Молба за критика

Написал съм няколко "стихчета" през живота си от нямане к'во да правя. И се чудя имат ли няква стойност като стихове, а не като душевни излияния или нещо от сорта. В смисъл не ми казвайте, че са хубави само защото съм ги написал.
Ако са боклуци, просто ми кажете, моля.

За сега ще напиша само едно, което считам за най-малко кофти:

Майка с болка те е родила
и с живота-болката те е "дарила".
Дете си ти безпомощно и нежно,
всяка дума, всеки жест те прави безнадеждно.

Няма радост в детскитре очи,
кой, защо те нарани?
Събуждаш се и те чака тежък ден,
знаеш с болка ще е преизпълнен.

Страх и надежда те спасиха,
но красотата те в теб убиха.
Страх от болката физическа,
но не е ли тя по-малка от същата психическа.
Надежда, че ще порастнеш
и болката ще надрастнеш.

Хлапе си страхливо и самонадеяно,
завинаги си оставаш неразбрано.
Самия ти неразбра,
ще живота и болката вървят ръка за ръка.

С болка си роден.
С болка ще живееш.
С болка ще умреш.
Дано няма болка след смъртта.