За съпротивата...

За съпротивата на лекарите и на хората, които смятат, че щом като мнозинството го прави, значи е правилно

Белгийският психолог Пиер Дако в една от книгите си има глава озаглавена “Пациентът се съпротивлява”. При провеждане на психоанализа пациентът просто се съпротивлява, отказва (подсъзнателно, в повечето случаи) да се промени, за да не загуби сигурността (неистинска, за жалост), която му дават неговите бягства, заблуди. Ще заимствам леко това заглавие, с насока към лекарите и техните пациенти, които сляпо ги следват.
Искам да засегна въпроса за прословутото захранване на децата, както и редицата събития съпровождащи израстването на малкото отроче, радостта и гордостта на мама и тате. Може би ще стане дума и за толерантността в човешките взаимоотношения.
Опирането на системи за захранване, създаването на “режим” на децата, действането по правила, са белег на несигурността на родителите в това, което вършат. И тази несигурност е съвсем естествена! Не се раждаме научени, а това, че живеем доста разделени поколение от поколение (макар, че понякога това е предимство) ни кара да се чувстваме още по-несигурни. И тогава се обръщаме към този, към когото сме научени, че трябва да се обръщаме при проблем. Именно, към лекаря. Когато имаме дете, към педиатър. И той ни учи това, което той знае, а по-точно, това което са го учили. И дотук всичко изглежда наред. Но... Нас не ни интересуват как изглеждат нещата, а какви са.
Какво се получава, когато нашите чувства и мисли са в разрез с тези на лекаря и на обществото в неговото мнозинство. Конфликт, разбира се! Защо ли? Ами защото:
Първо, така са го учили. И ако той се осмели да се възпротиви, това означава да плюе по този, който му е дал хляба в ръцете;
Второ, така той си е гледал децата. И ако вземе, че се съгласи, че новото е по-добро, това означава да признае, че не си е гледал добре децата, а това е нещо, което почти никой родител няма да признае;
Трето, той е авторитет, не може да си позволи някой (пациент) да го учи. За съжаление съвременната медицина и съвременните лекари не са истински съветници, напътстващи пациента в стремежа му да намери най-добрия път за него самия, а са по-скоро безапелационни наставници, забраняващи това или онова, в името на “доброто на пациента”, като мнението на последния се посреща с досада, пренебрежение, а много често с открита агресия.
А къде е тук пациентът? Какво прави той, защо позволява такова отношение на лекаря към него? Защото е по-лесно! Защото, ако нещо се обърка, спокойно ще хвърли цялата вина върху лекаря, ще го обвини за абсолютно всичко, включително това, че предписва най-скъпите лекарства. И тогава съвестта му ще бъде чиста! Докога? Докато нещо не се обърка до такава степен, че не престане да вярва на този лекар, много често и на всички лекари, действайки на принципа “всички са маскари”.
И понеже в момента здравеопазването не е опазване на здравето, а лекуване на болното, за да не се стига до нежелани ситуации с краен характер, трябва да направим нещо и то навреме. Ако не сме доволни от лекаря, не е зле да го сменим, без да се притесняваме, че ще го обидим. Ако се обиди, значи със сигурност сме на прав път, този лекар не е за нас. Ако не желаем да го сменим, понеже “този е зле, ама има и по-зле”, тогава да си сърбаме попарата и да не се оплакваме.
Отнесох се малко, да се върна на захранването. Системи – американска, българска, руска, нова руска, африканска, индийска ... Всякакви ги има. Коя е най-добрата? Не знам. И никой не знае кое е добро за ДРУГИТЕ, поради което трябва да избягва да дава съвети. Но трябва да знае кое е добро за него самия. И за децата му, разбира се. Ако не знае, да търси. Да опитва. Постоянно. Дори с риск да сбърка. Нищо не се дава даром, всичко става с усилия. И от нас зависи тези усилия как ще ни се сторят – като тегоба или като лекота.
Възхищавам се на малките деца с каква неуморимост питат “ЗАЩО?”. А ние, възрастните не смеем да попитаме лекаря “Защо?”. Може би за да не ни отговори както ние отговаряме на децата – “Ами защото така!” Всичко се връща на този свят май, а?
Какво да се прави? Мислете, драги майки и татковци, мислете хора, вие сте хора и трябва да мислите! Колкото и трудно да ви се струва, мислете, само по този начин можем да станем по-добри. След като сме си загубили усещанията за това как нещата да стават естествено, без усилия, тогава трябва да положим усилия и да мислим. И да се надяваме някой ден да започнем пак да чувстваме.
Това последното звучи като съвет, може да не го взимате предвид.
Успех!
И нещо за завършек. Бъдете толерантни към различните.


Никога не спори с тъпак, хората може да не забележат разликата.

