Офисът
30 отговора
763 прегледа
Заключена
Офисът
Офисът
Не беше импулс, бешепо-силен от нея. Да, тя знаеше, че не бива. Не я бяха учили така. Не я бяха възпитавали така. Беше нередно. Отвратително. Скандално. На върха на кариерата си да се забърка с някакъв хлапак. И да е бременна от него. Ужас! Много важно! Тя пък щеше да постъпи така – нередно, нахално, скандално! Пука й! Ха да видим какво щяха да направят! И кой можеше да я спре....
Изкъпа се внимателно. Методично насапуниса цялото си тяло, не пропусна и най-малкато подробност. Завърши с косата. Винаги завършваше с косата. Първо шампоана, след него балсама. Брои както винаги: 1001, 1002, 1003....до 1120 – точно две минути върху косата, както пише в инструкцията., после изплакна балсама. В един американски филм героинята така отброяваше секундите, а не 1,2,3 защото инак се избързвало. Веднъж да научи нещо свестно и от американките, боже!
Подсуши се отново внимателно, нито бързо, нито бавно, без суетене, всичко по реда си. Равномерните, последователни действия й даваха чувство за ритъм, успокояваха я. Точни, ефективни движения. Отмерени, плавни, като в отлично поддържана машина. Без засечки, без скърцане, без-от-каз-но, като всичко в живота й.
Мозъкът й работеше по същия начин – неумолимо ефективен. Отброяваше времето до срещата: 1001, 1002, 1003....Днес щеше да се срещне с малката, съперницата. Новата му фаворитка. Представяше си я една такава дребна, ъгловата, слаба, с гъста, чуплива коса, кестенява. Не, по-скоро тъмнокестенява..... Всъщност нямаше представа как изглежда. Не я беше виждала. Но “знаеше” как изглежда. Беше сигурна, че знае.
Странно, нито за миг не обвини него. Обвиняваше себе си, за всичко. Сърдеше се на себе си, за всичко. Знаеше, че бе дала най-доброто, на което е способна. Най-доброто, на което малцина са способни. Но искаше да е могла повече.
Преди 3 седмици, когато разбра за съществуването й, първо изстина. Всичката й кръв замръзна там, където си беше. Миг застой. После като полудяла кръвта се втурна към сърцето й и се опита да го пръсне. Но не успя. Само й причини непоносима болка. Много по-късно заплака. Плака 15 часа без прекъсване – некрасиво, жестоко, отчаяно. Беше повече вик, отколкото плач. После заспа. Сънува го. Протягаше ръце към нея и искаше нещо да й каже...молеше я за нещо, искаше помощта й...но тя не разбираше каква помощ и за какво. Не можа да му помогне насън, само усещаше колко го боли. Събуди се с болката му. Неговата болка пулсираше в нея, беше станала нейна.
После, докато пиеше кафето си, разбра. Разбра какво е искал от нея..... Добре, тя ще направи това за него. А може би и за себе си. Но главно за него.
Миналата седмица й се обади. Знаеше от него, че наскоро са я съкратили от работа. Каза, че е мениджър на просперираща фирма, която набира млади и амбициозни сътрудници. Бил я препоръчал неин познат, държащ да остане анонимен. Уговориха си среща. Лесно и бързо.
След малко щяха да се видят. Интересно какво ли очаква малката от тази среща? Как ли се е издокарала? Скоро ще разбере.
Тези младите нямат никакво възпитание....закъсняват както им дойде. Добре, че заведението е тихо и уютно. Това трябва да е малката. Да, идва право към нея. Не й липсва самочувствие, наконтила се е, малко се е престарала даже. И, не е съобразила, че е на среща с жена-мениджър, не мъж. Надяваше се да е по-интелигентна и да не беше облякла тази предизвикателна къса пола. Жена ли ще впечатли с това? Да не е очаквала да е лесбийка?
Така, да я видим. Колкото и да се прави на наперена малката е напрегната. И изгаря от любопитство кой може да я е препоръчал. Лека усмивка и “само ще ви кажа, че е от мъж, който разбира от жени”. Малката се разтапя и отпуска. Е, и уискито към кафето също помага.
Разговорът върви свободно и непринудено. Не се изненада на въпросите относно личните й намерения. Да, има куп гаджета. Да, нищо сериозно. Да, в плановете й не влиза женитба, поне в близките 5-10 години. Дете? Шегувате ли се? Какви деца, да не съм луда. Само глупачките бълнуват за семейство и деца, не тя. Тя иска кариера, напредък, пари. Също като вас, мадам, нали? И не ми казвайте, че мислите обратното, не и Вие! Напротив, малката, напротив, мисли си тя. Но в едно си права – дълго време мислех като теб, прекалено дълго.
