Опълчение
1 отговора
35 прегледа
Опълчение
Опълчение срещу езиковото израждение
(откъс от епоса "Сметачна бивалица 2")
(...)
Мрежата растеше, броят на страниците се множеше.
У нас развиваше се, вярно, бавно. Годините минаваха, а още
много малко души до нея се бяха допряли.
Български страници малко се бяха издали.
В онези тъмни времена латиницата беше
неизменна.
Умознатната незрялост бе причина,
но някои умници я възприеха като
"незаменна",
"единствена достойна" и "свещена",
сякаш върна се девети век.
Ранното несъвършенство стана повод
за късни висши изрождения.
Латиницата се превърна
във негласно съглашение
за писане из бърборилни.
На дневен ред илезе мнение,
покрай мрежовите изстъпления,
"свещената сметачна азбука"
латинска, кирилицата да смени.
Низко мнение.
За щастие не срещна то
общественото одобрение.
Достатъчна беше, обаче,
самата мисъл, предложение,
самото невежество и тъпотия,
самото неразбиране и простотия
на шепа глупаци,
дето не могат да сложат кирилица на
сложните си сметачи, и заради това винят
поредица от знаци...
Чуждицолюбството се разрази.
Света да ни приеме трябваше, нали?
Стената бутнаха я във Берлин и ний
самички трябваше да разрушим и другите стени,
дето езикът български гради,
и спират нашето развитие,
и пречат на европейското обединение,
и водят само до световно разделение?
Глупости глупашки.
Невежи клети тъй говорят.
Невежи смятат, че света
ще тръгне да чете от наште книги.
Невежи мислят, че
по е лесно да кривиш езика си със
думи странни и "научни",
международни, "благозвучни",
вместо с думи прости, лесни,
с смислоноски съвършено всекиму известни,
да надстроиш езика стар.
Какво му дреме на Кълбото,
че използваме езика на мнозинството?
Какво му пука на САЩ,
че английско-български е езикът наш?
Нима ще тръгне някой умен, учен и велик американец,
да отвори някой български букварец
по сметачознание, да заразглежда,
плахо да поглежда що са "сайтове",
и "линкове" какво са,
що е "софтуeр" и що "компютър"?
И как ще схване тез въпроси,
кат, сигурно, и кирилицата
в ума му не се носи???
Глупаци! - само кряска ми душата.
Въпреки че знае, с гняв нещата
няма да поправи, иска нещо да направи.
Като пълним езика с чуждици,
трудно ще го съвместим с света.
Само затрудняваме речта.
Не можеше да схване туй
сложно заключение,
пороят от невежи дето изведнъж
зае се да извършва свойто грозно престъпление.
Печат, сметачи, Мрежа - все за зло
с трибуни мощни го дари.
Придоби пороят глас, за да крещи,
така че да го чуят всички,
така че със чуждици да ги зариби.
А казват някои глупци - "езикът сам върви",
"естественият ход си следва" и, виж ти,
"не можем с сила да го изменим",
"не можем със закон да променим".
Не можем, но така чуждицолюбците го измениха.
Имаха уста, силно викаща и, ето, на:
както те говорят, тъй задумаха и техните
последователи; като децата, дето бързо
заговарят езика, с който родителите му го бавят.
Велики преводачи се навъдиха безброй.
Въведоха какви ли не прекрасни, звучни извращения.
Значенията са свети, - те казаха - не се превеждат!
В ада ще гори, който го направи!
Затуй прости им,
Господа ще ги накаже, ако умовете им навеждат ги
на мисълта да сторят туй божествено предателство,
да извеждат
слова чрез смислово, а не буквено преводачество.
Не са виновни те, глупците. Причината за глупостта
им бе, че даже капка нямаха в главите си от щедростта
на езика дето мислеха че знаят.
Не разбираха, превеждаха добуквено словата.
Мани-мани, остави, какви изроди туй породи,
понеже често тези преводачи,
не знаеха дори, как на чуждия език думата звучи...
За жалост включиха се също умните глави
в възвишеното начинание,
и хора с умове могъщи и развити;
със знания, умения честити,
и тях пое течението
и направи съпричастни:
сметачоведи превърнаха се във
езикоеди. Вещи във науката те бяха,
но зловещи думоизраждения творяха.
Имаше сърдити,
имаше и опълчение,
изправило се
срещу грозното
езиково преображение.
Беше слабо, търпеше пренебрежение.
Но имаше и то сметачно снаряжение
и бореше се. Във това сражение,
не спира и до днес да търси път към поражение
на езиковото заблуждение.
Дали ще се смени речевото извращение?
Дали ще се върне благото звучение?
Сметачите играха силно във израждането на езика.
Сметачът пак, като
с метла, би имал сила да
измете
сметта,
ако Времето реши,
езикът в по-човешки
пак да се преобрази.
(...)
