Убий ме

Една форма,
една празнина,
злоба и тъмнина,
това съм аз.

Срещнах теб,
сияние на
любов, светлина...

Кол в гърдите ми заби,
злобата се превърна в прах
и заедно с теб и аз засиях.

ела с мен сред звездите
да видиш дивни неща
ела и виж светлините
на много ярки слънца

Не ще те оставя да се луташ
и няма да има разбити сърца
все напред ще те водя
а ти ще се чудиш
къде ли останаха калта и гнева

не кол, не е нужно.
в гърдите ти засия доброта
и тъничък лъч надежда
превърна и теб във звезда

Чудесно!

Няма нищо по-подходящо от момента.

Да вярвам ли?
Празна надежда,
но пълна душа.
Наивен съм, да,
и вече повярвах.
Дали...?

Думи красиви,
но грозни лъжи...
Искам да вярвам,
но знам, ще боли!

Благодарности...