fen fiktion
5 отговора
78 прегледа
fen fiktion
namerih edin mnogo hubav fen fiktion v edin mnogo gotin sait za hari.interesen li vi e?nqkoi moze li da mi kaze koi go e pisal?
Krum бавно се огледа. Погледът му въобще не се спря на Narcissa и изражението й стана още по-намусено; загледа се за миг в белега на Harry и тогава забеляза кой стои до него. Българинът огледа с леко презрение детелинките по шапката на Ron и след това очите им се срещнаха. Минаха десетина секунди без никой да разбира какво всъщност става. Изведнаж Krum каза:
Чакай ме тук - и се затича надолу по стълбите, подминавайки двамата министри, които го изгледаха с недоумение.
Какво му хрумна пък на този? - изсумтя Lucius Malfoy, докато другите играчи от българския национален отбор говореха бързо на някакъв странен език.
Krum се появи на игрището със своя Firebolt и направи няколко ниски кръга. После се насочи към ирландските играчи и с жестове поиска една от метлите им. С не особено желание Mullet му даде своята. Едно рязко движение и Krum се откъсна от земята, насочвайки се към ложата. Публиката бавно излизаше от вцепенението, в което се намираше и шумът все повече се увеличаваше. Krum се приземи на пътеката и пак с жестове обясни на Ron, че вторият Firebolt е за него. И тъкмо, когато Ron се надигна…
Хайде, Harry, какво чакаш? Ооо, по дяволите. - Bagman беше забравил, че гласът му все още се чува от целия стадион. Galietus - каза той,но след кратък размисъл извика - Soerus. Дами и господа, най-добрият Seeker на света Ivan Krum кани Harry Potter, момчето, което оживя …
Не той! - извика Krum, гледайки Harry. - Той! - и посочи Ron.
Има някаква грешка. Та той дори не е в училищния отбор Ron- каза Cornelius Fudge, докато Harry гледаше със зяпнала уста. Но Ron не го интересуваше, той беше взел Firebolt-а и се готвеше да излети след Krum, който вече беше доста далече.
Ron беше летял с Firebolt само един път през живота си - в деня, когато професор McGonnagal най-после беше признала, че на метлата, която Sirius Black беше подарил на Harry, нищо й няма. Но тогава Ron нямаше възможност да усети истинските качества на метлата. Сега той се засили към най-далечния сектор на стадиона и после се отправи обратно към ложите. Искаше цялото му семейство да го види. И Hermione, разбира се. И Harry. “Известният” Harry Potter. “Популярният Harry Potter. Harry Potter - любимецът на всички. О, да, Harry Potter е много добър приятел, но Ron просто не можеше да не мисли за физиономията му, когато Krum избра Ron, а не него.
Ron направи няколко кръга около ложата и полетя към сектора, в който бяха най-крайните привърженици на ирландския отбор - в противоположния край на стадиона Krum демонстрираше техниката си на българските фенове, the Veela отново бяха почнали да танцуват...Ron не беше виждал по-красиво нещо през живота си… Гледка, на която е невъзможно човек да устои … Той се отправи бавно към сектора на Българите, постепенно увеличавайки скоростта си.
Ron не забелязваше нищо около него; нищо освен the Veela нямаше значение … Но изведнаж пред очите му изникна лицето на Cho - пълно с учудване и същевременно някаква тъга … Но въпреки това тя беше толкова красива. По-красива и от най-красивата Veela. Ron намали скоростта и обърна посоката си. Отдалечи се от Cho и след това се засили с всичка сила обратно към нея … Спря в последния момент и й се усмихна. В очите й вече нямаше тъга …
“Как не се сетих, че Cho е тук?” помисли си Ron; “Нали я видяхме с Harry, докато се разхождахме през деня. Тогава тя ми помаха с ръка… е, разбира се, Harry си помисли, че маха на него …”
Мислите му бяха прекъснати от виковете на публиката. “Как могат да викат по-силно, отколкото преди малко?” Ron се огледа; Krum се приближаваше към него. Ron забеляза, че българинът все още държеше Shitch-а; когато стигна до него, Krum извика:
Cito! - и метна Shitch-а с всичка сила нагоре. - Тръгвай!
