Не съм като вас...

Не съм като вас,не съм и като тях.
Мразя вас и тях.Пиша стихове които никой освен мен не разбира.
Никой не ме разбира.Имам различни схващания за света и за живота.
Помощ.

Защо търсиш помощ, щом си си самодостатъчен? При това помощ от хора, които смяташ за свои врагове?
Колко различни са тези схващания? Не може да няма хора, които да не мислят като теб. Просто ги открий. Но не и като изхождаш от позицията за своята неповторимост и уникалност. Всеки е неповторим и уникален. Предполагам, че си достатъчно интелигентен, така че ще ме разбереш.




Open your eyes!

Aledar~

може пък да ги разбера......защо не напишеш някой от стиховете си тук....

това пък "мразя" беше излишно...

никак даже не сме чак толко различни, далечни и неразбиращи се; само колкото можем да понесем и толкова, че да ни е различно, интересно, полезно,...,?

има смисъл да сме различни; пък и така сме "направени"

това че всеки е сам не значи че хората не могат да стигнат един до друг;
и всеки я усеща тази самота, нищо че някои изглеждат все едно не я забелязват;

не се съсредоточавай върху това по негативен /самоубийствен/ начин,
има и други начини да се гледа на това

:)

Нея-17,18.04.2003
Слънце изгря над
пустиня от ледени дни.
Птица летя щаслива
докато с болка пред слънцето спря.

Лети с тъга,от болка крещи с тишина.
Светът й замря...Покрито всичко е с тъма.
Голи пясъци мълчат;кървави стени звучат.
Древни богове не спят.Грешни думи там летят.
Нашите мечти блестят.
Ярките звезди гърмят.
Гръм от болка и тъга,гръм от скрита самота.
Тих и ням е този свят,тих и ням е този град.
Бяло слънце не изгря,птица бяла не летя.
Само тъмен,мрачен,сив,безмълвен ден,
Той е леденостуден.Иска тя да дойде пак...
Дъжд обаче заваля.Няма ги денят,нощта...
Има вечна тишина в безмълвната земя.

Смърт-21.04.2003
Сив и мрачен е денят,
ярки птици не летят,
сините вълни мълчат,
сухите цветя цъвтят.

Светло слънцето зад хоризонта скри се,
мрак настана,тъмнина...
Аз крещя без глас в мъгла,
скриват се светът и светлината,
влива се земята в маранята,
няма ги денят,светът,дъгата.
А дъхът е леденостуден,
всичко се размива в кратък ден.
Облакът в мен гътми,трещи...боли.
Всичко е изчезнало за мен,
всичко е умряло в този ден.
Няма вече страх и грях и ужас,
всичко аз приемам в странен унес.
Вече е изчезнал този свят,
друг съм,другаде...далече.

Грях-22-24.04.2003
Ти желаеш,но няма.
Ти искаш,но не смееш.
Той ти казва,че не бива.
Носи смерт и страх и бреме.
В прастари времена,
в дни на истински неща,
на магии,чудеса,имало
на този свят,ден велик,но чудноват,
ден на истинската мощ,
ден на снежно-бял копнеж,
ден пресвят от всички дни...
Ти не помниш този ден.
Ти не си бил там роден.
Но животът си го спомня,
пази и завета таен.
Той със кръв е заверен
от народ един сплотен.
Но до днес те задължава
и със злото се сражава.
Ти не искаш да грешиш.
Ти не искаш да боли.
Днес спасителят-месия те наказва всеки ден,
ти разбираш за това...
НО НЕ МОГА ДА ТЕ СПРА!
САМ НЕ МОГА АЗ ДА НЕ ГРЕША!

Мечти-24-25.04.2003
Ти не можеш да заспиш.
Те те спират да крещиш.
Ти ги следваш сляп и сам.
Някъде там.
Ти ги следваш сляп и ням.
Точно като в блян..
Те са твойта светлина,даже твойта свобода.
Те са твоят сив спасител,
твой измамен изцелите.
Ти не можеш да ги стигнеш,
но ги гониш в нощ и ден.
Светът навън е тъмен,сив,
животът там е свеж,красив.
Има ги там твойте жажда и копнеж.
Денят е светъл и красив като горяща свещ.
Нощта блести,има купища звезди;
луната грее...
Този свят не е за теб;
той не е там,а вътре в Теб...

още ми е рано да ти давам отговор на това...само ще те помоля да ги запазиш....може бисигурноще ти дам и отговор на този въпрос.....

Ти колко от останалите си се опитал да разбереш преди да стигнеш до омразата?
Нали си наясно че това с разбирането не е еднопосочно чувство...

Стиховете ти са прекалено тъжни...объркващи...вероятно е момент от живота ти който те предизвиква. Но не виждам какво толкова страшно има в това.

кой въпорс??