Еее и какво сега? Да не си даваме съвети или да не ги слушаме ли? Май нищо не разбрах..Нали това е целта на този клуб. Не вярвам някой да изпълнява всичко безпрекословно, а отсява само това, което смята за добро за себе си.

Точно така. Предимството ни е, че посещавайки този клуб всеки ден четем множество различни мнения, съвети и решения и отсяваме това, което ни се струва най-подходящо в нашия случай. Напълно съм съгласна, че е нелепо да е робува на някаква система, било то одобрена от СЗО или от някоя друга организация с гръмко наименование. Майката притежава интуиция кое е най-доброто за детето и, но за съжаление в днешно време сме загубили до голяма степен дарбата да се вслушваме във вътрешния си глас...
Лекарите...те се явяват изкупителната жертва, както и децата ни

не задължава родителите да спазват препоръките на докторите.
Ако родителите мислят, че знаят повече, нека си лекуват сами децата. Но разбира се малко са тези които са толкова уверени. Никой не е казал, че трябва да си като кон с капаци разбира се. Има много информация и повечто родители се интересуват не само от мнението на един единствен лекар. Четат книги, търсят в интеренет, това които ги интересува. Така могат да бъдат по-ограмотени и да решат дали това което им предлага педиатъра е в тотален разрив с това което те са понаучили оттук-оттам или се припокрива. Например темата с антибиотиците. Преди масово са се прилагали за щяло и нещяло, а сега докторите се въздържат. Поне тези които са в крак с новите изследвания. Разбира се аз бих предпочела лекар, които ще ги прилага в краен случай. Някой все повече прилагат и хомеопатията, като алтернатива на "традиционната" медицина, което е много добре и явно все по-ясно показва положителни резултати. Естествено доктора трябва да е добър за да предцени правилно кое може и кое не да бъде излекувано с хомеопатия. И по този повод че чудя, как може човек който не е учил медицина да изкара един курс по хомеопатия и да се нарече лекар-хомеопат. Е, тва не го разбирам...


Има лекари, които си карат както са учили едно време, без да си дават труд да са в крак с новостите. Аз не бих си избрала такъв лекар.

знаеш ли, това за лекарите-хомеопати и аз доста време се чудих.... докато не срещнах истински, класически хомеопат. Тя също е лекар, дори педиатър е май, но далеч не е завършила един курс, учила е 5 години, по света има школи и буквално университети. Но това е за класическата хомеопатия, която лекува с разтвори и на практика спазва принципа - един човек - едно лекарство, а не както предписват изкаралите курса на Боарон (фирмата с гранулките) - за тези симптоми ето ти 2-3 лекарства. Разликата е огромна. Боарон е фармацевтична компания, която организира курсове за лекари как да прилагат препаратите им, и общо взето действат на принципа на алопатичната медицина, за хрема едно, за кашлица друго. Точно тези лекари-"хомеопати" са твърде далеч от истинския смисъл на понятието. Не че не помагат! Та в тая връзка, по-скоро стандартното им медицинско образование е по-скоро проблем, доколкото не им позволява да се отърсят от стереотипите да предписват лекарства отделно за всеки симптом. От друга страна, аз пък лично, няма да отида при хомеопат, който все пак не е с медицинско образование, само заради това, че няма да е способен да прецени кога наистина се налага силно лечение - говоря за критични ситуации, когато бързата реакция е жизнено-необходима. Имам предвид, че идеалният случай според мен е, когато хомеопатът е с подходящите знания (доктор по медицина), за да признае, че в даден случай е безпомощен, без да те подвежда и да застрашава здравето и живота ти.

so yes..as we move on as we progress (LTJ Bukem, Progression Sessions)

Да, и на мен ми е чудно как тези лекарсва се водят хомеопатични като противоречат на същността на хомеопатията! Същото е и с хаповете на Хил, въпреки че съм им голям фен

а какви са тези хапове на Хил? никога не съм чувала

so yes..as we move on as we progress (LTJ Bukem, Progression Sessions)

Ами уж и те се водят хомеопатични, немски са. Майка ми много ги изписва. Аз съм ползвала хрип хил, вомидус хил(против повръщане докато бях бременна), сега давам на детето енгистол на същата фирма за повишаване на имунитета, много съм доволна. Сигурно си ги виждала, повечето са със синьо -Heel

благодаря за инфото, сега намерих един от малкото сайтове за тях на английски, и като прегледах популярните им продукти, видях, че и те са на този принцип като оригиналните лекарства на Боарон, примерно Коризалията - смес от доста, хомеопатични по същността си, лекарства, за които общото е, че съдържат в конституцията един и същ симптом - хрема или повръщане или нещо друго...
класическият хомеопат се изрива при мисълта за подобни коктейли , но пък щом действат - няма лошо, поне не е химия и не затормозява излишно организма

so yes..as we move on as we progress (LTJ Bukem, Progression Sessions)