Самотата...

защо? Сама съм...не съм щастлива, имам нужда от нещо, но и аз не знам от какво...но знам че нещо ми липсва. Някой от вас чувствал ли се е някога така? Всичко върви ок...но вечер си лягаш и се замисляш колко фалшиво и илюзорно е това щастие, което ти си създаваш...и наричаш такова...та и аз така...
започвам да се чудя дали някога изобщо ще излезна от това състояние...
Искам да правя нещо...и да се чувствам полезна...на някого...за нещо, но няма за кого....адски тъпо се чувства човек когато осъзнае че на света е сам...самичък. А толкова много неща чакат на главата ми, за да ги свърша....но това не помага. Дайте ефикасен лек срещу описаното по-горе състояние:))) Тенкс

---

~ScorpioN~

просто трабва да разбереш какво ти липсва.
а после да си го вземеш.
звучи по-просто, отколкото е в действителност.

ами и аз се опитвам да разбера..но не мога...а знам че липсва

---

~ScorpioN~

вероятно не е човек
а смисъл
не става въпрос за самота
а за липса на смисъл
това са различ
ни неща
за мен

Ей, Скорпионче... Знаеш ли ка ще отнесеш една бърза бележка

нищо човешко не ми е чуждо :)

"Някой от вас чувствал ли се е някога така?"

O, Господи! Не ме карай да се смея...



"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

че аз никъде не съм твърдяла че е човек...

---

~ScorpioN~

Тази самота обича всички ни - идва в определен момент неочаквано и си отива по същия начин. Тя ни кара да се замислим за някои неща, да починем от други и да се опитаме да променим това, което на пръв поглед не се вижда, а бавничко ни гризка.

Опитай се да промениш нещичко около теб, отвори очички за обикновените неща, открий ги и им се порадвай. Не зацикляй на едно и също място и не мисли, че си толкова сама ... просто си се уморила и това те кара да мислиш такива празни мисли.

Почини си, направи някаква промяна с теб или около теб и насочи мислите си в друга посока. Тогава незабелязано самотата ще изчезне.

А ето нещо, което може да те накара като за начало да се позасмееш малко:
Лошият късмет и той си има работно време /трябва да отиде при друг/, просто изчакай да си тръгне ...

...Има на света едно единствено истинско съкровище - доброто сърце.

ми хайде де

---

~ScorpioN~
© Всички права запазени.

ако искаш и плачи....само не ме занимавай с глупости!!!

---

~ScorpioN~
© Всички права запазени.

хей..благодаря ти...май наистина трябва да направя тези неща, които си написал....може би ще има ефект:)

---

~ScorpioN~
© Всички права запазени.

Пробвай, Скорпионче, не се оставяй по течението в сивия улей, че времето лети! Успех!

...Има на света едно единствено истинско съкровище - доброто сърце.

Тооо...вий скорпионите уж безобидно щъкате назад-напред... ама знай ли някой как ше свършат работите..

нищо човешко не ми е чуждо :)

хубавото ... би било като е така написано че поне знаеш на кой свят си? (но сама -там)...

О, сълзи, тиради, изповеди, хленчове, тъга, липса на щастие, на съпричастност, на разбиране...Всъщност, отсъствие на каквото и да било. Просто липса. Уж го има, но е бутафорно. Според мен проблема не е Самотата, а Празнотата. Всички сме сами, както и да го преиначаваме, както и да се мъчим да го моделираме по друг начин. Общуваме, смеем се, плачем, изказваме мнение, споделяме, но сме "вътрешно" самотни. Никой не може да влезе под кожата ти, да се нагнезди в мислите ти, да бъде в синхрон с пулса ти, да обладае съществото ти. Може само "да се постави на твое място"- т.е. да съпостави това, което му приказваш, с нещо свое, с нещо, което е преживял и да го пречупи през собствената си призма като се постарае максимално да се доближи до твоята. Да (СЪ)- чувства, но не и да чувства заедно с теб. Така че сме сами и това си е. Много важно. Приемаш го и се учиш да бъдеш себедостатъчен- така си по- малко уязвим. Не бива да се оставиш самотата да те смаже, разяде и да ти изтръгне живеца. Не изграждай барикади- допускай хората до себе си, бъди открита, пряма, смела. Така ще се чувстваш значима и цялостна. Знам, че е много лесно да се празнослови и да се дават съвети, обаче ако не се разкриеш, никой няма да разбере че съществуваш. Ако не позволяваш да те обичат, никой няма да се осмели да го направи.

Извинявай, по-тъпо формулиране на подобен проблем не бях срещала никога!
Само показва липса на каквато и да било зрялост и мисъл.
Лично мнение.

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

копеуе, Я го знам тоа проблемарин..., ние тва много добре го знаеме...

препоръчвам ти да се научиш да медитираш,
да откриеш божественото в себе си...
душата на човек се стреми към Бога, така както реката се стреми към Океана
без да усеща Бога, душата се чувства самотна
Медитацията ти дава възможност да се докоснеш до това още приживе

а в останалото време - яко спорт, уигофуенино

чшшш, хуебалката... не е баш така и ти т'ва много добре би трябвало да го знаиш...

я кажи, как си общувате ви насекомоподобните?

ша ви го фукна в чоФчиците, тарикати ньиедни!
имате си колнии, имате си и Майка-хуебалка, имате си антенки и начин да си свръзвате съзнанийцата пеър ту пиър. Ти, к'во повече искаш, та са оплакваш сега

Ами явно нямам толкова ум като теб и не съм на твоето интелигентно ниво. Съжалявам

---

~ScorpioN~
© Всички права запазени.

доста добре казано...

---

~ScorpioN~
© Всички права запазени.