Номерцата

са вид подправка в супата на човешките взаимотношения. Едва ли има някой, който да не знае вкусът им, така, както едва ли има някой, който да не се е изкушил да ги ползва (ако има такъв, нека хвърли камъка пръв).
Да се разисква въпроса, дали да ги ползваме или да ги избягваме, е все едно да искаме от живота само скучни, истински моменти; да избягваме илюзиите, които ни се поднасят; да дъвчем сивите оризови питки на ежедневието.
Номерцата не са ли естествена закономерност - ниша, породена от липса на разнообразие в застоялия живот в блатото? Нужно ли е да ги отричаме и преследваме? Не са ли обществена необходимост? Как ли би се извратило обществото без тях? Не е ли подобен случая с най-древната професия? Нали мръсотията трябва да се оттича от някъде... нужна е клоака, иначе "аромата" прониква във всичко... и Джейн пак ще се оплаква, че Ангел бърника под спечената коричка на купчината лайна, осмърдявайки орталъка.

Как ли се чувства супата като й бухнат подправките?
Ти си гол бульон. Мръсна вода от накиснат боб, не те харесвам така, не ми е интересно, трябва ли да се задоволявам с теб... обичам да намирам екзотични плодове, да отхапвам малко и да хвърлям остатъка... всъщност, консумацията не ме блазни особено, повече ми харесват трудностите при самото откриване и набавяне, всеки може да си купи и яде аспержи, суши или кедрови ядки... харесвам да готвя - аз съм химик в кухнята, художник с палитра от подправки - човек на изкуството. Обичам да изнамирам и пробвам забравени оригинални рецепти, да експериментирам, съчетавайки намерените редки продукти. Ще продължавам така докато искам. После най-вероятно ще умра. Е, може би един ден, когато вече не ме държат старите ми кости, ще се задоволям с бульон като теб, май ще трябва да ти сложа и подправки за да мога да те поглъщам по някакъв начин, без да се издрайфам. Кой знае!?!... може пък да поживея и да се променя...

А как ли се чувства орехчето, принудено постоянно да отстъргва обкръжението на лепкавия локум?
Нима можем да убием чалгата? Нима сапунките и розовите серии ще изчезнат. Можем ли да си представим медиите без папараците и жълтите рубрики без подробности около обществения елит; срещи с приятели, в които да не отваряме дума за пикантните историйки; кискането на приятелки, припомняйки си общите спомени за извъртяните номерца?


Искате ли да направим така. Тази тема, ще е нещо като Чекмеджето. Всеки ще може да напише номерата, които са му извъртяли или номерата, които е въртял.
Така всеки ще може да се научи да ги разпознава и ако иска да ги избягва, да се предпазва от тях още в начален стадий. Други пък ще могат да ги използват, когато решат, че искат да ги приложат. Скоро четох една тема как някаква искала да разкара гаджето си и искаше съвет за най-ефикасен начин.
А пък, ако се съберат много мнения, може да съберем номера и след редактиране да ги издадем в книжка. С парите ще се почерпим =))

Искам да направиш нещо --> лъжа те така, че да поискаш да го направиш --> връзваш се на внушенията ми и го правиш.

Конкретности ?
Познаваме ли схемата, познаваме всичко. Останалото е практика.
Е, примерите са като споделяне на чужда практика.
И все пак - схемата е важна, защото дава представа за всички номерца, а не за едно или друго номерче ...

*

На мен например, не е в характера ми да правя номерца. И съм сигурна, че не съм никакво изключение. Виж, на мен се е случвало да ми правят номера, но са твърде малко, за да си заслужават споменаването (ако изобщо успея да си спомня подробности). Но... какво точно разбираш под "номер"? 1, 5, 100 ...?

Предполагам, че "номер" наричаш действие за заблуда на "противниковия отбор", направен с цел лични облаги на въртящия "номер". Така ли е? Дай някаква дефиниция горе-долу.

