Ода за "патча"

Ода за "патча"


Като толкоз е голяма нашта простотия,
плюл съм на уменията на ония
дето тез прекрасни думи ползват -
на езика костите си глозгат!

Как не ги е срам се питам,
де умът им е заврял се?
Как искам да ги сритам,
че по тоз начин приказват.

О, велики патче, който идваш от небето,
о, велика простотия, ширища се...
За доброто на страната,
да живее Патча, долу българщината...

Да живее патча, той свещен е,
с делът прави си задруга.
Отстрани ъпгрейда гледа сайта,
който му намига...

Докъде ще стигне питам
таз процесия безкрайна?
Докога ще траем ние простотията омайна?

По е лесно да крадеш от другите езици,
вместо да помислиш и да разбереш,
че по-добри са нашите думици!

Че езикът ни способен, да изкаже всичко може,
предразсъдък е, че уж не може
за сметачи мисли да изложи!

Но той, патча, знаете - свещен е,
а след него делът тича,
и ъпдейта се показа... А пък времето изтича...

Не бавете се - на мене шепне ми езика.
Времето ни също тича -
ще избяга!
И тогава ще ви питат чужденците -
де отиде ви езика?
Уж свещен бил той на вашите деди?
А вий продадохте го - без пари!

31.05.2002

[линк]
[линк]

Електрозахранвам си сметача
И прозорчето му електрическо
На букватурата му почвам
Да чепатя буквите на Кирил и Методи
И мисли Тошовски заветни
Да нижа на прозорчето сметално
Със плам и ярост патриотска
(Патриотска ще заместя с идиотска)
Възмутена е душата ми от дъно
Кат гледам как се шири наща простотия
Иде ми на всеки срещнат да му го набия
После да го сритам във гъза
И да го запитам
Най-накрая
Как не го е срам да крадне
Думи чужди посред пладне
И защо не ползва си езика
Ами на чуждите таквиз налита
Вместо да се напъне и да преведе
Ъпгрейд със доизкусури
Или пък полужица да употреби
Наместо полупроводник
Със чужди думи е готов
Езика ни да замърси
И да го импортва
(то кой ли ще го купи)
без пари

О, неразумний ламерко!
Поради що се срамиш да се наречеш подвластен на англоезичната хегемония?:)
Мигар ти не използваш думите "patch" или "download", или "kakvoto-i-da-e-tam-na-latinica-shtoto-mnogo-byrzam"?
А вместо това ти ще речеш: "кръпка", "свалка" :), или нещо таквозинка?
...Или пък ти си мислиш, че това му е трагедията на българския език?
Айде де!
Свободно, поправи се...

Глупак

С глупци безумни писна ми да споря!
Не разбират ме - какво да им говоря?!
Не разбират ме - как с това да се преборя?!

Все бърборя, споря,
с доводи се мъча да оборя
грешната представа и да я съборя.

(...)


..., но
копаят го подмолно
невежи клети. Долно
е що правят. Някои
очите си затварят,
допускат го - не отговарят,
че другите виновни са...
Забравят,
че всеки важен е... Предават
езика си! Остават роби на заблуди
и сякаш оглупяват...

(...)

8.6.2002

(+++)

Призрачни глупци

Понякога с чуждицолюбци случва се човек да спори.
Често срещани сред тях са "умни" призрачни безимци;
ох, имат "теза", дето с жар "отстояват".
ох, имат "истина", която с плам "защитават.

В началото човек е склонен да мърмори,
да се опитва да обори
глупачето - горкото - мъчи се да отговори
на езика на човека. Глупачето опитва да отвори

устето си, че да излезе нещо умно.
За жалост често случва се глупачето да мисли мудно.
Рими "лесно" му е да нарежда... Никак не е чудно,
че опитва се да се "разправи" глупачето с човека -
ползва "рими" съвършени за целта.
"Звучността" им замайва всяка глава...

Ех, глупачето - горкото... Задачата му никак не е лека -
човека вече не е склонен
да се занимава дълго
с призрачни глупаци неразбрани.
(Но обича да се забавлява.)
Съвет, безплатен, все пак, би му дал.

Да се научи (ако може), първо, в стихове речта да вплита;
да си намери тяло - с призраци без име - ох, че срамежливци - трудно се говори;
Човек (призраците туй не знаят, май) не е привлечен с призрачни "поети" да говори - призраците могат всеки миг в небитието да се скрият от
"умните" неща които изговорят. Затуй със тях не може да се спори.
И как ще убедиш ти някой призрак?
Нали във гробищата той живее?
Или из тавани и мазета се скатава и си шета...
А човек желае да говори със човек...
Във обсъдилня за поети - по възможност - и поет.

И тъй, със призраци безумни трудно се говори...
Без умни - нямат ум, горките...
Ни тяло...
Ох, горките...
Чак сълзите ми,
чисти като бисер,
се спускат в знак на
мъка по загубения призрак,
излетял от хладния си гроб,
не намерил утеха, а станал роб
на заблуди, с които иска да направи
луди и други - брей, други човеци. Ох,
че наглост... Но нека да простим на тези
призрачни глупци...

+ 30.4.2003


Дружество за защита на българския език: [линк]

[линк]
[линк]