Стена

Стена

Може би сам съм построил
стената, зад която съм се скрил?
Излизам рядко...само щом съм се опил...

Ще срутя ли стената променен?
Не мисля... Шепна натъжен - "обречен съм -
ще бъда все във своя плен"...

Стената се пропуква някой път
и лъхва светлина към моя кът.
Очите ми отварят се, светът
е по-различен и горят
оградите обграждащи градът
от самота и студ... Рушат
се моите стени.

Но туй за кратко е уви...
Отново раснат мойте крепостни стени.
Потъвам пак във вечния си плен
и съм отчаян, мрачен, озлобен...

7.6.2002

[линк]

Счупи стената - не, за да видиш света, а за да види той теб!




D.M.

Но сред руините на стената
ще търсим ли да видим нии душата?

Душата, казват, е бесмъртна.
Тя винаги остава,
дори да е затрупана от леш
от чувства и тревоги.

[линк]
[линк]