Така....А сега нека да минат заедно през офиса, за разгледат новото работно място. В таксито бъбрят като стари приятелки....шегуват се, разменят си малко гадни шегички за мъжете в България. Жени са, обеденяват ги толкова общи амбиции, според малката....
Портиерът само леко кимва, свикнал е да я вижда по нощите в офиса. Не се изненадва от това, че води някого. Тя е шеф, може да води когото си иска. Е, този път е жена, но кой му пука. В асансьора се смеят като стари приятелки. Минават по коридора, покрай отворените врати на тъмните офиси. Влизат в най-големия, нейния. Малката се стъписва. После изведнъж се разприказва въодушевено. Ето, за това си е мечтала – за такъв офис, за такова бюро, за такъв пост. Пита с блеснали очи може ли и още преди да дочака отговор сяда на стола, завърта се и подсвирва с възхита. Колко нежно я гали естествената скъпа кожа на облегалката! В прегръдката на стола се чувства по-щастлива отколкото в ръцете на всичките си досегашни гаджета, взети заедно.
Впрочем, как се държат мъжете с жена-началник? Хехе, като в оня филм с Деми Мур и Майкъл Дъглас, какмубеше името? Умира си един ден тя да е повелителката на мъжете в офиса. Повелителката на правоверните. Без-ми-лост-на!
А сега да приключи. Време е. Вади от чантата си малкия елегантен пистолет, насочва го спокойно към слепоочието си и се застрелва пред малката. Нали това искаше, мили мой? Нали за това ме молеше? Да се махна? Защото не можеш да се разкъсваш между мен и нея, нали? Сега вече ще си цял.
Заповядай малката, офисът е твой.
Не беше импулс, бешепо-силен от нея. Да, тя знаеше, че не бива. Не я бяха учили така. Не я бяха възпитавали така. Беше нередно. Отвратително. Скандално. На върха на кариерата си да се забърка с някакъв хлапак. И да е бременна от него. Ужас! Много важно! Тя пък щеше да постъпи така – нередно, нахално, скандално! Пука й! Ха да видим какво щяха да направят! И кой можеше да я спре....
Изкъпа се внимателно. Методично насапуниса цялото си тяло, не пропусна и най-малкато подробност. Завърши с косата. Винаги завършваше с косата. Първо шампоана, след него балсама. Брои както винаги: 1001, 1002, 1003....до 1120 – точно две минути върху косата, както пише в инструкцията., после изплакна балсама. В един американски филм героинята така отброяваше секундите, а не 1,2,3 защото инак се избързвало. Веднъж да научи нещо свестно и от американките, боже!
Подсуши се отново внимателно, нито бързо, нито бавно, без суетене, всичко по реда си. Равномерните, последователни действия й даваха чувство за ритъм, успокояваха я. Точни, ефективни движения. Отмерени, плавни, като в отлично поддържана машина. Без засечки, без скърцане, без-от-каз-но, като всичко в живота й.
Мозъкът й работеше по същия начин – неумолимо ефективен. Отброяваше времето до срещата: 1001, 1002, 1003....Днес щеше да се срещне с малката, съперницата. Новата му фаворитка. Представяше си я една такава дребна, ъгловата, слаба, с гъста, чуплива коса, кестенява. Не, по-скоро тъмнокестенява..... Всъщност нямаше представа как изглежда. Не я беше виждала. Но “знаеше” как изглежда. Беше сигурна, че знае.
Странно, нито за миг не обвини него. Обвиняваше себе си, за всичко. Сърдеше се на себе си, за всичко. Знаеше, че бе дала най-доброто, на което е способна. Най-доброто, на което малцина са способни. Но искаше да е могла повече.
Преди 3 седмици, когато разбра за съществуването й, първо изстина. Всичката й кръв замръзна там, където си беше. Миг застой. После като полудяла кръвта се втурна към сърцето й и се опита да го пръсне. Но не успя. Само й причини непоносима болка. Много по-късно заплака. Плака 15 часа без прекъсване – некрасиво, жестоко, отчаяно. Беше повече вик, отколкото плач. После заспа. Сънува го. Протягаше ръце към нея и искаше нещо да й каже...молеше я за нещо, искаше помощта й...но тя не разбираше каква помощ и за какво. Не можа да му помогне насън, само усещаше колко го боли. Събуди се с болката му. Неговата болка пулсираше в нея, беше станала нейна.
После, докато пиеше кафето си, разбра. Разбра какво е искал от нея..... Добре, тя ще направи това за него. А може би и за себе си. Но главно за него.
Миналата седмица й се обади. Знаеше от него, че наскоро са я съкратили от работа. Каза, че е мениджър на просперираща фирма, която набира млади и амбициозни сътрудници. Бил я препоръчал неин познат, държащ да остане анонимен. Уговориха си среща. Лесно и бързо.
