Страшилището Смърт

От години, много години, сънувам собствената си смърт. Всяка нощ. Непрекъснато. Винаги. Сякаш всичко е заснето на филмова лента. Режисирано е, предвидимо, зловещо пресилено, акцентирано на дрането, кървищата и разфасованите тела. С главен герой в мое лице и всеки път различен убиец. Никога епизодите не се повтарят, интерпретациите, методите и вариантите са всеки път различни. Само изходът не се променя. Сънувам, че ме преследват. Не мога да се изтръгна от предначертания ход на съня. Следвам рамките, шаблона. Бягам от изверга, който е по петите ми. Никой не иска да ми помогне. Всички ме сочат с жилестите си ръце, гледат ме укорително и шепнат тайнствено, злословят усъдително. Подминават ме, смятат, че съм луда. А чудовището е по петите ми, въпрос на време е да ме сграбчи. Умирам бавно и продължително. Начинът, по който достигам смъртта си много наподобява окултен ритуал. Придружен с непонятни брътвежи, хора, наподобяващи сенки с тъмни тоги, жертвоприношения, писъци, огньове...И така всяка нощ. Потискащо. Ръждиво.
Знаете ли, идиотските ми сънища, кръвопролитията в тях, тоновете трупове, зомбита, голи дървета и обесени тела...всичко това много напомня на един герой от "Параграф 22". На военният свещеник. В романа никой не е с всичкия си, това ме навежда на някои мисли...

***
Аз не разбирам хората, които
отиват при гадатели и врачки
и с бобени зърна и хороскопи
се мъчат да открият що ги чака
във бъдещите дни. Каква утеха
и смисъл има да живееш,
което знаеш? Тайнствената книга
на битието е необходимо
ний да четеме лист по лист, с надежда,
без да поглеждаме напред. И който,
обхванат от нечисто любопитство
или от дързост дяволска, поиска
да раздере завесата на дните
и на съдбата образа да види,
намира не живота, а смъртта.
***
Атнас Далчев

работи върху контрола си над сънищата, изгради си защита, общувай с чисти хора, бъди и ти чиста в помислите си и кошмарите ще намалеят :)

аз като малък сънувах че някаква вещица ме гони, в един момент осъзнах, че сънувам и се обърнах и аз я подгоних /боя се, че с твърде недвусмислени ранно-пуберски намерения/.

а иначе кой му пука какво предстои в дните бъдещи, животът е един сън, може би дори по нереален от другия.

Благодаря ти:) Опитвам се:) Влагам старание наяве, даже по принцип съм много витална, жива и ведра...Сънищата си не мога да контролирам. Джойстика нещо заяжда. По- идиотска е не цялата тази мътилка, а това, че се повтарят всяка нощ. Фобиища:)))
А иначе в ролята на вещицата винаги сънувам майка си:) Ала Хензел- Гретеловско:) Въпреки, че никога не съм я виждала, незнайно защо съм си изградила такъв чудно- приказно- застрашителен образ за нея. Абе има нещо гнило...ще продължавам с пролетното почистване, стържене и лющене на душата:)))

Не бягай от убиеца,а се обърни и го погледни в лицето,но не като жертва,а като отмъстител...и с неговите камъни по неговата глава!!!Те са страхливи -убийците деА може би е натрапчив спомен от минал живот?

Докато се смееш,още си жив

Мдааам:) Аз пък си мисля, че всичко е плод на газираната ми мозъчна миниатюра и на страховете ми в действителност. Ако си складирам достатъчно смелост и после самоотвержено реша да я използвам за да ги преодолея, може би ще ми се избистрят сънуФФФките:))) Ти можеш ли да си дирижираш и пренареждаш сънищата? :)
Ха! Представи си, може в миналия си живот да съм била касапин:))) Колко вълнуващо:)

не си я виждала? защо - разведени родители, сираче?

ще се удивиш колко много влияят родителите ни на психиката... цялото ни подсъзнание е задръстено по един или друг начин с техните личности...

