ами сега?

колко от вас са си помисляли, че по-големите им дечица може би се вълнуват от нещо такова?

Що за въпрос?...
Ами снощи моят големият ме пита следното:
"Мамо ,искам да те питам нещо." Аз :"Какво мамо?"..Той:" А ,не ,много е глупаво,няма да те питам..."..Аз:" Нали знаеш ,че няма глупави въпроси и всеки въпрос е важен-казвай!"
Той:" МАМО,АЗ КАТО СЕ ЖЕНЯ,ТИ щЕ БЪДЕш ЛИ ЖИВА?"....!!!!!!!
Ха сега де?...
смаях се...

Та вашите "застрелвали" ли са ви така?
( да кажа ,Гено е на 6 годинки...)

да. децата на тази възраст изглежда много ги вълнува темата за смъртта, и то на родители. не са ми задавали точно такъв въпрос, но в игрите моите щерки - на 7 и 5, непрекъснато на някой от героите майката е умряла. дори се е случвало едната да коментира, че майката на другата е умряла, без очевидно да осъзнава, че това е и нейна майка. отначало много ме стряскаше това. но постепенно ми се изясни, че това не ги плаши или стресира, още по-малко си го пожелават. просто темата им е интересна, като част от опознаването на света. виж, питали са ме дали моята майка е умряла (не дали е жива, интересува ги дали е умряла), коментирали са на колко години умира човек, общо взето мнението клони към 100 години... леле, то излезе, че у нас е като погребално бюро, все за смърт се говори . но явно на тази вързаст в една или друга форма се повява интерес към този въпрос. като са ме питали по темата съм обяснявала, че всеки човек рано или късно умира, никой не знае кога и от какво - старост, болест, злополука.

Моята дъщеря е на същата възраст и аз съм изпадала в подобна ситуация. Мисля че е редно да им обясняваме какви са всъщност нещата. За кратко време загубихме 4-ма близки и след като обясних на дъщеря ми, тя започна да разбира нещата и да ги приема като нещо нормално.

Моята дъщеря, както е на 6г. не може да приеме смъртта за нещо нормално. Да, обяснила съм и всичко, но после съжалих, защото така се разстрои милото. Наложи се да й обещая, че няма да остарявам и че ще живеем поне 1000 години. Вие как бихте отговорили на въпрос: "Мамо ние ще умрем ли?"

Синът ми е на 3 год. и 7 месеца и преди 5-6 дена директно ме химпнотизира с въпорса "мамо ти кога ще умреш?" В първия момент ми прозвуча като ужасна прокоба После се окопитих и подробно обясних кога, какво и как би могло да се случи.
Предполагам през тези теми минава пътя към познанието и децата не влагат нищо зловещо в репликите си, за разлика от нас възрастните.

Хмм...моят син е твърде малък да ме попита още, но предвид възрастта на която го родих и отчитайки тази на която аз се омъжих...много често АЗ САМА си задавам този въпрос..."а ще бъда ли...?"

Единственото поражение е отказът от сражение