Има ли нещо, което...

е зад гърба ви, много назад в миналото, но никога не бихте го споделили с най-добрия /добрата/ си приятел /приятелка/, поради една или друга причина...? Мислите ли че трябва всичко да се споделя? Дали в различние ситуации ще можете да отсеете наистина истинските ви приятели? Мога дори да ви разкажа една приказка...която е доста поучителна в случая...за приятелството, но едва ли на някого ще му бъде интересно. Напоследък хората се вълнуван от наистина СТРАННИ неща...както и да е.

---

Никога не съм толкова заета, колкото през свободното си време.

Добро утро... погледнах в кафето , но не те видях там ... А сега по темата..
Винаги си имаме някои тайни които не бихме споделили с най-дибрите си приятели... Най- малкото в минало все ще има случка или постъпка с която хич не се гордееме, за която сме си направили /надявам се/ правилните изводи , и просто не виждам смисъл да я споделям... не е гаранция че ще ни разберат правилно.
Какво влагаш в понятието "истински приятел"?
И давай приказката насам , че ме остави без кафе днес , пък и вестник не си купих ....

сори, ама се успах малко, а и няма финанси за кафе. днес без кафе

ами знам ли...но искам да мога да казвам ВСИЧКО на този човек, който наричам "истински приятел". В момента благодаря на всичко имам такъв човек до себе си...за напред не знам

---

Никога не съм толкова заета, колкото през свободното си време.

На приятел мога да кажа почти всичко, но има неща от миналото ми които бих предпочел да си останат заровени там ... Не мисля че за някой ще е от полза да ги разбере, само ще почне да си вади погрешни изводи...
Иначе за мен понятието истински приятел е малко по различно от това което повечето хора са свикнали да приемат... За повечето хора истински приятел означава , идеален човек на който могат да разчитат на 100% , а такива хора няма ... Много е важно да си познаваш приятелите , и да знаеш какво можеш да поискаш от тях когато си в нужда... Мога да ти дам елементарен пример: най-добрия ми приятел, с когото сме като братя/ познаваме се от 15 години/, знам че ако ме нападнат няколко човека ще избяга ... Просто в такива ситуации не е много смел... Но не мога да му се сърдя за това , природата му е такава и той не може да тръгне срещу нея ... Но във всякакъв друг аспект е перфектен приятел. Затова ти казвам: трябва да знаеш на какво можеш да разчиташ от приятел, за да не си разочарована когато поискаш нещо което тои не може да направи..

този пример ме озадачава....не бих могла да имам такъв приятел колкото и да е идеален....

---

Никога не съм толкова заета, колкото през свободното си време.

Защо?

Нали ти казах по-горе... не е правилно да искаме от приятелите си неща които не могат. Вярно че примера беше малко шокиращ, но все пак говорим за човешка природа , и всеки един от нас си има страхове, недостатъци , и с не всички от тях можем да се преборим в името на приятелството... Аз се радвам че досега приятел не ми е поискал нещо което да не мога да направя.. А това според мен означава че ме познават добре.

за себе си си прав, да...щом този човек разчита на теб, би трябвало и ти да можеш да разчиташ на него....той би ли дал живота си за теб? съмнявам се.

---

Никога не съм толкова заета, колкото през свободното си време.

Я да разкажеш приказката ,веднага

to believe in the good in man

а трябва ли да искам той даде живота си за мен... аз не бих искал приятел да го направи

а така! тропни по масата, че на мен не ще да я разкаже

е разбира се:))
Говорех принципно..

---

Никога не съм толкова заета, колкото през свободното си време.

Не можеш да съдиш приятелите си принципно.
Това е сложна тема , и честно казано никой от нас не знае със сигурност какво би простил на приятел и какво не ... Минал съм през много изпитания с приятелите ми , прощавали сме си неща за които сме мислили че никога не бихме простили, така че вече не правя крайни изказвания на тази тема :))

по-спокойно обаче не я помня много добре...

Един син отишъл при баща си и му казал:
- Тате, аз имам наистина много приятели!
Бащата го попитал:
- Искаш ли да проверим наистина колко от тези приятели са ти истински?
- Да.
Тръгнали те с каручката при Иванчо...Стигнали до там и бащата накарал сина да се скрие под купата със сено...и рекъл:
- Иване, синът ми го блъсна каруца, ела с мен да го закараме при лекаря...
"Приятелят" отговорил:
- Сега не мога имам много работа...

Това се случило и с още няколко от така наречените приятели на синът...като действието се повтаряло...Накрая бащата казал на синът:
- Аз имам само 1 приятел, искаш ли да ти го докажа?
- Да.
Отишли при бай Гено и този път бащата легнал при купата сено, а синът казал:
- Бай Генчо, тате го блъсна една каруца, бързо ела, за да го заведем при лекаря...
- Веднага идвам, вода да взема ли? Добре ли е той? Ще издържи ли до селския лекар...?

Каква е поуката ли...вие кажете

---

Никога не съм толкова заета, колкото през свободното си време.

ами дай да се разговорим тогава по друга тема

---

Никога не съм толкова заета, колкото през свободното си време.

Съгласен:))

А доколкото до приказката : често се среща това явление в живота... Но с годините човек си отсява приятелите, и знае на кои може да разчита...

Май Георги Христов пееше

"Нямам нужда от много приятели
стигат ми двама трима ,но истински "

в повечето случай ни стига и само един но да е истински

You can lead a horse to water, but you can't make him drink

мдамм...
ама пак всички са егоисти....

---

Никога не съм толкова заета, колкото през свободното си време.

и имаш ли някакви предложения?:)))

---

Никога не съм толкова заета, колкото през свободното си време.