Предстоящите избори

Предстоящите избори ще са доста интересни защото:
1. През 1992г.
- 57.71% от имащите право на глас бяха на възрат 40 и повече години
- 40.39% от имащите право на глас бяха на възрат 50 и повече години

2. През 2001г.
- 59.03% от имащите право на глас бяха на възрат 40 и повече години
- 42.57% от имащите право на глас бяха на възрат 50 и повече години

По този начин гласоподавателите на възраст 39г. и по-малко вече окончателно загубват своето електорално влияние!

Ще са още по-интересни ако направят гласуването задъжително

Хайде кажи ми ако оби4аш,къде по-света гласуването е задължително?Защото аз се сещам само за една държава...

Глупостта е също толкова безграни4на,колкото и мъдростта

Ами наскоро четох за Гърция и Белгия. Може и други да има...
Какво значение има това?
Ти чул ли си за друга държава дето има български парламент?

Андрей Бунджулов, социолог:
Българският избирател живее в различни Българии
Царят трябва да каже, че 800-те дни са мит
Разговаря Димитър Цеков


­ Господин Бунджулов, усеща ли се вече полъхът на местните избори?
­ Усеща се нагласа в политическия елит. Армиите вече се строяват, оръжията се дрънкат. Хората обаче не са усетили полъха на местния вот. Темата общински избори едва ли ги интересува. Те са важни за политическия елит. За БСП и СДС са важни като прелюдия на нещо, което трябва да се случи на парламентарните избори. За НДСВ, особено за царя, ако няма общински избори ­ ще е най-добре. За ДПС общинските избори са важни, защото по места движението ще иска да капитализира своето влияние във властта.
­ С какво тези общински избори ще бъдат по-различни от досега провежданите?
­ Това са избори, за които започна да се говори много отдавна, но които закъсняват като предизборна кампания и законодателство. Те вероятно ще откроят тенденцията, която бе забелязана още през 1999 г. ­ спад на избирателната активност. Една от големите неизвестни е докъде ще спадне тази активност.
­ Как си обяснявате политическата апатия сред населението?
­ Бих се учудил, ако нямаше такава апатия. Обяснявам си я с много фактори. Първо с това, че Новото време не е дошло в провинцията. Българският избирател днес живее в различни Българии. Едно е в София, друго е в Смолян, трето е в Силистра. Има дълбока пропаст между София и страната, между централния и местния елит. Хората не просто живеят зле, но има огромно отчуждение между централната политическа власт, местната власт и гражданите. Българският избирател не вижда в местната власт инструмент, който ще реши неговия проблем. Оттук той казва ­ защо да ходя да гласувам, с какво това ще реши моите проблеми ­ безработица, образование, здравеопазване, пътища.
­ По ирония на съдбата местният вот ще съвпадне с края на 800-те дни, които Симеон Сакскобургготски поиска, за да оправи дереджето на българите. Виждате ли някаква поличба в това?
­ Виждам капан, който самият Симеон си заложи. Очевидно общинските избори ще умножат ефекта 800 дни, ще покажат, че за това време България не се е променила. Някои казват, че опозицията се опитва да преиграва, да капитализира недоволството на хората. То обаче е много по-сложно, не е от предишния тип, както беше при Виденов и Костов. Психологическите настроения са много особени. По-скоро има разпадане на нещо, което българинът сякаш и без това не е вярвал много, че ще се случи. Има липса на ясно изразена алтернатива. Царят ще си отиде сега, след време, но кое е онова, което ще дойде след него. Когато политическият елит заиграва тази тема и казва ­ всичко се провали, икономиката затъва, хората живеят още по-зле, възниква въпросът: а вие какво предлагате. Затова 800-те дни са особена граница. Те ще бъдат голям залог в медийното пространство, но хората няма да го преживеят както някаква кой знае каква граница.
­ Местните избори са своеобразен тест за всяка политическа сила. За НДСВ те обаче ще бъдат и изпитание във времето и управлението.
­ НДСВ са изправени пред два проблема. От една страна, че не успяха да изпълнят своите обещания, от друга ­ че не можаха да се структурират и идентифицират ясно като партия. Това ще повлияе върху тяхното представяне на общинските избори. Макар че, доколкото се вижда, те ще имат доста гъвкава тактика ­ ще издигат или ще подкрепят печеливши кандидатури. Ще се опитват да издърпват черджето на други политически сили, да прихващат техни кандидати. Емблематично ще бъде тяхното представяне в големите градове. За царя обаче тези избори нямат значение. А тези, които сега се настройват да дрънкат оръжие и които на следващия ден ще се събудят и ще кажат ние сме победителите ­ искаме цялата власт, ­ те ще бъдат малко излъгани в очакванията си, тъй като една от особеностите на тези избори е, че няма да има безспорен победител.
­ Можем ли да кажем, че местният вот ще мине под знака на излъганите надежди.
­ Добро е като метафора. От една страна, има голямо разочарование на българския избирател, а, от друга ­ несбъднатите надежди на самия политически елит, който очаква, че общинските избори ще отпушат нов процес. Според мен местният вот още повече ще заплете загадката.
­ До каква степен общинските избори могат да възстановят двуполюсния модел?
­ Не могат да го възстановят. Двуполюсният модел беше разрушен още на предишните общински избори. Това, което се случи на национално равнище, е по-скоро продължение на вота от 1999 г. Тогава най-много гласове взеха третите партии, извън СДС и БСП, но техните гласове се разпиляха. Този процес ще продължи. Е, голяма част от кметовете ще бъдат поделени между БСП и СДС. Те вероятно ще бъдат най-големите партии в общинската власт, но ще има нови играчи ­ по-малки партии. НДСВ също ще се намеси.
­ Политически наблюдатели твърдят, че феноменът "Симеон" е обреченият провал на местните избори.
­ Хората правят очевидна разлика между управлението на Симеон и общинската власт. На общинските избори няма да има гласуване за Симеон, макар че индиректно спадането на авторитета ­ персонално и на кабинета, ще влияе, но това са два типа избори. Най-важно ще бъде какво са направили съответните местни власти. Но да се свежда всичко до провала на Симеон и да се изкарат общинските избори функция на този провал е твърде политизирано. Хората не могат да бъдат подведени от политическия интерес на една сила. Няма да стане това ­ Симеон рухва, ние ще дойдем. Българският избирател трябва много сериозно да бъде убеден, че има за кого да гласува.
­ Къде е силата на слабите, ако можем така да наречем политическите сили, които загубиха парламентарния вот през 2001 г.?
­ Те по различен начин са силни и слаби. Няма никакво съмнение, че БСП излиза на общинските избори в една много по-добра ситуация от гледна точка на обществената подкрепа. Не бива да се забравя, че доколкото потенциална алтернатива съществува, хората я разпознават, обръщат се и искат да я видят наляво. Не толкова, че СДС скоро са управлявали. А защото левицата съдържателно предприе някои стъпки, които є дадоха силен аванс.
­ Кои са те?
­ Първо, това е спечелването на президентските избори от Георги Първанов. В годината на чудесата, когато Симеон спечели главоломно мнозинство, Първанов стана президент. Това е знак, който трябва много внимателно да се чете. В очите на общественото мнение лявото е баланс, коректив. Второ, проектът "Нова левица" се реализира, и на много места в общините ще има кандидатури. Трето, левицата ще предложи цялостна програма за регионалното развитие. Местното самоуправление е изконно лява тема. На фона на това вдясно има разпадане, противоречия.
­ Независимите кандидат-кметове все още са на мода. Докога ще продължава тази криза на идентичност на съответните партии?
­ Има криза на идентичност на съответните партии, но и тук имаше пресилено очакване, че идването на Симеон ще разруши тотално българския политически партиен модел. Той разруши двуполюсния модел, но не и партийно-политическия модел, не лявото и дясното. Не и СДС и БСП. Самият Симеон е изправен пред проблема на своята собствена политическа идентичност. Сега формулата на независимите кандидати показва дефицит на доверие в партийно конструираните листи и партийно издигнатите кметове. Но и формулата "независим кандидат" не е чудодейна, защото хората в крайна сметка се интересуват от реалните качества на кандидата.
­ Коя ще е печелившата политическа формула на местния вот?
­ Няма да има единна печеливша формула. Ако има такава, тя ще бъде персонална. Хората искат мажоритарни избори, дори за общински съветници. Те казват: Не искаме листи, подредени от партиите, а ние да можем да подреждаме листите. Настояват за мажоритарен елемент в избора за съветници. Другото, което искат, е контрол върху съветниците, т. е. да се въведе механизмът на отзоваване. Така че е излишно политическите партии и централи да спорят дали 1 млн. лв. е много или малко за предизборна кампания. Те трябва да разберат, че и 10 млн. лв. да хвърлиш, пак можеш да загубиш, ако не се съобразиш с тази особеност.
­ Какъв процент от кметовете ще запазят постовете си?
­ Правят се проучвания, но ситуацията е различна за отделните общини. Няма да е правилно да се каже, че старите кметове ще бъдат отхвърлени тотално. Ситуацията е много индивидуална.
­ Как си обяснявате забавянето на предизборната кампания, бавенето на избирателните закони?
­ С липсата на реален интерес от НДСВ да има по-продължителна, по-интензивна кампания. НДСВ се опитва да влезе по тарлъци в местната власт. Ако може да стане незабелязано, ако може да стане изобщо без избори. Ама няма как, ще трябва да има избори. Местният вот изобщо не е темата на Симеон. Той говори за глава транспорт или екология. Това не e случайно.
­ Защо царистите неглижират общинските избори?
­ Залогът на Симеон са националната власт, националният елит и преговорният процес с Евросъюза. Само че има много голямо "но". Европейският предсъединителен процес ще тече и на регионално ниво. ДПС тук се усетиха. Все повече говорят за активно участие в разпределението на предприсъединителните фондове, за инвестициите.
­ Как ще коментирате бягството на жълтите от 800-те дни?
­ В къщата на обесения не се говори за въже. Тези 800 дни бяха мит. Най-добре е царят да излезе и да каже, че това е мит и че сега ще предложи някаква реална програма за следващите 800 дни. Вероятно той ще актуализира по някакъв начин своята митология. Ще бъдем свидетели на порция обещания в началото на септември, които ще бъдат по-приземени.

Ot [линк]

Семейни войни по време на избори

Личните амбиции на регионалните лидери отново спъват успешното представяне на партиите в местния вот

Велина ГОСПОДИНОВА, Митко МАНДЖУКОВ

Предизборната треска за местни избори 2003 вече обхвана централите на основните политически партии. По всичко личи, че през следващите четири месеца до кметския вот темата ще е водеща за управляващи и опозиция. Ръководството на БСП от месец обикаля кампанийно отделни региони, а представители на националния изпълнителен съвет на (НИС) СДС и депутати присъстват на местни партийни форуми из страната при номинациите на сините кандидати за кметове и общински съветници.
Двете най-големи опозиционни политически сили вече обявиха избраниците си за надпреварата в по-големите областни центрове. До този момент СДС има кандидати за кметове или ще подкрепи такива в 12 областни града и 120 общини, обяви през седмицата главният секретар на партията Иван Иванов. В останалите центрове номинациите ще станат ясни в началото на юли. Формулата, на която от „Раковски“ 134 ще разчитат на успех, е подкрепа на независима кандидатура или издигане за втори кметски мандат на вече утвърдени сини градоначалници. Единственото условие, на което трябва да отговарят номинираните за градоначалници от левицата, пък е избираемост.
На фона на засилената предизборна активност на лявата и дясната опозиция, свързана с предстоящия местен вот, управляващите демонстрират далеч по-лежерно поведение по въпроса. Въпреки че НДСВ вече сформира централния си предизборен щаб и работни комисии за изборите, до този момент царската формация няма нито една официална номинация за кмет. От ръководството на управляващата партия обясниха липсата на конкретни кандидатури като тактически ход и определиха като краен срок за обявяване на кандидатите си юли. Дотогава в предизборния щаб на НДСВ ще правят анализи на политическата ситуация в отделните региони и в зависимост от това ръководството ще решава дали да издига собствен кандидат, или ще подкрепя кандидатура на друга политическа сила.
Започналата вече на практика предизборна кампания на лявата и дясната парламентарна опозиция има своето логично обяснение. За БСП и СДС местните избори ще са

