Зле ми ееее
1 отговора
69 прегледа
Зле ми ееее
Имам чувството, че .. нищо не правя 
.
Имам чувството, че ... съм ужасна никаквица. Не се справям със себе си !!!! Само се пилея, а в това, което е нужно и градивно никаква енергия не влагам. И не мога.. Зле ми е от това, че не го правя и като си го мисля ми става още по-зле, обаче е все тая - ще се тръшна на леглото и ще заспя. Като се събудя ще се помотая и пак ще дойда до това да избягвам всячески каквато да е, определена от съзнанието ми като полезна, дейност. Намирам си оправдания постоянно, а има крайна цел, която без уприт труд в тая насока - просто няма да бъде постигната. А ако не бъде постигната, ще умра. Просто загивам.
По-дяволите ! Как...
Физическото усещане ми е едно трептене в гърдите като че нещо забравям. Същото усещане е когато понякога излизам и все ми се струва, че нещо съм забравила да взема. Обикновено е вярно - наистина съм забравила. Същото трептене е и при ... изпит? Някаква несигурност... Докато бях ученичка това ми се получаваше, когато съм си научила урока, но ме е страх въпреки това да вдигна ръка по желание да ме изпитат - неувереност някаква, въпреки че много добре си знам всичко. Ама ако пък незнам точно всичко? Ако се окажа неподготвена?
Искам да зарежа всичко.
Не мога да се предам.
Много ми е зле ?!!
Иска ми се да потроша нещо. Свивам ръка в юмрук и удрям нещо... меко. Никога не съм удряла, никога не съм се била. Не мога да ударя човек, не мога да приложа агресия навън. Едно свиване в юмруче и след секунда се отпуска, за да се свие отново. Да направя гримаса, да се отчаям, след което пак да се ядосам на себе си и да се самоуспокоя. Повдигам глава и продължавам, сякаш не е било. А нещата остават същите !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
.
Имам чувството, че ... съм ужасна никаквица. Не се справям със себе си !!!! Само се пилея, а в това, което е нужно и градивно никаква енергия не влагам. И не мога.. Зле ми е от това, че не го правя и като си го мисля ми става още по-зле, обаче е все тая - ще се тръшна на леглото и ще заспя. Като се събудя ще се помотая и пак ще дойда до това да избягвам всячески каквато да е, определена от съзнанието ми като полезна, дейност. Намирам си оправдания постоянно, а има крайна цел, която без уприт труд в тая насока - просто няма да бъде постигната. А ако не бъде постигната, ще умра. Просто загивам.
По-дяволите ! Как...
Физическото усещане ми е едно трептене в гърдите като че нещо забравям. Същото усещане е когато понякога излизам и все ми се струва, че нещо съм забравила да взема. Обикновено е вярно - наистина съм забравила. Същото трептене е и при ... изпит? Някаква несигурност... Докато бях ученичка това ми се получаваше, когато съм си научила урока, но ме е страх въпреки това да вдигна ръка по желание да ме изпитат - неувереност някаква, въпреки че много добре си знам всичко. Ама ако пък незнам точно всичко? Ако се окажа неподготвена?
Искам да зарежа всичко.
Не мога да се предам.
Много ми е зле
?!!
Иска ми се да потроша нещо. Свивам ръка в юмрук и удрям нещо... меко. Никога не съм удряла, никога не съм се била. Не мога да ударя човек, не мога да приложа агресия навън. Едно свиване в юмруче и след секунда се отпуска, за да се свие отново. Да направя гримаса, да се отчаям, след което пак да се ядосам на себе си и да се самоуспокоя. Повдигам глава и продължавам, сякаш не е било. А нещата остават същите !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Re: Зле ми ееее - има защо.....
Чувството е по-реално от мисълта.....вярвай му!
Рибата се чувствува зле извадена от водата - защото не е създадена да живее без нея.....Птицата се чувствува зле затворена в клутка - защото не е създадена за клетка.
Човек не може да е щастлив.....докато не открие Истинското Себе си - вътре в своето същество. Никой не може да ти даде Ключът към Сърцето, което е в теб....където обитава Истината, Вечната Красота, Мир и Любов. Никой освен Живият Учител:
Prem Rawat
" Красотата на живота
Красотата на живота е в това, че той е приятен и пълен. Красотата не е в откриването на това, което липсва, но във вкусването на това, което е. Това не е една реалност, която зависи от доказването, че всичко друго не е реално.
Отвътре ти можеш да почувствуваш безкрайния момент - от никъде в някъде и отново навън в никъде, дъх след дъх. Чрез всеки дъх, живота се разкрива като една красива и интересна игра, в която ти изпълняваш ролите на режисьор, на критик, публика и актьор.
Като режисьор - режисирай с увереност. Променяй това, което е за променяне и работи със замах, но най-важното:
Помни какво режисираш !
Като критик - критикувай това, което би трябвало да се критикува, но не забравяй да похвалиш, когато си заслужава. Помни, че ти си режисьор също.
Като публика - бъди тих и гледай, защото не искаш да пропуснеш каквато и да било част от играта.
Като актьор - играй своята роля леко и с достойнство, защото ти имаш една много важна публика - ти.
Разбери представянето на всеки актьор и на себе си. Това не е една несе- риозна игра просто за убиване на времето. Всяка съставка бе донесена и сглобена да я направи най – задоволяващата игра за тебе. Не прави тази игра прекалено повтаряща се. Това е скучно. Не я прави прекаленно бърза, така че ти – публиката да не схванеш нейния смисъл. Нека играта да бъде реална. Тя няма нужда да бъде една комедия или една трагедия.
