има ли надежда?
11 отговора
285 прегледа
има ли надежда?
Брат ми има проблем с алкохола. 26-годишен е. От около 8 години постепенно затъва, като стигна до там, че да загуби работата си, да продава имущество от дома ни, за да има пари за алкохол, да краде. Семейството ни е разсипано.
Не зная какво можем да направим, затова ви моля за съвет.
Не зная какво можем да направим, затова ви моля за съвет.
Re: има ли надежда?
много тежък проблем е алкохола...
знам за хора отказали се с едни хапчета, които водят до смърт ако пиеш (или поне ти става адски зле)
но това си е брутална мярка. той трябва да се реши...
Le temps detruit tout
знам за хора отказали се с едни хапчета, които водят до смърт ако пиеш (или поне ти става адски зле)
но това си е брутална мярка. той трябва да се реши...
Le temps detruit tout
Re: има ли надежда?
Ima hapcheta, ima i kapsuli, koito se implantirat i se vlivat postepenno, kato se podmeniat ne znam prez kolko vreme. Ne sa chak tolkova opasni, poznavah chovek, koito noseshe v rakata si takava kapsula, no veche niamam vrazka, za da popitam. Pitaite v Suhodol niakoi lekar, no ima spasenie. Preparatat ima razlichni naimenovania v razlichnite darjavi, mislia che e Naltrexon ,ili Nalorex, ili pak Nemexin. Shtom go prilagat horata, znachi ne e tolkova opasen. Posavetvaite se sas specialist, ako triabva uredete da vi go pratiat ot druga darjava - v Balgaria gi niama, ili opredeleni lekari rabotiat s tiah.
Re: има ли надежда?
Аз затънах на 18. Всъщност тогава за първи път близнах. В момента не съм на работа, защото пак се запих. Не знам колко ще изкарам още... реве ми се. имам семейство,прекрасно дете и чудна жена, не се хваля! те сега не знаят че пия, защото официално съм в командировка и не съм в къщи. знам че утре или днес ще спра, иначе добре си бачкам, ама проблема е кога ще е следващия път. ей това ме убива. това, че не знаеш кога, само знаеш че е сигурно. поне да имах сила да си тегля куршума! Ама не ми се губи живота, има толкова хубави неща неизживени! Поне да ходех по жени! Просто трябва да спра! НО ТОВА Е МНОГО, МНОГО ВАЖНО! НЕ СЕ СПИРА ЗА МАЛКО. ИЛИ ЗА НЯКОЛКО ГОДИНИ! АКО НЕ Е ЗАВИНАГИ, МОЖЕ ДА НЯМА ВТОРИ ШАНС. опитай се да го обясниш на брат си! никога не съм си говорил с такива хора, освен със себе си, пред огледалото(то и това е признак на болестта). Брат ти ползва ли нета? ще си направя една кутия , дори и само за едно писмо ! много помага споделянето на болката, само така спирам. а за бъдещето, никой не може да гарантира. всеки трябва да реши за себе си. но ако поне малко помогна, ще е хубаво
Re: има ли надежда?
Ами какво да кажа, като не пия по 3-4 месеца и после се запивам за 2 седмици! Знам, че не трябва, имам болки от дясно, където е дроба, виждам че оправия няма с това пиене. Ама убий ме, не мога да ти кажа защо пия!! Защо пак си купих една каса, само като останах сам за малко! Ако е програмирано, значи ли че ще се случи без значение къде съм??? Изглежда не е така, защото оставането ми сам беше абсолютно случайно, т.е. на жена ми и се отвори това непланирано пътуване. иначе нямаше д апия. Това не значи че тя е виновна, аз и само аз съм си виновен. Не мисля че капсули помагат.Просто ти трябва да искаш да спреш, иначе е безмислено. Спирането на запивката има две фази. Първата, чисто физическата е много болезнена, но гледаш часовника и броиш минутите. Имаш чувството че умираш, потиш се, трепериш, миришеш на лайна и пот... не ми се говори. но минава след 2-3 дни(може и да имаш проблеми със съня, но до седмица минава). На 3-я ден започват проблемите. Съзнанието е вече готово да си даде равносметка, и мисълата какво си направил те съсипва. точно тогава е най-вероятнопак да посегнеш. неописуемо е, вярвайте ми! И както в моя случай, си се зарекъл да не го допуснеш повече, само факта че е станало, те подлудява. това е истинската борба, не просто едно кратко(от дни до години) спиране
Re: има ли надежда?
