Зле ми е?!!!!
12 отговора
636 прегледа
Зле ми е?!!!!
Имам чувството, че .. нищо не правя 
.
Имам чувството, че ... съм ужасна никаквица. Не се справям със себе си !!!! Само се пилея, а в това, което е нужно и градивно никаква енергия не влагам. И не мога.. Зле ми е от това, че не го правя и като си го мисля ми става още по-зле, обаче е все тая - ще се тръшна на леглото и ще заспя. Като се събудя ще се помотая и пак ще дойда до това да избягвам всячески каквато да е, определена от съзнанието ми като полезна, дейност. Намирам си оправдания постоянно, а има крайна цел, която без уприт труд в тая насока - просто няма да бъде постигната. А ако не бъде постигната, ще умра. Просто загивам.
По-дяволите ! Как...
Физическото усещане ми е едно трептене в гърдите като че нещо забравям. Същото усещане е когато понякога излизам и все ми се струва, че нещо съм забравила да взема. Обикновено е вярно - наистина съм забравила. Същото трептене е и при ... изпит? Някаква несигурност... Докато бях ученичка това ми се получаваше, когато съм си научила урока, но ме е страх въпреки това да вдигна ръка по желание да ме изпитат - неувереност някаква, въпреки че много добре си знам всичко. Ама ако пък незнам точно всичко? Ако се окажа неподготвена?
Искам да зарежа всичко.
Не мога да се предам.
Много ми е зле ?!!
Иска ми се да потроша нещо. Свивам ръка в юмрук и удрям нещо... меко. Никога не съм удряла, никога не съм се била. Не мога да ударя човек, не мога да приложа агресия навън. Едно свиване в юмруче и след секунда се отпуска, за да се свие отново. Да направя гримаса, да се отчаям, след което пак да се ядосам на себе си и да се самоуспокоя. Повдигам глава и продължавам, сякаш не е било. А нещата остават същите !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
.
Имам чувството, че ... съм ужасна никаквица. Не се справям със себе си !!!! Само се пилея, а в това, което е нужно и градивно никаква енергия не влагам. И не мога.. Зле ми е от това, че не го правя и като си го мисля ми става още по-зле, обаче е все тая - ще се тръшна на леглото и ще заспя. Като се събудя ще се помотая и пак ще дойда до това да избягвам всячески каквато да е, определена от съзнанието ми като полезна, дейност. Намирам си оправдания постоянно, а има крайна цел, която без уприт труд в тая насока - просто няма да бъде постигната. А ако не бъде постигната, ще умра. Просто загивам.
По-дяволите ! Как...
Физическото усещане ми е едно трептене в гърдите като че нещо забравям. Същото усещане е когато понякога излизам и все ми се струва, че нещо съм забравила да взема. Обикновено е вярно - наистина съм забравила. Същото трептене е и при ... изпит? Някаква несигурност... Докато бях ученичка това ми се получаваше, когато съм си научила урока, но ме е страх въпреки това да вдигна ръка по желание да ме изпитат - неувереност някаква, въпреки че много добре си знам всичко. Ама ако пък незнам точно всичко? Ако се окажа неподготвена?
Искам да зарежа всичко.
Не мога да се предам.
Много ми е зле
?!!
Иска ми се да потроша нещо. Свивам ръка в юмрук и удрям нещо... меко. Никога не съм удряла, никога не съм се била. Не мога да ударя човек, не мога да приложа агресия навън. Едно свиване в юмруче и след секунда се отпуска, за да се свие отново. Да направя гримаса, да се отчаям, след което пак да се ядосам на себе си и да се самоуспокоя. Повдигам глава и продължавам, сякаш не е било. А нещата остават същите !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Re: Зле ми е?!!!!
А, защо не погледнеш нещата отстрани?..Ето, аз ще ти покажа какво виждам от ъгъла, на който съм аз, без въобще да знам колко е близо или далеч, от твоят център...
Помисли си, колко души са способни да кажат: " Не се справям със себе си "...Да го признаят и / или да го извикат, пред себе си и / или другите?..
Кога се " пилее " човек, замисляла ли си се?..Когато Пътя пред него, само привидно е неговият...Привидно, защото " трябва " ( независимо от причината ), а не, защото " иска "...
