Долината на кулите
36 отговора
426 прегледа
Долината на кулите
(Егоизма, непукизма и щастието)
Човек живеейки на този свят захитрява, защото се учи от грешките си. Учи се да се пази, да се грижи за себе си, да надживява някак всички гадни моменти. Рано или късно, ей така докато се учи стига и до най-лесния вариан. Проста схема, изчистено решение: егоизъм+непукизам=щастие !
Егоизъм:
-Грижиш се за себе си, защото няма кой по-добре Ако още някой го е еня за теб все е кирия;
-Обичаш се, ако ти не се обичаш, кой ? Всеки друг е неверен или съмнително верен, ако сам си изневериш е простимо;
-Уважаваш се, ако не уважаваш сам себе си кой друг ? Нали се познаваш най-добре. Ако не, поне знаеш всичките си положителни качества, дори тези, който само ти е иска да притежаваш, но определено ги имаш ... е, вярно в зародиш;
- Имаш си доверие.
Даааа, само плюсове и още могат да се изброят ...
Непукизам:
Достатъчно е да кажа, че всичко минава край теб без да го усетиш. Повече лошо,защото света е лош , по-малко добро, защото са малко добрите хора. Не може без жертви, какво от това , че си дебелокож ...
Ден след ден стрим кулите на щастието си, ред егоизъм , ред непукизъм, ред егоизъм, ред непукизъм... Издигаме сигурното си местенце, в което да се наслаждаваме на личното си щастие .
Но идва ден, в който всичко е готово и аха да се насладим на труда си, се оказва , че сме забравили да направим врата. Голяма работа, всяко зло за добро - си казваш - и тя е потенциално слабо звено в защитата .
Но нещо се губи, някак неуютно е, студеноичко е и страшното те дебне от ъгъла.
Качаваш се горе на върха за да погледнеш света и възкликваш удивен: -Мааа му ! Много тарикати сме се навъдили !
Долината се е напълникла с кули, а ти иде отвътре да изкрещиш:
-Студеноооо ми еееее !
А ехото отговаря:
- И на мен ... и на мен ... и на мен ...
Даааа , човек се учи ...
Човек живеейки на този свят захитрява, защото се учи от грешките си. Учи се да се пази, да се грижи за себе си, да надживява някак всички гадни моменти. Рано или късно, ей така докато се учи стига и до най-лесния вариан. Проста схема, изчистено решение: егоизъм+непукизам=щастие !
Егоизъм:
-Грижиш се за себе си, защото няма кой по-добре Ако още някой го е еня за теб все е кирия;
-Обичаш се, ако ти не се обичаш, кой ? Всеки друг е неверен или съмнително верен, ако сам си изневериш е простимо;
-Уважаваш се, ако не уважаваш сам себе си кой друг ? Нали се познаваш най-добре. Ако не, поне знаеш всичките си положителни качества, дори тези, който само ти е иска да притежаваш, но определено ги имаш ... е, вярно в зародиш;
- Имаш си доверие.
Даааа, само плюсове и още могат да се изброят ...
Непукизам:
Достатъчно е да кажа, че всичко минава край теб без да го усетиш. Повече лошо,защото света е лош , по-малко добро, защото са малко добрите хора. Не може без жертви, какво от това , че си дебелокож ...
Ден след ден стрим кулите на щастието си, ред егоизъм , ред непукизъм, ред егоизъм, ред непукизъм... Издигаме сигурното си местенце, в което да се наслаждаваме на личното си щастие .
Но идва ден, в който всичко е готово и аха да се насладим на труда си, се оказва , че сме забравили да направим врата. Голяма работа, всяко зло за добро - си казваш - и тя е потенциално слабо звено в защитата .
Но нещо се губи, някак неуютно е, студеноичко е и страшното те дебне от ъгъла.
Качаваш се горе на върха за да погледнеш света и възкликваш удивен: -Мааа му ! Много тарикати сме се навъдили !
Долината се е напълникла с кули, а ти иде отвътре да изкрещиш:
-Студеноооо ми еееее !
А ехото отговаря:
- И на мен ... и на мен ... и на мен ...
Даааа , човек се учи ...