Има един начин, с който брат ти ще стане напълно нов човек.
Изчети го целият:
Йога - не става въпрос за медитация, лежане по пирони, факирства и т.н. Не само един метод от йога признат и от Западната медицина - Хата-йога, т.е. грубо казано гимнастически пози и дишане. Ако той се захване и постепенно започне да прави по 30-40 минути сутрин и вечер, само за кратко време /зависи от характера му и т.н./ ще се откаже автоматично от този порок. Ако му се пие ще си пие, няма да се насилва да спира алкохола, но да си прави всеки ден асаните /йогийските пози/ - много хора са се преобразили с тази чудесна наука йога /виж клуб ЙОГА/. Аз лично нямам опит със пиенето, но виж с пушенето на марихуана /4 години/ спрях съвсем от самосебе си без да се насилвам. само за около година приключих напълно, но след първите 6-7 месеца бях намалил до 2-3 пъти в месеца. Разбира се при всеки е различно и има различни особености.
Пожелавам ти успех, независимо по кой начин ще успееш да помогнеш на брат си! Всичко най-хубаво!
Изчети го целият:
Йога - не става въпрос за медитация, лежане по пирони, факирства и т.н. Не само един метод от йога признат и от Западната медицина - Хата-йога, т.е. грубо казано гимнастически пози и дишане. Ако той се захване и постепенно започне да прави по 30-40 минути сутрин и вечер, само за кратко време /зависи от характера му и т.н./ ще се откаже автоматично от този порок. Ако му се пие ще си пие, няма да се насилва да спира алкохола, но да си прави всеки ден асаните /йогийските пози/ - много хора са се преобразили с тази чудесна наука йога /виж клуб ЙОГА/. Аз лично нямам опит със пиенето, но виж с пушенето на марихуана /4 години/ спрях съвсем от самосебе си без да се насилвам. само за около година приключих напълно, но след първите 6-7 месеца бях намалил до 2-3 пъти в месеца. Разбира се при всеки е различно и има различни особености.
Пожелавам ти успех, независимо по кой начин ще успееш да помогнеш на брат си! Всичко най-хубаво!
Re: има ли надежда?
спря тревата, но почна йогата а? =)
от това което сме си говорили с Hell, която се е занимавала с Йога, разбрах че тази работа не е за всеки. ако си по-импулсивен (а аз съм си такъв), не те лови =)
ама нека тя сама да си го разкаже
Le temps detruit tout
от това което сме си говорили с Hell, която се е занимавала с Йога, разбрах че тази работа не е за всеки. ако си по-импулсивен (а аз съм си такъв), не те лови =)
ама нека тя сама да си го разкаже
Le temps detruit tout
Re: има ли надежда?
Така няма йога за всички, има йога за всеки!
В тази наука има има най-разнообразни практики и всеки маже да си избере такива, каквито му допадат.
В тази наука има има най-разнообразни практики и всеки маже да си избере такива, каквито му допадат.
Re: има ли надежда?
искаш да кажеш, че има йога за хора, които са зверски нетърпеливи и не ги свърта на едно място и искат да се забавляват през по-голямата част от времето си?! 
Le temps detruit tout
Le temps detruit tout
Re: има ли надежда?
Искам да кажа, че аз преди да се захвана с йога бях нетърпелив /то и сега не ме свърта много много/, а що се отнася до забавленията никога не съм тачел мазохизма. Започнах с такива упражнения и такова времетраене, каквото ми допадаше, без никакво насилие. То съм млад нормално е да не ме свърта и да нямам голямо търпение, важното е да не спираш и лека-полека всичко си и идва. Чеповете от характера се поизправят. Важното е да си кажеш: Добре сега аз като се занимавам с йога ще я практикувам, за да съм по-здрав, по-щастлив, по-радостен и по-енергичен или за да се измъчвам, терзая, ограничавам?! Не аз ще започна с това, което ми допада и по толкова време, по колкото ми харесва. След време може би това, което сега правя няма да е толкова подходящо и ако напредна ще правя други неща, но сега най-важното е да започна! Важното е да започна и всеки ден даправя по-нещо. защото всекидневното упражняване затвърждава желанието и го записва в подсъзнанието, ако се опише с думи може да звучи така: "аз искам да се развивам, да стана по-щастлив, по-добър, по-весел, по-здрав и т.н. всеки ден.
