Мразя!

Мразя хората , които си мислят,че могат

всичко!Хората които вярват че могат всичко.Те вярват че могат да умрат след това отново да се съживят.Вярват,че могат да правят първото което им дойде на акъла и при това да го доведат до край.Вярват че могат да обичат и да мразят до края на живота си с една и съща сила.Вярват че са нещо повече....вярват че с щракване на пръсти веднага щастието долита.Мразя ги ,защото вярват...искрено вярват в шибания си луд късмет.Вярват че живота е прекрасен.Вярват че празниците са за празнуване.Вярват че на тях никога нищо лошо няма да им се случи...и когато им се случи те вярват че това не е лошо а само малко по незабележимо добро.
Мразя целите им идеали...мразя ги....
....
....защото могат да ме победят.

"Лудостта е егоизъм!Егоизмът е лудост!"

защото не питат другите, /и теб, не обръщат внимание/,
защото са нечувствителни...

така де, мрази! нечувствителните,
харесвай другите...


/аксц. - Рак

гола самоувереност какви чудеса се правят.

(Самоувереността по Станиславски, разбира се, не по Брехт)

Бъдете високи!

Сигурно мразенето е подобно на работата? най вероятно като тежка работа?Мързи ме мене работата!И мразенето ме мързи ,просто подминавам.Но виж намразят ли ме,ми става драго!Защо ли,защото като всяка работа,и мразенето все някой трябва да го върши,иначе ще запецнат зъбчатките на всичко друго с което мразенето е в динамично равновесие.

Мрази си,и си свиркай!

Не питат другите какво? Не обръщат внимание на какво? Не е задължително да са нечувствителни. Това, което носят, е дар. С такива хора се прави революция.




Open your eyes!

Aledar~

Не могат да те победят.
Грешиш.
Те винаги биват победени. От реалността. Просто бягат от нея и живеят в измислен свят - собствена "Матрица", която прекрояват по свой вкус.
Защото да вярваш не винаги значи да можеш. Но понякога, дори доста често помага - защото ние сме много способни - да се променяме, да оцеляваме, да правим невероятно трудни неща. Ако вярваме във възможностите си, можем много. Но ако вярваме че можем, просто така - това е изстрел със затворени очи. Без да знаем накъде да стреляме - ако улучи е късмет. Нещата не стават така. Знание, умение и вяра са част от неделимото цяло на успеха. Само с вяра не става. И е най-добре вярата да се опира на знанието. Който иска да пробва. Всичко друго е плод на затвор - "Матрица" за ума ни, създадена от нас, за нас. Не ми се живее в такъв свят. Не и сега, когато мога да позная реалността. Тя МЕ интересува, докато много хора - НЕ.

*

Защо ги мразиш?
Отричайки тотално "вярващите", не смяташ ли че ставаш като тях - отивайки в другата крайност, "не-верието" ?

А празниците наистина са за празнуване... Както и делниците, ама...

нищо човешко не ми е чуждо :)

Такива хора не мраzят,`щото имат други мисли в главата си

Късмет ли? Какво е късмет? Късмет е да си подготвен zа случая

Да се случи нещо лошо? Как? Винаги има по-лошо. Никога иzходът не е 1.

Е как да не е прекрасен животът ?!

има два типа хора-които са наистина малко повечко от другите и такива дет егото им е до небето и просто комплексите не са го пробили...мене последните си ме дразнят(но пък и носят едно такова много приятно чувство)
но чак да ги мразя..."те"си мислят че айнщаин и нютон им газят до колената-и си вярват.Повтарят това което са прочели вчера във вестникът и са чули по телевизията,решават че всички хора са ангели невиждани и т.н....тези хора просто са глупаци-те не виждат света,а той почне ли да се"разкрива"си пускат пердето и не си пускат погледа по надалеч от всекидневните си ниши проблеми-но те не са за мразени,те са за съжаление-те уж живеят щасливо,но никога няма да се докоснат до истинското щастие...ще си умрат ей така с тъпотията в очите...та защо ги мразиш?


Човекът, който умее да премълчи дори когато е прав, прилича на боговете-Катон

Точно така!!!

"Лудостта е егоизъм!Егоизмът е лудост!"

Е да ама егати и самоувереността ....направо ме побъркват...толкова са плитки с тая пуста вяра в себе си.Иде ми да ги разтърся...иде ми да изтрия глуповатата им усмивка!!!

"Лудостта е егоизъм!Егоизмът е лудост!"

Знам че да мразиш не е най-доброто нещо.Но то е също като работата както казваш.Трябва да си намериш обект и цел с която да го мразиш...аз ги мразя за да извиня себе си и за да успея преди тях да направя това което необходимо...

"Лудостта е егоизъм!Егоизмът е лудост!"

