Добро утро...

...на всички, които така или иначе са будни. Макар че все още е тъмно. Не знаех, че през нощта има толкова много хора навън. Гледах през прозореца. Преди си представях, че има едно тихо време, когато всички, които са щели да се прибират, вече са се прибрали, а онези, които тръгват рано сутринта за някъде, още не са будни. И сега видях, че не е така. Малко е разочароващо. Сигурно това е едно от предимствата на малките градове. Или дори съвсем миниатюрни селца. Тук никога не оставаш сам. Започвам да чувствам стаята си като защитна крепост.

в малките градове и миниятюрните слеца.

в най-уютните местенца на света.

от какво се страхуваш?

И стаята ми е уютна.
Страхувам се от хората, не е ли очевидно? От себе си вече не.

имаше един диалог от Зази в метрото, като стана напечено, Той я попита:
-Страх ли те е ?
-Не, когато съм с теб, не ме е страх.
Той допълва (за публиката):с мен? аз, ако разчитам на себе си, си ме е направо страх:) пак го преведох смотано..

опита ли да ги опитомиш?

ПП Какво има в стаята ти?
чердже? мушама на масата?мазилката блажна или постна ?

ППП Не бой сеее

стаята загражда (изгражда) самотата. тя, самотата се съдържа в нея. самотата може да съществува и навън, на слънце. Хората които я срещат минават през нея и стените не ги спират. Самотата спи спокойно...

не спи спокойно.
Изобщо не спи.
Самотата си търси другар.

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Трудна работа, с тапети съм. Вероятно мушама би помогнала, но откъде да я намеря?

Доста спокойно би даже сънувала. За предпочитане дори на по-друго морско равнище. За какво и е другар?

убие.

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Добро да е