"Мечти" е много красиво. Обичам тъгата, самотата... търсенето пипнешком -> до проглеждане. Пътя е труден, защото си сам, не виждаш, не чуваш топлината, която може да те обгръща. Харесва ти (на мен) .. да си сам... харесва ти (на мен) да си студен (или може би силен - силата на вледенения метал!).

Гледа ли филма "Белия Олеандър"? Много ще ти хареса! А може и да те изведе в някаква различна посока. Не вярвам да стане, съдейки по себе си, но поне имаш усет за нещо познато и близко, което би ти дало идея за обич - към себе си и другите - към топлината, която е в теб. :)

Поздрав!

не съм го гледал,но ще си го намеря.гледала ли си Боен клуб.Там са заложени велики идеи.Мечтая за бунт,за промяна,за ново...не ми харесва този свят.
искам нов.

Най-накрая един човек,който да ме разбере отчасти.

има и други разбирания на света освен нашите, за това не щеш и не щеш да се сетиш.........

Да, гледах го Боен клуб. Да ти кажа, това ми е било най-ужасното нещо - да не можеш да различниш илюзията! - страшно е, като си помислиш е дори отчайващо отвратително - въпреки, че живеем стопроцентово в него и няма лошо за момента, защото истината е въпрос на поносимост. Може би тук ще откриеш смисъла - поносимост, .. за истина! Не мога да се упреквам за непрогледността, не мога да упреквам и другите - единственото е.. да работя за повече. Не виждам -> еми вай си зрението като скулптор, малко по малко по малко...

"Мечтая за бунт,за промяна,за ново...не ми харесва този свят.
искам нов." - това го ревах около 4 години, после спрях да го рева и започнах да работя за идеята . Не само в себе си, на всички планове е - а материята е мястото, където тия планове се осъществяват -> свеждане на идеите. Ако няма материя идеята си остава неосъществена. (навлизам в оттатъшната ти тема за физическото като илюзия :)

Цветята са изпълнени с толкова противоречия!-помисли си малкият принц

започвам да си мисля че живея в непрестанна илюзия.за любов,живот,сила, радост.не знам кое е истина и кое лъжа,но няма как да разбера.въпреки това вярвам,че ако вярваш истински в нещо,което е грешно но ти не разбираш че е грешно,то ти си щастлив,щастлив...щастлив.то и това си е живота-всъщност не можеш да си сигурен дали нещо изобщо е истина или всички са срещу теб и те лъжат постоянно.

просто приемам стихотворенията и книгите като въпроси....

Ако го вземеш като принцип, вярно не можеш да знаеш. Но в друг случай - за това дали онези, срещу теб, те лъжат - можеш да знаеш. Това разграничение е част от адекватността, от усета за вътрешния живот, чиято проява вън е завоалирана (зад воал, ахам :) с "модели на поведение" и от безбройни страхове. Съмнението е отрезвител, но точно това е интуицията, която сега развиваме в пълнота като орган за знание (виждане) - онова, което тя ти казва не е лъжа и не бива да се съмняваш изобщо. Трудното е .. да различиш :( Но се гради. Учи се.

А иначе сме щастливи дори с грешките си, защото за момента са ни нужни. Това са нашите малки стъпълца. И точно заради същото не можеш да насилваш или да мразиш когото и да било (което не означава, че не трябва да се бориш за нов свят!). Различното еволюционно стъпало му дава право да живее до теб. И всяка негова шупличка (както и твоя), може да се ползва за да ти се предоставят обучителни изпитания на теб самия, а тия изпитания са пак и отново за каляване на оная същата поносимост, която ти дава и повече прогледност. И навързано, навързано е всичко :) И ако му крещя на среща (в себе си), но не мога да го отрека (зачеркна). ............ (въздишвам)


п.с. последния месец разбрах, че щом не съм уверена, че го искам, не е нужно да правя нещо.. но също така е добре да си изясня каква е причината да се ограничавам в друго, само защото не съм уверена, че изобщо мога да различа (т.е. в истината - и съответно страха от грешка). това и да съм го знаела - сега осъзнах възможността му за приложение...

Като чета такива неща от теб, си спомням, колко близко са схащанията ни по повечето теми. При всички диференций при по-малко други/ всъщност еда такава/_;о))_


Жалко, че преди няколко месеца показа дребни, особени черти от характерат си.

Действително, много жалко....

Нямаш шанс, ама го използвай_;о))_

Жалко за кого, приятел ?
Иска ми се да разбера смисъла на изречението: "При всички диференций при по-малко други..." Диференция има смисъл на "различен" (или от сорта на "раздробен, разчленен"), нали така?

Темата национализъм...и субтемите от тва произлизащи..

Нямаш шанс, ама го използвай_;о))_

Тема национализъм? Да не ме бъркаш с някого, не си спомням да съм разисквала подобна тема (с теб сме се чекали само по темата за спама май )