Радвам се че мислиш така...но не те ли дразнят те?Не се ли страхуваш поне малко от тях?Като видиш как успяват особено много боли защото с тая тяхна самоувереност...направо ме побъркват от яд...Тегля до сега като вол на едно място ,започвам да се отегчавам а те идват и с едно движение ала "Аз съм звезда паднала съвсем случайно от небето" провалят целия ми труд за да се настанят отгоре ми и да кажат :"Всичко се постига с малко късмет!!!Не учи...не работи...щото ние ще те победим...щото ние СМЕ и винаги ще СМЕ нещо повече поради нашия късмет".

"Лудостта е егоизъм!Егоизмът е лудост!"

Защото те вярват прекалено много в себе си.Те не вярват на някакви висши сили,те не се молят тихичко на Бог за да успеят .Те идват...и знаят че ще победят...и когато не успея отиват другаде и хич не им пука....

"Лудостта е егоизъм!Егоизмът е лудост!"

А откъде да съм сигурна в това?Виждам струящото щастие от очите им само заради мижавите победи които правят и заради огромното им самочувствие...и просто се побърквам когато ме победят...какъв е тоя пуст мой късмет?!

"Лудостта е егоизъм!Егоизмът е лудост!"

Щом има цел в мразенето,и я постигаш чрез него-Да!Мрази! Но така да мразя безгрижно,просто не мога,мързи ме.Ще трябва да ми плащат за да мразя,щото това си е труд,и то нелек при това.Уврежда бъбреците и вестибуларния апарат,и ти не прекалявай много.Но знаеш убива не отровата ,а дозата.Иначе по малко си е направо като гол да се повъргаляш в копривата /честичко го правя/-това си е празник!шампанско за кръвообращението.
Скоро ме намразиха ,и му съчувствам на момичето за толкова злъч която тя не е виновна че и се е събрало.......издържам на токов удар,...на омраза.........само от глупави се пазя /госпожата не дава да си играем с тях,казва че това ще повлияе на сборния успех на класа/ и от неравновесни жени /обаче то май други почти няма,а и как да разбереш преди да "пипнеш" ,а ти знаеш ли дебалансиран жироскоп какви поражения прави? /питай някой от балистичния отдел//.Та така с омразата,всъщност това е другото лице на любовта.Виж! за това стихотворение госпожата по литератера ми издърпа ухото /тогава я намразих/



Трябва да намразя някой!

--------------------------------------------------------------------------------

Трябва да намразя някой!
Ти си!-ти си ми находка-
нищо лично ,
просто да се разтоваря,
пък и доста скучно пишеш.
Не бе!-няма да боли,
стига с тез сълзи.
Дърпаш се!
-вадиш и колчан стрели,
Ето!и очите ти!-те стават зли...
Знам че няма да боли,
Омразата и Любовта!
-това са две сестри,
или може би една...жена
ноо...просто е...
със две Лица!

нека късметът да бъде наричан стечения на обстоятелствата-ако става дума за някакво работно място-парите ли са най важното на този свят?да благинки са,но чак пък толкоз.
Аз ти казах и в миналия пост-те нямат истински чувства,те живеят илюзорно и тяхното съществуване е прекалено мижаво за да се тормозиш-по добре се радвай че не си като тях...не говоря само за морално превъзходство...
те да те победят-може да са спечелили битката,но важното е ти да спечелиш войната.
Успех!

Човекът, който умее да премълчи дори когато е прав, прилича на боговете-Катон

Ха, прочетох те докрая. Тъкмо си мислех да кажа - бре, значи мразиш мен, но видях последното ти изречение... Знаеш ли какво?! Не могат. Не могат да те победят, защото пишейки, мислейки и прочие за хора като тези, мен, тях, ти ставаш част от тях. И ти правиш същите неща като мен, тях. И никой не може да те победи, защото ти имаш половината от моята, тяхната сила. Наистина нищо и никой не може да те досегне.

Acropolis adieu

...в един (омразен :) кюп несъвместими неща?

Всъщност "вярващите в себе си" са манипулатори (или просто неразкрити идиоти :) Те излъчват "позитивизъм": Ний печелим, ний сме късметлии -> инициират емоции, смущаващи мисленето -> "доказват", че грешен е нашият алгоритъм -> заменят вярата ни в себе си с едно абсурдно суеверие и угодна тям "матрица" (Уел донякъде е прав) в която могат да прикриват слабост, да печелят или поне да ни убеждават... И така - един голям балон... Но за съжаление понякога "върви" - докато го усетим, че е въздух под налягане...

Вярата в себе си е нещо друго. Има ли лошо да познаваш себе си и собствените си изпитани емпирично възможности? Всъщност, за да спечелиш се иска се съвсем малко - просто да спукаш горепосочения балон.

Уф, че "цветна" тема...

нищо човешко не ми е чуждо :)