Impeccable judgement, immaculate timing and impressive clarity.

не, Well, това не е свързано с баламата от твоята тема...
историята е друга...
Две приятелки отиват на концерт с други познати. Влизат в залата и се откъсват от останалите, може би не ги харесват или имат да си казват нещо. Към тях случайно или не се присъединява трети. Четвърти, ходил да си вземе минерална вода за концерта, влиза след всички със закъснение. Намира голямата групичка и забелязва, че на всички. Този четвърти харесва една от приятелките и обикаля залата за да ги потърси. Намира ги тях тримата на балкона в залата и се присъединява към тях. Едната приятелка го пита защо е зарязъл останалите. Какво да й отговори? Че му е приятно и иска да бъде в компанията на нейната приятелка? Не. Измрънква нещо друго. Няма никакво Не е особено приятно да гледаш и слушаш концерт на ню-поп група с 20 ритъма записани предварително на дигитални носители... Още по-неприятно е някой харесваш да ти спестява какво мисли за теб. Да разбираш че му досаждаш и че нежелае да общува с теб от реакциите и отношението му. Четвъртият се оттегля в дъното на балкона и остава там седнал на някакво стъпало. Затворил очи и абстрахирайки се от шума се опитва да медитира, защото не е мигнал предишната нощ... Поглежда към тримата и ги вижда, клекнали за перилот на балкона, да обсъждат нещо. Отива да погледне групата и тълпата долу. Казват му, че не им се слуша и че имат идея да пийнат по нещо някъде. Излизат и тръгват по улиците. Тя и приятелката й вървят заедно и нещо си приказват. Спират до един банкомат и приятелката й тегли пари. Подканят двамта да вървят напред и да водят. Двете вървят отзад и продължавата да си шушукат нещо. Двамата се обръщат към тях да обсъдят къде могат да отидат. Те се съгласяват и ги подканят да вървят напред. Работата е съмнителна и намирисва. Хвърляш кос поглед с периферното зрение и виждаш как нарочно изоставатсе назад. След секунди спираш да чуваш стъпките им, бръщаш се и разбираш, че са свърнали, през прохода между къщите, в общите дворчета зад тях...

чудиш се
нямат ли смелост и доблест да кажат, че искат да са сами...
възприемат двамата за локумени лепки и искат да се оттърват от тях
или искат да ви демонстрират: толкова жалки сте, достойни да ви подминем... въобще нямаме намерение да ви даваме обяснения. постъпихме така, защото искаме да се почувствате обидени и наранени, толкова, че да не ни търсите повече, точно каквото всъщност целим

намам предвид нито числителни бройни, нито числителни редни =)))

имам предвид всички dirty/mean/nasty/shabby/slightly tricks/quirks/jumps/twists/ and monkey-business sakes

от това, че на някой му липсват първите седем годинки ли?! На бас, че никой не е искал да се почувстваш "обиден и наранен" Нормално е, случва се да харесаш някого и да не ти отвърнат със същото и колкото е нормално толкова е кофти, знам.. В конкретния случай обаче мисля, че трябва да се радваш, че не е взаимно...

Отивам да видя колко яйца са останали здрави Весел празник... въпреки всичко

не мога да кажа, че се радвам...
мисля, човек си съставя сам мнение за нещо/някого, макар понякога хората да си мислят, че се повлияват от мненията за друг на трети..., но всъщност това едва ли е точно така... по-скоро човек се съгласява с мнението на този трети и го приема изцяло или частично като свое...
хората идваме на този свят сами и сами умираме... само понякога се случва да извървяваме пътя си заедно с някой друг... хубаво е когато този някой друг е с теб за повече време; хубаво е когато това е взаимно желано и от двамата... или поне така си мисля аз...

така че, цвеке слънчево, аз не съм разочарован или огорчен от някого.
а от собствената си преценка за този човек...