След малко щяха да се видят. Интересно какво ли очаква малката от тази среща? Как ли се е издокарала? Скоро ще разбере.
Тези младите нямат никакво възпитание....закъсняват както им дойде. Добре, че заведението е тихо и уютно. Това трябва да е малката. Да, идва право към нея. Не й липсва самочувствие, наконтила се е, малко се е престарала даже. И, не е съобразила, че е на среща с жена-мениджър, не мъж. Надяваше се да е по-интелигентна и да не беше облякла тази предизвикателна къса пола. Жена ли ще впечатли с това? Да не е очаквала да е лесбийка?
Така, да я видим. Колкото и да се прави на наперена малката е напрегната. И изгаря от любопитство кой може да я е препоръчал. Лека усмивка и “само ще ви кажа, че е от мъж, който разбира от жени”. Малката се разтапя и отпуска. Е, и уискито към кафето също помага.
Разговорът върви свободно и непринудено. Не се изненада на въпросите относно личните й намерения. Да, има куп гаджета. Да, нищо сериозно. Да, в плановете й не влиза женитба, поне в близките 5-10 години. Дете? Шегувате ли се? Какви деца, да не съм луда. Само глупачките бълнуват за семейство и деца, не тя. Тя иска кариера, напредък, пари. Също като вас, мадам, нали? И не ми казвайте, че мислите обратното, не и Вие! Напротив, малката, напротив, мисли си тя. Но в едно си права – дълго време мислех като теб, прекалено дълго.
Така....А сега нека да минат заедно през офиса, за разгледат новото работно място. В таксито бъбрят като стари приятелки....шегуват се, разменят си малко гадни шегички за мъжете в България. Жени са, обеденяват ги толкова общи амбиции, според малката....
Портиерът само леко кимва, свикнал е да я вижда по нощите в офиса. Не се изненадва от това, че води някого. Тя е шеф, може да води когото си иска. Е, този път е жена, но кой му пука. В асансьора се смеят като стари приятелки. Минават по коридора, покрай отворените врати на тъмните офиси. Влизат в най-големия, нейния. Малката се стъписва. После изведнъж се разприказва въодушевено. Ето, за това си е мечтала – за такъв офис, за такова бюро, за такъв пост. Пита с блеснали очи може ли и още преди да дочака отговор сяда на стола, завърта се и подсвирва с възхита. Колко нежно я гали естествената скъпа кожа на облегалката! В прегръдката на стола се чувства по-щастлива отколкото в ръцете на всичките си досегашни гаджета, взети заедно.
Впрочем, как се държат мъжете с жена-началник? Хехе, като в оня филм с Деми Мур и Майкъл Дъглас, какмубеше името? Умира си един ден тя да е повелителката на мъжете в офиса. Повелителката на правоверните. Без-ми-лост-на!
А сега да приключи. Време е. Вади от чантата си малкия елегантен пистолет, насочва го спокойно към слепоочието си и се застрелва пред малката. Нали това искаше, мили мой? Нали за това ме молеше? Да се махна? Защото не можеш да се разкъсваш между мен и нея, нали? Сега вече ще си цял.
Заповядай малката, офисът е твой.
Aма не си струва да се гърми чак...искам happy end 
в отговор на _Razlichna_
#3
Re: Офисът
абе само не разбрах как мисли след изстрела:))
Аз съм Алфа и Омега, начало и край
Аз съм Алфа и Омега, начало и край
Re: Офисът
Динамично и неочаквано... Пиле има стил. Пиле си играе. Добре. Мъничко ми липсва от края... Не знам какво. Но ми се струва, че нещо липсва. И в таксито нещо липсва. Може би ми се искат повече детайли... Ама, да не ти пука. Просто да си иска уф квот си иска... Жар пиленце.
Acropolis adieu
Acropolis adieu
в отговор на _Razlichna_
#6
Re: Офисът
баси представих си го:))
брррррр
Аз съм Алфа и Омега, начало и край
брррррр
Аз съм Алфа и Омега, начало и край
в отговор на _Razlichna_
#7
Ето ти хепи енд:)
Офисът
Не беше импулс, беше по-силно от нея. Да, тя знаеше, че не бива. Не я бяха учили така. Не я бяха възпитавали така. Беше нередно. Отвратително. Скандално. На върха на кариерата си да се забърка с някакъв хлапак. И да е бременна от него. Ужас! Много важно! Тя пък щеше да постъпи така – нередно, нахално, скандално! Пука й! Ха да видим какво щяха да направят! И кой можеше да я спре....
Изкъпа се внимателно. Методично насапуниса цялото си тяло, не пропусна и най-малкато подробност. Завърши с косата. Винаги завършваше с косата. Първо шампоана, след него балсама. Брои както винаги: 1001, 1002, 1003....до 1120 – точно две минути върху косата, както пише в инструкцията., после изплакна балсама. В един американски филм героинята така отброяваше секундите, а не 1,2,3 защото инак се избързвало. Веднъж да научи нещо свестно и от американките, боже!