Ron никога не беше виждал Shitch да лети толкова бързо; обикновено успяваше да го наблюдава известно време; сега успя да види само посоката, в която се отправи.
Lynch, Seeker-а на ирландския отбор, също беше взел метлата си и летеше след Shitch-а. Krum направи последен кръг по трибуните и тръгна след Lynch; на Ron не му оставаше нищо друго, освен да се отправи след тях.
Ron знаеше точно какво говорят в ложите за него в момента; сигурен беше, че Bagman в момента обяснява: “Винаги съм знаел, че това момче има талант”; Percy твърди, че това трябва да се прекрати, след като не е включено в програмата; останалата част от семейството му бурно го окуражава…
“Сигурно Harry и Draco в момента за първи път изпитват едни и същи чувства”.
Всичко около Ron беше изчезнало; не чуваше нищо; дори сам не разбираше как успява да следва Krum по петите… Не много далече зад тях беше Lynch, но си личеше, че изнемогва. “Откъде, по дяволите, знам да летя така?!” Единственият, който не беше изненадан от тази ситуация, май че беше Krum.
Ron не беше забелязал колко високо се бяха издигнали. - Хилядите лица, обърнати към тях, изглеждаха като малки точици. И изведнаж Ron забеляза едно златисто петно, което се спря и се засили надолу. Изглежда Krum също го беше видял, защото и той тръгна надолу; само на няколко метра зад тях беше ирландецът… Lynch сигурно си беше помислил, че Krum пак прави the Wiensky Feint, защото не много уверено полетя след тях ..
Рон никога не беше мислил, че някой може да лети с такава скорост. Само след няколко секунди той вече можеше да види отделни лица на стадиона; някъде отдалеч зад тях дойде викът на Lynch:
Спрете, по дяволите, няма да имате време да намалите скоростта! - Но Ron не го интересуваше. Единственото важно нещо беше да хване Snitch-а, да хване Snitch-а пред погледите на цялото му семейство, пред Hermione, пред Dracо Malfoy, пред Harry Potter …и пред Cho …
С края на окото си погледна към Krum, той беше толкова съсредоточен … Двамата вече бяха само на стотина метра от земята, а Snytch-а продължаваше да лети надолу … 90 … 80…Snytch-a беше на по-малко от метър пред тях …70…60…50… “Защо не чувам нищо?” … 40…30… Ron осъзна, че всичко е наред - просто целият стадион мълчеше …20 … 10 … Изведнаж Krum намали скоростта и се отдели от Ron …9…8…7… “Спри …, не можеш да я хванеш”, извика Krum; но Ron знаеше, че може 6 …5…Още малко … още малко … 4… 3. Ръката му сграбчи Snytcha и в същия момент Ron напрегна всичките си сили, за да спре Firebolt-а; да спре ускорението; да спре гравитацията … Но нямаше никакъв шанс. От удара със земята всичко пред очите му стана черно … Ron чу викове. Защо има толкова хора на терена?
Ron! Ron! - това беше гласът на Cho … към него тичаха баща му и братята му; но къде е Cho? Гласът се отдалечаваше …
Хванах го… хванах Snytch-a…
Ставай, Ron! - това беше баща му.
Успях да хвана Snytch-a, татко.
Да, да, сигурен съм … Но Ron, трябва да станеш, навън става нещо; трябва да ми помогнеш да събудим Harry.
Ron отвори рязко очи. Навън беше нощ, Ron се намираше в къщата с миризма на котки, а на съседното легло спеше Harry и бълнуваше.
Krum бавно се огледа. Погледът му въобще не се спря на Narcissa и изражението й стана още по-намусено; загледа се за миг в белега на Harry и тогава забеляза кой стои до него. Българинът огледа с леко презрение детелинките по шапката на Ron и след това очите им се срещнаха. Минаха десетина секунди без никой да разбира какво всъщност става. Изведнаж Krum каза:
Чакай ме тук - и се затича надолу по стълбите, подминавайки двамата министри, които го изгледаха с недоумение.