7.3.2003 - 13.3.2003
[линк]
[линк]
(откъс от епоса "Сметачна бивалица 2")
(...)
Мрежата растеше, броят на страниците се множеше.
У нас развиваше се, вярно, бавно. Годините минаваха, а още
много малко души до нея се бяха допряли.
Български страници малко се бяха издали.
В онези тъмни времена латиницата беше
неизменна.
Умознатната незрялост бе причина,
но някои умници я възприеха като
"незаменна",
"единствена достойна" и "свещена",
сякаш върна се девети век.
Ранното несъвършенство стана повод
за късни висши изрождения.
Латиницата се превърна
във негласно съглашение
за писане из бърборилни.
На дневен ред илезе мнение,
покрай мрежовите изстъпления,
"свещената сметачна азбука"
латинска, кирилицата да смени.
Низко мнение.
За щастие не срещна то
общественото одобрение.
Достатъчна беше, обаче,
самата мисъл, предложение,
самото невежество и тъпотия,
самото неразбиране и простотия
на шепа глупаци,
дето не могат да сложат кирилица на
сложните си сметачи, и заради това винят
поредица от знаци...
Чуждицолюбството се разрази.
Света да ни приеме трябваше, нали?
Стената бутнаха я във Берлин и ний
самички трябваше да разрушим и другите стени,
дето езикът български гради,
и спират нашето развитие,
и пречат на европейското обединение,
и водят само до световно разделение?
Глупости глупашки.
Невежи клети тъй говорят.
Невежи смятат, че света
ще тръгне да чете от наште книги.
Невежи мислят, че
по е лесно да кривиш езика си със
думи странни и "научни",
международни, "благозвучни",
вместо с думи прости, лесни,
с смислоноски съвършено всекиму известни,
да надстроиш езика стар.
Какво му дреме на Кълбото,
че използваме езика на мнозинството?
Какво му пука на САЩ,
че английско-български е езикът наш?
Нима ще тръгне някой умен, учен и велик американец,
да отвори някой български букварец
по сметачознание, да заразглежда,
плахо да поглежда що са "сайтове",
и "линкове" какво са,
що е "софтуeр" и що "компютър"?
И как ще схване тез въпроси,
кат, сигурно, и кирилицата
в ума му не се носи???
Глупаци! - само кряска ми душата.
Въпреки че знае, с гняв нещата
няма да поправи, иска нещо да направи.
Като пълним езика с чуждици,
трудно ще го съвместим с света.
Само затрудняваме речта.
Не можеше да схване туй
сложно заключение,
пороят от невежи дето изведнъж
зае се да извършва свойто грозно престъпление.
Печат, сметачи, Мрежа - все за зло
с трибуни мощни го дари.
Придоби пороят глас, за да крещи,
така че да го чуят всички,
така че със чуждици да ги зариби.
А казват някои глупци - "езикът сам върви",
"естественият ход си следва" и, виж ти,
"не можем с сила да го изменим",
"не можем със закон да променим".
Не можем, но така чуждицолюбците го измениха.
Имаха уста, силно викаща и, ето, на:
както те говорят, тъй задумаха и техните
последователи; като децата, дето бързо
заговарят езика, с който родителите му го бавят.
Велики преводачи се навъдиха безброй.
Въведоха какви ли не прекрасни, звучни извращения.
Значенията са свети, - те казаха - не се превеждат!
В ада ще гори, който го направи!
Затуй прости им,
Господа ще ги накаже, ако умовете им навеждат ги
на мисълта да сторят туй божествено предателство,
да извеждат
слова чрез смислово, а не буквено преводачество.
Не са виновни те, глупците. Причината за глупостта
им бе, че даже капка нямаха в главите си от щедростта
на езика дето мислеха че знаят.
Не разбираха, превеждаха добуквено словата.
Мани-мани, остави, какви изроди туй породи,
понеже често тези преводачи,
не знаеха дори, как на чуждия език думата звучи...
За жалост включиха се също умните глави
в възвишеното начинание,
и хора с умове могъщи и развити;
със знания, умения честити,
и тях пое течението
и направи съпричастни:
сметачоведи превърнаха се във
езикоеди. Вещи във науката те бяха,
но зловещи думоизраждения творяха.
Имаше сърдити,
имаше и опълчение,
изправило се
срещу грозното
езиково преображение.
Беше слабо, търпеше пренебрежение.
Но имаше и то сметачно снаряжение
и бореше се. Във това сражение,
не спира и до днес да търси път към поражение
на езиковото заблуждение.
Дали ще се смени речевото извращение?
Дали ще се върне благото звучение?
Сметачите играха силно във израждането на езика.
Сметачът пак, като
с метла, би имал сила да
измете
сметта,
ако Времето реши,
езикът в по-човешки
пак да се преобрази.
(...)
7.3.2003 - 13.3.2003
[линк]
[линк]
