Опит за измъкване

В това време на трезви реалности,
в това време със строги черти
няма място за лирични
емоционалности,
няма място за нежни мечти.
Сутрин ставаш – първо кафето,
правиш график – добре разграфен,
заключваш сърцето с ключето
и тръгваш на битка с поредния ден…

Но в онзи най-син час на деня,
в онзи час на времераздела,
когато среброкоса изгрява нощта,
а денят вече катери предела,
неочаквани бели коне
в мислите изтръпнали нахлуват
донасят полъх на нивя, на море,
на кораби, които отплуват…
Тогава със сетните сили рушиш,
затвора от разумности разграждаш,
падат старателно редени стени,
в онзи час отново се раждаш…

Тогава нужна е само лодка една,
попътен вятър с любов да повежда,
опънати здраво са всички платна
напред те чака нос
“Добра Надежда”.
Строени в хор са всички звезди,
с делфините заедно химни ти пеят
и спускаш се с мисъл до дълбини,
където само свободни живеят…

Пътуваш, мечтаеш до утринен звън,
когато ще те завърти колелото, лудото,
и пак телефони, цигари, клаксон отвън
и малко любов между другото…

24.04.2003

Впечатлена съм! Очарована съм! Невероятно е!

Малък опит за опиша състоянието, в което се намират повечето от нас.

опита не е малък!
суперско си го описала!
я кажи, как успя да се измъкнеш :) щото и аз искам :)

Този "малък опит" си е направо попадение в десятката!

Хващаш се за косите и дърпаш нагоре... На една котка с девет души ли да гообяснявам това?

9-ка в сердце, 10-ка в лоб....

Ама хич не ти вярвам
За сърцето с ключето
За графика или морето
Нито пък за конете...
Понамирисва на поза
И снобизъм - ДОЗА

Ах, Тома неверни иска доказателства,
не се подвежда той по разни там
.............................предизвикателства,
да пипне иска с длан кърваща рана,
чак тогава вярата му ще е голяма...

за косите...? оооооо, само да не е за опашката :))))

Бих ти предложила, но виждам че ще ти е трудно. От кога си я загонила и все не можеш да я хванеш...

Идеално!
реално,
поетично и фатално.
Браво!
може тъжно да ни става,
но е право...

Вярваш ми, нали?

Във тази шумна въртележка,
поглеждай на света с насмешка
Когато времето те нарани
отвръщай му с усмивка ти
И нощем с белите коне,
когато търсиш ти къде
избягали са твоите мечти
недей забравя, да - помни
че има друга на света
на твоята душа - сестра

(поне една )

Мислиш ли?

В това време на нечута гореща молба,
в трезва реалност безмълвно стаена
идва внезапно буря във светла сълза-
дума едничка във стих промълвена.

Как си, Сребърна Вълчице?

Просто аз

Господи, Проти! Ти реши да се обадиш! Много, много се радвам... Защо беше това мълчание?

Трябваше да извървя един Път сама, но през цялото време, когато ми беше трудно се връщах при теб и те четях. И се радвам много, че те има...

Проти, много ще се радвам, ако те виждам по-често и ако наистина съм ти помогнала поне малко и поне малко съм направила Пътя ти по-лек. От 7-ми съм на работа и ще можем да поговорим.

Ами ще наминавам от време навреме, а може и да се запознаем някой ден и да поговорим на живо. Ще се радвам!