Re: Долината на кулите
добре ,че си се замислил
обаче ако имаш врата ти трябва много сигурна аларма или поне вярно куче
но може и да си непукист и да пускаш вътре който иска ,а ?-не е приятно
обаче ако пуснеш някой и му се усмихнеш защото му вярваш и решиш, че няма да си сам
а той те предаде и разбереш че те е лъгал през цялото време
ей така заради лъжата ,не за друго,даже без да има лична полза
по-малко ли ще ти е студено ?
A watched pot never boils
обаче ако имаш врата ти трябва много сигурна аларма или поне вярно куче
но може и да си непукист и да пускаш вътре който иска ,а ?-не е приятно
обаче ако пуснеш някой и му се усмихнеш защото му вярваш и решиш, че няма да си сам
а той те предаде и разбереш че те е лъгал през цялото време
ей така заради лъжата ,не за друго,даже без да има лична полза
по-малко ли ще ти е студено ?
A watched pot never boils
Re: Долината на кулите
Прав си, Блек.
В тия метафори има толкова много истина.
Човек винаги е сам.
.......... дори и без да е егоист , непукист и без да е щастлив.
Мисля си, .... алтруистите , силно чувствителните, тревожните, нещастните - не се ли чувстват и те много сами?
Да, прав си и за другото, че винаги търсим другия човек, ако не ни приемат го изживяваме болезнено. "Студено ми е"...
Понеже пак задаваш философски въпрос, ще се опитам да намеся малко философия /моля ако напрява някоя правописна грешка да ми се прости
/
Шопенхауер /любимият ми- общо взето симпатяга/
......."Аз наравно с другия трябва да се науча да поглеждам през неговите очи и да усещам неговата болка наравно с моята болка... но представата ми за другия е нереална, единствено реална е волята за живот...."
Основна идея - идеята за страданието.
" ...цял живот надуваме един сапунен мехур, който добре знаем, че некрая ще се спука..." Единственото спасение - да се освободим от волята за живот.
Ти обаче , Блек, отиваш при неговия последовател - Ницше - идеята за свръх човека...../майтапя се , знам че не е така.
Блек , притеснена съм, да не четеш много екзистенциалистите. Хубаво е , но недей прекалява, моля те!
... их ... ужасно дълго стана, но ти ми изумяваш, компютри, интернет, фантастика.... и като капак на всичко - философия, направо ми разби представите ...
Приятен ден!
В тия метафори има толкова много истина.
Човек винаги е сам.
.......... дори и без да е егоист , непукист и без да е щастлив.
Мисля си, .... алтруистите , силно чувствителните, тревожните, нещастните - не се ли чувстват и те много сами?
Да, прав си и за другото, че винаги търсим другия човек, ако не ни приемат го изживяваме болезнено. "Студено ми е"...
Понеже пак задаваш философски въпрос, ще се опитам да намеся малко философия /моля ако напрява някоя правописна грешка да ми се прости
/
Шопенхауер /любимият ми- общо взето симпатяга/
......."Аз наравно с другия трябва да се науча да поглеждам през неговите очи и да усещам неговата болка наравно с моята болка... но представата ми за другия е нереална, единствено реална е волята за живот...."
Основна идея - идеята за страданието.
" ...цял живот надуваме един сапунен мехур, който добре знаем, че некрая ще се спука..." Единственото спасение - да се освободим от волята за живот.
Ти обаче , Блек, отиваш при неговия последовател - Ницше - идеята за свръх човека...../майтапя се , знам че не е така.
Блек , притеснена съм, да не четеш много екзистенциалистите. Хубаво е , но недей прекалява, моля те!
... их ... ужасно дълго стана, но ти ми изумяваш, компютри, интернет, фантастика.... и като капак на всичко - философия, направо ми разби представите ...
Приятен ден!
navun, a ne navutre..
pro4etoh mneniata dotuk i razbrah kolko malko te poznavat hora, koito sa ot dulgo vreme vuv foruma...tova samo po sebe si e dokazatelstvo za dumite ti, na koito te otgovariat...
Spored men, otgovorut za vratata e mnogo prost. Koito zabravia da ia postavi, tursi izhoda NAVUTRE, A NE NAVUN, kudeto si mu e miastoto..Izhod - v koito i da e smisul..kakto prostichkoto miasto, bez koeto ne produljavame da se dvijim, taka i re6enieto na problemite ..
Spored men, otgovorut za vratata e mnogo prost. Koito zabravia da ia postavi, tursi izhoda NAVUTRE, A NE NAVUN, kudeto si mu e miastoto..Izhod - v koito i da e smisul..kakto prostichkoto miasto, bez koeto ne produljavame da se dvijim, taka i re6enieto na problemite ..