Вот за доказване

Социалистите ще търсят чрез него потвърждение на социологическите прогнози за партия, която за сега събира най-голям процент доверие сред избирателите. Естествено с всичките условности на философията за кметския вот - мажоритарност и подкрепа за стойностен кандидат, независимо от коя политическа сила е подкрепен или номиниран, както и факта, че социалистическата партия се представя традиционно добре в местните избори без значение от моментното й организационно състояние. Както обикновено, от „Позитано“ 20 си поставиха тривиалната цел - да спечелят най-много кметски места и най-голям брой общински съветници. Заместник-председателят на БСП Румен Овчаров обаче очерта най-голямото предизвикателство пред левицата на предстоящия вот: „Най-голям успех за нас безспорно ще е да извоюваме победа на местни избори в големите градове като София и Пловдив.“
За СДС изборите ще са тест доколко бившите управляващи са успели да си възвърнат част от общественото доверие, което загубиха преди две години. В тази връзка националният съвет на СДС формулира преди няколко месеца целта на синята партия за местния вот - „разширяване на доверието на българските граждани и спечелване на максимален брой кметове и общински съветници“. Очевидно на „Раковски“ 134 са си взели поука от предишните кметски избори, когато като управляващи си поставиха непосилната задача да спечелят вота в 70% от общините в страната. Тогавашното ръководство на СДС дори задължи областните председатели на партията да обявят предварително в колко общини от региона си ще спечелят и по този повод в синята централа все още разказват като виц обещанието на тогавашния лидер на софийска област Иван Сунгарски, че СДС ще победи във всички общини, включително и в родния град на Тодор Живков - Правец.
В известен смисъл и управляващите са поставени в ситуацията на СДС и БСП. За НДСВ местните избори ще са изпитание доколко сформираната преди повече от година партия се е изградила като такава и дали разполага с кадрови потенциал да излъчи свои представители по места. От друга страна, подкрепата или неподкрепата за кандидатите на мнозинството би могла да се изтълкува и като знак доколко избирателите одобряват или не жълтото управление на страната. Вероятно по тези две причини от НДСВ побързаха да се застраховат, като председателят на предизборния щаб Валентин Церовски заяви, че като нова политическа формация спечелването на

Дори едно кметско място

трябва да бъде отчетено като успех за царската партия. А лидерът на парламентарната група (ПГ) на НДСВ Пламен Панайотов обясни, че оценката на хората ще бъде дали те са доволни от БСП и СДС, защото управляващите нямат нито един представител в местната власт.
Недостатъчно доброто структуриране на царската формация по места, кадровият дефицит и най-вече вътрешнопартийните взаимоотношения между депутатите от ПГ на НДСВ, от една страна, и народните избраници и областните координатори на партията, от друга, се очертават като основните проб­леми пред управляващите за местния вот. Вероятно това са и причините мнозинството да избере тактиката на изчакване по отношение на номинирането на конкретни кандидатури. Очевидно от ръководството на царската формация се страхуват да не се получи ситуацията от частичните избори за кмет на Русе отпреди година, когато депутатите от ПГ на НДСВ от региона се разделиха в подкрепата си за независимия кандидат Елеонора Николова и левия претендент за поста Гено Генов. При все по-влошаващото се състояние на отношенията между депутатите от жълтата парламентарна група подобна опасност изглежда съвсем реална.
Независимо че на този етап няма нито една официално обявена кметска кандидатура за двата големи областни центъра Варна и Пловдив например, царските народни избраници от тези региони защитават различни позиции. Като евентуален кандидат на НДСВ в морската столица близките до Борислав Ралчев обсъждат името на областния управител Яни Янев. Колежката им от Варна Анелия Атанасова обаче вече публично обяви, че движението трябва да подкрепи кандидатурата на сегашния градоначалник Кирил Йорданов за втори кметски мандат. Засега НДСВ обсъжда две имена като потенциални кандидати на НДСВ в Пловдив - това на народния представител Нина Радева и на заместник правосъдния министър Севдалин Божиков. Депутати от региона обаче намекват, че амбиции за поста проявява и колежката им Нонка Матова. От мнозинството дори не изключват да станем свидетели на куриозната ситуация един срещу друг на местния вот да застанат депутати от една и съща парламентарна група. Предвид сложните междуличностни взаимоотношения в

НДСВ и липсата на кадри

не е изключено да се оправдаят прогнозите, че в повечето общини и областни центрове управляващите ще подкрепят независими кандидати или такива, издигнати от други политически сили. Както вече се случи в Стара Загора, където бившият син кмет и настоящ посланик на страната ни в Израел Цанко Яблански успя да обедини около себе си партиите от дясното политическо пространство.
Освен при управляващите с немалко вътрешнопартийни проб­леми около кметските избори трябва да се справят и в СДС. Независимо че до този момент номинациите на сините кандидат-кметове не се съпътстваха от шумни скандали, под повърхността в някои местни структури се наблюдават известни противоречия, които, ако не бъдат туширани, заплашват да създадат проблеми на СДС в предизборната кампания. Част от тях са свързани с вътрешнопартийни противоречия в някои местни структури на синята партия, недоволство при определянето на листите за общински съветници и опасност някои от кметовете на СДС, които ще се борят за втори мандат, да не бъдат избрани. Обтегнатите отношения между общинското ръководство на партията в Пловдив и сегашния кмет Иван Чомаков, избран със синята бюлетина, заплашваха да създадат доста проблеми при повторната му номинация за градоначалник. Наложи се НИС на СДС и лично лидерът на партията Надежда Михайлова да се намесят, за да успокоят

Страстите в синята структура

Подобен проблем възникна и във Варна. Разделената на две партийна организация в града в два последователни дни номинира чрез инициативни комитети две отделни кандидатури за кмет на града. Близките до общинския председател Стелиян Севастиянов издигнаха за кандидат-кмет синия депутат Димитър Камбуров, а кръгът около областния председател Янко Станев номинира независимата съдийка от варненския районен съд Ванухи Аракелян. В крайна сметка общинската структура избра Аракелян, а от ръководството на СДС коментираха, че най-вероятната причина за обявяването на кандидатурата на д-р Камбуров е вдигане на цената на това крило от местната синя организация за получаване на по-голям брой места в листата за общински съветници.
Подобен проблем е на път да взриви и без това сведената до междуличностна непоносимост обстановка в СДС - София. Няколко месеца преди местните избори имаше опасност най-голямата синя организация да остане без лидер, след като Евдокия Манева заплаши, че ще подаде оставка. Сега войната в областната структура е за имената в листата за общински съветници и се води между по-голямата част от областното ръководство с подкрепата на сегашния председател на Столичния общински съвет Антоан Николов и хората около Евдокия Манева. А спорът дали председателят на предизборния щаб на синия кандидат за кмет Пламен Орешарски - Петър Стоянович, да оглави листата се пренесе и в НИС на СДС. От ръководството на партията обаче твърдят, че те ще имат последната дума за това как ще изглежда окончателният вариант за листата за общински съветници в столицата.
Централата на „Раковски“ 134 е изправена и пред друг не по-маловажен проблем, свързан с вероятността някои от сегашните и вече номинирани сини кандидати за кметове да не успеят да се преборят за втори мандат. Засега разчетите на ръководството на СДС сочат, че такава опасност има за градоначалниците на Пазарджик и Видин - д-р Иван Колчаков и Иван Ценов. За разлика от сините някои от структурите на БСП директно дадоха критични оценки на досегашните си кметове въпреки относително високата им популярност. Най-показателен за това е примерът с градоначалникът на Бургас Йоан Костадинов, по повод на което Румен Овчаров заяви: „Дори към Софиянски аз трудно бих могъл да съм толкова критичен.“ Бургаската организация обаче твърдо е решила да не подкрепя Костадинов и обсъжда издигането на своя председател, народния представител Стойко Танков. Въпреки тази висока самокритичност много от другите представители на БСП на кметския стол ще бъдат издигнати за още един мандат под

Формулата „успешен кмет“

Другият проблем, който стои пред социалистическата партия, също напомня на регионалните дрязги в СДС. При БСП обаче самият устав на партията не поз­волява на председателя Сергей Станишев не само да влияе, но и да помирява враждуващите страни. Така се стига до истинско разбутване с лакти в местните структури, където регионалните величия на партията са решили, че на всяка цена трябва да използват т.нар. лява вълна, за да се реализират във властта. Положението на някои места е почти излязло от контрол, за да се достигне до абсурдните 15 и 16 номинации за кмет на Петрич и Перник. Като винаги съществува опасността непредпочетените кандидати да се явят като алтернативни леви претенденти за кметското място, с което да разпилеят вота, което се е случвало неведнъж на предишни избори.
В стремежа си да се наложат като безалтернативни много от местните социалистически лидери се самоиздигат и провалиха амбицията на централното ръководство да обсъжда с партньорите от „Нова левица“ поне кандидатите в областните градове. Такъв е примерът с председателят на БСП - Пловдив, Захари Георгиев, който изпревари всички със собствената си номинация и постави пред свършен факт другите партии от коалицията. Подобна самоцелна политика на някои регионални лидери на социалистите се практикува и по отношение на евентуалните общи листи за общински съветници. Това съвсем нормално води до влошаване на отношенията с партньорите от „Нова левица“. И въпреки че другите партии по-скоро няма да участват със свои кандидати за кметове, на много места те са твърдо решени да излязат със собствена общинска листа. А това създава обективната възможност в болшинството от населените места левицата да спечели кметското място, но да загуби шанса си за мнозинство в общинския съвет.
Всички тези проблеми можеха да се избегнат, ако навсякъде в местните структури беше приложен моделът на софийската организация на БСП, която в перфектен синхрон с другите партии от „Нова левица“ номинира качествен кандидат в лицето на Стоян Александров, с шансове за победа. Съчета го с обща листа за общински съветници на левицата. И всичко това с нормални консултации, без извиване на ръце, без вътрешнопартийни и коалиционни войни.

ot [линк]

СБЛЪСЪК



Наближаващите местни избори могат да предизвикат поредното разцепление в управляващото мнозинство. Този път ябълката на раздора ще се окаже желанието на някои хора от НДСВ да превърнат мандатоносителите Движение за национално възраждане "Оборище" и Партията на българските жени в извънпарламентарни политически сили. Тази идея е залегнала в поправките в Закона за местните избори, внесени в деловодството на Народното събрание от Владимир Дончев, зам.-шеф на жълтите депутати.
Поправките гласят, че партии с по-малко от 10 депутати няма да бъдат смятани за парламентарно представени. Двете политически сили имат по трима народни избраници.Ако поправките бъдат гласувани, формациите на Тошо Пейков и Весела Драганова губят правото на държавна субсидия, която възлиза на повече от 2 млн. лв. Сериозната сума ще бъде прибрана от партия НДСВ. Освен това мандатоносителите ще бъдат лишени от регламентиран достъп до БНР и БНТ по време на предизборната кампания. Заради бълхата да не горим юргана, закани се Пейков. Той дори инициира подписка срещу колегата си Дончев. Тя бе подкрепена от лидерите на всички малки партии, вкарали депутати в парламента. От НДСВ се чуха гласове, че няма да подкрепят закона. Царисти начело с Николай Бучков не изключиха възможността заедно с шестимата депутати на Драганова и Пейков да напуснат НДСВ и да сформират нова парламентарна група, ако поправките все пак бъдат приети.
В никакъв случай не става дума за субсидията, тя се урежда по друг закон, който ние въобще не пипаме в момента, категоричен бе Дончев пред КЕШ. Не мога да се съглася, че партия НДСВ трябва да раздели няколко мизерни секунди от радио-телевизионното време заедно с десетки други партии и партийки, на които дори не си спомняме името, мотивира се вносителят на поправките.


Владимир Дончев,
зам.-председател на ПГ на НДСВ:
Политическите партии не заслужават държавни субсидии
­ Господин Дончев, може ли със закон една партия да стане парламентарна, а друга извънпарламентарна?
­ Явно въпросите се въртят все около това. Макар че предложенията, които направихме, са десетки и много от тях демократизират и правят прозрачен изборния процес. Кой знае защо не ни питате за тях. За мен това е по-интересно. Примерно, че за инвалидите ще се осигури специален транспорт в деня на изборите и никой досега не го е осигурявал. Че ще им бъдат осигурени специални права, че правим една по-реалистична финансова кампания, която действително отговаря на реалните средства, които се влагат в кампанията, а не както досега действащите закони ­ да се опитваме да ги заобиколим и да търсим вратички в тях.
­ Не ми отговорихте на въпроса.
­ Опитах да очертая някои от хубавите неща в тези закони, които не се забелязват.
­ Все пак ще ми отговорите ли на въпроса?
­ Що се отнася до формулировката, практиката една политическа сила да бъде определяна като парламентарна, съпоставяйки се с евентуалните є възможности за участие в Народното събрание чрез парламентарна група в това или в друго Народно събрание, тя е въведена от предишния парламент.
­ Не се ли подменя вотът на избирателите, защото мандатоносители са Движение "Оборище" и Партията на българските жени. Според Тошо Пейков парламентарно представена политическа сила означава съответната формация да е участвала на парламентарни избори и да има депутати, които да я представляват в парламента.
­ При цялото ми уважениe към Тошо Пейков и Весела Драганова това твърдение звучи нахално. Българският народ не даде вота си нито за тези две лица, нито за тези две партии. Той даде вота си за Симеон Втори и за основаното, водено и ръководено от него движение. И дотолкова, доколкото има подкрепа, очаквания, разочарования, надежди, нови очаквания, те са насочени преди всичко към Симеон и към НДСВ и като движение, и като политическа партия, а не към "Оборище" и Партията на българските жени.
­ Весела Драганова твърди, че поправките в избирателните закони се отнасят най-вече до държавната субсидия, а не до коректните отношения между вас.
­ Това вече е най-забавното, защото, преди да твърдиш нещо, трябва да го провериш. Явно целите, които си поставяме, така да се каже, спорещите страни, са съвсем различни. НДСВ се стреми към едно пълноценно и полезно за обществото участие в политическия живот на страната. Вероятно представителите на другите партии се вълнуват от други неща, които имат финансови измерения.
­ Не се ли притеснявате, че поправките в закона могат да доведат до остър конфликт между НДСВ и мандатоносителите? Тошо Пейков каза: "Да не горим юргана заради бълхата."
­ С оглед на обществения и на националния интерес действително 2 млн. лева, годишно разпределени между 6 човека, всъщност не са голям национален проблем. Но те в крайна сметка са един морален проблем. Аз ще го оставя този проблем на съвестта на тези, които твърдят, че това е бълхата. Но ако тези два млн. лева, които се разпределят от тези две партии в лицето на техните няколко депутати, са бълхата, тогава трябва да решим какво е юрганът. Юрганът е възможността да се проведат нормални избори. Именно заради това ние подаваме ръка на нашите опоненти в този момент, защото не можем да приемем, че тези пари представляват сериозен проблем. Моето лично мнение е, че съвременните политически партии не заслужават своите субсидии. Защото безсмислени и високопарни изказвания на политици, шарени тоалети по коктейли и концерти, хора, които не са си отворили устата да кажат една дума в парламентарната зала, хора, които не са внесли един законопроект или една поправка, нямат право да вземат дори стотинка от тези пари. Затова ние трябва да говорим за това, как ще дадем право на хората да направят своята преценка и своя избор и този избор трябва да бъде направен на изборите. А за да бъде направен на изборите, всички трябва да бъдат допуснати да участват там ­ и лудите, и нормалните, и крадците, и честните, и тогава българският народ, който е разумен, ще направи своя правилен избор.
­ В тази вързка отново ще ви цитирам Тошо Пейков. Той казва: "Проблемът на НДСВ е как зад държавна субсидия да се скрият други приходи.
­ (Дълго мисли). Питай Тошо какво има предвид. Мисля, че той го дължи на всички нас



