Един невечен размисъл.
5 отговора
268 прегледа
Един невечен размисъл.
Почти в центъра на дружбенския соцреализъм има едно т.н. езеро. Навремето това беше кариера, откъдето копаеха чакъл, за да направят насипа за бул. Ленин. Такъв булевард не можеше да си остане в низината с това име.
После, разправят, като избила вода, за една нощ един багер и някакъв ЗиЛ, дето бил полуразглобен, останали във водата. После ги вадили с помощни средства, но някои от чарковете и досега обогатяват водата с минерали. В зората на Демокрацията някоя умна глава решила (след 15 год.), че мястото е много добро за парк, където столичани да отмарят на хладина.
Речено-сторено. Докарали едни големи камъни, колкото за половин Айфелова кула и ги наредили около водата. Също така изкопали земята между двата гьола и направили мост отгоре им. Пейки наоколо, алеи... изобщо, красота.
Спомням си, навремето (бех млад левент с китара) там се събирахме и по цяла нощ се упражняваме в песни и танци на народите. Хитовете бяха "Едно момче от Ню 'рлеанс", "Кой разплака доброто момиче" (чак после разбрах, че бил Царят) и "О-оо, Пено..." Куките наминаваха с патрулката и само отдалече мятаха по някое ухо, да не би да сме млъкнали, че това означаваше скандал. Само веднъж дойдоха, да ни се скарат, че бяхме запалили огън, а някаква баба решила, че има пожар и им подпалила телефона.
Сега си давам равносметка, че сме постъпвали по младежки смело и глупаво. Работата е там, че точно от другата страна на езерото беше махалата на малцинството. Тогава бяхме "мъже" и на висок глас си говорехме как, ако комшиите дойдат да се заяждат, ще ги натирим обратно. Хич през ум не ни минаваше, че ако се съберат всички, с плюнки ще ни удавят. Но пък те си траеха. Може да им е било приятно, да ни слушат, може да са се дразнели, а може и да не са ни забелязвали.
Какво стана после? Ами, като понапредна Демокрацията, като набра сили колелото на историята, пейките изчезнаха; от скарите за плажуване останаха само скелетите, които бяха циментирани; от камъните по края на водата, докъм два-три метра навътре се появи дебел пласт т.н. градски боклук. Градското му беше, че се състоеше от пластмасови чашки, кутии от цигари, бъркалки, найлони, кофички от кисело мляко и пр. подобни градски благинки. Спомням си, само за един опит да се оживи мястото, като една година докараха два камиона пастърва (уж жива и гладна) и проведоха състезание за риболовци. Преди това се носеше мълва за някакви чудовищни сомове, с ,ей такива очи, и всички бяха чували за детето, което, като извадило щуката, тя му била до брадичката. Та, на състезанието победи бай Стамен, който извади два крътовара (слънчаци, също така) и един кустур. За пастървата разправят, че кустура я бил изял, защото била много омаломощена. Няма значение, важното е, че тогава нито една не изплува с корема нагоре, за да помрачи празника.
Мероприятието се проведе, дружбаши дори прочетоха името на квартала си в някои столични вестници. До преди това ги спрягаха само за убийството на Джебо (фолклор, какво да правиш) и ако извадят някой труп от езерото.
Но най-голямият упадък на района се наблюдаваше по времето на Костов, естествено. Мръсника затвори "Шатрата" (най-вкусните пици през живота ми), затвори т.н. "Морски клуб", а скелетите на скарите за плажуване хванаха крака. Неговия кмет на квартала организира веднъж концерт на Подуене блус бенд. Васко си призна, че една стотинка не е взел, за което си има документ. Някои се чудят, как така може да има документи за нещо, което го няма - ето, може. Платата трябваше да бъде касетата с видеозаписа на концерта, а Васко пожела това да се документира, за да го показва на катаджиите, като го спрат. Въпросната касета биде открадната и Васко остана и без тая плата, но за последното документ няма. Следващата работа на кмета беше, да разпертушини трибуната пред културния дом. Сега там има скелет на трибуна без пейки, а кучетата вече няма какво да препикават и го правят в храстите.
Има обаче и още една история, фундаментална за културното политико-историческото развитие на квартала. Как е започнало всичко, аналите мълчат. Седесето вика, те са виновни, бесепето обаче вика същото.
