Аn elf-centric tale?

Наскоро четох едно интервю на бат` Виго, в което той казваше, че Властелинът е "an elf-centric tale".

От друга страна Толкин започва книгата със следните думи: "Тази книга се занимава преди всичко с хобитите".

Та ми стана интересно да разбера вие какво мислите по този въпрос- кой народ според вас стои в центъра на историята- елфите, хобитите или може би хората?

В книгата са хобитите. Когато елфите заминават, те казват, че идва ерата на хората, или нещо от този род. Но във филма е отделено доста голямо място на елфите. И все пак и филма се занимава предимно с хобитите. Те са в центъра, каквото и да правиш.

:: Let me dream of a real existence ::

Може да е говорил за филма, но както и да е. Що се отнася до книгата нещата са ясни. Що се отнася до филма.... не мисля че има акцент върху расите. Там като цяло слабо е обърнато внимание на тази част от книгата. И това за мен е най-голямата (макар и разбираема) загуба спрямо книгата! Там определено всичко се върти основно около пръстена.

Slow down and I sail on the river
Slow dawn and I walk to the hill
And there's now way out ...

Не е, говореше за книгата. Казваше, че книгата е "Аn elf-centric tale".

явно не е добре запознат човека :)

Slow down and I sail on the river
Slow dawn and I walk to the hill
And there's now way out ...

За мен са хората (ах! колко изненадващо :)

И за да не ме погне за спам-полицията ще кажа защо :) (модератори, не се заяждам, давам "добър пример")

Не е само това, че елфите почти ги няма (В сравнение с останалите книги).
Във Властелина става въпрос за Войната на Пръстена, нали така? А се казваше, че Саурон е повел война срещу, и за да изтреби, народа човешки. Това май Гандалф го казваше.
А и на кило да ги гледаш - все хората са :)

Освен това става въпрос за раждането на ерата на Хората. За отвоюването/спасяването на света, в който те ще са доминиращи...
Елфите не трогнаха много...

Не, не мисля, че тук става дума за това доколко познава Виго книгата (макар, че други негови изказвания ме навеждат на мисълта, че я познава доста добре :-)

Мисълта ми е да погледнем отвъд думите, отвъд явното и написаното в "прав" текст.

Коя е расата, чийто живот се променя из основи, която търси своята същност, сила, основания да бъде една или друга?

Кои са тези, чийто живот е поставен на най-голямо изпитание и заплаха да бъдат погубени (говоря не за физическото оцеляване)?

Кои са тези, които трябва да преосмислят всичко- историята си, съществуването си, съдбините си?

Не съм сигурна дали разбирате за какво питам, защото на мен самата ми е трудно да формулирам въпросите си. А и защото принципно това е битка на обединението, на борбата заедно.... И въпреки това аз си мисля, че има една раса, която стои в центъра на историята, макар и да не е казано никъде с точно определени думи.....

Виго поне си призна, че е прочел книгата скоростно и основно заради ролята си във филма. Той не е от "закоравелите" фенове на Толкин, чел е Властелина само веднъж, така че не е много запознат с книгата. Затова му е простено до известна степен.

:: Let me dream of a real existence ::

Това че я е прочел малко преди филма не означава непременно, че не е "закоравял" фен. :-)) Не е нужно да я прочетеш десетина пъти, за да разбереш идеите й и да я обикнеш. :-)))

Но думата ми беше за друго.......

Елфите - раса на която времето им е минало в Средната земя и макар да играят немалка роля в цялата история и макар да са несъмнено много по-могъщи от другите раси то ролята им сякаш отива на заден план. На няколко места се разглежда трагизма на вечния им живот, говорят се изминали легенди за стара слава.... някак си всичко лъха на изкопаеми от отминали епохи. Сякаш по някаква случайност главните герои в историята се докосват то тази (на елфите и начина им на живот, до самата им същност) раелност.
Хората - раса която са в разцвета на силите си и явно след отплаването на всички елфи се оказва играеща главна роля и все пак за мен хобитите си остават душата и движещата сила на Властелина. Спокойно би могло да се каже "An hobbit tale!". Според мен в това се крие целия смисъл на книгата. История за малкия човек изправил се срещу голямото зло. Незнам вие как усещате книгата защото в крайна сметка това е толкова субективно и зависи от светоусещането на всеки от вас, но за мен Властелина на пръстените има и друго лице, лице в което историите за елфи магии и т.н. са само основа на която Толкин описа разбирането си за живота (вселената и всичко останало - не се сдържах да не го напиша :) ). Незнам при вас как е, но за мен любимите части от властелина са предговора,в който описва хобитите и края на книгата. От момента в който хобитите повачт изкачването на вулкана до края с отплаването им от Сивите заливи и най-вече историята за Сам... Някак си ми създава уют.

