Стар въпрос

Нещо малко по различно от класическите теми тук (но за сметка на това е класика та дрънка)

Добре бе мама му стара, защо когато човек вземе че се влюби и започва да върши тотални глупости и да прави идиотски грешки, които в крайна сметка разсипват всички шансове връзката да се развива добре?

Какво по дяволите ми става?

От известно време насам движа със един много готин образ всичко е супер, само дето се оказа че съм "хлътнал" , дотук добре, обаче в последно време каквото и да направя е все някаква тъпотия, която явно го кара да се чувства зле (или по скоро подтиснат) и в крайна сметка нещата отиват на провал (за пореден път), а аз си го обичам и си мисля че и той (поне) ме харесва. Защо когато обичаш някого той си мисли че се опитваш да го "затвориш"? Нямам нищо против човека да си има неговия личен живот, дори си мисля че това е задължително за да оцелеем заедно - всеки да има своето лично пространство, не се опитвам да му го отнема, защо обаче той се чувства все едно се опитвам?

И при вас ли е така?

And if You are Homophobic May God Have Mercy on Your Soul!

Изглежда се правиш на някой друг, за да му привлечеш вниманието, но не играеш добре ролята си... Бъди себе си и приемай нещата по-спокойно! Скоро ще има развитие
:Това ми показаха звездите

Възможно ли е той да е имал предишна връзка, в която е чувствал личната си свобода ограничена и сега е много внимателен да не повтори същата грешка? В такъв случай може би е добре да му дадеш време и да не бъдеш настоятелен с него. Възможно е също той да търси приятел, над когото да доминира и да не е сигурен, че това си ти. А в такъв случай дали ти ще искаш да си с него?

"For every end, there is a new beginning"

ако някой обича някого то той сам се затваря...

:-)






...аз ли съм това добиче,
дето с поглед го събличаш...
и никой не разбра:
прибираш се с някого
идваш у дома
тръгвам някъде
непознати улици ще извървя
със тебе искам да се е...*


*Мери изпята от Супер Марио на едно караоке

хмммм, може и да си прав
само дето на мен май вече ми е станало навик да "играя" (това май е втората връзка която прецаквам по този начин)

Е да се надяваме че ще имам шанс да оправя нещата (въпреки че се съмнявам)

Въпреки, че както е казал Ozzy:


There are no unachievable goals
There are no unsaveable souls
No legitimate kings or queens, do
you know what I mean? Yeah


Както и да е, май си много прав

And if You are Homophobic May God Have Mercy on Your Soul!

Възможно е, и точно това е случая

Проблема е, че опитвайки се да бъда добър с него и да му дам всичко което иска май прекалих и в крайна сметка той може би просто не ми вярва, че наистина не искам да го ограничавам... а бе не знам, много скоро ще се разбере

А по въпроса за доминирането, не е това случая, не е такъв тип човек - по скоро предпочита някой друг да взема решенията (и отговорността) вместо него - което мен ме устройва по принцип...

А, бе ще видим, нещо твърде сложно взе да става, а човека определено не е наясно какво иска , което в крайна сметка май е това което много скоро ще разсипе всичко

10x Anyway


There are no unlockable doors
There are no unwinable wars
There are no unrightable wrongs
Or unsignable songs


And if You are Homophobic May God Have Mercy on Your Soul!

Абсолютно си прав
И на мен не ми пречи факта че съм се затворил за останалия свят, защото си обичам човека

Обаче май на него това че аз съм се затворил му лази по нервите (или нещо от сорта)

...There are no impossible dreams
There are no invisible seams
Each night when the day is through
I don't ask much
I just want you...

And if You are Homophobic May God Have Mercy on Your Soul!

Какво точно правиш? Какви са теzи идиотски грешки? Как така той си мисли, че се опитваш да му отнемеш свободата? Да не му досаждаш непрекьснато? Нищо по конкретно не си написал... Kакви вzаимоотнишения имате?

Like a virgin
When your heart beats
Next to mine

Оставам с впечатление че разбирането за свобода е нещо строго индивидуално (логично - нали обективно понятие свобода няма). Изглежда успяват тези връзки в които ограниченията върху свободата които партнъорите си налагат взаимно, са субективно минимални. Примерно (не казвам че се отнася за твоя случай) - ако приятеля ти е темерут и не обича да се среща с хора, това че ще му ограничиш контактите с други хора хич няма да го трогне. Или пък представи си пушач и непушач, или двама пушачи - за сравнение.

Have you tried ... not being a mutant?

Ади, като се изяснят нещата, пиши тука какво точно е станало, да знаем и ние! Успех!

поздрави:

портокаловото дете

Даже е по-добре, защото парите за цигари са само на половината!
АХАХАА

Мисълта ми беше следната:

Ако имаш двама пушачи те си пафкат и двамата, и не се ограничават. Ако имаш пушач и непушач те почват един на друг да си пречат - или непушача трябва да пуши статично, или пушача да не пуши. Затова е много по-лесно ако са двама пушачи или двама непушачи. Аналогично, много по-лесно е да живеят заедно двама души които ядат подобна храна, гледат едни и същи предавания по ТВ, имат близък начин на живот и т.н.

Have you tried ... not being a mutant?

Гарантирам, че ще си омрьzнат...

защо мислиш така?

Have you tried ... not being a mutant?

Съгласен съм.

Омръзване или поне угасване на първоначалната страст настъпва винаги рано или късно. Във всеки случай обаче при хора с несъвместими интереси и разбирания настъпването е по-рано, ако изобщо нещата потръгнат. Пушенето не е лош пример за възможна несъвместимост. Друг пример: ако ти си свикнал на чистота и прибраност, едва ли би търпял ако приятелят ти не си оправя леглото или не му прави впечатление мръсотията. А не би искал да вървиш след него и да му оправяш леглото и да чистиш, нали?

Омръзване или поне угасване на първоначалната страст настъпва винаги рано или късно. Във всеки случай обаче при хора с несъвместими интереси и разбирания настъпването е по-рано, ако изобщо нещата потръгнат.

Като се замислих отново май разбирам какво иска да каже - че ако хората са с съвсем еднакви характери и навици, нищо интересно няма да се случва в живота им, няма да има тръпка. Предполагам това е до нагласа. Аз лично съм свикнал да търся тръпката извън себе си и връзката - предпочитам някой със сходен с моя начин на действие, за да съм си спокоен в това отношение, да няма емоции покрай това кой къде пуши и кой какво чисти/не чисти.
За някои хора може би е обратното. Има и такива връзки които примерно при хетеро двойки се характеризират като 'мъж под чехъл' и (тук не се сещам за нещо като жена под чехъл. подсказка от залата?). В случая има двама явно неравностойни партньори, които имат различни начини на поведение и изисквания. Връзката се гради не на близост на партньорите, а на допълване на липсващи части (или нещо такова).

Have you tried ... not being a mutant?

Разбрах какво иска да каже, но така или иначе доста голямо сходство в разбиранията и интересите трябва да има според мен. Пълно покритие никога не може да се получи, така че винаги ще има какво да се допълва и освен това партньорите могат винаги да търсят нещо ново. И в двата случая обаче допълването или новото трябва да допада и на двамата.

Мдам, нещо такова ще да е рецептата за успеха

Have you tried ... not being a mutant?

Аз съм си мислил винаги, че пушенето не е проблем, няма да казвам какво съм правил докато съм пушил