защо не хванеш някое приятелче и не го използваш за безплатен психотерапевт - да му излееш душата си, ама всичко? или няма такъв човек наоколо? страшно облекчава, повярвай ми :))




за контролирането на сънищата - има един момент точно преди да заспиш, когато си в блажено отпуснато състояние, не можеш да отвориш очи, но все още не си заспала, на прага между съня и действителността... тогава можеш да си "поръчаш" сън или да си заповядаш да осъзнаеш, че сънуваш :))

започни да си правиш дневник на сънищата :)
в съня си търси някакъв ориентир, който да ти напомни, че сънуваш, напримерно можеш да си погледнеш дланите на ръцете, ако упорито си го внушаваш ден след ден, особено в този момент преди заспиване. ако правиш достатъчно често и с желание, една хубава сутрин както си сънуваш ще си погледнеш ръцете и нещо ще прищрака "аха! сънувам!" :))) после можеш да правиш каквото си поискаш - да летиш, да идеш да видиш хора, които искаш...

още нещо исках да ти кажа, ама го забравих, значи може би не му е времето... желая ти успех

хайде хайде, голяма си отмъстителка :)))

много обичам накокошинени пиленца с жълтичко около човчицата

Skorpion4e sum poneje...

Докато се смееш,още си жив

И аз си мислех за спомен от минал живот! Често се случва да помним начина по който сме умрели предишния път!Малко гадничък начин ама какво да се прави!

Склонна съм да мисля обаче нещо друго:
1.Цялата история ми намирисва на неувереност,даже страх от хората.Може би дори гняв и разочаровани към околните.На някакво подсъзнателно ниво, дори да не го чувстваш реално.
2.Възможно е да се опитваш эда избягаш от необратимостта на събитията. Не ти харесва че зависиш от нещо или някого и че не можеш да промениш нищо.
3. Третата ми версия е следната: Според мен сънят ти предполага съществуването на множество личности в едно тяло(но не като болестно състояние), при което те са или несъвместими или едната не одобрява другата и така да се каже има борба за надмищие.

ПРи всички положения трябва да се изправиш срещу убиеца си и да го унищожиш или просто да приемеш нещата такива каквито са. В зависимост от това как точно стоят нещата!
Поздрави и успех!


"Не се ШАШКАЙ!!!"

Благодаря ви много:)))
Всъщност, написах тези словоизлияния, понеже тайно се надявах да се присламчат и други подобни на мен пърхащи, неспокойни и дезориентирани кукуригници:)
Сега по ред на номерата:
- Нямам спомен от биологичните си родители, но в замяна на това пък си имам задоволителни приемни такива:) Нищо драматично:)
- Имам солидна картотека от най- разни- разнообразни- безобразни сънуваници:) Всички дрипи от сънища, които съм успяла да възпроизведа мислено в будно състоние, се съхраняват там и се кокорят с дългите си очи:)))
- "She- wolf" е права. За мен хората не са нищо повече от пъплеща, сива, припряна, ситнеща и безинтересна сган (освен красивите типажи, които се цмбуркат в нея- тях мога да съзерцавам с часове без предихание:) Тоест, аз съм си възмутителен дембел:)
- Нееднократно съм се опитвала чрез самохипноза, магарешко упорство и досадно постоянство да си разкашкам сънуФФФките и да пренаредя пъзела от цветната му страна, обаче не сработва. Все не успявам да му набия канчето на този лумпен, убиеца и да му покажа кой е тартора:)
Тези horror-и не че ме смущават кой знае колко, просто са притеснителни чернилките, грозомицилите, ужасиите и всички останали подозрително бездънни, зловонни и черни бълвочи. Искам да се прокрадне някой и друг ошашавен лъч, обаче явно няма пробойна.
Още веднъж благодарствам:)))

аз пък съм говедо :)))
внимавай да не те настъпя когато отивам да пикая в храстите

тогава нямаш никакво оправдание да не можеш да осъзнаваш и контролираш сънищата си ;-))


вероятно си има причини за гадорийките, но колкото по интензивни са, толкова по бързо ще се изчистиш, така че гледай в бъдещето и да не ти пука :))
лъч ще има рано или късно, но преди това трябва да си измиеш прозорците (и е желателно да не ги чупиш, защото после може да стане хладничко).

надявам се разбра за търсенето на ръцете (или каквото и да е друго) в сънищата и за момента преди заспиване. щом имаш картотека, значи си достигнала точно до този момент :))

ако го прекрачиш и напреднеш в осъзнатото сънуване, обещавам да ти издиря най подходящия метод за теб да си правиш и астрална защита :))


поздрави и до скоро :)