Re: Долината на кулите
...има и друг вариант...., да ти липсва инстинкта да строиш кули...или да си се родил с идеята и живееш, че щом си се родил сред хора и те са като теб, част от теб и част от Творението, от което си и ти...не са необходими никакви кули...и се помайваш между кулите...чуваш понякога някой от виковете, но чуваш и затръшване на прозорци..., може и "леден душ" да получиш от висотата на някоя бойница...ей така, превантивно...., защото щом се навърташ край кулите може да си и потенциален враг...
...страха е този, който ражда кулите, той е този, който слага бариери помежду ни..., той е този, който задушава всичко останало
...много се глаголства тук, за приемане, за любов, но как можеш да приемаш, а още повече да обичаш някого от когото се страхуваш ?...
....смешно е да мислим, че можем да загубим нещо, след като нищо освен някакъв измислен, съмнителен материален свят "притежаваме" без да си даваме сметка, че той във всяка следваща секунда може да се превърне в прах...
...когато пусна темата за посоката...точно това ми мина през ума, че все повече материализираме живота си,
...е вярно,....нароиха се и много съвременни "пророци"...я гледай що литература за четене има...осъвременяват се религии и философии в търсене на някакъв баланс м/у материалното и духовното..., ама замислял ли си се, че доста по-малко духовни гении се раждат..., забелязваш ли как все по-"изгладени"(щото психологията напредва като наука) стават контактите ни, но в същото време стават съвсем повърхностни и неангажиращи
...когато спра да се изумявам от въпроса..."бе кво ти пука, важното е на теб да ти е добре?"...може би ще съм поставила основата и аз на своята кула..., но не съм сигурна, че ще се чувствам добре, аз не се чувствам никак добре сама, за това и все още се помайвам...
...става ми приятно като си помисля, че мога да срещна някой заблуден като мен между кулите,...да си накладем някакво огънче ...така насред полето ....и да си говорим......приятно ми става също, че понякога някой ще успее да излезе от кулата си и ще види, че навън е по-топло..., а и , че непременно ще срещне някого...
...все едно....уморих се да мисля по този въпрос...не съм се отказала, защото не мога..., тук там срещам хора като теб и Ананасчето, и разбирам, че в мислите си поне не съм сама...и ми става хубаво...
Вярвам в чудеса!
...страха е този, който ражда кулите, той е този, който слага бариери помежду ни..., той е този, който задушава всичко останало
...много се глаголства тук, за приемане, за любов, но как можеш да приемаш, а още повече да обичаш някого от когото се страхуваш ?...
....смешно е да мислим, че можем да загубим нещо, след като нищо освен някакъв измислен, съмнителен материален свят "притежаваме" без да си даваме сметка, че той във всяка следваща секунда може да се превърне в прах...
...когато пусна темата за посоката...точно това ми мина през ума, че все повече материализираме живота си,
...е вярно,....нароиха се и много съвременни "пророци"...я гледай що литература за четене има...осъвременяват се религии и философии в търсене на някакъв баланс м/у материалното и духовното..., ама замислял ли си се, че доста по-малко духовни гении се раждат..., забелязваш ли как все по-"изгладени"(щото психологията напредва като наука) стават контактите ни, но в същото време стават съвсем повърхностни и неангажиращи
...когато спра да се изумявам от въпроса..."бе кво ти пука, важното е на теб да ти е добре?"...може би ще съм поставила основата и аз на своята кула..., но не съм сигурна, че ще се чувствам добре, аз не се чувствам никак добре сама, за това и все още се помайвам...
...става ми приятно като си помисля, че мога да срещна някой заблуден като мен между кулите,...да си накладем някакво огънче ...така насред полето ....и да си говорим...
...приятно ми става също, че понякога някой ще успее да излезе от кулата си и ще види, че навън е по-топло..., а и , че непременно ще срещне някого...
...все едно....уморих се да мисля по този въпрос...не съм се отказала, защото не мога..., тук там срещам хора като теб и Ананасчето, и разбирам, че в мислите си поне не съм сама...и ми става хубаво...
Вярвам в чудеса!
