Уважение

Възможно ли е един родител да уважава детето си? Изобщо възможно ли е един родител да не изпитва чуство за собственост към детето си?

1 - да
2 - не

---

Никога не съм толкова заета, колкото през свободното си време.

Да може. Родителите се учат на това през целия си живот.

Не може да уважаш нещо, което чустваш че ти принадлежи?!!!

И кога се научават, преди детето им да стане независмо и да се крие от тях или след това.

Това пък що за глупава терория е????
По добре обясни какво разбираш под "уважение"?


[линк]

Ами уважение е нещо като искрено лицемерие.
А не можеш да уважаваш нещо, което смяташ, че ти принадлежи, защото постоянно доминираш над него, ако то има някакъв шанс да те подмине в някакъв аспект веднага го смачкваш. Инстинктивно се стараеш да не загубиш нещо, а за да не загубиш децата си трябва да са зависими от теб, т.е. постоянно го унижаваш и внимаваш да не стане самостопятелно. Родителите не само мойте твърдят, че искат точно обратното за децата си, но не се усещат сами, че лъжат.

MasterOfTheDark, уважението изобщо не е лицемерие, някой явно те е насочил в грешната посока. Съжалявам, че си израснал в семейство, в което това е така. Би било интересно да споделиш на колко години си (долу- горе). Човека в най- ранна младост е склонен да интерпретира загрижеността на родителите си точно по този начин. Но ако си вече около 20-те наистина имате проблем, въпреки всичко не слагай всички семейства (и родители) под един знаменател....
Успех


[линк]

Знам че уважението не е лицемерие! Друго се опитах да кажа но не го разбра за т'ва ще го обесня. Уважението включва много неща, но най-вече пукане за чуствата или поне за емоциите който създаваш у другия с отношението си, на мен толкова ми стига така че няма да се впускам в расъждение за уважението като термин. А за 20-те остават ми 15 месеца да ги навърша.
А права си, че в тази възраст проблема е по-голям, но края на проблема е по-близо, което не ме успокоява особено, но все пак...

Ako otgledat 2 deca shte uspeiat da se nauchat, taka che shte sa dobri kato babi i diadovci ;)

predstavi si 2-ma mladi hora koito im se prukva edno takova malko ... deto porastva i stava kato tebe ...
kak mislish che te mogat da znaiat kak da se opraviat s nego ???
kude da se nauchat ....
za purvi put im e prez jivota :)

i te vijdat goliam zor shtoto tui "divoto" ;)

ne se vurzvai mnogo
te te uvajavat, no po drug nachin, te imat razlichen pogled za sveta - koito niama nishto obshto s tvoia. ti narichash UVAJENIE edno a te drugo ...

govorete si poveche i neshtata shte stanat

Цялата ти терория пропада защото аз съм второ дете. И аз познавам родителите си от 18 години и знам сигурен съм, че кокото по-малко говорим по между си, толкова по-добре, освен ако някой няма лични проблеми и търси на кой да си го изкара. Имай в предвид че семейството ни е 4 членно и всеки живее на различно място. И въпреки това в един град сме и пак не се получава. Ако отидем на различни планети може би... Така че пропада...

koi beshe kazal: shte porastnesh i shte ti mine ;)

За лицемерието стана ясно,че не е равно на уважение.

За уважението на родителите...има раzлични родители,zащото има раzлични хора.

И ние бяхме 4 членно семейство (родителите ми са раzведени) и единият родител (в случая майка ми) ни въzприема ( нас децата) като самостоятелни хора (личности) с право на мнение и т.н.

С бащата, нещата не седят така. Той е от родителите, които мислят,че фактът че са родители им дава някаква власт zа всичко и право на уважение от децата.

Btw с 1 год. съм по_голяма от теб, от няколко години живея сама и то zащото след като zавърших, реших да се "пробвам" да бъда самостоятелна и като че ли се справям . Доста далече съм от майчето, но ако съм в нужда,веднага ще направи каквото може. Ако не ме имаше zа голям човек, щеше да каже " ела си вкъщи" и щеше да е мама и на моето дете.

А парите те да не растат по дърветата, ако си ги изкарваш сама всичко е ОК, но когато ти ги дава някой от родителите, не можеш да му се ерчиш и...
Иначе баща ми точно същия като твоя.

Tochno. Nezavisima sum ako stava vupros za pari. Ne si misli, che nqma da ti potrqbva nqkoga druga pomost.

Puk basta mi ne sum go vijdala ot nqkolko godini, a i ne iskam.
Napravo ti suchyvstvam. Tova e voina bez krai.

E kato ima pari ima i spokoistvie...
Ne smqtam che roditelite mi sa samo za pari, no basta mi e samo za tova, nqmam za kkavo drugo da govorq s nego osven za pari i da slusham nravoucheniq, kojto smqtam che sa greshni!

Ama mnogo se otklnihme ot temata ne stava vypros za moite ili za tvoite roditeli, stava vypros za uvajenieto kym deteto po princip. Qvno poluchvash takova ot majka si, az systo. To togava moje li edin basta da uvajava deteto si? Pka povtqrm ne govorq za moq i za tvoq a po princip, stoto ako n moje po princip nqma ko da mu mislq za moq...

Sigurno ima takiva, stom ima takiva maiki...

Nqma znachenie dali e mama ili tate,i dvamata sa roditeli i dvamata mogat da budat ot razlichnite tipove.

Би трябвало да знаеш разликата между това да чутсваш уважение към някого и това да демонстрираш такова.

Не мога да кажа, че майка ми не ме уважава, но аз по принцип не търся нищо от нея и знае, че ако не демонстрира уважение към мен, ще ме вижда още по-рядко за още по-малко време. Така че не съм сигурен, незнам, иска ми се...

Това са раzлични неща. Едното е уважение, другото _ лицемерие.

Че zащо да демонстрира уважение? Да те вижда по_често? Не ми се вярва. Мисля че си те уважава, просто е така, не е само "демонстриране".

Ако искаш да кажеш, че тя мисли че е редно да те уважава и zатова го прави, ок. Щом го мисли, zначи "чувства уважение". Няма нищо лошо. Даже е по_добре т.е. е убедена че прави нещо редно.

Detzata ne sa predmeti!!!!Kak taka gi pritezava6???Az moite sinove ne gi PRITEZAVAM,az sam im priatel,savetnik,4ovek s koito da spodelia,no ne sam im sobstvenik!!!Az gi uvazavam kato 4ove6ki sa6testva i ne sam na mnenie,4e "Dokato si pod moia pokriv,6te pravi6 kakvoto ti kaza!!!"-tova izdava nesigurnost u roditelia i nedoverie kam deteto!!