Става дума за духовния жовот на дружбенци. Дълги години, всъщност, откакто свят светува, в този район не е имало църква. Документ за това няма, но предполагам, ще ми повярвате на думата. Първото подобие на църква го направи Илия Павлов - едно параклисче със скромното име "Св. Илия". Тогава партиините ячейки на квартала независимо едни от други (поне на думи) стигнаха до едно и също решение - да построят църква. Ще кажете, лошо няма, след толкова години бездуховие, църква в най-хубавото място на квартала - до езерото. Да, ама не. След няколко години строежи, сега до езерото има цели две църкви. Едната (по-голямата и забележете!, на по-високото място) е със син покрив и е до по-малкия гьол. От едната страна е водата, от другата е ма'алата с кротко пасяща самотна кравичка със звънче на шията. Другата църква е с червен покрив и е до по-голямия гьол. От едната страна има урва към водата, от другата - път, на който яростно му личи, че по-рано днес е имало самотна кравичка със звънче на шията. Оттатък пътя има една поляна с неприятни аромати, а оттатък - блокове, тези стожери на соц-реализъма. Същите, дето дълго ще се молим, да изкарат колкото се може повече.
Църкви ли казах? Гешка, дами и господа, моля за извинение!
Има две параклисчета, колкото това на Илия. Вътре са със теракота, лято-ковани (ментета, демек) свещници и икони, рисувани като че ли в час по трудово. Но не в училището за приложни изкуства, а в кварталното, Четвърто-весело.
И сега започва най-радостната част. Точно между двете църкви млад предприемчив ром е отворил "заведение" - половината двор е зает от пластмасови маси, а от отворената врата на бившия гараж се леят пролетни трели. Точно до т.н. заведение стои побит един от многобройните метални стълбове без осветителни тела най-отгоре, а по средата му е закачена табела:
------------------------------
КЪПАНЕТО ЗАБРАНЕНО
ОПАСНО ЗА ЖИВОТА
не пипайте
табелата
опасно е
------------------------------
Та, моя милост днес много се позачуди, като как така е останала тази табела, като не пише за какво е опасно пипането. Мислех си също, колко полезна би ми била наесен за чушките, дето ги печеме пред блока, обаче смее ли човек? Опасна работа е това табелата. И ромчетата вече са го научили. Табелата си стои, а те, без да я пипат, се къпят в езерото с радостен смях.
Табелите не бива да се пипат.
После, разправят, като избила вода, за една нощ един багер и някакъв ЗиЛ, дето бил полуразглобен, останали във водата. После ги вадили с помощни средства, но някои от чарковете и досега обогатяват водата с минерали. В зората на Демокрацията някоя умна глава решила (след 15 год.), че мястото е много добро за парк, където столичани да отмарят на хладина.
Речено-сторено. Докарали едни големи камъни, колкото за половин Айфелова кула и ги наредили около водата. Също така изкопали земята между двата гьола и направили мост отгоре им. Пейки наоколо, алеи... изобщо, красота.
Спомням си, навремето (бех млад левент с китара) там се събирахме и по цяла нощ се упражняваме в песни и танци на народите. Хитовете бяха "Едно момче от Ню 'рлеанс", "Кой разплака доброто момиче" (чак после разбрах, че бил Царят) и "О-оо, Пено..." Куките наминаваха с патрулката и само отдалече мятаха по някое ухо, да не би да сме млъкнали, че това означаваше скандал. Само веднъж дойдоха, да ни се скарат, че бяхме запалили огън, а някаква баба решила, че има пожар и им подпалила телефона.
Сега си давам равносметка, че сме постъпвали по младежки смело и глупаво. Работата е там, че точно от другата страна на езерото беше махалата на малцинството. Тогава бяхме "мъже" и на висок глас си говорехме как, ако комшиите дойдат да се заяждат, ще ги натирим обратно. Хич през ум не ни минаваше, че ако се съберат всички, с плюнки ще ни удавят. Но пък те си траеха. Може да им е било приятно, да ни слушат, може да са се дразнели, а може и да не са ни забелязвали.
