Камъни

- Звучиш ми нервно. Да не си гризеш пак ноктите?
- Не. Изрязах ги ниско, сега си гриза кожичките.
- Майче, нали ти дадох "Мента, глог и валериан". Пий ги, майче, помагат.
- Майко, какво правиш като видиш, че някой греши?
- Както е казано "Който е безгрешен, нека пръв хвърли камъка."
- Ха, не ми излизай с тези библейски простотии.
- Майче, не ми звучиш добре, трябва да си почиваш.
- Да, да. Айде, дочуване.

Прибрах се в стаята с камъка. Стисках го два дена в ръка. До посиняване на кокалчетата. Излизах навън и си го носех. Внимавах да не го метна върху някой друг. Днес се събудих рано. Слънцето тъкмо изгряваше. Още стисках проклетия камък. Изведнъж ми олекна и просто разтворих пръсти. Камъкът падна. Нечий друг камък. За какво го мъкнах два дена?

Носете се само личните камъни.

Весел ден на всички!

Хей, това да не би да по истински случай? Звучи ми доста правдоподобно. Да, а като за финал може да подхожда и: "Носете само личния си емоционален багаж! - Посъветвайте приятелите си да отидат на психоаналитик!"
Весело да е!!!!

ИСТИНАТА ПРЕДИ ВСИЧКО!!!!!!

Хм, ако мой приятел дойде при мен, а аз му кажа да отиде на психоаналитик, това би било предателство.

Има разлика между това да носиш чужди камъни и да помогнеш на някого да пусне своите.

Понякога...личните ни камъни....са канари...и ни е адски трудно да ги носим.
Тогава...взимаме някои от чуждите, камъчета, които е по-лесно да се стискат...макар и да са измъчващи...тежки...все пак са по-малки от личните ни.
...и все пак...всичко...може да се окаже една песачинка и пак да бъде по-тежка и от канара.

"...във пясъчното зърно бди скалата" - казва П. Матев

So..Break down the wall!!!

Това с разтоварването...понякога те натоварва теб...
Аз принципно не го правя....но....преди известно време....почувствах нужда....
И сега наистина се замислям, че някой може да е обременен с някой мой камък...Но пък...не винаги се издържа на напрежението. :) особено ако е 220 волта :)

So..Break down the wall!!!

това като го прочетох се сетих,че скоро някой ми беше казъл да спра да поправям грешките си с грешки:)

Мразя камъните...и не мъкна нито мои нито чужди

Аз също никога не съм отказвала на приятел да му помогна, когато има проблеми. Но, виждаш ли, понякога се изразходваш психически по този начин, особено, ако си от типа хора, които не споделят често грижите си с околните. И все пак това не означава да зарежем приятелите си да се опарвят сами, но понякога намесата на специалист е по-доброто решение!

ИСТИНАТА ПРЕДИ ВСИЧКО!!!!!!

Специалистите са обучени да третират психични разстройства, засега само това. Ако пратиш някого при специалист, рискуваш да му подскажеш, че има някаква болест. А как гледа обществото на хора, които имат психични проблеми?

Когато отиваш при психоаналитик, не значи непременно, че имаш сериозен психичен проблем... всъщност повечето хора отиват при специалист, просто защото имат нужда някой да изслуша проблемите им и да им помогне да ги решат... така че, ако кажеш на твой приятел да отиде при психоаналитик, тъй като ти нямаш възможност да му помогнеш, това не е намек, че има психично разстройство... колкото до обществото - в БГ хората все още са консервативни по отношение на психоаналитици, психиатри и т.н. .... между които дори не правят разлика... но това си е техен проблем, който надявам се са започнали да преодоляват

Не, не значи непременно. Но за много хора ще е обидно, ако ги пратя на психолог, точно защото не са узрели за мисълта, че психологът не е само за шизофреници. А и за мен поне би било адски болезнено да ми кажат "Иди на специалист, аз не мога да ти помогна". Ще се почувствам изоставена. Разбира се, ако проблемът ми е, че току що съм си разрязала китките, имате пълното право да ме пратите при специалист. Но ако просто са ме уволнили...

