проба, проба - 1, 2, 3

Неизживяно

Сбъркана дума, нещо пропуснато,
образ удавен, цвете изкуствено.

Миг разпилян от целувка забравена,
грубо пиано, луна изоставена.

Тъжен акорд от замлъкнала музика,
скрита сълза от разсеяна публика.

Рокля със цвят на нежност продажна
в бащина къща – многоетажна.

Ден зачертан в календар непотребен
или въобще... още нещо без тебе...

Добре като за човек на твоята възраст

особено последните 2 строфи......

You can lead a horse to water, but you can't make him drink

pozdrawi i ot men

Мерси! Важен е краят, но е край на разказ.

Ако наистина си пубер, това само още веднъж доказва потенциала на тази възраст и това колко глупаво го подценяваме. Много хубава образност има в това стихче Поздравления от мен и искам още!

Аз пък мога да ти кажа, че точно от тия пубери излиза нещо, което може да те накара да се смееш. Аз съм пубер и не мисля, че може да дам на света нещо невероятно. Може да е оригинално, неповторимо, да има стил непознат досега, но няма повтарям НЯМА да е нещо, което да не можеш да определиш просто с две-три изречения. Нека пише който иска. Нека обаче не забравяме, че са много малко тия, които са самоуки поети. Всеки човек се влияе от нещо, което е чел, което е преживял, което е изпитал. Няма смисъл да се говори, че някой подценява потенциала на някой друг. Потенциала на един човек е толкова субективно нещо, че дори е глупаво да се споменава. Има ли сред вас (тези които подценяват(защото говореше в мн.ч.)) такива, които да се замислят защо "пуберите" не пишат хубави неща? Ако има и могат да си отговорят явно разбират за какво говоря.

Във мрака аз седя на своя кон
и чакам пак свещенната зора.
Чакам, за да видя светлината
която милва моята душа.

Във пролетните светли дни
се чувствам тъй прекрасно и свободно,
че искам моите очи
да уловят сиянието слънчево и благородно.

Как искам аз да притежавам нещо
тъй чисто и могъщо.
Но как да го получа без да дам?
Това е само на човек присъщо...

=====
Ето ви нещо, което крещи "Изтрий ме!!!". Едва ли мога да ви опиша какво искам да кажа. Нищо!!! Просто го пиша и това е!!! Не влагам в него нищо!!! Нямам даже представа за какво говоря... просто го правя. Ето това ме дразни. Не мога да седя просто ей така и да плямпам неща, които дори аз не разбирам. Искам да ви кажа, че не ВИЕ подценявате пуберите. Най-лошото е че те самите се подценяват. Ако на вас ви набиват по цял ден, че сте НИЩО как ли ще се чувствате(и дали това е подценяване???)? Ако това ви го казват вашите близки дали е възможно да им повЕрвате??? Ако им повЕрвате - лошо. Ако не им повЕрвате - пак лошо.

P.S. Това съобщение, лишено от смислова връзка имаше за цел да каже следното: Не е важно дали си на 20, 30 ,40... Важно е дали се държиш като на 20, 30, 40... На мен много ми хареса стихчето на "Пубер". Имаше в него смисъл. Не беше просто няколко думи с точки и запетайки. Беше добро. Само че това, че е пубер не значи че отвътре е пубер. Може би това ви свучи банално, но е истина. Едва ли мога да твърдя, че съм кометентен да правя сложни индуктивни заключения. Знам, че ако човек иска да направи нещо - той го прави. Дали наистина се подценява младото поколение и доколко имаме право да говорим въобще по тази тема, няма да решим ние. Ние можем само да изказваме мнения. Точно това направих аз.

P.P.S. Горните простотий да не се вземат ФпредвиТ когато се оформя психологическият ми профил.

О,аз мислех че на стихотворението

You can lead a horse to water, but you can't make him drink

че започваш с това "Абе я....". Не предполага, че искаш да ти отговоря учтиво.
Въпреки, че казваш доста верни неща и доста, на които ми се иска да опонирам.

Но определено приветствам идеята ти да ме разсмееш. И те обещавам, че ако успееш, ще се чувствам невероятно. Смехът е велико нещо.

Приятен ден!
Посмей се и за мен!

Във мрака аз седя до своя боен кон
и чакам пак той тихо да изцвили.
Макар че няма още пантеон
в душата моя Буцефалът вливи свежи сили.

Във пролетните лъчезарно светли дни
душата ми кат птица волно пърха,
и възкопнявам мойте бъднини
да стигнат на световна слава върхА.

Как искам аз да преживея нещо
невероятно силно и поглъщащо.
Като галопа, дето конят ми владее вещо?
Умение за хората недостижимо,
ала и за тях донякъде разтърсващо...

ВърхЪТ си!

А най обичам вихрено да яздя, величаво,
Към хоризонта, дето в златна колесница
Се носи слънцето на запад право,
И блеснала е вече някаква денница.
А още най обичам аз да се омая
Да рецитирам рими най-прочуствено
Докато гледам от високо към прахта,
Която вдига Буцефалът устремно.
Защото моята душевна красота,
за мен е е само гордост,
а пък за некои - чак ахилесова пета…

Не се редактирайте много, начи...
Ето тва беше 1 вариант, който е по дъ бест.

А най обичам вихрено да яздя, величаво,
Към хоризонта, дето в свойта колесница
Се носи слънцето на запад право,
И блеснала е вече някаква денница.
А още най обичам да се аз омая
Да рецитирам рими най-прочуствено
Да гледам от високо към прахта,
Която вдига Буцефалът устремно.
Защото моята душевна красота,
За некои е ахилесова пета…

Офталмоастрономическо

Осем луни, морскосиньо лъчение -
Нептун е красив – няма съмнение.

Уран е зеница, вторачена в мен.
Не, не издържам – свеждам поглед смутен.

Огромният Юпитер ухажва Калисто,
той - въздухар, тя – от лед и скалиста.

Огън от Дракон – това ли е лято?
А зимата - сън ли е с Мечки в гората?

Дали Орион със Бика ще се бие
на Млечния път и кой ще надвие?

Това пък е Зайче, не – липсват звезди,
а може би Лира, по-скоро Везни ....

Но ето - тук виждам... непознати планети -
в смеха ти проблясват опашати комети.

Звезди? Не - цели вселени незнайни,
изтъкани от грях и любов и от тайни.

Нови вселени от звезни лъчи
откривам ... във твойте прекрасни очи.

Не – не затваряй тези мои вселени!
Те са живота, те са всичко за мене ....

И отново е хубаво!!! Може би, защото обичам двустишията, ми допадат толкова стиховете ти.

Ако позволиш, бих пипнала една думичка:

Звезди? Не - цели вселени незнайни,
изтъкани от грях, от любов и от тайни.

Наистина ли ти харесва?

Освен това мисля, че е астрономически вярно....

Наистина ми харесва.

Дали е астрономически вярно, не мога да кажа със сигурност, без да погледна в някой справочник, но мисля, че е ... Пък и нали са позволени всякакви художествени измислици. Може да го пишем фентъзи в краен случай. И ако някой не е съгласен с нещо, да каже

... и ти си права.

Написах ОЩЕ едно стихче, за usmiv4ica.
Надявам се да ти хареса.

о, това е наистина много, много хубаво...
ще си го спомням за лека нощ докато заспивам

бря,бря,бря!

..а бе личи си, че си пубер.. всичко знаеш и всичко можеш.. не напразно има приказка, че в тая възраст не сте хора ами какавиди