Какво стана после? Ами, като понапредна Демокрацията, като набра сили колелото на историята, пейките изчезнаха; от скарите за плажуване останаха само скелетите, които бяха циментирани; от камъните по края на водата, докъм два-три метра навътре се появи дебел пласт т.н. градски боклук. Градското му беше, че се състоеше от пластмасови чашки, кутии от цигари, бъркалки, найлони, кофички от кисело мляко и пр. подобни градски благинки. Спомням си, само за един опит да се оживи мястото, като една година докараха два камиона пастърва (уж жива и гладна) и проведоха състезание за риболовци. Преди това се носеше мълва за някакви чудовищни сомове, с ,ей такива очи, и всички бяха чували за детето, което, като извадило щуката, тя му била до брадичката. Та, на състезанието победи бай Стамен, който извади два крътовара (слънчаци, също така) и един кустур. За пастървата разправят, че кустура я бил изял, защото била много омаломощена. Няма значение, важното е, че тогава нито една не изплува с корема нагоре, за да помрачи празника.
Мероприятието се проведе, дружбаши дори прочетоха името на квартала си в някои столични вестници. До преди това ги спрягаха само за убийството на Джебо (фолклор, какво да правиш) и ако извадят някой труп от езерото.
Но най-голямият упадък на района се наблюдаваше по времето на Костов, естествено. Мръсника затвори "Шатрата" (най-вкусните пици през живота ми), затвори т.н. "Морски клуб", а скелетите на скарите за плажуване хванаха крака. Неговия кмет на квартала организира веднъж концерт на Подуене блус бенд. Васко си призна, че една стотинка не е взел, за което си има документ. Някои се чудят, как така може да има документи за нещо, което го няма - ето, може. Платата трябваше да бъде касетата с видеозаписа на концерта, а Васко пожела това да се документира, за да го показва на катаджиите, като го спрат. Въпросната касета биде открадната и Васко остана и без тая плата, но за последното документ няма. Следващата работа на кмета беше, да разпертушини трибуната пред културния дом. Сега там има скелет на трибуна без пейки, а кучетата вече няма какво да препикават и го правят в храстите.
Има обаче и още една история, фундаментална за културното политико-историческото развитие на квартала. Как е започнало всичко, аналите мълчат. Седесето вика, те са виновни, бесепето обаче вика същото.
Става дума за духовния жовот на дружбенци. Дълги години, всъщност, откакто свят светува, в този район не е имало църква. Документ за това няма, но предполагам, ще ми повярвате на думата. Първото подобие на църква го направи Илия Павлов - едно параклисче със скромното име "Св. Илия". Тогава партиините ячейки на квартала независимо едни от други (поне на думи) стигнаха до едно и също решение - да построят църква. Ще кажете, лошо няма, след толкова години бездуховие, църква в най-хубавото място на квартала - до езерото. Да, ама не. След няколко години строежи, сега до езерото има цели две църкви. Едната (по-голямата и забележете!, на по-високото място) е със син покрив и е до по-малкия гьол. От едната страна е водата, от другата е ма'алата с кротко пасяща самотна кравичка със звънче на шията. Другата църква е с червен покрив и е до по-голямия гьол. От едната страна има урва към водата, от другата - път, на който яростно му личи, че по-рано днес е имало самотна кравичка със звънче на шията. Оттатък пътя има една поляна с неприятни аромати, а оттатък - блокове, тези стожери на соц-реализъма. Същите, дето дълго ще се молим, да изкарат колкото се може повече.
Църкви ли казах? Гешка, дами и господа, моля за извинение!
Има две параклисчета, колкото това на Илия. Вътре са със теракота, лято-ковани (ментета, демек) свещници и икони, рисувани като че ли в час по трудово. Но не в училището за приложни изкуства, а в кварталното, Четвърто-весело.
И сега започва най-радостната част. Точно между двете църкви млад предприемчив ром е отворил "заведение" - половината двор е зает от пластмасови маси, а от отворената врата на бившия гараж се леят пролетни трели. Точно до т.н. заведение стои побит един от многобройните метални стълбове без осветителни тела най-отгоре, а по средата му е закачена табела:
------------------------------
КЪПАНЕТО ЗАБРАНЕНО
ОПАСНО ЗА ЖИВОТА
не пипайте
табелата
опасно е
------------------------------
Та, моя милост днес много се позачуди, като как така е останала тази табела, като не пише за какво е опасно пипането. Мислех си също, колко полезна би ми била наесен за чушките, дето ги печеме пред блока, обаче смее ли човек? Опасна работа е това табелата. И ромчетата вече са го научили. Табелата си стои, а те, без да я пипат, се къпят в езерото с радостен смях.