Re: има ли надежда?
жалко, че Hell я няма да ти го каже лично, но тя не е единствената пробвала йога и не продължила въпреки положените усилия.
истината е, че няма универсална рецепта, както няма и универсално щастие. за теб щастието може да се крие в това да се развиваш, да ставаш по-добър, по-весел, по-здрав и т.н. за мен обаче това не е толкова важно. разбира се важно е да съм здрав, но стига да не чувствам зле за мен това е достатъчно. не се стремя да бъда идеален (както вече писах).
щастието е миг, който се случва внезапно и непланирано (поне според мен). може да имаш страшни планове да отидеш на планина примерно, да си подготвил всичко, да си изпипал идеално нещата и въпреки това преживяването да е супер тъпо. докато друг път отиваш без никакъж план и подготовка и всичко е перфектно. или иначе казано "животът е това, което се случва докато си кроиш плановете" =)
ако нещо те тормози обаче, щастливите ти мигове може рязко да намалеят. ако в случая с тревата и месото беше така, досега да съм ги отказал
Le temps detruit tout
истината е, че няма универсална рецепта, както няма и универсално щастие. за теб щастието може да се крие в това да се развиваш, да ставаш по-добър, по-весел, по-здрав и т.н. за мен обаче това не е толкова важно. разбира се важно е да съм здрав, но стига да не чувствам зле за мен това е достатъчно. не се стремя да бъда идеален (както вече писах).
щастието е миг, който се случва внезапно и непланирано (поне според мен). може да имаш страшни планове да отидеш на планина примерно, да си подготвил всичко, да си изпипал идеално нещата и въпреки това преживяването да е супер тъпо. докато друг път отиваш без никакъж план и подготовка и всичко е перфектно. или иначе казано "животът е това, което се случва докато си кроиш плановете" =)
ако нещо те тормози обаче, щастливите ти мигове може рязко да намалеят. ако в случая с тревата и месото беше така, досега да съм ги отказал
Le temps detruit tout
ааа :))
тук съм аз, ама редувам мазохистично 48 часово нонстоп бачкане със супер яки 6 часови щастливи "мигове"... та нямам време за приказки :)
Баси, за приятелите също нямам време :(((
Значи конкретно за йогата:
на мен ми действат добре асаните, ползвам си придобитите познания от време на време като го закъсам със здравето и винаги ме оправя. С редовните упражнения обаче ефекта е нулев, щото аз принципно съм си здрава като вол и прилично гъвкава... по-добре от тва колкото и да се напъвам - не става. Ще пробваме пак като остареем качествено и почне да ни наболява нетърпимо навсякъде :)))
Дихателните упражнения - определено има полза. Особено като ще раждаш :))) Без майтап... като ти се случи нещо екстремно виждаш, че от познанията и уменията, които си придобил има полза. Предполагам и за това съм вече 2 годишен пушач дето може да пуши много, може и да не се сеща за цигари по цяла седмица...
Полезно е, не отричам.
Медитация... чиста загуба на време за мен. Не се получава по този начин, както пише в дебелите книги, аз съм друг тип човек :) Най-добре се концентрирам докато се движа... решавала съм задачи вървейки напред-назад из стаята и много се нервя, че няма как да вървя докато тракам на клавиатурата.
Бойните изкуства ми действаха много добре в това отношение. Много малко съм тренирала, колкото да разбера, че това е префектния начин за мен да се самовглабявам. Еми немам време, кво да се прай... живея, с планирането не се справям :)
Вегетарианство: 7 годишен стаж имам в това и го отчитам като голяма грешка. Не е за всеки тип хора. За мен съдържащите се в месото вещества са дрогата, дето ми поддържа живеца... за тези 7 години се превърнах от живо, буйно, не спиращо на 1 място и обожаващо живота хлапе-жена в сълзлива, уморена, вечно хленчеща и прекомерно чувствителна баба-момиченце. Всеки крив поглед ме докарваше до депресия, правех път и на хлебарките, а мухите гонех от стаята мноого внимателно с мека хавлия, за да не ги нараня. Считах се за виновна за цялата несправедливост на този свят и длъжна да решавам чуждите проблеми с приоритет пред своите.
