тъща

Здравейте,

Искам да попитам накратко жените тук - намесвате ли се в спорове между майка си и съпруга си?
Има ли изобщо някоя от вас, която живее със съпруга си при своите родители?

Все пак в България пенсионер не може да живее само от пенсията си. Вие какво правите за родителите си, особено за тези, които са останали сами? Пари ли им пращате?
Ами срещу самотата на старческата възраст как им помагате?

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Майка ми живее със сестра ми /неомъжена/.
Помагам рядко ...общо взето се справят. Аз се намесвам при по-големи непредвидени разходи по апартамента и битовата техника....а всичко е старо вече та се налага. На баба по същия начин. Купувам и лекарства...
Гледам да използвам празниците и като поодарък да им купя нещо практично или да подменим нещо старо. Защото майка ми пари няма ама гордост някаква има в изобилие...
Живеем в различни градове. Виждаме се 2-3 пъти в годината. Спорове между нея и моя мъж няма и не е имало! Може би защото се познаваме от деца...не знам - но споровете и разговорите с моите родители ги водя аз, с неговите - той! Нямаме какво да делим....слава Богу в много добри отношения сме!
За самотата...единственото което мога да направя е при възможност да водя децата/и себе си/ и телефоните...

Живеем отделно и помагаме, когато и с каквото можем. Предимно на свекъра и свекървата, защото те вече са пенсионери, а моите родители още работят и се справят. Но да ти кажа, когато и да е казал някой, че има нужда, се опитваме да намерим начин (ако трябва и пари на заем за малко да вземем, да ги изгладуваме после), но на родителите помагаме. Винаги съм смятала, че те толкова години от залъка за нас са късали, сега не можем да ги оставим на едната пенсия или заплата, когато са в нужда! Просто не може иначе... Ако нямаме възможност лично, молим някой приятел да им услужи, а после се разплащаме с него.

Това е, що се отнася до парите. А иначе въпросът със самотата е доста по-сложен. Свекърва ми все реве, все иска да ходим при нея, та даже да живеем там. При все, че те не живеят в София, а ние и двамата работим и учим тук, е просто мисия невъзможна това нейното. И все се оплаква, че рядко ходим, а истината е, че ние рядко имаме цял свободен уикенд, в който и двамата с мъжа ми да не сме на работа. Ето, вчера си правех сметката, че до средата на юли (!!!!) ще имаме най-много една събота и неделя, в която и двамата да сме свободни, а за през седмицата пък съвсем не може да става дума. А как да им го обясниш по телефона това, като ти реват отсреща, че не може да не може. Да, ама е факт и ми е болно, че не ни вярват. Те са хора, свикнали почивките да са почивки и събота и неделя да е "ден за семейството", но сега е доста по-различно при нас поне!

Не знам, въпросът е сложен и има много страни.


Всяка прилика с реални лица и събития е абсолютно възможна!

намесвам се, когато ме засягат, авинаге ме засягат - ако майка ми прави попълзновения в нашия семеен живот - карам се с нея, ако мъжът ми пранебрегва старото ми семейство и се вестява на важни за тях празници със закъснение - карам се с него - иначе като цяло - когато е имало големи проблеми - винаги съм на негова страна, той ми е семейство в края на краищата и съм си го избрала, и живея с него доста по-приятно отколкото с нашите

не живеем заедно - пробвахме с родителите на баща ми и на майка ми - провал и двата пътисега майка ми живее с нейните и ги издържа, а като остарее ще живее с нас, едно дете съм й

свекърва ми живее със зълва ми, мъжът ми ходи у тях да им помага за мъжката част от домакинската работа - доста често, пари не даваме, но той не си взима частта от имота, който майка му и сестра му дават под наем, така че все нещо и с пари помагаме...

що се отнася до старческата самота - има старци и старци - кой на каквото си е постлал.... всички обожавахме прабаба ми и тя си отиде обградена от любов.... баба ми по бащина линия и свекърва ми виждат децата ми само по Нова година и по рожденните си дни - през останалото време ги оставяме да си общуват с хора, които понасят свинско поведение....

Точно това е проблемът - на тях винаги им се струва, че не им обръщаме никакво внимание, че сме ги загърбили и гледаме само нашия си живот. Чувстват се изоставени и ненужни.

И по-добре не става, само по-зле става. Като почине единият, другият остава сам.

Баба ми е в такова положение. Все реве, че не се интересуваме от нея, и да си я приберял Господ по-скоро, защото на никого не била нужна. При това майка ми и вторият ми баща се преместиха да живеят при нея веднага щом дядо ми почина! Точно за да не е сама в опразнената къща... Но нали са по цял ден на работа, връщат се късно и искат да си починат, не могат да й обърнат много внимание - и сега на всичкото отгоре са й виновни! През деня събира озлобление, вечер им го изсипва на главата. Основната част зетят го отнася - бил готованец, бил мързеливец, всичката работа майка ми я вършела, а той се скатавал само...

И така вече 5 години. Или ледено мълчание, или злостни скандали. Изобщо не се усеща, че те са там заради нея, за благодарност някаква да не говорим.
Освен това според старото възпитание, мъжът ако не функционира като домашен майстор, е мързеливец - без значение по колко часа работи извън дома, за да докара пари. Това не се вижда. Вижда се, че не поправил печката.

Съветвам майка ми да се изнесат от там. Аз като се изнесох, сега съм най-добрата на света, малко ми хленчи по телефона че не се сещам за нея, ама дотам. Иначе съм любимата внучка. А брат ми, който е при тях, и той бил готованец и хаймана. При положение че учи и работи и изкараното не си го харчи сам, а го дава за семейството.
Изобщо убедила съм се, че между поколенията важи обратната поговорка - "далече от очите - близо до сърцето".

Затова единственият изход, който виждам, е да се разделят. Вторият ми баща вече е човек на възраст и той, и не му е лесно да понася обиди непрекъснато. Връзва се, нервира се, а не е добре със сърцето - ами ако получи някой инфаркт? Ами като бил такъв, да получел - това са думи на баба ми - в негово присъствие!

А беше чудесна баба, всеотдайна, любяща, всичко даваше за нас... Как е възможно в един човек такива крайности?

Извинявайте че ви занимавам... Имах нужда малко да се оплача.

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

За голямо съжаление това което описваш не е само при вас а в много БГ семейства. Такав ни е манталитета Български !Възрастните искат да контролират младите - голяма простотия!И аз съм майка и като че ли никога не бих се месила на сина си - ама знае ли човек ......