Табелите не бива да се пипат.
Re: Един невечен размисъл.
predpolagam na godini si baq po-golqm ot men, no izglejda ne si stignal do edna mnogo prosta istina,do koqto az stignah dosta otdavna!! JIVEEM V BG!!!
mestnite sabitiq sa anormalni za vsqka druga durjava!
tvoq post mi napomnq za neshto... tova e za obrashtenieto na turskite vladici kum bulgarite po veme ONO.... "raq"... ili "stada" ( mai tova beshe ).... bate nie sme chista proba ovce!!! da kaje pudarq brrrrrr i she se zasilim neide... suglasni ili ne nie slushame... imame li mnenie .... ".. to ne e adekvatno..."
imame tochno 2 izbora:
1. prodaljavame po staro mu................................................................
2. promenqme neshtata...
na nqkoi da mu stiska ????????????????????????????
I tried so hard,and got so far! But in the end It doesn't even matter...
mestnite sabitiq sa anormalni za vsqka druga durjava!
tvoq post mi napomnq za neshto... tova e za obrashtenieto na turskite vladici kum bulgarite po veme ONO.... "raq"... ili "stada" ( mai tova beshe ).... bate nie sme chista proba ovce!!! da kaje pudarq brrrrrr i she se zasilim neide... suglasni ili ne nie slushame... imame li mnenie .... ".. to ne e adekvatno..."
imame tochno 2 izbora:
1. prodaljavame po staro mu................................................................
2. promenqme neshtata...
na nqkoi da mu stiska ????????????????????????????
I tried so hard,and got so far! But in the end It doesn't even matter...
в отговор на Zee German
#3
Re: Един невечен размисъл.
Проблемът е,че овцете са огромно мнозинство и останалите няма как да ги променят,а не е до това дали им стиска-затова изходът е един:Нормалните изчезват в някоя нормална държава,а раята остава в неспасяемо пропадналия Булгаристан,да си пропада заедно с него
Re: Един невечен размисъл.
Ама много се накефих от това дето си написал!
И макар, че не съм била на мястото в София дето описваш имам се цял резервоар от подобни представи на места из Б-я дето се ми побъкваха в акъла докато четех описанията ти. А пък и променящите се времена....
Свалям си постинга ти (невярвам да имаш напротив?) - да си го чета по натам пак.. ей, така за хубавите думи... Абсолюто разказче, мерси ме човек!
И макар, че не съм била на мястото в София дето описваш имам се цял резервоар от подобни представи на места из Б-я дето се ми побъкваха в акъла докато четех описанията ти. А пък и променящите се времена....
Свалям си постинга ти (невярвам да имаш напротив?) - да си го чета по натам пак.. ей, така за хубавите думи... Абсолюто разказче, мерси ме човек!
Re: Един невечен размисъл.
Nyamam dumi...naistina vsi4ko si e taka...deistvitelnostta ne e krasiva, no pak si e na6a -Balgarska! Za galost e tagna taya istoriya, no i unikalna -nyama takova "givotno" drugade...
I spored men, ako pozvoli6, ne6tata 6te si prodalgavat v sa6tiya duh...prosto takova ni e na nas saznanieto...nyama lo6o...prosto edin den decata ni, vnucite 6te se zasekyat na 100% v dale4nata $ugbina, s nadegda za rozov givot...
Iluziite sa krasivo ne6to...
Ne sam pesimistka - i az kato Malkiya princ na Egzuperi, se radvam i znam 4e pustinyata e hubava ponege nyakade v neya ima skrit kladenec...ni6to 4e moge bi dokato sam giva 6te si go tarsya...:-)
Sveta e takav kakavto si go pravim!
I spored men, ako pozvoli6, ne6tata 6te si prodalgavat v sa6tiya duh...prosto takova ni e na nas saznanieto...nyama lo6o...prosto edin den decata ni, vnucite 6te se zasekyat na 100% v dale4nata $ugbina, s nadegda za rozov givot...
Iluziite sa krasivo ne6to...
Ne sam pesimistka - i az kato Malkiya princ na Egzuperi, se radvam i znam 4e pustinyata e hubava ponege nyakade v neya ima skrit kladenec...ni6to 4e moge bi dokato sam giva 6te si go tarsya...:-)
Sveta e takav kakavto si go pravim!