не си ли избързала малко с чупенето на яйцата =))

Не веднъж съм си го мислила - няма по-гаден вариант за край, от това да осъзнаеш че си се излъгал в човека. Всичко останало се ядва някак си, но това.. Питаше ме една приятелка каква е разликата - оставаш и без спомени, това е...

верно съм избързала с трошенето

Амииии чакай да се сетяяяя....винаги номерата са ми ги извъртявали мъже...не знам защо...е имало е и жени но те гледат да си нямат работа с менСъвсем ме имат за опасна...

Ами да...сега се сетих за един номер.Връзване на грандиозна тенекия с цел абсолютното отмъщение за моята нечувствителност към нечии мераци.
Излизаме си ние с един познат ама ей така на кафенце и тем подобни.Понеже всички мои познати се опитват да ме сватосат и решиха явно тоя да ми го лепнат.И така всеки ден си излизаме с това момченце и разни приятели.Разбирам че той ме е харесал,а аз-не.И съответно се държа подчертано приятелски.Оня не чатка....Пак съвсем деликатно гледам да не се доближавам до него.Оня пак не чатка.И малко след това пуснах пиперливия си език.Е...не беше много злобно.Просто му се присмях на играта на билярд.
На следващия ден имахме среща.Прати ми смс че ще закъснее 15 минути.Изчаках го.Изчаках още 15 минути.Звънях -никой не вдига.Отдавна не се бях вбесявала така....като глупачка се чувствах.

Още един номер.Беше много болезнен а след като мина разочарованието доста се смях...през сълзи.
Пак любовен номер.Бяхме се харесали с едно момченце...уж нормален нали,интелигентен,не е някакъв дървен такъв:шегува се, смее се.Изобщо много от качествата, които аз харесвам.И излязохме ние веднъж /!/Само веднъж.Срещата мина отвратително защото на него не знам какво му беше станало ,но само аз разговарях или по-точно водих монолог,смеех си се сама на себе си през цялото време....И не разбирах какво става ама изобщо.Помислих си че се е притеснил и като ме изпрати все пак му казах че съм си прекарала добре,умело скривайки прозявката си
И той-изчезна!Абсолютно сериозно.Повече не ми се обади...не се весна на местата които толкова обичаше...даже не дойде да поговорим...нямаше да го изям.И не аз го бях поканила на тая среща а той!И просто все още не разбирам как можа цяло лято да се укрива.Но това не му стигна.Разпространи някакви невероятни версии за това какво сме правили на срещата сред ПРИЯТЕЛИТЕ МИ.Това вече тотално ме уби.И ме нарани.Знам че мога да разчитам на приятелите си защото не са хора от кол и въже.Но самата мисъл да изрече такива идиотщини беше много много брутална.А съвсем честно ще си призная че бях доста хлътнала.
Онзи ден го срещам.Не направих опит за убийство.Никак даже.Просто си говорих с него.На старите теми...даже за любовта си говорихме...не говорихме за това какво е станало.Не бях до него ...не се доближавах до него....той се опита...аз отказах...стана му гадно.Но не мога да бъда с човек който ако евентуално се скараме да ме изкара нещо толкова ужасно.Яд ме е като се сетя...но това си беше наистина добър урок...да не се увличам...защото нищо не е такова какво изглежда...и мисълта на хората е разностранна.

"Лудостта е егоизъм!Егоизмът е лудост!"

jkak moe se zaniamvash s takiva baluci

ebi mu mamata,vajno e alkoholada vurvi

Наистина е комплексар...после го разбрах.....късно.

"Лудостта е егоизъм!Егоизмът е лудост!"