Относно несигурността...Не мисли затова, което Евентуално не знаеш и / или не можеш...Акцентирай на онази част, пред която няма, Не...Представи си, ситуацията, в която правиш нещо, въпреки собствената си несигурност...Какво ще се случи?..И от кое точно те е страх?..
Влез пак мислено в класната стая, но този път Вдигни ръка...Опитай се да " влезеш " и в двата варианта...Когато знаеш всичко...И когато се оказва, че не знаеш нещо...Вторият, ти е проблемният...Защо?..Защото няма да си покрила Собствените си Очаквания?..Чуждите?..Или?..
В крайна сметка, срамно ли е да не знаеш всичко?..Ако не си перфектна в нещо, някой ще те обича по - малко ли?..
Мисля си, че прекалено много се Взираш в Себе си...Разглеждаш се, анализираш се и оттам ти идват всичките проблеми...Самодисекцията е хубаво нещо, но ако е с мярка...Преминем ли я, се обръща срещу самите нас...
А за нещата в последната част от постинга ти, се усмихнах...Агресията, не се състои само в това да удариш някого...Или нещо твърдо...В крайна сметка, ако удариш стена ( примерно ) и си счупиш пръстите - агресията ще е насочена към самата теб, нали?..
Опитай нещо различно...Нещо, което ще те накара да извърнеш погледа си от самата теб, защото, колкото повече се вглеждаме в една драскотина ( примерно ), толкова по - голяма ни изглежда тя с всеки поглед в нея...Забелязала ли си?..
Зле ти е, защото очите ти гледат Само в нещата, които те карат да се чувстваш така...
Напиши на вратата на стаята си, " Не ми пука, че: " и отдолу изброй всичко онова, което не правиш, както трябва...Прочитай го често...Ако някой ти го напомня с обратна емоция, дръпни го за ръката й му го посочи...След, като го прочете, отвори вратата и го накарай да затвори вратата от другата страна...И това е вид агресия...
В крайна сметка, целта е да се научиш, да се приемаш всякаква...И да гледаш на Несигурността, като на собствената си ръка, примерно...Може да е най - грубата ръка на света, но е Твоята...Достатъчно условие, за да я приемеш...И много важно, ако не гали, като другите...При първата ласка, ще издраска някого...При втората - отново...Третият път - няма да е толкова груба...Четвъртото докосване - ще е нежно...Сигурността, идва с Опита, колкото и тривиално да звучи...
Направи нещо, което ще те извади от собствената ти инертност в момента...Все едно какво - важното е да успееш да пребоядисаш черното на стените, вътре в себе си, на които с бяла боя, собственоръчно си написала: " Зле съм "...Мисли си, че някъде там, някой, който е още по - зле и от теб се пита: " Когато няма вече, какво да направиш - кое би избрал?.."
Искаше ми се да ти кажа нещо, което да те накара да се почувстваш по - добре...Не знам, дали успях...Сигурно звуча, адски отвлечено и далечно от теб, но се надявам, че поне ще разбереш това, последното...Че " хората, не притежават нищо, освен Себе си..." И независимо, дали и колко се справят с това, което Са - то е единственото, което Имат...И, което е наистина, Тяхно... Заедно с всички онези, Въпреки, които са, като бодли...
Погледни една Роза - бодлите й са на стъблото и никой не гледа в тях...Въпреки, че ги има, нали?..Ти, защо се опитваш да правиш, обратното?..И то със себе си...
Недей...
De nocte consilium...
Помисли си, колко души са способни да кажат: " Не се справям със себе си "...Да го признаят и / или да го извикат, пред себе си и / или другите?..
Кога се " пилее " човек, замисляла ли си се?..Когато Пътя пред него, само привидно е неговият...Привидно, защото " трябва " ( независимо от причината ), а не, защото " иска "...
Относно несигурността...Не мисли затова, което Евентуално не знаеш и / или не можеш...Акцентирай на онази част, пред която няма, Не...Представи си, ситуацията, в която правиш нещо, въпреки собствената си несигурност...Какво ще се случи?..И от кое точно те е страх?..