Тошо Пейков,
лидер на Движение за национално възраждане “Оборище”:

Зад парите НДСВ иска да скрие други приходи

­ През 2001 г. със Симеон Сакскобургготски си подадохте ръце и спечелихте изборите. С оглед на този факт как ще коментирате поправките в Закона за местните избори, внесени от зам.-председателя на ПГ на НДСВ Владимир Дончев, според които Движение "Оборище" и Партията на българските жени стават извънпарламентарни политически сили и няма да имат право на държавна субсидия?
­ Държавната субсидия не е най-важното, което интересува нашите партньори от НДСВ. Те се интересуват от цялостното си място в политическия модел на България и както понякога става, се опитват със законодателство с обратна сила да предадат на тяхната партия качества, каквито тя няма. Парламентарно представена политическа партия означава съответната формация да е участвала на парламентарни избори и да има депутати, които да я представляват в Народното събрание. Партията НДСВ такива де юре и де факто няма. Каквито и закони да напише тя, не може да поправи фактите, действителността. Такива закони са обречени на неуспех, присмех и на осъждане от тези, които знаят, че през задната врата не може да се влиза в политиката, а само през парадния вход, и то пред погледа на хората.
­ Известно е, че сте в добри отношения с премиера Сакскобургготски. Бихте ли потърсили помощ от него, за да бъдат оттеглени поправките в закона?
­ Нямаме нужда от помощ. Нашият лидер е морален човек с държавническо мислене. Той следи дебатите. Един публичен дебат може да докаже правотата на една или друга теза. Със свои публикации аз отворих този дебат и се надявам, че и други анализатори ще се включат в него. А същността на дебата е: може ли чрез закон да се направи, както го прави фокусникът Астор, състояние или статут, който не съществува. Вторият въпрос е може ли в демократична страна парламентарният и партийният модел да бъдат подменени с депутатски модел. На тези въпроси обществеността, политиците и експертите ще отговорят отрицателно. Тогава ще се окаже, че много добри юристи от НДСВ, които са отлични адвокати и познават наказателното право - не познават политическото право.
­ Как ще коментирате думите на Антония Първанова, че държавната субсидия се полага на НДСВ по право и трябва да върнете парите на царската партия?
­ Субсидията не ни вълнува толкова. През цялото време на тези две години търсехме формула как да спазим и буквата на закона, и буквата на морала. Затова първи предложихме споразумение тези средства, които са дадени по закон само на двете партии, да се харчат съвместно. Стигнахме до добро устно споразумение. Политическото тяло на НДСВ обаче не утвърди постигнатите споразумения.
­ Какво още може да изтърпите от НДСВ?
­ Ние изтърпяхме доста през тези две години. В нощта на изборите двамата с госпожа Драганова дори не получихме пропуски за НДК, където бяха какви ли не хора, а ние се бяхме подписали под изборните листи и хвърлихме всички усилия за спечелване на изборите. Госпожа Драганова отложи раждането си с няколко дни. Просто нямахме достъп. Съвсем случайно попаднахме там - тя, с големия корем, и аз седяхме на един стол. Отношението е било проектирано от самото начало да бъде недобро и благодарение на нашите познания, на моя втори парламентарен мандат, мисля, че успяхме да върнем нашите партньори от света на мечтите в света на действителността.
­ В пресата се появи информация, че проектопромените предвиждат 50 пъти увеличаване на парите за предизборна кампания.
­ Коректно беше ПГ да обсъди тези важни промени. Още повече, че председателят Пламен Панайотов е заявил, че за важни неща се допитват до нас. Това е поредният пример за неистина. Това са нереалистични суми, които показват, че не държавната субсидия е проблемът на партията.
- Къде е проблемът?
- Може би как зад държавната субсидия да се скрият други приходи..



Мнения

Владимир Джаферов:

Това, което се внася за парламентарно представените партии, е против многопартийната парламентарна система. Защото освен мастодонти в дадена страна трябва да има и по-малки политически сили. В НДСВ замислят удар върху малките партии. Дончев е бил член на Демократическата партия, така че работи срещу собствената си бивша формация. Предложението му не е добре за политическата система и за предстоящите местни избори.

Явор Милушев:

Едно е уреждане на финансовите отношения между мандатоносителите и НДСВ, съвсем друго е политическият плурализъм. Така че, ако ние, депутатите, споделим желанието на НДСВ да получи това, което му се полага ­ удовлетворяването на такова желание не бива да бъде за сметка на накърняване на демократичните процеси. Дали такива поправки няма да подменят народния вот? Трябва да се следи за последствията от тях, когато започнат да действат, а не само за първите стъпки, които биха довели до решаването на един или друг казус.

Никола Николов:

Все още не са изчерпани възможностите за преговори между мандатоносителите и НДСВ. По чисто коректен начин да се седне на масата за преговори и да се урегулира въпросният финансов въпрос, така както е решен в ОДС. Не се налагат промени в закона, ако субсидията бъде коректно разпределена.

Кемал Еюп:

Не е логично мандатоносителите да разполагат с цялата сума. Правото е и на трите формации ­ НДСВ, Движение "Оборище" и Партията на българските жени, според представянето им в парламента. Мисля, че трите формации ще намерят изход от създалото се положение.

Има опасност от забавяне на местните избори

Има вероятност да се забави провеждането на местните избори. Това прогнозира в Русе говорителят на СДС Николай Младенов. НДСВ търси да извлече облаги преди вота, заяви той пред общинската конференция на синята партия.

Две са заплахите, които могат да забавят изборите според Николай Младенов. Първата е неприемането на пакета Изборни закони или записването в тях на текстове, които да се окажат противоконстутиционни. Тогава президентът трябва да наложи вето и тогава датата на изборите ще се отложи във времето, коментира говорителят на СДС.

Втората опсност, според сините, е опитът на НДСВ да се разправи с коалиционните си партньори - Партията на българските жени и движение Оборище, като промени изборния закон.

_______________________________
Imperare sibi maximum imperium est.

Социологическата информация не е “хороскоп на деня”
Политическите партии трябва да осмислят риска от провал на предстоящите избори
Изборите за местни органи на властта все още предстоят, но още сега е полезно да се запитаме как би могла да изглежда политическата победа или загуба. Кога и къде резултатите от местния вот биха дали основание на управляващите или на опозицията да обяви, че е спечелила тези избори?


д-р Антоний Гълъбов, социолог


Предстои истинска лавина от оценки и резултати от социологически проучвания за местните избори. Но, изглежда, че промяна в отношението към социологическата информация все пак има. В момента се правят много повече социологически изследвания на регионално и местно ниво, отколкото по време на подготовката за местните избори през 1999 година. На отделни места дори се правят повече от едно изследване в рамките на една и съща община ­ нещо, което безспорно позволява да бъде набрана и систематизирана много по-надеждна и детайлна информация. И все пак
как политиците
ползват социологическата информация?
По какъв начин тя би могла да промени представите им за избирателите? Как биха могли да разберат победата или загубата си? Директен отговор на тези въпроси няма. Най-малкото защото никой политик все още не си и помисля да проучи отношението на опонентите си към социологическата информация, с която разполагат. Но публичното поведение на оформящите се предизборни щабове дава все повече основания за една предварителна оценка.
Макар и бавно, политиците започнаха да разбират, че представителните за пълнолетното население на страната резултати от социологически проучвания не са добра изходна база за оценка преди местни избори. Резултатите, които ще бъдат регистрирани на местните избори, могат да бъдат използвани като оценка на политическата ситуация в страната, но само до известна степен. Като че ли и тук сме на път да преодолеем уроците от изборите през 1999 година. Днес като че ли очакванията са по-добре фокусирани, което дава известна надежда за адекватна оценка на изборните резултати.
Най-трудно се променя нагласата към количествените данни. Това личи от недоверието, с което все още политиците възприемат реализирането на социологически проучвания чрез т. нар. "качествени методи". В социологическата практика като че ли най-често употребяван е методът на т. нар. "фокус-групи". Неговите възможности са толкова по-големи, колкото по-висококвалифициран е екипът, който ги провежда, и още повече ­ аналитичният потенциал на една социологическа агенция или институт. Единствената сфера, в която като че ли българските партии са готови да приемат за полезен този изследователски метод, е в процеса на изработване на предизборни послания. Но дори и тогава директното пренасяне на фрази и изрази от разговорния език като политическо послание крие неподозирани рискове.
Най-обща представа за готовността на политиците да използват ефективно информация от социологически изследвания ни дават изминалите месеци. По време на подготовката и дебата по вота на недоверие за министър-председателя като че ли най-често цитираният аргумент от страна на опозицията бе ниското равнище на обществено доверие в управлението.
Но повишаването на политическата култура при употребата на социологическа информация не кореспондира пряко с подобряване на способността за оценка на ситуацията. Предстоящите местни избори крият един нюанс, който е видим в стратегиите на различните политически партии, но често остава недооценен при анализа на конкретната политическа ситуация.
В местната власт се сменят две поколения
След два или три успешни мандата за пореден път на избори излизат кандидати с безспорен административен и политически опит. Често се изправят и срещу собствените си партийни централи. Тази ситуация очертава една значително по-сложна електорална геометрия. В това пространство, очертано от лични амбиции и партийни интереси на национално и местно ниво, предизборните стратегии на партиите ще придобият различни измерения.
Партията на управляващите се намира в странно положение. От една страна, в хода на предизборна кампания тя трябва да изгражда местни структури. В тази партия основните политически функции са разменили местата си. Народните представители играят ролята на нещо като основни организатори в кампанията на местно равнище. Законодателните решения пък се определят до голяма степен от органите на изпълнителната власт, или по-точно от определена група хора, овластени за това от министър-председателя. Никой не знае кой стои в основата на тази "каскада" от размени на функции и правомощия.
Народните представители нямат възможност да обясняват на своите местни симпатизанти и активисти, че нещо не върви "там горе", защото те самите са част от причините за сегашното положение. Остават им силовото налагане на кандидатури и използването на всички средства за вменяване на отговорности по отношение на местните избори. В известен смисъл народните представители знаят, че евентуален провал в техния регион ще ги постави в изключително деликатно положение. Има дори и такива, които се опитват да се презастраховат срещу евентуален провал на управлението и търсят пространства за бъдеща кариера и подкрепа на местно ниво.
Независимо от всичко това НДСВ върви към изборите, доказвайки, че е готово на всичко, за да регистрира резултат, който би могъл да бъде възприет като успех. Готовността за свръхупотреба на ресурсите и възможностите на централната власт е налице. До голяма степен това ще бъде и един от факторите, които ще генерират
напрежение и усещане
за "твърда игра"
през целия предизборен период. Достатъчно е да напомним само внесените наскоро законодателни промени, чрез които НДСВ ще направи всичко възможно да излезе извън легитимния си статут на извънпарламентарна политическа сила, за да се възползва и от възможностите, на които всъщност няма право.
СДС също извършва едновременно няколко неща по време на тази предизборна кампания. Съюзът е изправен пред необходимостта да се променя и да пренастройва ритъма и структурата си в съответствие с новите си политически цели ­ предизвикване и спечелване на предсрочни парламентарни избори. Резултатите от местния вот се възприемат като изключително значим показател за перспективите на партията като цяло. Усещането за драматизъм бива аргументирано най-често чрез драстично ниската обществена подкрепа за СДС и разбирането за пропуснатите възможности за възстановяване и мобилизация на партията през изминалите две години.
Партиите от "Коалиция за България" и "Нова левица", но преди всичко ­ БСП, се подготвяха за тези избори може би най-методично и последователно, гъвкаво използвайки всяка възможност за проверка и мобилизация на собствените си структури. Те се намират в сравнително добра позиция по отношение на местния вот, но на свой ред са изправени пред необходимостта да въздържат амбициите на местните си структури за предизвикване на предсрочни избори.
Поведението на управляващите и опозицията естествено е в центъра на общественото внимание, но тези местни избори ще бъдат своеобразен триумф на извънпарламентарните политически сили. Най-вероятно повече от петнадесет политически партии с ограничено политическо влияние на национално ниво ще намерят място в структурите на местната власт.
Има ли място
за изненада?
За да се отговори на този въпрос от гледната точка на днешния ден, е необходимо да бъде направен баланс между размера на усилията, които партиите изглеждат готови да инвестират в тази предизборна кампания, и ефективността на тяхното насочване. Без съмнение и на тази кампания ще бъдем свидетели на опити за механично пренасяне на риторика от национално на местно равнище без достатъчно познаване на местните проблеми. Информацията от социологическите проучвания отново ще бъде масово употребявана като разширен вариант на "хороскоп на деня" най-често за защита на собствените гледни точки на отделните партии.
Някъде встрани от цялата суетня на местните избори отново ще останат въпросите за проблемите на местното самоуправление. Най-вероятно темата за изграждането на областни съвети, която е част от постоянната критика на европейските институции към България в хода на преговорите с ЕС, също няма да привлече вниманието на политическите партии. Встрани от общественото внимание ще остане и темата за европейския мащаб на българското местно самоуправление, тъй като мандатът на онези, които ще бъдат избрани през есента на тази година, изтича през 2007 година, когато страната ни очаква да се превърне в пълноправен член на Европейския съюз. Но най-големият политически риск все пак остава в това, че може би и на тези избори няма да има губещи, а всички ще се опитат да обявят, макар и по различен начин, победата си.

