големия , нито малкия нещо им е станало.
е, верно, като се разлаят, се с лучват инцидентите със събуждането, ама се преживява.
у нас се чисти почти непрекъснато, пода най-вече.
може би е извинителен факта донякъде , че все пак живея в къща, кучетат си имат двор, и не ми тежат разходките им.
само едно никога не бих направила - да си изхвърля кучето като мокър парцал. такива изхвърлени - имам две у нас в момента, едно от 7 години, другото от 2.
не мога да разбера такива хора, взел го, и после айде - вън.
както и да е, знам, че много народ ще изреве срещу мен, но мен ми е все тая.
успех ти желая с бебето и с животинката ти.

Не допускайте магаретата да ви четат конско.

Здравей Тоби,
дилемата ти голяма, безспорно. Вашето куче си е част от семейството и няма да ви е леко да го махнете, ако решите...
От друга страна, ние собствениците(аз се слагам като бивша такава), много често си мислим, че като решим да оствим кучето при нас и сме си изпълнили дълга...обаче трявба да се отчита, че и да остане при семейството с бебе, такива ограниченя ще му се налагат, така ще се промени живвотът на кучето, че няма да има нищо общо с преди....и внимание няма да има толква, само екзистенциалните нужди - ядене, разходка...
И става един затоврен кръг - хем държиш кучето, хем непрестанни усилия да неутрализираш присъствето му - чистене, затвряне по стаи, ограничения...то се губи смисълът да имаш куче....нали идеята е да може да му даваш нещо, да бъде радост за теб и за него...а идват страховете - да не пренесе нещо отвън, ами сега кърлежите, после друго....бая напечено става в един момент...
Така че мислете добре, ще може ли да му обръщате внимане на това същество като се роди бебето, ще може ли да не се изнервите и ще устоите ли на страхове и тревоги за това и онова...изобщо ще може ли да сте пълноценни стопани...ама честно...ако решите, че можете, тогава си го задържте и се радвайте взамино, няма по-хубаво нещо от къща с деца и куче!
Успех!
(бре, колко написах, ама и аз съм била в такова положение, та ми е вътрешно)

Floss!

Здравей Тоби,
Ние също имаме голямо куче, което много се скубе. Когато родих, реших, че ще го дам за 1-2 месеца и после ще си го взема, но в момента който го дадохме ми стана адски мъчно и гадно и реших, че ще чистя по 3 пъти на ден, ако трябва, но няма да причинявам това на милото ни животно и си го взехме. До една годинка на дъщеричката ни не им давахме никакъв досег и това не беше много трудно, защото тя си беше или в креватчето или в кошара или в количка и т.н., но после като проходи стана нещо "страшно" Дъщеря ни сега се буди и първите и думи са къде е "бау-бау"? Непрекъснато го храни, всичко, което и дадем го дели с кучето и т.н., така че си мисля че си има и много положителни страни. Моя приятелка си даде кучето на родителите, когато роди и след една година се опита да си го вземе, но кучето се оказа, че много мрази детето и беше опасно, защото кучето знаеше, че заради малкия са го изгонили....., така че има и такава опасност, ако го дадеш повече да не можеш да си го вземеш. Ние се гледаме и кучето и детето и сме си едно много весело и задружно семейство, а кучето пази изключително много детето. Даже като прохождаше нашата дундичка, то я крепеше с муцуна по дупето Беше много мила картинка наистина!
Желая ти леко раждане и много спокойно и весело бебче!