Какво му хрумна пък на този? - изсумтя Lucius Malfoy, докато другите играчи от българския национален отбор говореха бързо на някакъв странен език.
Krum се появи на игрището със своя Firebolt и направи няколко ниски кръга. После се насочи към ирландските играчи и с жестове поиска една от метлите им. С не особено желание Mullet му даде своята. Едно рязко движение и Krum се откъсна от земята, насочвайки се към ложата. Публиката бавно излизаше от вцепенението, в което се намираше и шумът все повече се увеличаваше. Krum се приземи на пътеката и пак с жестове обясни на Ron, че вторият Firebolt е за него. И тъкмо, когато Ron се надигна…
Хайде, Harry, какво чакаш? Ооо, по дяволите. - Bagman беше забравил, че гласът му все още се чува от целия стадион. Galietus - каза той,но след кратък размисъл извика - Soerus. Дами и господа, най-добрият Seeker на света Ivan Krum кани Harry Potter, момчето, което оживя …
Не той! - извика Krum, гледайки Harry. - Той! - и посочи Ron.
Има някаква грешка. Та той дори не е в училищния отбор Ron- каза Cornelius Fudge, докато Harry гледаше със зяпнала уста. Но Ron не го интересуваше, той беше взел Firebolt-а и се готвеше да излети след Krum, който вече беше доста далече.
Ron беше летял с Firebolt само един път през живота си - в деня, когато професор McGonnagal най-после беше признала, че на метлата, която Sirius Black беше подарил на Harry, нищо й няма. Но тогава Ron нямаше възможност да усети истинските качества на метлата. Сега той се засили към най-далечния сектор на стадиона и после се отправи обратно към ложите. Искаше цялото му семейство да го види. И Hermione, разбира се. И Harry. “Известният” Harry Potter. “Популярният Harry Potter. Harry Potter - любимецът на всички. О, да, Harry Potter е много добър приятел, но Ron просто не можеше да не мисли за физиономията му, когато Krum избра Ron, а не него.
Ron направи няколко кръга около ложата и полетя към сектора, в който бяха най-крайните привърженици на ирландския отбор - в противоположния край на стадиона Krum демонстрираше техниката си на българските фенове, the Veela отново бяха почнали да танцуват...Ron не беше виждал по-красиво нещо през живота си… Гледка, на която е невъзможно човек да устои … Той се отправи бавно към сектора на Българите, постепенно увеличавайки скоростта си.
Ron не забелязваше нищо около него; нищо освен the Veela нямаше значение … Но изведнаж пред очите му изникна лицето на Cho - пълно с учудване и същевременно някаква тъга … Но въпреки това тя беше толкова красива. По-красива и от най-красивата Veela. Ron намали скоростта и обърна посоката си. Отдалечи се от Cho и след това се засили с всичка сила обратно към нея … Спря в последния момент и й се усмихна. В очите й вече нямаше тъга …
“Как не се сетих, че Cho е тук?” помисли си Ron; “Нали я видяхме с Harry, докато се разхождахме през деня. Тогава тя ми помаха с ръка… е, разбира се, Harry си помисли, че маха на него …”
Мислите му бяха прекъснати от виковете на публиката. “Как могат да викат по-силно, отколкото преди малко?” Ron се огледа; Krum се приближаваше към него. Ron забеляза, че българинът все още държеше Shitch-а; когато стигна до него, Krum извика:
Cito! - и метна Shitch-а с всичка сила нагоре. - Тръгвай!
Ron никога не беше виждал Shitch да лети толкова бързо; обикновено успяваше да го наблюдава известно време; сега успя да види само посоката, в която се отправи.
Lynch, Seeker-а на ирландския отбор, също беше взел метлата си и летеше след Shitch-а. Krum направи последен кръг по трибуните и тръгна след Lynch; на Ron не му оставаше нищо друго, освен да се отправи след тях.