До урните вместо за риба

Гласуването трябва да стане задължително

След 8-месечно отлежаване в деловодството на парламента Избирателният кодекс на Емил Кошлуков най-сетне влезе в пленарна зала и беше гласуван на първо четене. Само ден по-късно премиерът оповести, че ще смени цялото ръководство на Парламентарната група на НДСВ, както и министри. Каква е връзката между едното и другото?


ПЕТКО БОЧАРОВ


Връзката сочи към нещо, което става пред очите ни, а сякаш никой не го вижда. За какво говоря? Ще го нарека процес на дегенеративни изменения в обществените нагласи. Подкопава се самият фундамент на демокрацията ­ представителността. Ако институциите, на които се опира и чрез които функционира управлението в една демократична държава, са с опорочена представителност, свършено е с демокрацията. Ще допуснем ли да стигнем до там?
Промените, които премиерът Сакскобургготски извършва в парламентарната група на партията си и в Министерския съвет в средата на мандата, имат своите причини и те, зависи кой как ги преценява, са различни. Стремеж към лично облагодателстване, неподготвеност, некадърност ­ негативи от този род са достатъчно основание, за да бъдат техните носители сменени. (Макар да е доста странно, че трябваше да минат цели две години, докато премиерът се реши да реагира.) Но все пак това са неща от повърхността. Дълбоко под тях върви истинската причина и тя е задълбочаващата се криза в представителността.
Доколкото сме осведомени за постановките в приетия на първо четене нов Избирателен кодекс, вносителите му също са загрижени за опорочаващата се представителност на институциите. Затуй и основното във философията на законопроекта е процентите на пропорционалния и мажоритарния избор да се изравнят.
Повече от ясно е защо
Защото представителността при пропорционалната система на избор е твърде спорна, щом листите са изготвени в партийните централи и щом в повечето случаи хората гласуват за човек, когото не познават. Вярно е, че при мажоритарната система избраният действително е представител на този, който е гласувал за него.
Само че има нещо друго и то поставя под въпрос представителността и при мажоритарната система: кой представлява тези, които не желаят или не са си направили труда да идат да гласуват?
Затова да оставим сега настрана "Кодекса на Кошлуков". Според мен с постановките си за съотношението между пропорционалния и мажоритарния избор този нов кодекс е голяма стъпка напред. Очевидно проблемът за представителността е започнал да безпокои законодателите и това също трябва да се приветства. Но достатъчно ли е то да спре дегенеративния процес, за който говоря?
Не е достатъчно. И не е достатъчно, защото причинителят не идва някъде отвън, а идва от самото общество. И колкото някой да се чуди, не е плод на ограничение или забрана. Тъкмо обратното ­ плод е на признато право. На признатото на всеки правоспособен избирател право да решава сам дали да гласува или не.
Може доста да се спори дали изобщо е правилно да се признава подобно право ­ даже при демокрацията. Но специално за нашата действителност с оглед специално на днешната картина в България дебатът е дваж по-належащ. Именно защото се опорочава представителността на институциите. Което пък не е нищо по-малко от разпад на държавността.
По целия свят има куп демократични държави, които са приели (и то много отдавна), че участието във всенародни избори трябва да бъде задължително. Защо? Защото тези държави са приели, че участието на обществото в управлението на държавата е
много по-малко право и много повече задължение
Така ли мисли обаче днешният правоспособен български избирател? Мисли всякак другояче, ала не и така. И както са тръгнали нещата, отиваме към задънена улица. А когато едно общество се намери в безизходица (независимо дали по чужда или собствена вина), поведението му става непредсказуемо. Никой няма интерес от нещо подобно.
Да погледнем резултатите от национално представително проучване, извършено преди дни от известна социологическа агенция. През май 2002 г. с "не бих гласувал" са отговорили 57.5% от гласувалите, а през юни 2003 те са вече 61.2%. При такава активност на правоспособните гласоподаватели, ако изборите са днес, БСП би получила 14.2%, ОДС ­ 7.7%, НДСВ ­ 7.1%, ДПС ­ 2.3%, ВМРО ­ 0.9%, "Георгьовден" ­ 0.7%, за други партии ­ 5.9%. Изключително показателни са отговорите на въпроса: "Искате ли правителството да подаде оставка и да има предсрочни парламентарни избори" ­ "Да, добре би било" казват 24% от запитаните, 33% отговарят с "не", а 43% ­ с "безразлично ми е".
За мен тези цифри
са страшни
И моля ви се, нека никой не ми приказва, че на социологическите анкети не може да се вярва, че действали по поръчка и прочие дивотии. Към подобни сигнали никой не бива да се отнася с пренебрежение. Какво представляват цифрите като сухи проценти, е излишно да се обсъжда. Над 60% от гласоподавателите да казват, че едва ли ще се надигнат да идат до избирателните пунктове просто защото не им се ходи или защото не се интересуват, или пък защото "всички са маскари" ­ това само по себе си е вече катастрофа за демокрацията в Българпия. А 43% да казват, че им е безразлично кой ще им е кмет, кой ще прави закони в Народното събрание, кой ще им е министър, премиер или президент, е трагедия.
Но кои обществени слоеве стоят зад тези 61.2% нежелаещи да гласуват? Кои са тези 43%, които отговарят с "безразлично ми е"? Социологическите анкети са категорични: това са образованите, знаещите, можещите, хората с професии, оправящите се с трудностите или готовите да се борят с тях. Те живеят повече в градовете и са във възрастовия диапазон от 18 до 55 ­ 60 години. Тоест включват и младежта, бъдещето на България. Излиза, че всичките тези българи са вече до такава степен отчуждени от родината си, че пет пари не дават какво ще е нейното бъдеще. Не е важно как и защо са се отчуждили, важното е, че правото да се отчуждават им е признато със закон. Но социологическите анкети са категорични и за друго. Именно, че пък тези, от които се очаква да гласуват, са с начално или без образование, живущите в малките градчета и селата, пенсионерите.
Казаното дотук заслужава думи като "катастрофа" и "трагедия", защото и на едно дете ще му е ясно кого и какво ще представляват избраните при 60 и повече процента негласували знаещи и можещи професионалисти и бизнесмени. Негласували, защото били обзети от апатия, защото предпочели да идат на риба или да си правят другаде кефа, защото всички били според тях "маскари", защото "бодрата смяна" пък мислела само за секс и пари и не се интересувала от политика. Задължение към нацията ли! Затова пък другите, дето стават и лягат с носталгия по славните години на казармения комунизъм и борбата с "идеологическата диверсия", няма да пропуснат да отидат дисциплинирано и отговорно пред урните, за да гласуват в червено. Едните имат професия или бизнес, имат за какво да мислят и с какво да се занимават, имат какво да предпочетат пред досадното отиване до избирателните бюра, докато заниманието на вторите е или да си налеят минерална вода от чешмите пред банята, или да кибичат над игрите по шах в градската градина. За тях гласуването е партийна задача, вълнуващо разнообразие в едно сиво ежедневие, наситено от омразата им към младостта и всичко ново, свежо и пъстро, което ги заобикаля.
Такава е картината
Може да засилвам краските, но точно така стоят всъщност нещата. Законът поощрява безхаберието и не се е погрижил да гарантира достоверно представителство на държавните институции. Тук не става въпрос дали изборът ще е мажоритарен или пропорционален. Става въпрос дали законът трябва да вмени в дълг на гражданите да участват в управлението на държавата или не. Пък като е длъжен да участва (под заплахата от солена глоба, ако реши да се разсейва), гражданинът да си гласува мажоритарно или пропорционално, негова работа.
В заключение отлично разбирам защо, ако има в момента нещо, от което нашата левица да вдига температура, то е перспективата при една парламентарна криза да се види с властта в ръце, натресена є от тази именно неграмотна, слабообразована и беловласа част от електората. Защото нали после ще трябва да им увеличи пенсиите и да им гарантира безплатни медицински грижи. Това обаче, което не разбирам, е защо и до този момент партиите с дясна ориентация не са се стреснали пред онова, което ще дойде като неизбежна последица от криворазбраната демократичност на доброволното гласуване. Ако искаме да не ставаме жертва на невежеството и партизанщината, гласуването трябва да стане задължително. Още преди следващите парламентарни избори. Обезателно!

СБЛЪСЪК



Избирателният кодекс, приет миналата седмица с внушително мнозинство от 160 гласа "за", разбуни позаспалия политически живот у нас. Проектозаконът, изготвен от царските депутати Емил Кошлуков, Борислав Цеков и група експерти, предвижда въвеждането на пропорционална избирателна система с мажоритарен елемент. Половината от депутатите ще се избират мажоритарно в едномандатни райони (120), а другата половина - по кандидатски листи на партии или коалиции. Освен това проектозаконът дава право на партии, които не са минали 4%-ния избирателен праг, да вкарат свои депутати, ако са избрани мажоритарно. Въпреки декларираната широка подкрепа кодексът бе посрещнат на нож от депутати с различни партийни окраски. Мажоритарният избор, заложен в текстовете на законопроекта, отприщи бента на тяхното недоволство. Противниците на новото законодателство съзряха в текстовете риска да се легитимират фракциите в отделните партии, тъй като мажоритарните кандидати се определят по партийна линия, но, избрани по този начин, могат да се отделят от парламентарната група. Обществото иска промяна в системата на политическото представителство, контрираха на свой ред вносителите. Вестник КЕШ потърси мнението на двете страни. Емил Кошлуков прие поканата на нашия репортер, но въпреки това не пожела да дойде на уговорената среща. Кошлуков бе информиран както за позицията на неговия "опонент" Петър Агов по избирателния кодекс, така и за обвиненията, че участието му в конкурса за трета национална телевизия като ярко изразен лобист поражда съмнения за корупция.