Освен това психолозите също са хора, те нямат магическа пръчка за всеки проблем, а това го знам, защото аз самата уча приложна психология. Въобще съществува някакъв мит около психолози, психиатри и прочие, че знаят за теб повече от колкото ти самият знаеш. Не е така. Ако отидеш и им кажеш, че не знаеш какво да правиш с разбитото си сърце, това, което психологът ще направи, е да те разпита едно хубаво относно ситуацията. Докато отговаряш, при условие, че няма патология, сам ще видиш накъде да тръгнеш, а психологът даже няма и да знае как ти е помогнал. Което го прави и приятелят и не би трябвало да е натоварващо, ако, пак повтарям, няма заболяване.

Тия мои мисли идват от три години живот в Америка, където е прието приятели да се пращат един друг при всякакви специалисти за щяло и нещяло. В следствие приятелствата тук са доста повърхностни. А и когато става въпрос за личния ми живот, не, мерси, не искам някой, който ще ми се пише приятел, а няма да споделя с мен или ще бяга в обратната посока, ако аз се разплача. Приятелството е и отговорност.

Да - истинско е, но камъкът беше ядът ми. А уж знаех една фраза на моя приятелка - "не се ядосвай, така наказваш себе си за грешките на другите". И не грешеше мой приятел, а грешаха спрямо него.

Поздрави!

Тежат, но носят и приятелството, затова е важно да ги носим (тези, на приятелите камъните). Ядът и гневът не трябва да държим в себе си. Тровят.

Поздрави, дете!

Мхм, мъдро го е казал.:))) Да го слушаш този човек. Приятели да има.

Поздрави!

П.П. Мъкнеш, мъкнеш - всеки носи, дори и да не иска.

Не е вярно, че специалистите лекуват само психични разтройства! Смятам, че биха помогнали мнгого повече, отколкото съвет на приятел. Помисли си малко. Приятелят в повечето случаи е доста субективен, това първо. Не се знае дали по съответния проблем не касае интересите на приятеля, тогава става сложничко, не мислиш ли? Аз продължавам да съм на мнение, че специалистите за това са учили, а не за да се справяме сами. Дори ако погледнем на тези неща в малко по-глобален мащаб, ако хората се оправяхме винаги сами, изобщо щяхме да живеем с врачки и лечители. Смятам, че някои неща трябва да заместват други с течение на времето. Не споря с теб, просто ти казвам аз какво мисля.
Как няма да се отнасят зле към различните хора и към психиично болните? Всичко странно се възприема с недоверие, презрение, страх...май ние най-добре знаем това. Общество бе, какво да го правиш, то от дума не разбира! Значи ние пък ще действаме!!!

ИСТИНАТА ПРЕДИ ВСИЧКО!!!!!!

Някой беше казал, че поради неназован и скрит природен закон:

'леките падат по-лесно'

Та, явно Нютон нещо се бил излъгал:-)

Поздрави сърдечни!:-)

Мхм.:)))
Това за всичко леко ли се отнася? Наистина за някои леки неща определено има недоказана логика.:)))
Трябва да ми разясниш.
Леките камъни можем да хвърлим по-надаЛЕКО. Това ясно. Дори и Нютон ще се съгласи.:)

Поздрави!

ganz genau!

за леките камъни говорих, не за леките жени - ти пък да не си помисли нещо

П.с.
Нютон няма избор,
вече :-)

:))) Как проследи мисълта ми.:)))
Оки - вече всичко е ясно.:)

Приятелите оценяват, това, че има някой, който да им помогне в носенето на камъните! :)

Поздрав, mother :))))

So..Break down the wall!!!

Alles klar....И все пак отговорът е "42"...нали?

So..Break down the wall!!!