Зле ми е !!

Имам чувството, че .. нищо не правя .
Имам чувството, че ... съм ужасна никаквица. Не се справям със себе си !!!! Само се пилея, а в това, което е нужно и градивно никаква енергия не влагам. И не мога.. Зле ми е от това, че не го правя и като си го мисля ми става още по-зле, обаче е все тая - ще се тръшна на леглото и ще заспя. Като се събудя ще се помотая и пак ще дойда до това да избягвам всячески каквато да е, определена от съзнанието ми като полезна, дейност. Намирам си оправдания постоянно, а има крайна цел, която без уприт труд в тая насока - просто няма да бъде постигната. А ако не бъде постигната, ще умра. Просто загивам.

По-дяволите ! Как...

Физическото усещане ми е едно трептене в гърдите като че нещо забравям. Същото усещане е когато понякога излизам и все ми се струва, че нещо съм забравила да взема. Обикновено е вярно - наистина съм забравила. Същото трептене е и при ... изпит? Някаква несигурност... Докато бях ученичка това ми се получаваше, когато съм си научила урока, но ме е страх въпреки това да вдигна ръка по желание да ме изпитат - неувереност някаква, въпреки че много добре си знам всичко. Ама ако пък незнам точно всичко? Ако се окажа неподготвена?

Искам да зарежа всичко.
Не мога да се предам.

Много ми е зле ?!!


Иска ми се да потроша нещо. Свивам ръка в юмрук и удрям нещо... меко. Никога не съм удряла, никога не съм се била. Не мога да ударя човек, не мога да приложа агресия навън. Едно свиване в юмруче и след секунда се отпуска, за да се свие отново. Да направя гримаса, да се отчаям, след което пак да се ядосам на себе си и да се самоуспокоя. Повдигам глава и продължавам, сякаш не е било. А нещата остават същите !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

lele, siakash az sam go napisala vsichko tova. Mislia che sreshnah bliznaka si vav vremeto i prostranstvoto

Според мен това е просто един период, който трябва да изчакаш. Казваш, че имаш цел. Мисля, че едва ли тази цел е достатъчно важна за теб, след като не правиш всичко възможно да я постигнеш. Успокой се! Остави нещата сами да си дойдат на мястото. Не се терзай. Намери смисъл вътре в себе си първо. Когато вън от теб изникне нещо наистина важно и значимо, силите и желанието ти ще дойдат от самосебе си. Поне при мен обикновено е така.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Недей така.. Всеки има периоди на слабост и колебания. Не е само за теб. Погледни хубавото и истинското в теб - ако трябва, поговори с близки, приятели - те могат да ти вдъхнат мъничко от увереността, която ти липсва в момента !!! Няма да загинеш, няма да живееш винаги с несигурността !

Дай Боже да се оправиш скоро и да намериш липсващата брънка за твоето спокойствие и хармония. Стискам ти палци !!!



Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

Ама ти от колко време си така? Ако си отскоро - добре, обаче ако те държи от по-дълго, хич не е хубаво! Направо си плачеш за доктор!
Що не опиташ да се вземеш в ръце, ама наистина. Може просто пролетната умора да те е тръшнала, а тя най-добре се предава като я убиеш с добро настроение и като не мислиш за нея.
Шмаш някаква цел - захващай се за нея! Уверявам те, че само в началото е трудно /всъщност то е най-трудно/! А веднъж като почнеш, после няма спиране - гониш си задачите и всичко ти е ОК!
УСПЕХ!
Р.Р. Ако можеш, опитай и с влюбване! Сега му е сезона!

ne sew li glezotkash?

се от сърцето си - то цял живот прави едно и също нещо - свива се и се отпуска, изтласква кръвта и тя се движи, а движението е живот.
Движи се и ти, не зацикляй на едно място, живей, дори когато е почти невъзможно - всичко се преодолява, но с действие и постоянство, а е с отчаяние. Опитай, можеш - бъди уверена в себе си и никога не спирай!

...Има на света едно единствено истинско съкровище - доброто сърце.

.. ще ти каже д-р Духхов! Ти всъщност имаш два проблема, независими един от друг:
1.Преуморена си от от извършване на дейност "определена от съзнанието ти като полезна". Време ти е за малко "глупости" Каспър ти даде пример със сърцето НО.., знаеш ли как работи сърцето и защо издържа цял живот? Сърцето има три части и всяка една от тях работи един такт и два почива, повтарям: работи 1/3 част от времето и два пъти по дълго почива!!! И това не е мързел, а много добре премерен природен закон!!!
2. Страх! Страхът е кофти работа... Не знам от къде идва и защо, но знам че може да бъде изгонен! Само че не знам как. Имам някаква идея как да гоня собствените си страхове но не знам дали са приложими за теб?Изобщо всичко май се свежда до себепознанието, така че:
ОПОЗНАЙ СЕ, ЗА ДА СЕ ОБИКНЕШ!

Харесвам Ви!

Може би ти се случва за първи път?!

Направо невероятно... Аз си мисля, че живота е низ от несполуки и радости, "бяло зърно, черно зърно" ...
И най-, ама най-хубавото нещо е, че доколкото разбирам, нямаш конкретна причина за скапаното си настроение?!
Е, аз имам добра новина за теб - "и зад най-гъстите облаци слънцето грее".
Не е далече момента, когато ще се разпръснат и тогава ще се усмихнеш и ти.
Сещам се и за нещо друго - "нощта е най-тъмна току-пред разсъмване".

От предложените терапии много ми хареса "Тритактов модел на сърдечната дейност" от д-р Духхов Шегата настрана, но е много важно - особено в този сезон - как си почиваме. А пролетната умора не е за подценяване.
Аз не съм доктор, но ще те посъветвам същото като писалите преди мен: разумно бачкане, качествена почивка и като терапия - усмихни се на това, което виждаш в огледалото!!! Започни още тази вечер!



/ Тази вечер съм цар на цитатите...
И си изразходвах лимита от кавички за месеца... /

Mine neld loonaherun, loonamahalm aryasse...

Благодаря ви !
Наистина много хубави неща сте ми казали (и това за сърцето, а и връзката с почивката.. макар че почивка не ми трябва, отпускам се съвсем в такива моменти, докато вършенето на много-много неща ми генерира енергия за още други, нищо, че накрая се оплаквам, че нищо не съм направила... знам, че бъркам, значи почивка, да... добре, систематизирам иии... оправям нещата )

.".вземеш в ръце, ама наистина"
"Имаш някаква цел - захващай се за нея!"

!!

Пак ви благодаря. На всички.