Петър Агов, зам.-председател на ПГ на КБ:
Мажоритарният избор е опасен
­ Господин Агов, политическата система, установена у нас след промените от 1989 г., издържа ли проверката на времето?
­ И да, и не. Като че ли България не беше готова да реализира такава демократична система, каквато беше разработена с основните принципи на новата Конституция. Българинът в много отношения възприе демокрацията не като ред и законност, а като пълно беззаконие. Това разбиране се доказва от състоянието на държавата днес ­ висока престъпност, корупция ­ засегнала най-високите етажи на властта, хаос в държавата и неспособност на институциите да овладеят тези проблеми .
­ За да се сложи край на този хаос, е необходима политическа воля. От доста време в обществото се насажда мнението, че избирателната система е пречка това да не става.
­ В продължение на доста време общественото мнение е непрекъснато атакувано в посока, че избирателната система е негодна и че тя поражда тези явления. Не може да се търсят причините за сътоянието на държавата там, където те не са.
­ Твърди се, че ако политиците бъдат избирани мажоритарно, "плявата ще бъде отсята от житото"?
­ Това е много опасна илюзия и точно тя се внушава и от платени публикации в пресата, и чрез масирани атаки на електронните медии. Подобни манипулации на общественото мнение обслужват интересите на определени групи в българското общество, които на практика задкулисно управляват държавата днес. Освен това с мажоритарния принцип могат да бъдат вкарани в НС хора, които ще обслужват интересите ­ например на групировки. Вижте, мажоритарният избор по своята природа предполага нестабилно мнозинство и управление, затова той е опасен.
­ Обществото обаче ясно показва, че е недоволно от политическите сили и че иска промяна.
­ На българското общество непрекъснато му се внушава, че изворът на злото се намира в парламента. НС постепенно се превръща в изкупителна жертва на всички грешки на т.нар. преход. И на пръв поглед то е така. Да, ама не! Защото НС изпълнява поръчки отвън. Не е тайна, че представените в парламента политически сили са обвързани с определени финансово-икономически среди. Те ­ по добра стара българска традиция, поемат разходите за предизборната кампания на основните политически сили, а техните елити поемат ангажимента да обслужват интересите им.
­ Избирателният кодекс ще бъде мост между избиратели и избраници, твърдят вносителите на проектозакона.
­ Абсолютна илюзия. За мен, тъй като познавам основния вносител, това е по-скоро търсене на фалшива популярност. Авторите на законопроекта не познават добре природата на българския преход и психологията на народa cи.
Връх на цялото това неоправдано самочувствие, гарнирано с голяма доза самовлюбеност, е намерението да се елиминира президентската институция при формирането на ЦИК. Държавният глава по Конституция е политическият арбитър в страната. В проектозакона има ясно изразени политически пристрастия. Понеже президентът сега е от левицата, то той трябва да бъде настрана от този процес. А утре? Тогава ще направят друга промяна, която ще бъде в обратния смисъл.
­ Кошлуков твърди, че това е най-важният закон след Kонституцията?
­ По стечение на обстоятелствата ми се налага да се сблъскам с някои други необмислени действия на Кошлуков. В последно време у мен се формира неособено добро отношение към него.
­ За какво става дума?
­ Участието му в сегашния конкурс за трета национална телевизия като ярко изразен лобист поражда сериозни съмнения за корупция. Обслужвайки определени интереси, той се стреми да не се съобразява със сериозни законови регламенти. От тази гледна точка и поведението му, свързано с избирателния кодекс, го приемам повече като поза, като театралничене, като стремеж да привлича публичното внимание към себе си, без въобще да е вникнал в същността на това, което предлага.
­ Водещият мотив на Кошлуков е, че кодексът отговаря на обществените очаквания.
­ Ако неговият кодекс бъде приет в този вид, ще настане хаос, ще се създадат възможности за манипулации, за фалшификации на избори. Ако Кошлуков поеме отговорността за подобни последици, то той трябава да бъде разкъсан от същото това обществено мнение, за което той твърди, че очаква и приема с отворено сърце подобен проект.



Борислав Цеков, зам.-председател на ПГ на НДСВ:

Кодексът връща властта на хората

- Господин Цеков, от доста време се говори, че причината за буксуването на държавата е във възприетия политически модел, утвърден чрез избирателната система. Приемате ли тази теза?
- Има основание, без, разбира се, да се абсолютизира подобна теза. Начинът, по който се избират политиците, народните представители и общинските съветници, е от ключово значение за това, какво се случва в политиката. В крайна сметка, когато една машина трябва да произвежда макарони, а пък е сглобена да произвежда тоалетна хартия, не може да очакваме от нея добри макарони.
- Ако приемем, че избирателните закони са юридическо отражение на обществените процеси, то приетият на първо четене избирателен кодекс би трябвало да означава, че страната затваря поредната си страница от своето развитие и започва нова. Така ли е?
- Безспорно, ако се приеме мажоритарното начало в новата избирателна система, това ще бъде огромна крачка напред и ще скъси дистанцията между избиратели и политици. Ще допринесе за повишаване на доверието в самата политическа система. Ще стимулира партиите да променят кадровата си селекция и да предлагат далеч по-подготвени политически и компетентни кандидати, ползващи се с обществено доверие. Няма да бъде толкова разпространена и практиката да се предлагат хора, които са обект на широко обществено недоволство, но пък са верни на партийния началник или на разноцветните политбюра.
- Узрял ли е българинът за мажоритарен вот?
- Нямаме основание да смятаме, че не е узрял, още повече, че такава е преобладаващата обществена нагласа. Хората искат реално да дават оценка на политиците си. Вижте, кодексът връща властта в ръцете на хората.
- Противниците на вашия избирателен кодекс твърдят, че мажоритарният избор би обслужвал интересите на икономически групировки.
- Това са несъстоятелни аргументи. Защото партиите в един вот естествено са важен фактор, но те не предопределят решението на избирателите. Например строителният предприемач Димитър Барбуков се кандидатира като независим депутат, но не беше избран. Има страни с чиста мажоритарна система - САЩ, където мултимилионери и милиардери се кандидатират, но не успяват да получат вота на избирателите. Предлаганата избирателна система запазва силната роля на партиите при номинирането на кандидати. При новата система мажоритарните кандидати в огромната си част ще бъдат излъчвани от партиите. Формациите ще бъдат стимулирани заради мажоритарното начало да предлагат на хората достойни кандидати, доказали се в политиката и в професията си.
- От левицата изразиха опасения, че силните мажоритарни кандидати ще намалят ролята на партиите и ще се подмени политическата система.
- В никакъв случай няма да стане това. Напротив - ролята на партиите ще се запази. Е, ще се промени статуквото в самите партии, защото това ще промени самата им кадрова селекция. В БСП - на общинско и регионално ниво, промяната се приема много добре. Защото тя дава шанс за кариера на хора, които на едно или друго основание изнасят целия политически багаж и борба, но пък поради капсулиране, създаване на псевдопартийни елити, на свещени крави в партиите нямат шанс за кариера.
- Какво води след себе си мажоритарният вот?
- Надявам се, че той ще доведе до далеч по-читав парламент. В крайна сметка и до по-отговорно управление.
- Зам.-шефът на ПГ на КБ Петър Агов твърди, че мажоритарният избор е опасен, защото предполага нестабилно управление.
- Това са несериозни разбирания, защото дори там, където има чисто мажоритарни системи - САЩ, Англия, едва ли някой може да говори за нестабилност. Критиците по този пункт твърдят, че тъй като депутатите няма да са подредени от някакво митично политбюро, сив кардинал, те щели да имат легитимацията на народния вот и това щяло да ги направи неуправляеми. Убеден съм, че няма да се получат подвижни или нестабилни парламентарни групи, защото политическата отговорност на депутатите ще бъде много по-голяма.
- С какво мажоритарният избор е опасен?
- Мажоритарният избор не означава нищо друго освен изваждане на политиците на още по-светло. Так че могат да се опасяват хора, които са свикнали да работят на тъмно, хора, които така или иначе са безгласни и приемат Народното събрание като място за получаване на една относително прилична заплата, не са написали нито един законопроект, не са отстояли нито една позиция и не са решили никакъв конкретен проблем в региона, от който са избрани.



Мнения

Моньо Христов, депутат от ОДС:

Приветствам идеята за въвеждането на смесената избирателна система, но в приетия на първо четене избирателен кодекс има само една добра черта - политическите сили да намерят подходящите хора за депутати. Текстовете, които са залегнали в проектозакона, обаче опорочават добрата идея и затова аз гласувах "въздържал се". Районирането не е добре направено, начинът на гласуване - също. В Европа има много по-добри практики за гласуване, където окончателно са премахнати възможностите за нагласяване на изборните резултати. Проектозаконът не елиминира малките партии, както твърдят някои колеги.

Хасан Адемов, депутат от ДПС:

На практика предстои да обсъдим избирателния кодекс, независимо че той беше приет на първо четене. Има няколко неща в него, който не са приемливи за ДПС. В момента, в които сме готови с нашите текстове, ще имаме възможност да коментираме. В обществото има нагласи за мажоритарния елемент, но трябва да се има предвид фактът, че едно Народно събрание, една парламентарна група трябва да имат задължителен елемент на конструиране. Освен това съществува подход за елиминиране на малките партии.

Николай Бучков, депутат от НДСВ:

Подписах проектозакона, защото трябва да пробием по някакъв начин това, което партиите създадоха през последните 13 години. Крайно време е политическите сили да се замислят дали да станат градивни структури, произлезли от обществото, и да управляват държавата, или ще бъдат такива, каквито създадоха прехода. В този си вид формациите не могат да просъществуват в интерес на обществото. Днес няма партийна единица, която да е полезна на самата държава. Избирателният кодекс дава възможност на гражданите да разберат, че пътят е към мажоритарния вот.

Кръстьо Петков, депутат от КБ:

Доволен съм, че този парламент изненадващо за хората, които дърпат конците в него, направи най-после голяма крачка напред. След десет години празни обещания и спорове се прие на първо четене закон, който има засилен мажоритарен елемент. По този начин парламентът отговаря на исканията на гражданите, повечето от които отказаха да гласуват. Отговаря и на оценките на експертите, и на критиките на медиите да се въведе смесена избирателна система. С новия избирателен кодекс ще се стабилизират позицията и шансовете на малките партии, които не са измислени.

Обществото ни е застаряло и изпълнено с негативизъM

В момента 33 на сто от българите биха гласували на местните избори в края на октомври, показват данните от социологическо изследване, проведено от МБМД.

Данните, според директора на агенцията Мира Янова, са най-актуалните, а самото изследване е направено този месец.

Данните бяха обявени на последното за този мандат Общо събрание на Националното сдружение на общините в Боровец.


Преди четири години два пъти повече българи са изразили готовност да гласуват на местните избори отколкото сега.

Около 32 на сто от избирателите заявяват, че не желаят да участват в местните избори, а 30 на сто се колебаят.

Желаещите да гласуват са предимно възрастни хора, каза още Мира Янова.

45 на сто от анкетираните се определят като политически ангажирани и затова е важно кметовете да се представят като личности, сочи изследването.

Само 10 на сто са оптимистите в България, 52 на сто се определят като песимисти.

Доверието към премиера в момента е 29 на сто, а недоверието – 60 на сто. Към правителството доверието е 21 на сто, а 69% е недоверието.

По отношение на парламента данните са още по-отчайващи - съответно: 15 процента доверие и 76 на сто недоверие.

Според Мира Янова най-големият проблем в момента е, че българското общество е застаряло, пълно с негативизъм и без усещане за перспектива.

_______________________________
Imperare sibi maximum imperium est.

Бламират Надежда във вторник

Национална конференция няма да извади СДС от реанимацията

Съюзът на демократичните сили е в клинична смърт. Това заявил син депутат, лекар по професия, на заседанието на ПГ на СДС във вторник. Тогава парламентаристите от групата на Надежда се видяха за първи път след шока от петък с изтеглянето на кандидатурата на Пламен Орешарски за кмет на столицата. От вторник до днес те ходят из парламента с променени лица и успяват само да демонстрират изтънчено чувство за черен хумор.