Няколко години още ми трябваха да се оправя от това... ама желанието за живот се върна почти веднага, след като проядох наново месо.
Познавам хора, на които вегетарианството им действа страхотно добре. Просто всеки трябва да си пробва и да прецени. За мен единствената полза беше познанието каква дрога може да бъде храната. Тази, обикновената... дето всеки ден я поемаме и не се замисляме.
Наложеното от вън желание за живот и съвети за здравословен начин на живот трудно могат да накарат някой да откаже алкохола.
За мен стимула да го спра си беше най-обикновен страх.
Всеки си открива своя връх и своето дъно, опита е непредаваем...
Или оцеляваш, или се проваляш и завличаш и хората около себе си. Най-близките. Любимите. Е по-голям стимул от тва можеш ли да намериш? Аз не.
Йога, религия, учения някакви... всичко тва е смешен опит да предизвикат у теб този страх.
btw Chaos... твоята представа за щастието е като моята май :))))
in dreams i see myself flying...
Баси, за приятелите също нямам време :(((
Значи конкретно за йогата:
на мен ми действат добре асаните, ползвам си придобитите познания от време на време като го закъсам със здравето и винаги ме оправя. С редовните упражнения обаче ефекта е нулев, щото аз принципно съм си здрава като вол и прилично гъвкава... по-добре от тва колкото и да се напъвам - не става. Ще пробваме пак като остареем качествено и почне да ни наболява нетърпимо навсякъде :)))
Дихателните упражнения - определено има полза. Особено като ще раждаш :))) Без майтап... като ти се случи нещо екстремно виждаш, че от познанията и уменията, които си придобил има полза. Предполагам и за това съм вече 2 годишен пушач дето може да пуши много, може и да не се сеща за цигари по цяла седмица...
Полезно е, не отричам.
Медитация... чиста загуба на време за мен. Не се получава по този начин, както пише в дебелите книги, аз съм друг тип човек :) Най-добре се концентрирам докато се движа... решавала съм задачи вървейки напред-назад из стаята и много се нервя, че няма как да вървя докато тракам на клавиатурата.
Бойните изкуства ми действаха много добре в това отношение. Много малко съм тренирала, колкото да разбера, че това е префектния начин за мен да се самовглабявам. Еми немам време, кво да се прай... живея, с планирането не се справям :)
Вегетарианство: 7 годишен стаж имам в това и го отчитам като голяма грешка. Не е за всеки тип хора. За мен съдържащите се в месото вещества са дрогата, дето ми поддържа живеца... за тези 7 години се превърнах от живо, буйно, не спиращо на 1 място и обожаващо живота хлапе-жена в сълзлива, уморена, вечно хленчеща и прекомерно чувствителна баба-момиченце. Всеки крив поглед ме докарваше до депресия, правех път и на хлебарките, а мухите гонех от стаята мноого внимателно с мека хавлия, за да не ги нараня. Считах се за виновна за цялата несправедливост на този свят и длъжна да решавам чуждите проблеми с приоритет пред своите.
Няколко години още ми трябваха да се оправя от това... ама желанието за живот се върна почти веднага, след като проядох наново месо.
Познавам хора, на които вегетарианството им действа страхотно добре. Просто всеки трябва да си пробва и да прецени. За мен единствената полза беше познанието каква дрога може да бъде храната. Тази, обикновената... дето всеки ден я поемаме и не се замисляме.
Наложеното от вън желание за живот и съвети за здравословен начин на живот трудно могат да накарат някой да откаже алкохола.
За мен стимула да го спра си беше най-обикновен страх.
Всеки си открива своя връх и своето дъно, опита е непредаваем...
Или оцеляваш, или се проваляш и завличаш и хората около себе си. Най-близките. Любимите. Е по-голям стимул от тва можеш ли да намериш? Аз не.
Йога, религия, учения някакви... всичко тва е смешен опит да предизвикат у теб този страх.
btw Chaos... твоята представа за щастието е като моята май :))))
in dreams i see myself flying...