Ron знаеше точно какво говорят в ложите за него в момента; сигурен беше, че Bagman в момента обяснява: “Винаги съм знаел, че това момче има талант”; Percy твърди, че това трябва да се прекрати, след като не е включено в програмата; останалата част от семейството му бурно го окуражава…
“Сигурно Harry и Draco в момента за първи път изпитват едни и същи чувства”.
Всичко около Ron беше изчезнало; не чуваше нищо; дори сам не разбираше как успява да следва Krum по петите… Не много далече зад тях беше Lynch, но си личеше, че изнемогва. “Откъде, по дяволите, знам да летя така?!” Единственият, който не беше изненадан от тази ситуация, май че беше Krum.
Ron не беше забелязал колко високо се бяха издигнали. - Хилядите лица, обърнати към тях, изглеждаха като малки точици. И изведнаж Ron забеляза едно златисто петно, което се спря и се засили надолу. Изглежда Krum също го беше видял, защото и той тръгна надолу; само на няколко метра зад тях беше ирландецът… Lynch сигурно си беше помислил, че Krum пак прави the Wiensky Feint, защото не много уверено полетя след тях ..
Рон никога не беше мислил, че някой може да лети с такава скорост. Само след няколко секунди той вече можеше да види отделни лица на стадиона; някъде отдалеч зад тях дойде викът на Lynch:
Спрете, по дяволите, няма да имате време да намалите скоростта! - Но Ron не го интересуваше. Единственото важно нещо беше да хване Snitch-а, да хване Snitch-а пред погледите на цялото му семейство, пред Hermione, пред Dracо Malfoy, пред Harry Potter …и пред Cho …
С края на окото си погледна към Krum, той беше толкова съсредоточен … Двамата вече бяха само на стотина метра от земята, а Snytch-а продължаваше да лети надолу … 90 … 80…Snytch-a беше на по-малко от метър пред тях …70…60…50… “Защо не чувам нищо?” … 40…30… Ron осъзна, че всичко е наред - просто целият стадион мълчеше …20 … 10 … Изведнаж Krum намали скоростта и се отдели от Ron …9…8…7… “Спри …, не можеш да я хванеш”, извика Krum; но Ron знаеше, че може 6 …5…Още малко … още малко … 4… 3. Ръката му сграбчи Snytcha и в същия момент Ron напрегна всичките си сили, за да спре Firebolt-а; да спре ускорението; да спре гравитацията … Но нямаше никакъв шанс. От удара със земята всичко пред очите му стана черно … Ron чу викове. Защо има толкова хора на терена?
Ron! Ron! - това беше гласът на Cho … към него тичаха баща му и братята му; но къде е Cho? Гласът се отдалечаваше …
Хванах го… хванах Snytch-a…
Ставай, Ron! - това беше баща му.
Успях да хвана Snytch-a, татко.
Да, да, сигурен съм … Но Ron, трябва да станеш, навън става нещо; трябва да ми помогнеш да събудим Harry.
Ron отвори рязко очи. Навън беше нощ, Ron се намираше в къщата с миризма на котки, а на съседното легло спеше Harry и бълнуваше.
в отговор на L1Nk1n_L33Ds
#3
Re: fen fiktion
tozi ne e li na linkin fan (magica)
Редактирано от ludia на
Re: fen fiktion
моля те,не я насърчавай>....
Проблем
Има проблем! Възможната причина::
Забранено е да изказвате мнения или да оставяте бележки. Причината за тази забрана е: Временно ви се забранява достъпа! Защото публикувате много мнения за кратък период!
Проблем
Има проблем! Възможната причина::
Забранено е да изказвате мнения или да оставяте бележки. Причината за тази забрана е: Временно ви се забранява достъпа! Защото публикувате много мнения за кратък период!
The very worst part of you is me
Проблем
Има проблем! Възможната причина::
Забранено е да изказвате мнения или да оставяте бележки. Причината за тази забрана е: Временно ви се забранява достъпа! Защото публикувате много мнения за кратък период!
Проблем
Има проблем! Възможната причина::
Забранено е да изказвате мнения или да оставяте бележки. Причината за тази забрана е: Временно ви се забранява достъпа! Защото публикувате много мнения за кратък период!
The very worst part of you is me