Милена Бояджиева


Точно преди седмица, в петък, синият лидер Надежда Михайлова оттегли кандидатурата на Пламен Орешарски "заради съмнения за нерегламентирани контакти" с представители на бизнеса. Ден по-рано вместо на уговорена предварително среща с представители на Републиканския институт на САЩ, Орешарски, Петър Стоянович, който оглавяваше предизборния му щаб, и председателят на Столичния общински съвет Антоан Николов посетили в офиса му шефа на "Нове холдинг" Васил Божков. Срещата между политиците и бизнесмена бе засечена от столичен всекидневник. Веднага след изявлението на Михайлова отстраненият кандидат-кмет подаде оставка като зам.-председател на СДС, а Николов направо напусна синята партия и се оттегли от поста си шеф на СОС и на групата на сините съветници. В понеделник Михайлова заяви, че ще поиска Национална конференция на СДС да потвърди водената от нея и екипа й политика с вот на доверие. Във вторник екипът й - НИС на СДС, подкрепи лидерката. Синият пленум, който трябва да вземе решение дали да се свика конференция, ще заседава във вторник.
Неочаквано
Надежда получи удар
от един от
най-верните си хора
който работеше при нея във външното министерство - Мирослав Боршош, лидер на младежкото СДС. Той изпрати писмо до НИС, в което обяви, че не приема оттеглянето на Орешарски, и пряко атакува зам.-председателя на СДС - Владимир Кисьов, който се е срещал с клуб "Възраждане" и неговия шеф Добромир Гущеров. Това на практика означава, че НИС на СДС ще изработи списък на бизнесмените, които се ползват с доверието на синята централа, пише Боршош, който, от друга страна, подчертава, че подкрепя Михайлова в усилията й да спазва принципите на политическия морал. НИС защити Кисьов. Няма да правим списък, каза говорителят на СДС Николай Младенов в отговор на въпроса на журналист, който работи в издавания от Боршош електронен вестник "Всеки ден", "как да научим кои са правилните бизнесмени". Според него писмото на синия комсомолец не изразявало мнението на цялото МСДС. Говори се, че ако МСДС не подкрепи Боршош, той ще си подаде оставката или днес, или в неделя.
Трябва да се създадат условия на целия бизнес, а не на отделни негови представители, обясни Надежда Михайлова тезата си за "нерегламентираните контакти". Силна подкрепа тя намери в президента от 1997 до 2001 г. Петър Стоянов. Тя даде заявка за една политика, която никой в България не е успял, а дори не се е осмелил да заяви, че може да проведе, коментира в понеделник Стоянов.
Вероятно на г-жа Михайлова ще й се наложи
да изпие до дъно много горчиви чаши
посочи още той. Във вторник по време на заседанието на НИС Стоянов направи посещение на добра воля в синята централа, но си тръгна малко преди да се изсипят журналистите за брифинга. Служители на "Раковски" 134 разкриха, че президентът се появявал там и предната седмица, но как точно възнамерява да реанимира СДС, все още не е оповестено. Част от сините депутати, зашеметени от казуса "Орешарски", направо казват, че Стоянов трудно ще бъде припознат от седесарите, след като преди две години се отрече от синята партия, тогава начело с Костов. Според по-популярната версия, Стоянов се опитва да обедини частите от разпилялото се през годините СДС - синята партия, ССД на Софиянски, формацията на Бакърджиев и част от НДСВ в единен десен политически субект. Засега хора от НИС се кълнат, че със совалката си Стоянов не целял подкрепа за Софиянски на тези избори.
По-интересното е какво ще има в първата горчива чаша, която Надежда трябва да изпие. Ударът се очаква да дойде още във ворник, когато по-голямата част от синия пленум ще гласува против насрочването на извънредна конференция. "Излишно хабене на сили и средства", повтарят най-добронамерените. Националният съвет ще реши, но според мен тя е излишна, каза председателката на столичната синя организация Евдокия Манева. Доста от останалите депутати само казваха, че ще реши Националният съвет (в който състав са и те самите), и бягаха от отговор (и отговорност.) Ще гласувам правилно, като всички, т. е. против, сподели дългогодишен депутат, настоял за анонимност. Най-ясен беше най-добронамереният - синият бард Вили Кавалджиев. Той не е депутат, но е член на Националния съвет. Според него, за да има отчетно-изборна конференция, трябва първо да се проведат отчетни събрания, а в предизборна обстановка това е просто невъзможно. Част от хората, които са срещу Надежда, казват, че извънреден форум преди вота няма да й спести още един след него, на който ще и бъде потърсена отговорност за изборния провал.
Ако СДС е зашеметен, то
столичната синя
организация е в нокаут
Трусовете засягат най-вече нея, именно защото активистите й са в два лагера - симпатизанти на Антоан Николов и негови опоненти. Във вторник тръгна слух, че депутатите от СДС, избрани от София, са поискали оставката на Евдокия Манева като шеф на столичната организация. Самата Манева го опроверга с думите - нещата са обратни. Поясни ги парламентаристът, избран също от столицата, Иван Иванов. Той сподели, че лично е поискал оставката на всички заместници на Манева - Иван Сотиров, Борислав Бориславов (син на злополучния шеф на БНР Иван Бориславов), Стефан Иванов и Петър Стоянович. Мотивът му е, че това са хора на Антоан Николов и точно за тях има съмнения за клиентелизъм. Интересното е, че Петър Стоянович подаде оставка като шеф на предизборния клуб на Орешарски, но оставката му като заместник на Манева не била стигнала до НИС. Според Иванов настроенията на обикновените седесари в столицата са изключително негативни по отношение на Антоан Николов. Срещу бившия вече шеф на СОС преди два месеца се обяви и Едвин Сугарев, като му отправи тежки обвинения в клиентелизъм. Във вторник обаче НИС не се разграничи от Николов. На въпрос на КЕШ, дали допреди миналия четвъртък СДС е имал данни за негови "нерегламентирани контакти с бизнесмени", зам.-председателят на синята партия Емануил Йорданов отговори отрицателно. Той каза, че докато не бъде доказано едно твърдение, не може да се говори за някого по този начин.
Така в обществото остава отворен въпросът
за двойния стандарт
Не може хем от една страна да се отстранява човек заради "съмнения", хем въпреки "съмненията" да не отстраниш не чак толкова популярни фигури. В медиите се появи черен списък на 35 "послушковци на Антоан Николов в Столичния общински съвет". Черният списък се води от Стефан Фурнаджиев, шеф на МСДС в София. Ако хората от списъка влязат в общинските листи, за нас, столичните седесари, ще бъде знак, че Надежда не е изпила втората горчива чаша, твърдят те.
Третата е отношението на десницата към личностите. Майстори сме да поругаваме хора емблеми, каза преди дни пловдивският син депутат Йордан Бакалов по повод казуса "Гърневски", който на фона на Орешарски изглежда като детска игра. Така или иначе сините, ако наистина се мислят за християндемократи, трябва да се научат да ценят всеки човек поотделно, а не да го захвърлят като мръсна крпичка, след като е бил употребен за каузата им. Ако Орешарски беше чак толкова вреден за СДС, защо не се намери никой, който да каже от миналия петък до днес: "той е некачествен човек, некомпетентен специалист, слаб политик"? Никой не посмя. Само вървят слухове за огромното му прегрешение: бил отказал да следва кампанията, изготвена му от централата, заради което не бил припознат като "свой" от седесарите. Орешарски е последният, с когото сините постъпиха по този начин. Без да се замислят за честта и името му, за децата му, за семейството му. Ако не променят отношението си към хората, горчивите чаши за Надежда и останалите все още сини лидери ще се увеличат. А последната е наистина пълна само с отрова: непрескачане на четирипроцентовата бариера на следващите парламентарни избори.
В историята на СДС шокът "Орешарски" може да се сравни само с шока "Петър Берон" от 1991 г. По време на Лукановата зима рейтингът на сините стигаше за квалифицирано мнозинство, но изведнъж бившият президент Желев "разстреля" тогавашната коалиция, като обяви, че лидерът й е бил агент на Държавна сигурност. Последва срив, объркване и... коалиционно правителство. Какво ще последва сега?

В най-новата ни история няма друг подобен скоростен обрат в отношението към правителството, смятат още от синдикатите. Те подкрепят твърдението си с данни на "Алфа рисърч", според които през май 2003г. 76% от населението на България изразява отрицателно отношение към управляващите, докато в началото на мандата това са били едва 12%. Ако сега се провеждаха парламентарни избори, НДСВ би спечелило само 9% от електоралния вот.

Безработицата достигна най-ниското си ниво през последните години, но това се дължи на принудителни мерки, които не водят до трайна заетост и повишаване на доходите, а са бомба със закъснител, която може да взриви пазара на труда. В момента без право на обезщетение са 82% от регистрираните безработни, смятат от КНСБ.

Средната работна заплата у нас е не просто най-ниска в сравнение с останалите кандидатки за членство в ЕС, но и по-ниска от тази в страните от бивша Югославия, където доскоро имаше война. Около 70% от домакинствата разполагат с доход по-нисък от 150 лв. на човек, а издръжката на живота достигна вече 296 лв. и ще надхвърли 310 лв. в края на годината, твърдят синдикатите.

Темпът на приватизация е незадоволителен, чуждестранните инвестиции са едва 47.8% от тези през 2000г., търговският дефицит, отбелязан през първото тримесечие на 2003г., е по-висок с близо 20% от този през същия период миналата година, а българинът може да си купи само една четвърт от това, което може да си позволи средният европеец, показват данните на КНСБ.

Въпреки обещанията, управляващите се оказаха неспособни, а в известен смисъл и некомпетентни, да се справят с корупцията и престъпността, да започнат и доведат до край съдебната реформа, се казва още в анализа.

Единственият положителен аспект на управлението, който е посочен, е задължителната регистрация на трудовите договори в НОИ и въвеждането на минимални осигурителни прагове по професии от началото на 2003г., които са довели до увеличаване на приходите в държавните осигурителни фондове. И тук обаче е посочено, освен “от тъмно на светло” се наблюдават и движения “от светло на тъмно”.

Glasuvane

Бележка на модератора:
WolfShade , не е честно ;)

ще ме прощавате ама тази оценка е доста лейм:

как, ако не е тайна гласоподавателите под 39 години окончателно ще загубят електоралното си влияние при положение че са 41-43% от всички гласоподаветели? подобно заклщчение има смисъл единствено и само ако приемем че основната детерминанта на политическите предпоитания на така дефинираните групи гласоподаватели е именно... възрастта.

за да се говори за 'окончателно' изгубване на електоралното влияние освен това разпределение още е необходимо да се знаят:
- разпределението по възрастови групи за населението на страната като цяло (единственото което е дадено тука)
- профила на политичските предпочитания в рамките на тези групи
- разпределениято на всъщност гласувалите (а не на имащите право на глас) по възрастови групи;

само в случай че дъртите гласуват значително повече от младите и *едновременно с това* имат значими разлики в политическите предпочитания може да почнем да се замисляме дали имаме основания до говорим за загуба на електорално влияние

Измененият Закон за местните избори: реални проблеми и мними тревоги

Животът е по-сложен от депутатските представи за него
Най-сетне, на 23 юли, парламентът прие измененията и допълненията към Закона за местните избори (ЗМИ), без които нямаше как нормално да се произведат предстоящите през октомври избори за кметове и общински съветници. При очаквана дата на изборите 26 октомври е видно, че от публикуването на измененията до самите избори има точно три месеца ­ своеобразен рекорд по закъсняло приемане на промени в изборното законодателство у нас. А си спомняме, че представители на НДСВ се кълняха преди две години, че този път промените в тази област няма да се правят на коляно и в последния момент. Което отново доказва, че животът е по-сложен от представите на някои депутати за него.


проф. Михаил Константинов, Член на ЦКМИ


Компромиси и реверанси
Част от приетите изменения са абсолютно необходими и произтичат от необходимостта за съобразяване с новите реалности (включително законодателни), настъпили след 1999. Отпада отбелязването на гласуването в личните паспорти за страната, защото само част от хората над 70 години имат такива. Но пък е предвидено да се гласува с всякакви документи за самоличност, което звучи като недоглеждане. Но не е недоглеждане, а пореден реверанс към ДПС, което иска да получи гласове от докарани в последния момент от Турция избиратели с документи за самоличност, които нямат правна стойност по днешните български закони. Впрочем да се правят метани към ДПС вече е модно не само в изпълнителната власт, но явно и в законодателството. Тази печална практика може да се проследи още от 2001 г., когато тогавашната ЦИК за парламентарни избори направи компромиси не само със съвестта си, но за съжаление и със закона.
Друг компромис е връщането към отделни бюлетини за всяка партия и коалиция. През 1999 г. се гласуваше с единни бели бюлетини, но това явно се е оказало непосилно за част от електората. Проблемът следователно е дали да се водим по нивото на грамотност на някои хора, или да се опитаме да го повишим същото това ниво. Очевидно ще правим първото, защото е по-лесно. А иначе си приказваме за интегриране в Европа. Но в Европа гласуват със сложни интегрални бюлетини, макар че и там на някои избиратели не им е лесно. Със сложни (ама много сложни) интегрални бюлетини гласуват в Босна и Херцеговина ­ там да не би населението да е по-грамотно?
Недомислията с
адресната регистрация
В новия вариант на ЗМИ фактически отпада цензът за отседналост и ще може да се гласува и по настоящ адрес. Освен спорна тази промяна едва ли ще е много ефективна. Колко хора ще се затичат две седмици преди изборите да дават заявления, че ще гласуват не по постоянен, а по настоящ адрес?
И още нещо, което на мнозина им се изплъзна. Довод за гласуването и по настоящ адрес беше, че така се дава възможност на голям брой учащи да гласуват. Това обаче не е вярно, тъй като практически никой, учещ в друг град, не си сменя настоящия адрес с този на съответното училище или университет. Така учащите с изненада ще установят, че трябва да си гласуват по родните места. За което получават два дни за пътуване. Е, все е нещо.
Фантомите остават
Огромен проблем остават избирателните списъци. В тях фигурират 7 000 000 имена, докато находящите се в страната избиратели (които именно имат право да гласуват) са около 6 300 000. Така 700 000 хиляди фантома продължават да си висят по списъците и ако секционните комисии не внимават, някои от тези списъчни фантоми могат да скочат в урните и да се превърнат в лоши фантоми, носещи фалшиви (но неотличими от истинските) гласове. Проблемът със списъците може да се оправи ­ има и конкретни предложения, но очевидно никой не го е грижа. Ако някога се създаде постоянна изборна администрация, надеждата е тя да свърши тази работа.
Парламентарното
представителство
Забавни истерии се разиграха в парламента и по медиите по повод на дефиницията какво е това парламентарно представена партия или коалиция. Малките партии ревяха и се тръшкаха, а големите величествено си мълчаха. Впрочем кои партии са големи, ще видим на 26 октомври вечерта. Приетото определение за парламентарна представеност има един съществен недостатък ­ иска се партията или коалицията да има достатъчно депутати, за да може да формира парламентарна група. Но това последното се решава в Правилника на Народното събрание, а не в закон. Така новият вариант на ЗМИ се позовава на подзаконов акт, което е недомислица. Ако обаче нормата се запише в числа (например 10 депутати), ще се избяга от капана на порочните кръгове. Друг недостатък на създадената калпава норма е, че не се изяснява какво става с партиите, които са част от парламентарно представени коалиции. Така НДСВ коалицията има 108 депутати (към момента, когато пиша това ­ 26 юли), а партията НДСВ има 101 депутати, които са част от 108-те. Кои тогава ще ходят при президента да се пазарят за места в новата ЦИКМИ?
Грешният подход към ЦИКМИ носи рискове
Лоша беше идеята да се назначава ЦИКМИ от само 21 членове, а не от 25, както през 1991, 1995 и 1999 г. Местните избори са най-сложните възможни избори и работата на всички избирателни комисии, особено на ЦИКМИ и на общинските избирателни комисии (ОИК), протича под огромен стрес и с неизбежни недостатъци. Сега президентът ще трябва да назначи ЦИКМИ по предложение на парламентарно представените сили. Поне половината от назначенията, а може би и цели 2/3 ще бъдат по политически, а не по професионален избор. И новата ЦИКМИ ще трябва за 10 дни да изготви изборните книжа и да назначи 263 ОИК между другото. И в новите ОИК поне половината от назначенията ще са политически. Така че отсега могат да се предвидят многобройни фалове и закъснения в работата на ЦИКМИ и ОИК, някои от които ще могат да послужат като основание за оспорване на изборните резултати пред съдилищата.
Ненаучените уроци
от миналото
Имам честта да съм от хората, които създадоха една перфектно функционираща изборна машина през периода 1991 ­ 2001 г. За съжаление в този механизъм беше нанесен съществен пробив с проваленото преброяване на гласовете на първи тур на президентските избори през 2001 г. Причината беше некомпетентността (да не казвам нещо повече) на тогавашната президентска ЦИК, в която от 21 членове само 7 имаха някакъв изборен опит. Така че това са ми опасенията, а иначе искрено желая изборите да се произведат на високото техническо ниво от 1991, 1995 и 1999 г. Българската изборна машина не отстъпва на никоя от европейските. За САЩ не говоря, там понякога не се разбира изобщо какво е станало и трябва Върховният съд да казва кой е победителят. Но ако на американците им е все едно, у нас не е така. У нас повече отколкото в други демокрации изборите са преди всичко за укрепване на доверието в демократичната система. А че това доверие в момента е критично ниско, не е нужно да убеждавам някого.