Slow down and I sail on the river
Slow dawn and I walk to the hill
And there's now way out ...

Значи сме на едно мнение - и хобитите са хора :)))))

Тук Fairy ще ми се разсърди, защото ще разводня темата, а тя видимо държи да разбере кой как вижда нещата.

Но има нещо което искам да си кажа пък :)
Ето какво е:
"лице в което историите за елфи магии и т.н. са само основа на която Толкин описа разбирането си за живота (вселената и всичко останало...)"
Ето това е!
Ти хубаво виждаш самият Толкин във Властелина, мисля че е защото го търсиш там.
А аз търся предимно себе си. (Като се намеря в достатъчно количество, ще се осмеля да потърся и Толкин :) Поради това харесвам хората. И то в периода им на не кой знае какво величие - във Властелина са западащи, отминали са зенита на могъществото си.
Има много красота в борбата им със самите себе си.
Обичам разказа на Фарамир за Гондор, пълен с ясно съзнание за това до къде са я докарали.
Цялата книга ми създава Вяра. Поддържа я. Има надежда за всеки. Всеки може да се пребори, преди всичко със себе си. Независимо какъв е и от къде идва.
Мда, Вяра има в таз книга. Благодаря му на Толкин :)

да, мога да се съглася с това твърдение ...

самият Толкин казва, че историите и традициите на средната земя са елфоцентрични - всичко в него се оглежда в разбиранията и "очите" на елфите. Кой каквото прави и каквото става - последна оценка и инстанция на истината са елфите. Хората са такива през погледа на елфите, хобитите са онакива през погледа на елфите - елфите са алфата и омегата на всичките социални и културни явления в този свят ... доре не просто като раса а като ИНСТИТУЦИЯ!
Елронд не ви ли прилича на Големия бял Вожд - извор на мъдрост и силова подкрепа.

обощено казано - всички и всеки в тази книга се въртят около елфите, не знам дали това се дължи на центробежната сила, но определено може да се нарече елфоцентризъм

няма

Съгласен съм с теб. Войната на пръстена сама по себе си е война на хората, защото те се борят за своята съдба - елфите вече отплават от тези земи и е време да оставят Средната земя в ръцете на хората. Но самата книга (ВнП или ако предпочитате Червената книга от западния предел) е разказана от гледната точка на хобитите. Не случайно на корицата й Толкин написва "herein is set forth the history of the ring and the return of the king as seen by the hobbits".


Валакуента

"зависи от светоусещането" -май това е ключът към отговора на въпроса, защото наистина начинът, по който възприемаш книгата и нещата, които търсиш( и намираш) у нея те карат да слагаш в центъра една или друга раса.

Може би точно по тези причини за мен винаги Властелинът е бил книга за хората.

Независимо, че е разказана през погледа на хобитите, независимо, че елфите са набъркани където трябва и където не трябва :-)), а и Толкин ги описва като най-прекрасния народ, аз винаги съм намирала във Властелина една история за човешката борба- най-вече вътрешна, една история за човешкото израстване, доблест, достойнство.(В тая връзка за мен историята започва в Брее и свършва някъде при полето на Кормален :-)

Затова май винаги съм възприемала Властелина като една "Human-centered tale" :-)))

Така си е, съгласна съм с теб!

Мисля, че е за хобитите и хората. Някакси не ги разделям много в този случай.

Елфите наистина стоят като критерий за всичко (както каза Грахче) - голям бял вожд, институция, т.н. Така е, и все пак мисля, че ако изобщо се върти около някоя раса, това са хобити+човеци.

Отговорите на поставените няколко въпроса от теб по-горе според мен са "всички, всички, и пак всички", нали това е значението на тази война - живот се променя из основи; която търси своята същност, сила, основания да бъде една или друга; живот е поставен на най-голямо изпитание и заплаха да бъдат погубени; които трябва да преосмислят всичко . Това е за всички, откъдето и глобалността на войната, и смисъла й.