Влез пак мислено в класната стая, но този път Вдигни ръка...Опитай се да " влезеш " и в двата варианта...Когато знаеш всичко...И когато се оказва, че не знаеш нещо...Вторият, ти е проблемният...Защо?..Защото няма да си покрила Собствените си Очаквания?..Чуждите?..Или?..
В крайна сметка, срамно ли е да не знаеш всичко?..Ако не си перфектна в нещо, някой ще те обича по - малко ли?..
Мисля си, че прекалено много се Взираш в Себе си...Разглеждаш се, анализираш се и оттам ти идват всичките проблеми...Самодисекцията е хубаво нещо, но ако е с мярка...Преминем ли я, се обръща срещу самите нас...
А за нещата в последната част от постинга ти, се усмихнах...Агресията, не се състои само в това да удариш някого...Или нещо твърдо...В крайна сметка, ако удариш стена ( примерно ) и си счупиш пръстите - агресията ще е насочена към самата теб, нали?..
Опитай нещо различно...Нещо, което ще те накара да извърнеш погледа си от самата теб, защото, колкото повече се вглеждаме в една драскотина ( примерно ), толкова по - голяма ни изглежда тя с всеки поглед в нея...Забелязала ли си?..
Зле ти е, защото очите ти гледат Само в нещата, които те карат да се чувстваш така...
Напиши на вратата на стаята си, " Не ми пука, че: " и отдолу изброй всичко онова, което не правиш, както трябва...Прочитай го често...Ако някой ти го напомня с обратна емоция, дръпни го за ръката й му го посочи...След, като го прочете, отвори вратата и го накарай да затвори вратата от другата страна...И това е вид агресия...
В крайна сметка, целта е да се научиш, да се приемаш всякаква...И да гледаш на Несигурността, като на собствената си ръка, примерно...Може да е най - грубата ръка на света, но е Твоята...Достатъчно условие, за да я приемеш...И много важно, ако не гали, като другите...При първата ласка, ще издраска някого...При втората - отново...Третият път - няма да е толкова груба...Четвъртото докосване - ще е нежно...Сигурността, идва с Опита, колкото и тривиално да звучи...
Направи нещо, което ще те извади от собствената ти инертност в момента...Все едно какво - важното е да успееш да пребоядисаш черното на стените, вътре в себе си, на които с бяла боя, собственоръчно си написала: " Зле съм "...Мисли си, че някъде там, някой, който е още по - зле и от теб се пита: " Когато няма вече, какво да направиш - кое би избрал?.."
Искаше ми се да ти кажа нещо, което да те накара да се почувстваш по - добре...Не знам, дали успях...Сигурно звуча, адски отвлечено и далечно от теб, но се надявам, че поне ще разбереш това, последното...Че " хората, не притежават нищо, освен Себе си..." И независимо, дали и колко се справят с това, което Са - то е единственото, което Имат...И, което е наистина, Тяхно... Заедно с всички онези, Въпреки, които са, като бодли...
Погледни една Роза - бодлите й са на стъблото и никой не гледа в тях...Въпреки, че ги има, нали?..Ти, защо се опитваш да правиш, обратното?..И то със себе си...
Недей...
De nocte consilium...
Re: Зле ми е?!!!!
Predizvikatelstvoto e nai-istinskoto dokazatelstvo,
4e sme pove4e ot tova, za koeto se priqmame
v momenti kato tozi, v koito se namirash ti sega.
Ne se strahuvai ponqkoga da nadvivash
sebe si kato si postavqsh zada4i, koito si
sigu4na, 4e ne mojesh da izpalnish- naprimer
tazi da.. izlezesh ot tova sastoqnie.
Obarni pogleda si kam tezi, koito
te obi4at, kam neshtata, koito haresvash.
I prodaljavai da badesh sebe si-
takava, kakvato si. Koito te haresva takava-
toi edinstveno zaslujava tvoeto vnimanie.
Mnogo kasmet!
4e sme pove4e ot tova, za koeto se priqmame
v momenti kato tozi, v koito se namirash ti sega.
Ne se strahuvai ponqkoga da nadvivash
sebe si kato si postavqsh zada4i, koito si
sigu4na, 4e ne mojesh da izpalnish- naprimer
tazi da.. izlezesh ot tova sastoqnie.