_______________________________
Imperare sibi maximum imperium est.

Президентът се гнуси от горещия картоф

Малките партии може да се опитат да блокират местния вот

Президентът Георги Първанов даде да се разбере, че ще бъде много огорчен и може да наложи вето върху избирателния закон, ако в него се запише, че не той, а парламентът назначава Централната избирателна комисия. В името на добрия тон между институциите депутатите уважиха държавния глава и записаха, че той ще назначи ЦИК за местните избори след консултации с парламентарните сили. Но Първанов би отбой и си поиска от парламента патерица.

Милена Бояджиева

Народното събрание да излезе със специално решение, в което да се изброят политическите сили с право на представителство в ЦИК, поиска Георги Първанов, а мнозинство прие. По този начин той се опитва да излезе сух от батака, който мнозинството забърка с избирателния закон, за да накаже Весела Драганова и Тошо Пейков. Партиите мандатоносителки не бяха признати за парламентарни заради неподкрепата им за ремонта на кабинета. Те няма да имат право нито на телевизионно време, нито на представители в ЦИК, в общинските, районните и секционните избирателни комисии. Покрай тях обаче се запали чергата и на социалдемократите (две формации вляво и една вдясно), плюс организациите на Кръстьо Петков, Анастасия Мозер, Александър Праматарски...
В ролята на президентски говорител влезе Ахмед Доган. Той обяви искането му парламентът да назове малките партии реални политически сили. Според закона сега те са виртуални субекти, каза Сокола и подчерта: "Ако елиминираме такива политически сили като БЗНС ­ НС и Демократическата партия, които нямат достатъчно депутати за група, това има отношение по-скоро към демократичните ценности, отколкото към уредбата за провеждане на местните избори."
Първанов е приклещен от сериозните основания да наложи вето върху избирателния закон и опасността да застраши вота, ако го стори. Както преди всеки избори, мнозинството в НС и този път изкова закона в последния момент, за да не може да бъде променян, но вложи в него конюнктурни текстове (в случая ­ наказанието за Пейков и Драганова). В навечерието на тържествения конгрес на БСП под връх Бузлуджа, на който трябва да се демонстрират единство и красота в лявото пространство, екслидерът на БСП е поставен в твърде сложна ситуация. Той хем трябва да направи реверанс към малките в левия спектър, хем да си запази спокойствието и да не допусне никакви упреци.
Дори президентът трябва да знае, че документи не могат да тълкуват приет вече закон. Може само да се изработи декларация с пожелателен текст и да се разчита на добрата воля на политическите сили.
Добре известно е, че
радио­ и тв обръщенията са най-скучната част от предизборното шоу
а публиката масово гласува "против" тях с дистанционното. По-сериозно значение за партиите има участието им в избирателните комисии. Печалната история на българския преход сочи доста случаи, при които политиците се отплащат на свои хора, като ги назначават в общинските и особено в районните и секционните комисии ­ не само за да следят за честността на вота, а и да вземат някой лев. Мандатоносителките са отрязани от тази екстра. При местните избори най-важната комисия е не централната, а общинската ­ тя извършва преброяването и обявява резултатите, а ЦИК само контролира. Така че не е ясно от какво толкова се притеснява Първанов. Общинските комисии ще бъдат назначавани от кметовете ­ пак след консултации с политическите сили.
Бомба със закъснител
За парламентарни да се признаят партиите, които са регистрирани по време на вота или имат над десет депутати. Тази поправка в избирателния закон внесоха Драганова, Пейков и малките партии от ляво и дясно. Ако тя мине, от нея няма да се възползва Стефан Софиянски, макар да има една парламентаристка ­ Диляна Грозданова. Причината е, че Съюзът на свободните демократи не беше регистриран в съда по време на вота през 2001 г.
Поради изтичането на парламентарната сесия, а и защото законът още не е публикуван в Държавен вестник, поправката ще се гледа чак през септември. Как ще реагира мнозинството тогава, още не е ясно, предстоят сложни пазарлъци с мандатоносителите. Представители на малките партии се зарекоха да мълчат каква ще е тактиката им, ако поправката не бъде приета и те загубят възможността да следят дейността на избирателните комисии и да се показват по телевизията. Но репортер на КЕШ разкри плана им: смятат да сезират Конституционния съд. Ако това стане, ЦИК няма да може да работи нормално, докато магистратите не се произнесат. Избирателният процес ще бъде нарушен и местният вот ще бъде поставен под въпрос. Ще заиграе ли опозицията по свирката на малките партии? И от БСП, и от СДС намекнаха, че не биха подкрепили подписка до КС, защото не искат да бъдат обвинявани, че точно те са блокирали вота.





Стилът на Луканов е жив

АСП напусна лявата коалиция, на път са и "Тракийските дружества"

"Коалиция за България" (КБ) днес няма нищо общо със създаденото демократично обединение от Георги Първанов преди парламентарните избори през 2001 г. Тази негативна оценка даде пред КЕШ шефът на АСП Васил Велинов. Изявлението си той направи по повод решението на Политическия съвет на партията от 28 юли да напусне КБ.

Димитър Цеков

"Лявото пространство не е монопол на клонингите на БСП. АСП не може да бъде параван на частни котерийни интереси", загадъчно обясни Велинов мотивите на формацията си за напускането на коалицията. Според него част от ръководството на столетницата работи "с механизмите на Андрей Луканов ­ да хване българския народ за гушата". Това обаче няма да стане, увери Велинов. Той твърдо отказа да назове конкретни имена, но отбеляза, че с политическото си поведение нарочените от него водят червената партия към гибел. На въпрос, дали местният вот е повод за раздялата с червените, лидерът на АСП бе лаконичен: "Не става дума за избори."
Същевременно "Тракийските дружества" също се заканиха да напуснат "Коалиция за България". Причината за евентуалния развод тук е нежеланието на БСП да номинира Ангел Петров за общ кандидат на левицата за кметския стол в Хасково. 70 на сто от населението в града са тракийски българи и затова кандидатът трябва да е от нашата организация, аргументира се председателят є Костадин Карамитрев. Червената централа спряга 18 мераклии само и само да прецака нашия човек, възропта той. Карамитрев бе категоричен, че независимо от позицията на "Позитано" неговите хора ще издигнат кандидатурата на Петров. Като контрамярка се предвиждало и излизането на Тодор Бояджиев от ПГ на КБ. Той бе номиниран за депутат от "Тракийските дружества" и влезе в 39-ото НС от бургаската листа.
Репортерска проверка на КЕШ показа, че БСП цака и партньорите си от "Нова левица" при издигането на кандидат-градоначалници. Столетницата не отстъпва, когато в дадена община освен нейната кандидатура има и друга, издигната от БСДП, ОБТ, ПД "Социалдемократи" и Партия български социалдемократи. Това съобщиха запознати с процесите в левицата, пожелали анонимност. Особено фрапиращи били случаите в Ловеч, Габрово и Перник. Само Силистра била изключение. Там досегашният кмет Иво Андонов, който е член на "Социалдемократи", ще се бори за втори мандат. Номинацията му стана възможна, след като червеното политбюро специално се произнесе в негова подкрепа. Говори се, че ще го подкрепи и НДСВ, и то по идея на областния управител Петко Добрев.
В много общини била издигната обща кандидатура за кмет, която в повечето случаи била на столетницата. В някои от тях обаче петте партии излизали със самостоятелни листи за общински съветници. По този начин номинираният за градоначалник ще дърпа гласове за БСП, разясни източникът ни. Според него проектът "Нова левица" бил само на хартия.
Общинските избори трябва да са форма на консолидация, а не на разделяне, коментира по този повод лидерът на Партия български социалдемократи Георги Анастасов, който е и депутат от КБ.
Няма скандали в левицата. Всеки преговорен процес е труден, контрира твърденията лидерът на ПД "Социалдемократи" Николай Камов. Той обаче потвърди, че на места левите формации ще се явят с отделни кандидати. Според Камов нямало нищо странно, че в някои общини проектът "Нова левица" няма да се състои. По думите му проблемът за това не бил в БСП. Във всяка партия има хора, които не са подходящи за градоначалници, отбеляза той.
Основният проблем е в личностните качества, смятат и в БСДП ­ Петър Агов. Оттам подчертаха, че БСП е "доста комуникативна, но без да разширява ветрилото си".
Лидерът на ОБТ Кръстьо Петков не бе открит за коментар.
Изборност е основният принцип за кандидатите, обясни говорителят на БСП Ангел Найденов. Според него не може да се игнорира фактът на влияние на съответната политическа сила в даден район. В този смисъл съвсем естествено на преден план излизат кандидатите, свързани с БСП, заключи той

_______________________________
Imperare sibi maximum imperium est.

Мнозинството не съществува

НДСВ отбеляза края на политическия сезон със собствения си разпад

Парламентарното мнозинство на НДСВ и ДПС вече трайно се закова на 119 гласа. С толкова бе одобрен ремонтът на кабинета "Сакскобургготски", пак с толкова бяха гласувани последните много важни проекти за тази сесия решения ­ Законът за енергетиката и Стратегията за приватизацията на енергоразпределителните дружества.