1.sedi i neprikazva
2.razprostraniava luji za vas

ebi mu mamata,vajno e alkoholada vurvi

i nomera vurtia mnogo an jenite,daje intrigi vurtia ako se nalagaJenite nomera na men nemogat da vurtiat,zashtoto az nerazbiram jenite

ebi mu mamata,vajno e alkoholada vurvi

ама понеже едната от въпросните "приятелки" (не знам дали е правилна думата приятелки, според разбиранията на едната от тях, за това е в кавички), нещо разправяше че съм бил на всяка манджа мерудия и то го каза съвсем не на място, викам да сложа малко мерудийка и в тая манджа, пък току виж ти минало малко като прочетеш.
Предполагам на повечето хора вече им е станало ясно, за кои приятелки става въпрос. Две, от много хора, уважавани клубарки. Аз още като пусна темата всъщност, усетих в каква връзка е, ама не знаех какво точно е станало и не смятах да я чета повече. Но ме насочиха по-късно да прочета и тоя постинг. Въобще не съм учуден. А всъщност даже е забавно.

Съвсем накратко...
Значи първо, мотивите на двете да правят такива номерца са като цяло коренно различни, тъй че неправилно ги слагаш в един кюп.
Второ, целта не е да те наранят или обидят - просто на едната това са й възможностите да казва някои неща (както често казвам, кой за квот учил ), другата проявява оригиналност и различност по този начин, нещо което се опитва да прави и с темите си. Според мен изключително неуспешно (поне аз съм й прочел само две свестни теми, което всъщност не е чак толкова малко на общия фон в клуба ), ама въпрос на лично мнение. :)
Трето, и аз бих могъл да кажа, че са ми правили разни номера, само дето аз сам си ги предизвиквах и може би не е точно същото.
И четвърто, разправяли са ми за разни стари изпълнения, особено на едната, които лично според мен, са доста по-кофти от това, което описваш. Не съм бил там, но достатъчно добре ги познавам в това отношение, за да съм абсолютно убеден, че това което са ми разправяли е вярно. Сега надявам се, няма да се притесниш пък, че не си бил обект на най-гадния им "номер"

А всъщност най-якото по отношение на точка 3) и 4) е, че на мен и двата вида случаи са ми забавни. Първият, щото общо взето аз съм бил участник и съм го предизвикал до известна степен. Вторият, щото на чужд гръб и сто тояги са малко. И противно на ширещата се заблуда сред много хора в клубовете, аз въобще не съм толкова добричък, за колкото ме смятат. Е, не съм добричък, ама поне не правя "номерца". Ама това могат, това правят... Та така, я го погледни откъм забавната му страна, все едно не си бил там и тва е. А че си се излъгал, излъгал си се - едва ли ти е за първи път, едва ли ще ти е и за последен. Важното е фън да става и ... сълзи понякога

ти па?! кви сълзи, кви 10 лева =)))
аз да не съм ти Crying Freeman

снощи, се случи... нещо..., "случайно" намерих... нещо и сега има идейка =)))

хахахаха, а може да си Battle Angel ли беше
пък тва за идейката малко кофти звучи... все едно ще се опитваш да си го върнеш, пък нема смисъл.

Начиии..хм, хм... аз по принцип номера не правя. Давам го идеалист...упс, исках да кажа балък, който всеки се изкушава да финтира с левачката просто заради наивната му физиономия и светоглед.
Голямо изкушение е ...вервай ми. Няма начин след един-два такива фалш-паса, които са минали по пеналта поради заблеяната отбрана - човек да не реши, че е Диего Марадона.
Хех, ето тогава вече съдията вади сфирката и нали се сещаш- жълт картон, червен картон, ама преди това няколко балтийки за по-назидателно
Оди се жалвай на Уефа, на Фифа, на арменския поп.
Последният номер ми го зачукаха тунайт. Пак така...с левия.
Начи...
Огледална казва само едно: У ЛЕВО!

Всеки избира какво да играе. Играйте Съдията, госпо'ице! Нали знаете... съдията има само един жълт и само един червен картон, но ги раздава на всички! Левото поле си е най-гот, ама девета глуха е по-!

Impeccable judgement, immaculate timing and impressive clarity.

Даааа...Та да ми пеят:
"Съдията, съдията, съдията-педераст"
Ми не съм педераст пък.
Ся точно немам свирка, ама пък си имам среден пръст.