Obarni pogleda si kam tezi, koito
te obi4at, kam neshtata, koito haresvash.
I prodaljavai da badesh sebe si-
takava, kakvato si. Koito te haresva takava-
toi edinstveno zaslujava tvoeto vnimanie.
Mnogo kasmet!
Re: Зле ми е?!!!!
Men ako pitash hvani si bagaja i izchezni za 2-3 dena.
Ne znam dali imash vyzmojnost za tova... No pri dobro jelanie vse neshto moje da se napravi... Sigurno imash selo njakyde, ili poznati s vila, hija ili neshto ot sorta.
Vzemi si malko drehi i hrana, nikakvi knigi ili drugi zanimatelni neshta.
Prosto otidi da se poradvash na prirodata i spokoistvieto, dalech ot tam kydeto si v momenta.
Dokato si tam se otpusni i pomisli. Pomisli za jivota. No za hubavata mu strana :) Ne i za problemite si. Te njama da izbjagat :)
A kogato se vyrnesh nadjavam se da si gotov/a da se izpravish pred tjah.
Tova e :)
Kysmet
Ne znam dali imash vyzmojnost za tova... No pri dobro jelanie vse neshto moje da se napravi... Sigurno imash selo njakyde, ili poznati s vila, hija ili neshto ot sorta.
Vzemi si malko drehi i hrana, nikakvi knigi ili drugi zanimatelni neshta.
Prosto otidi da se poradvash na prirodata i spokoistvieto, dalech ot tam kydeto si v momenta.
Dokato si tam se otpusni i pomisli. Pomisli za jivota. No za hubavata mu strana :) Ne i za problemite si. Te njama da izbjagat :)
A kogato se vyrnesh nadjavam se da si gotov/a da se izpravish pred tjah.
Tova e :)
Kysmet
...черни въглени скучаят върху моята съдба....Re:
Страхотно предложение 
. В следващия момент си се представих как ставам, обувам маратонките и.. не ми стига смелост да дойда да потичам с теб :). Но и това да стана в 7,00 би било вече голямо постижение 
! Ще опитам ;)
Всъщност къде тичаш? А вторник идния ще тичаш ли ?
. В следващия момент си се представих как ставам, обувам маратонките и.. не ми стига смелост да дойда да потичам с теб :). Но и това да стана в 7,00 би било вече голямо постижение ! Ще опитам ;)
Всъщност къде тичаш? А вторник идния ще тичаш ли
?
в отговор на Loneliness
#12
Re:
Това за ласката беше много хубаво . И много от другите неща, които каза също !
Да, Очакванията са голяма грешка. А си мислех, че това не го правя (истината е, че съм го преодоляла като проблем към другите - не изисквам, не Очаквам от тях... - преди съм го правела, но се научих да не е така.. Не съм го научила за себе си, благодаря, че ми го показа !!! )
Да не се анализирам - не мога. Това значи съвсем да се загубя ... и сега съм такъв бетух понякога, а какво ще стане ако не се и самонаблюдавам?! Вярно е - не само да знам, но и да "правя" - те това е. Много успявам, но искам повече. Не е достатъчно това, което правя, защото имам много повече потренциал, а не го вкарвам в употреба - ето затова казвам, че се пилея. Някой друг на мое място, с малко повече самодисциплина и трудолюбие, да е направил чудеса в областта, където ми е интересно на мен да се занимавам, но ме мързи
. Много е сложно.
Не ме е страх да си признавам - и качества, и грешки, и проблеми.. Но.. Какво като си признавам - нали НЕ правя :((
Много пъти съм казвала: "Вече се взимам в ръце" и пак нищо ! Знам, че ако го исках достатъчно да съм го направила, но кое ме спира - действително го искам, искам да се надмогна. Мързел? Еми мързел е, да, как се бори мързел ??? Ужасен, отвратителен мързел?! Не мразя него, а себе си. Защото няма да има мързел, ако не съм аз мързеливата :/ :).
И моята несигурност и себекритика идва от това, че имам потенциал, а като не го развивам, си оставам некадърник. И идва противоречието - некадърник ли съм или мога (знам)? Не съм некадърник, но и не мога. Е де!
. И много от другите неща, които каза също !