Милена Бояджиева

Малко аритметика за начало. Според Конституцията в Народното събрание трябва да се трудят 240 депутати и ако всичките са дошли на работа, за да се приеме един закон или решение, за него трябва да гласуват половината плюс един, т. е. 121 човека. Това означава, че ако всичките опозиционери бяха на мястото си, нито щеше да мине вторият кабинет "Сакскобургготски", нито пък Законът за енергетиката. Докато той вървеше в залата, депутатите от партиите мандатоносителки умуваха как да променят избирателния закон. Впрочем те се увеличиха с още един глас и станаха седмина, след като миналата седмица на мястото на вицепремиера Пламен Панайотов влезе Даниела Никифорова от Партията на българските жени. Току-що заплувала в голямата политика, тя оглави предизборния щаб на организацията си, тъй като "жените" решиха да играят сами на местните избори. За две години групата на НДСВ се стопи с 13 народни представители, от тях 10 направиха партията НИЕ, има трима независими депутати и седем "разкрачени" мандатоносители, които не спират да плашат с бойкоти.
И 20-те депутати
на Доган не закрепват мнозинството
Ако всички "сбъркат" и се появят в парламента, се получават 120 срещу 120 и ситуацията става патова.
Силно преувеличени се оказаха очакванията, че със смяната на ръководството на жълтата група отцепниците ще започнат да се завръщат. Ухажвана напоследък е последната, обявила независимост ­ Румяна Георгиева. Станимир Илчев я покани да се върне в групата, но засега тя смята, че е твърде рано да предприема тази стъпка. Таман да се загладят отношенията, и тя се оплака, че
Милко Ковачев
я заплашил със съд
защото е отправила депутатско питане, дали енергийният министър участва наистина в бордове, макар да няма законово право на това. Ковачев подобно на патрона си не е разбрал още, че България е парламентарна република, а основно право на депутатите е да упражняват парламентарен контрол върху министрите. Далеч по-чисто би било министърът да опровергае Георгиева от парламентарната трибуна, ако наистина е чист. “Новото време” и новото ръководство на НДСВ използваха отсъствието на царя от държавата и привикаха министрите му, за да им скръцнат със зъби. Ако през септември има вот на недоверие,
правителството
може и да падне
изчислил Кошлуков и размахал пръст на министрите. "Ако някой може да каже, че такъв вот няма да мине, нека го каже. Аз не мога!" Срещата министри ­ депутати (с отсъствието само на Паси и Лучано) мина под кодовото название "Мерки и механизми за подобряване на комуникацията между парламентарната група и Министерския съвет".
Целта е министрите заедно с ресорните комисии да обсъждат законопроектите, за да се артикулират ясно политическите приоритети, обясни благовидно Мирослав Севлиевски. Зад красивите фрази, подсказващи бъдеща всемирна хармония, се крие недоволството на отделни лобита за назначаването на различни персони в министерствата без благословията на жълтото депутатство.
От дебата на закрити врати, светкавично разказан пред медиите, стана ясно, че нито "Новото време", нито новото ръководство на царистите са се разтревожили имат ли наистина мнозинство в парламента. Драмата им е съвсем прозрачна и се нарича кадрова политика. На какъв принцип са формирани политическите кабинети, членове на партията НДСВ ли са новоназначените там, попитал депутатът Кирил Милчев. Той е силно разгневен, защото финансовият министър Милен Велчев след месец и половина търсене избрал за свой заместник Стамен Тасев, който наскоро бе уволнен от бившия вече зам.-министър Милен Керемедчиев като търговски аташе в САЩ. Милчев изчислил, че през последната година Тасев отсъствал от работа цели 65 дни. А шефът на здравната комисия в парламента д-р Атанас Щерев направо заплашил министрите, че ако продължават в същия стил, няма да минат важни закони, бюджетът дори. Явно малък е административният апарат на държавицата ни, за да задоволи всички апетити. И нищо чудно "ненахранените" да се опитат да бутнат къщичката от пясък на кабинета "Сакскобургготски" и на собственото си мнозинство. Добре, че се е задала мечтаната депутатска ваканция. И че опозицията е толкова слаба.



Баталии в синьо

Михайлова и Манева си стискат оставките, а Костов отиде на море

Не познавам нито един седесар, който да се трогне, че лидерът на СДС Надежда Михайлова и шефката на СДС ­ София, Евдокия Манева ще си подадат оставките, ако (като) загубят изборите в столицата. (И двете го обещаха.) Сините симпатизанти се интересуват само защо се дави синята идея и защо не минава ден, в който днешните лидери на СДС да не произведат гаф или скандал.

Мила Кънчева

Баталиите в СДС ­ София, имат различни лица, но само един мотор. Той е кой ще напише листите за общинските съветници за предстоящите местни избори. И още по-важното: кой ще напише бъдещите депутатски листи. Колкото и стратегическа да е София, никоя партия не може да си позволи националното є ръководство да се налага над столичното. Защото то е лицето на всяка политическа формация, а битките в него се отразяват пагубно в провинцията. Преди десет дни синият пленум се опита да наложи мир, като направи солидарно отговорни и НИС на СДС, и столичната организация за номинацията на кмет и изобщо за изборния резултат в града. За подредбата на общинските листи пък има великолепна идея, още не е късно да се превърне в решение. Лансирана е от крилото на Евдокия Манева в градската организация и гласи, че за съветници няма да се състезават лицата, които участват в управителните съвети на общински фирми. Ако мине, автоматично изключва опонентите на Манева ­ хората на Антоан Николов, за които сините функционери твърдят, но кой знае защо ­ само под сурдинка, че са забъркани с бизнесинтереси. По параграфа "член на УС" от листите например ще отпадне столичният лидер на младежкото СДС Стефан Фурнаджиев. Това впрочем е и един от отговорите на въпроса, кой "активира" МСДС. Фурнаджиев оглавява и списъка с 35 имена "послушковци на Антоан Николов в ОС ­ София", който обиколи и сините клубове, и медиите, но така и не се разбра от кого е написан. В челото на анонимката са всички заместници на Евдокия Манева ­ Петър Стоянович (бившият шеф на щаба на Орешарски), Иван Сотиров, Борислав Бориславов, Стефан Иванов. Бориславов поиска оставката на Евдокия Манева, след като тя заяви в най-гледаното публицистичо предаване, че ръководството на СДС ­ София, проявило сервилност с номинирането на Орешарски. РR спецове анализират, че Манева се "изпуснала" в ефира на Би Ти Ви, което означава, че тезата за сервилност на екипа є е съкровеното є мнение. Друг е въпросът, доколко един политик, изкарал пълен мандат на върха на властта ­ като министър, може да се "изпуска" по този начин. Манева обвини за атаката срещу себе си не своя език, а Антоан Николов и даде да се разбере, че ще ръководи градската организация до изборите, т. е. ще участва в писането на листите, като не допусне в тях нито един негов човек. Но срещу нея скочиха и няколко сини клуба и хора, за които не може да се каже, че са послушковци. Най-вероятно тя ще опази поста си само заради страха от предизборен скандал. Публична тайна е, че Манева прокарва политиката на Костов в София. След злополучното є интервю Командира не се яви на синия пленум в “Красно село”... Бил заминал за море.
Заради листите стана и разривът между СДС и коалиционните им партньори БЗНС ­ Народен съюз и ДП. Мозер и Праматарски поискаха по двама съветници, сините им обещаха по един и правото да номинират представители от гражданската листа. Вместо това те се съюзиха с Любен Дилов-син и ще рискуват да делят с него съветническите места. На "Раковски" 134 изчислили, че с Дилов-син партньорите им ще успеят да вкарат по-малко съветници. Дори с (или въпреки) подкрепата на лидера в оставка на МСДС Мирослав Боршош. Ще ги броим на Димитровден. Както съветниците, така и оставките. А след тях синята идея може да изгрее наново.

_______________________________
Imperare sibi maximum imperium est.

8 август 2003, 12:20

Ще стане ли СДС по-силен от това, което не го убива?

Антон Тодоров

Политиката е преди всичко общуване с хората, ядрата на СДС не са шампиони в тази сфера

Перифразата на известната мисъл на Ницше в заглавието е точно на мястото си в ситуацията, в която днес се намира Съюзът на демократичните сили. Месец преди старта на кампанията за местните избори тезата, че СДС се нуждае от засилване на своя профил, трябва да престане да предизвиква асоциации по-скоро за това, какви са скритите мотиви на този, който я артикулира.

Картината на истинското състояние на СДС ще бъде плачевно неадекватна, ако не се вземат предвид нарастващият брой доказателства, че е нужна дългосрочна стратегия за развитието на партията, в която представянето и на местните избори през есента е епизод, който трябва да има ярки характеристики. Иначе не би трябвало да изненадва, ако след няколко години се открият аналогични на сегашните проблеми, изговарят се подобни решения, накратко ­ ако се получи един затворен кръг от причина и следствие, който непрекъснато се самовъзпроизвежда. Основанията за подобни опасения имат своите корени в това, че част както от проблемите, така и отговорите на тях, не се появяват от нищото. Точно обратното, няма да е трудно да се даде отговор какво от това, което се дебатира сега, вече да не е казвано или описвано в една или друга форма. Ако обаче се доверим на Конфуций в неговото определение за мъдростта като способност да се каже навреме това, което е нужно, то извън съмнение е, че сега е моментът да се прояви мъдрост в изграждането на бъдещето на СДС. От ключово значение за успешното изграждане на това бъдеще е да има недвусмисленост по отношение на целите, които трябва да бъдат постигнати. Както се казва, ако не знаете къде бихте искали да отидете, то тогава всеки път би могъл да ви отведе там.

Къде би искал да отиде СДС?

За СДС тези избори са от ключово значение поради залога в тях. Тук не става дума за една или друга оставка, а за далеч по-значими проблеми. Като например този ­ ще успее ли СДС да превърне едни резултати на умерен успех, каквато може да бъде реалистичната цел, в прелюдия към общо нарастване на силата му. А за да се постигне това, са необходими определени условия и те определено не притежават характеристиката автоматизъм, т. е. тези условия трябва да се създадат, те няма да се родят спонтанно, а ще представляват резултат от усилия. Първото условие е изобщо да се влезе в позитивен диалог, макар на фона на общата неудовлетвореност от управлението на НДСВ може да изглежда, че още в началото подобни опити удрят на камък. Това обаче в никакъв случай не бива да изненадва, а по-скоро да се приеме като реалност. Този въпрос има две страни. Първо, без да има ясна идея как ще се постигне обединяване на десните партии, е изключено дори да се мисли сериозно за връщане във властта. Второ, политиката е преди всичко общуване с хората, а истината е, че политическите ядра на СДС не са шампиони в този занаят. Ако изобщо се прави нещо подобно, то обикновено е в дидактична форма, докато видимата нужда на избирателите е от посока и принципни положения, които ще оформят убеждението сред тях, че СДС е партията, която дава различими знаци за знание как да се решат проблемите им. Не се идентифицира нивото на критичност като критично за оформянето на перспективите пред СДС като дясна алтернатива. Оттук се подценява нуждата от действия, които да формират нарастващо благоразположение сред електоралните маси към политиката на управлението на ОДС. Джоузеф Най съветва (въпреки че е външнополитически анализатор), че ако искаш да прокараш интересите си в пълнота, то трябва да ги направиш интереси и на другите. Превръщането на интересите на СДС в разпознати интереси от мнозинството избиратели е подложено на ерозия, нарастваща в прогресия.

СДС трябва да запази активна, но въздържана от директни атаки позиция към т. н. малки десни партии, за да се съхранят възможностите за следизборно сътрудничество и да не се налива вода в мелницата на БСП, която ще предприеме директна атака за дискредитацията на перспективите за оформяне на подобно сътрудничество. Нещо повече. Трябва да сме непростимо късогледи, за да не виждаме, че пътят към политическата власт по правило преминава през обединяване на политическите ресурси и възможности на множеството десни и центристки партии. Естествено е да се има предвид, че самата природа на човешкото знание и поведенчески модели (които включват и процедурите за вземане на решения) по правило не могат да обхванат целия набор от фактори, зависимости и предпоставки, които са в основата на едно или друго събитие или факт. Тъй като политиката по общо мнение представлява преди всичко процедура за вземане на решения ­ за предпочитане правилни, то природата на материята, с която тя работи, притежава две основни качества ­ изменчивост и относителна непредвидимост. Следователно съществуването на неизпълнени сегменти в коалиционната политика на СДС е част от природата на тази политика. Важно е да се уточни, че истинският проблем е тази неизпълнена част да представлява дял, който няма структуроопределящо значение върху цялото, както и да бъде дефинирана така, че да съкрати възможностите да се интерпретира по начин, който да носи вреди.

Анализите и посланията

СДС демонстрира изключително слабо чувство за самосъхранение и това особено се проявява в областта на посланията и пропагандата както по време на управлението 1997 - 2001, така и сега. Не се изучава и анализира в пълнота политическото своеобразие на политическия противник, както и неговите интереси, нагласи, ресурси, ангажименти и съюзници. Това беше заменено с демонстративно показвано подценяване на БСП и нейните съюзници, както и на способностите им за маневриране и регенерация. Оттук беше изпусната една от главните предпоставки за успех - изпреварващият характер на анализите и съответните политически решения. Описано с думите на един китайски стратег, това трябва да изглежда така - врагът ми е в покой и аз също съм в покой, врагът ми прави крачка напред, а аз вече съм я направил. Липсата на ефективна и изпреварваща контрапропаганда създаде предпоставки за това слуховете, създавани от БСП и сателитите є, да изземат обяснителната част на това, което става в политиката. Оттук директно беше създадена психологическа обстановка на несигурност, безпокойство и направо нетърпимост към каквато и да е теза или инициатива на СДС. Основната контратеза трябва да бъде в следната посока - да не се оставя обществеността без пряка и точна информация. На всеки "разобличаващ" факт, изтъкван от БСП, трябва да се противопоставя поне един контрафакт, но никога под формата на слух, тъй като това само може да усили враждебното послание. На всяка "добра" идея на политическия противник синята партия трябва да противопоставя по-добра идея, нещо, което ще демонстрира подкупваща еластичност на възможностите да генерира успех.

В своите инициативи СДС е нужно да се ръководи от същата парадигма - те не могат да бъдат самоцел, а единствено част от система за постигане на определени цели. И понеже една от структуроопределящите цели на СДС е спечелване на следващите избори, не е допустимо да се тръгва към действия, които ще съкратят способностите на партията да стане отново управляваща (ако, както по всичко изглежда, има предсрочни избори) или да произведе един резултат на местни избори, който да понася характеристиката умерен успех. На практика няма никакви причини да се очаква, че партията е имунизирана срещу самоубийствени тенденции. И още. Казано афористично, СДС трябва да е подготвен да спечели местните избори дори по неправилния начин, отколкото да е готов да загуби по правилата.

_______________________________
Imperare sibi maximum imperium est.