Re: Долината на кулите
...Блек е толкова многопластов(многоизмерен) и неуловим(в най-добрия смисъл на думата), че има още много дълго време да те изненадва, при това, доколкото те познавам...приятно...;-)
...ама я ми кажи ти като психолог, имаш ли представа кое е това, което кара хората да избират една или друга философия за "своя"..., щото аз преди 20г. четях екзистенциалисти като изоглавена....и сега също ги чета и са ми най-близки като философия...значи ли това, че съм спряла в развитието си някъде там?!...защо не мога да повярвам на никой друг така, както на тях вярвам?
Вярвам в чудеса!
в отговор на Щypaтa вeщицa
#10
Re: Долината на кулите
...благодаря ти за целувката...
...ще ме повозиш ли някой път на метлата си, ей така...минавайки на милиметри от кулите...може пък някой като ни види, да му хареса и да реши да дойде при нас..., навън
...ама и ти прелитай по-честичко над това поле де...
...къде скиташ с тези "метли всякакви"?
{}...ето и за теб целувка...
Вярвам в чудеса!
Re: Долината на кулите
Публика, ти сама даваш отговора.
Казваш, че са ти най-близки.
Не разбирам защо да си спряла в развитието си.
Те не са инфантилни, нито някой ги отрича.
Свобода , тревожност , избор и потребност от смъсъл. Всичко това го има там. И ако на теб ти се струва достатъчно / а то е точно такова/ защо да не си ги приемаш винаги като най-близки?
И аз ги харесвам много.
Първата книга , която прочетох от тях беше "Чужденецът" на Камю.
Не мога да се привържа към Хегел, щото не го разбирам, чужд ми е.
Публика, аз още не съм психолог.
Но приеми моя отговор като не психолог.
Казваш, че са ти най-близки.
Не разбирам защо да си спряла в развитието си.
Те не са инфантилни, нито някой ги отрича.
Свобода , тревожност , избор и потребност от смъсъл. Всичко това го има там. И ако на теб ти се струва достатъчно / а то е точно такова/ защо да не си ги приемаш винаги като най-близки?
И аз ги харесвам много.
Първата книга , която прочетох от тях беше "Чужденецът" на Камю.
Не мога да се привържа към Хегел, щото не го разбирам, чужд ми е.
Публика, аз още не съм психолог.
Но приеми моя отговор като не психолог.
Re: Долината на кулите
мерсиииииии!!!!!!!!!!
Възрадва ми вятърната душичка!
Минавам аз, прелитам, ама жителите на кули само махат отдолу, 4е са и стълби за навън пропуснали - и от високо ги страх било!
Но извън тях все се намира някой и друг номад!
Понякога на кранта, понякога е леген на главата, ама не губи надежда и все не вижда преградите
Метли управлявам всякакви
Възрадва ми вятърната душичка!
Минавам аз, прелитам, ама жителите на кули само махат отдолу, 4е са и стълби за навън пропуснали - и от високо ги страх било!
Но извън тях все се намира някой и друг номад!
Понякога на кранта, понякога е леген на главата, ама не губи надежда и все не вижда преградите
Метли управлявам всякакви
в отговор на Щypaтa вeщицa
#16
Re: Долината на кулите
...аааа, много готино стана... с тези с крантите и легените дето още бродели нагоре надолу...., аз мислех, че са се свършили...или са станали невидими...Вярвам в чудеса!
Re: Долината на кулите
ААаааааа, как ще чезнат или невидимстват???!!! Те са щураци на място - не правят такива неща
Ма нали са рядкост, а и не се задържат много-много на едно място, та за това понякога се такава илюзия създава! Но като имаш изглед от високото - все се случва да съзреш някого
Казвай кога ще направим няколко лупинга съвместни, че да ми пробваш новата метла
Метли управлявам всякакви
Ма нали са рядкост, а и не се задържат много-много на едно място, та за това понякога се такава илюзия създава! Но като имаш изглед от високото - все се случва да съзреш някого
Казвай кога ще направим няколко лупинга съвместни, че да ми пробваш новата метла
Метли управлявам всякакви
в отговор на Щypaтa вeщицa
#19
Re: Долината на кулите
...е т'ва е приказка на сериозна щура вещица...
...другата седмица ще организираме нещо...и ще бъде нещо като ден на "отворените врати" на кулите,....който преодолее "топката" в стомаха, за да отвори някоя друга врата и място за някое питие, ще бъде добре дошъл...
Вярвам в чудеса!