Да, Очакванията са голяма грешка. А си мислех, че това не го правя (истината е, че съм го преодоляла като проблем към другите - не изисквам, не Очаквам от тях... - преди съм го правела, но се научих да не е така.. Не съм го научила за себе си, благодаря, че ми го показа !!! )
Да не се анализирам - не мога. Това значи съвсем да се загубя ... и сега съм такъв бетух понякога, а какво ще стане ако не се и самонаблюдавам?! Вярно е - не само да знам, но и да "правя" - те това е. Много успявам, но искам повече. Не е достатъчно това, което правя, защото имам много повече потренциал, а не го вкарвам в употреба - ето затова казвам, че се пилея. Някой друг на мое място, с малко повече самодисциплина и трудолюбие, да е направил чудеса в областта, където ми е интересно на мен да се занимавам, но ме мързи
. Много е сложно.
Не ме е страх да си признавам - и качества, и грешки, и проблеми.. Но.. Какво като си признавам - нали НЕ правя :((
Много пъти съм казвала: "Вече се взимам в ръце" и пак нищо ! Знам, че ако го исках достатъчно да съм го направила, но кое ме спира - действително го искам, искам да се надмогна
. Мързел? Еми мързел е, да, как се бори мързел ??? Ужасен, отвратителен мързел?! Не мразя него, а себе си. Защото няма да има мързел, ако не съм аз мързеливата :/ :).
И моята несигурност и себекритика идва от това, че имам потенциал, а като не го развивам, си оставам некадърник
. И идва противоречието - некадърник ли съм или мога (знам)? Не съм некадърник, но и не мога. Е де!
NEVER GIVE UP !!
Не се предавам . Няма смисъл да го правя . А и нямам избор да го направя :). Кой ти дава - като се предадеш, малко ритници от съдбата и хааайде пак ставаш, само че с много повече самосъжаление, че вече си се оставил да станеш парцал нищожен :) Хайде и това да понасяш? Хех .
Това за избягването на хора, които ми съзадват комплекс за малоценност - вече го направих скоро, проблема е там, че дори тия хора са прави да ми говорят подобни неща. Прави са, защото наистина съм такава, отвратителна. Но установих, че начина по който ми го казват (конкретните хора) не ми влияе положително... и реших да спра да ги слушам. Колкото и да са прави! Така само ме карат да се затворя в себе си, да се ядосам, да се защитя... Да си кажа "ми какво пък, такава съм " и в крайна сметка ефекта е точно обратен - и да е имало грам капчица желание да се старая .. се тръшвам инатливо някъде и дотам .
А виж.. аз винаги съм си се тръшкала за разни ми неща (в основата е непростимия мързел, разбира се), макар да не влизам в посочената възрастова граница (още не съм я достигнала всъщност :). До по-дълбока депресия не мисля да влизам обаче - достатъчно силна съм, за да не си го позволя. Но е добре все пак и да изляза от вечната несигурност. Даммм...
. Няма смисъл да го правя . А и нямам избор да го направя :). Кой ти дава - като се предадеш, малко ритници от съдбата и хааайде пак ставаш, само че с много повече самосъжаление, че вече си се оставил да станеш парцал нищожен :) Хайде и това да понасяш? Хех .
Това за избягването на хора, които ми съзадват комплекс за малоценност - вече го направих скоро, проблема е там, че дори тия хора са прави да ми говорят подобни неща. Прави са, защото наистина съм такава, отвратителна
. Но установих, че начина по който ми го казват (конкретните хора) не ми влияе положително... и реших да спра да ги слушам. Колкото и да са прави! Така само ме карат да се затворя в себе си, да се ядосам, да се защитя... Да си кажа "ми какво пък, такава съм " и в крайна сметка ефекта е точно обратен - и да е имало грам капчица желание да се старая .. се тръшвам инатливо някъде и дотам .
А виж.. аз винаги съм си се тръшкала за разни ми неща (в основата е непростимия мързел, разбира се), макар да не влизам в посочената възрастова граница (още не съм я достигнала всъщност :). До по-дълбока депресия не мисля да влизам обаче - достатъчно силна съм, за да не си го позволя
. Но е добре все пак и да изляза от вечната несигурност. Даммм...