Когато дойде смешната част – смей се, а в тъжната част - учи ! Наслади се на нейните промени и се променяй с тях. Всяка част е написана за тебе да се
трансформираш. Трансформирай се с нея!
Гледай с отворени очи, но също и с затворени очи.
Слушай музиката със своите уши
отпушени, но и с запушени уши. Тази игра става както отвътре така и отвън - в това е нейната дълбочина. Тя те обгръща.
Гледай със своите очи, но вярвай със своето сърце.
Танцувай със своето тяло, но слушай със своето сърце. Учи се да се наслаждаваш на всеки скъпоценен и неповторим момент. Нека твоето сърце се изпълни с възторг и признателност - това е единственото възнаграждение достойно за тази игра.
Дали аз вярвам в този дъх ? Знам ли аз, че досега в моя живот това бе най-преданното нещо за мен ?
Вярвам ли в него ? Разбирам ли неговата сила ?
Знам ли, че всеки път, когато преминава през мен един подарък ми се дава ?
Дали разбирам, че същата тази енергия, която поддържа вселената в движе- ние идва при мен под формата на този дъх и ме докосва ?
Аз вярвах в много неща и сега аз имам нужда да започна да вярвам в тези, които са мои. Аз се уповавах на много неща а сега имам нужда да се уповавам на нещата, които са мои. Аз видях много неща и сега се нуждая да видя тези неща, които са мои. Аз почувствувах много неща и сега трябва да започна да чувствувам тези неща, които са мои.
Аз разбрах много неща. А сега ми е нужно да започна да разбирам себе си.
“ Отвътре, ти можеш да почувствуваш безкрайния момент.
От никъде в някъде и после отново навън в никъде. Дъх след дъх.....”
Prem Rawat
Откъси от
California USA
1995
Рибата се чувствува зле извадена от водата - защото не е създадена да живее без нея.....Птицата се чувствува зле затворена в клутка - защото не е създадена за клетка.
Човек не може да е щастлив.....докато не открие Истинското Себе си - вътре в своето същество. Никой не може да ти даде Ключът към Сърцето, което е в теб....където обитава Истината, Вечната Красота, Мир и Любов. Никой освен Живият Учител:
Prem Rawat
" Красотата на живота
Красотата на живота е в това, че той е приятен и пълен. Красотата не е в откриването на това, което липсва, но във вкусването на това, което е. Това не е една реалност, която зависи от доказването, че всичко друго не е реално.
Отвътре ти можеш да почувствуваш безкрайния момент - от никъде в някъде и отново навън в никъде, дъх след дъх. Чрез всеки дъх, живота се разкрива като една красива и интересна игра, в която ти изпълняваш ролите на режисьор, на критик, публика и актьор.
Като режисьор - режисирай с увереност. Променяй това, което е за променяне и работи със замах, но най-важното:
Помни какво режисираш !
Като критик - критикувай това, което би трябвало да се критикува, но не забравяй да похвалиш, когато си заслужава. Помни, че ти си режисьор също.
Като публика - бъди тих и гледай, защото не искаш да пропуснеш каквато и да било част от играта.
Като актьор - играй своята роля леко и с достойнство, защото ти имаш една много важна публика - ти.
Разбери представянето на всеки актьор и на себе си. Това не е една несе- риозна игра просто за убиване на времето. Всяка съставка бе донесена и сглобена да я направи най – задоволяващата игра за тебе. Не прави тази игра прекалено повтаряща се. Това е скучно. Не я прави прекаленно бърза, така че ти – публиката да не схванеш нейния смисъл. Нека играта да бъде реална. Тя няма нужда да бъде една комедия или една трагедия.
Когато дойде смешната част – смей се, а в тъжната част - учи ! Наслади се на нейните промени и се променяй с тях. Всяка част е написана за тебе да се
трансформираш. Трансформирай се с нея!
Гледай с отворени очи, но също и с затворени очи.
Слушай музиката със своите уши
отпушени, но и с запушени уши. Тази игра става както отвътре така и отвън - в това е нейната дълбочина. Тя те обгръща.
Гледай със своите очи, но вярвай със своето сърце.
Танцувай със своето тяло, но слушай със своето сърце. Учи се да се наслаждаваш на всеки скъпоценен и неповторим момент. Нека твоето сърце се изпълни с възторг и признателност - това е единственото възнаграждение достойно за тази игра.
Дали аз вярвам в този дъх ? Знам ли аз, че досега в моя живот това бе най-преданното нещо за мен ?
Вярвам ли в него ? Разбирам ли неговата сила ?
Знам ли, че всеки път, когато преминава през мен един подарък ми се дава ?
Дали разбирам, че същата тази енергия, която поддържа вселената в движе- ние идва при мен под формата на този дъх и ме докосва ?
Аз вярвах в много неща и сега аз имам нужда да започна да вярвам в тези, които са мои. Аз се уповавах на много неща а сега имам нужда да се уповавам на нещата, които са мои. Аз видях много неща и сега се нуждая да видя тези неща, които са мои. Аз почувствувах много неща и сега трябва да започна да чувствувам тези неща, които са мои.
Аз разбрах много неща. А сега ми е нужно да започна да разбирам себе си.
“ Отвътре, ти можеш да почувствуваш безкрайния момент.
От никъде в някъде и после отново навън в никъде. Дъх след дъх.....”
Prem Rawat
Откъси от
California USA
1995