Подсуши се отново внимателно, нито бързо, нито бавно, без суетене, всичко по реда си. Равномерните, последователни действия й даваха чувство за ритъм, успокояваха я. Точни, ефективни движения. Отмерени, плавни, като в отлично поддържана машина. Без засечки, без скърцане, без-от-каз-но, като всичко в живота й.
Мозъкът й работеше по същия начин – неумолимо ефективен. Отброяваше времето до срещата: 1001, 1002, 1003....Днес щеше да се срещне с малката, съперницата. Новата му фаворитка. Представяше си я една такава дребна, ъгловата, слаба, с гъста, чуплива коса, кестенява. Не, по-скоро тъмнокестенява..... Всъщност нямаше представа как изглежда. Не я беше виждала. Но “знаеше” как изглежда. Беше сигурна, че знае.
Странно, нито за миг не обвини него. Обвиняваше себе си, за всичко. Сърдеше се на себе си, за всичко. Знаеше, че бе дала най-доброто, на което е способна. Най-доброто, на което малцина са способни. Но искаше да е могла повече.
Преди 3 седмици, когато разбра за съществуването й, първо изстина. Всичката й кръв замръзна там, където си беше. Миг застой. После като полудяла кръвта се втурна към сърцето й и се опита да го пръсне. Но не успя. Само й причини непоносима болка. Много по-късно заплака. Плака 15 часа без прекъсване – некрасиво, жестоко, отчаяно. Беше повече вик, отколкото плач. После заспа. Сънува го. Изглеждаше измъчен и искаше нещо да й каже...молеше я за нещо, но тя не разбираше за какво. Не можа да му помогне насън, само усещаше колко е объркан.
Събуди се посред нощ, с болката му. Тя пулсираше в слепоочията й, беше станала нейна. Нямаше смисъл да се опитва да заспива отново. Стана и несъзнателно се зае да оправя къщата, да слага всичко на мястото му, машинално и ритмично.
После, докато пиеше кафето си, разбра. Разбра какво е искал от нея..... Добре, тя ще направи това за него. А може би и за себе си. Но главно за него.
Миналата седмица й се обади. Знаеше от него, че наскоро са я съкратили от работа. Каза, че е мениджър на просперираща фирма, която набира млади и амбициозни сътрудници. Бил я препоръчал неин познат, държащ да остане анонимен. Уговориха си среща. Лесно и бързо.
След малко щяха да се видят. Интересно какво ли очаква малката от тази среща? Как ли се е издокарала? Скоро ще разбере.
Тези младите нямат никакво възпитание....закъсняват както им дойде. Добре, че заведението е тихо и уютно. Това трябва да е малката. Да, идва право към нея. Не й липсва самочувствие, наконтила се е, малко се е престарала даже. И, не е съобразила, че отива на среща с жена-работодател, не мъж. Надяваше се да е по-интелигентна и да не беше облякла тази предизвикателна къса пола и това прозрачно блузле. Жена ли бе тръгнала да впечатлява?! Да не е очаквала да е лесбийка?
Така, да я видим. Колкото и да се прави на наперена малката е напрегната. И изгаря от любопитство кой може да я е препоръчал. Лека усмивка и “само ще ви кажа, че е от мъж, който разбира от жени”. Малката се разтапя и отпуска. Е, и уискито към кафето също помага.
Разговорът върви свободно и непринудено. Интересно, малката не се изненадва на въпросите относно личните й намерения, дори им се зарадва. Да, има куп гаджета. Да, нищо сериозно. Да, в плановете й не влиза женитба, поне в близките 5-10 години. Дете? Шегувате ли се? Какви деца, да не съм луда. Само глупачките бълнуват за семейство и деца, не тя. Тя иска кариера, напредък, пари. Също като вас, мадам, нали? И не ми казвайте, че мислите обратното, не и Вие!
Напротив, малката, напротив, мисли си тя. Но в едно си права – дълго време мислех като теб, прекалено дълго. А сега, когато мисля обратното...
Така....А сега нека да минат заедно през офиса, да разгледат новото работно място. В таксито бъбрят непринудено....шегуват се, разменят си малко гадни шегички за мъжете в България. Жени са, обединяват ги толкова общи амбиции, според малката....
Портиерът само леко кимва, свикнал е да я вижда по нощите в офиса. Не се изненадва от това, че води някого. Тя е шеф, може да води когото си иска. Е, този път е жена, но кой му пука. В асансьора се смеят като стари приятелки. Минават по коридора, покрай отворените врати на тъмните офиси. Влизат в най-големия, нейния. Малката се стъписва. После изведнъж се разприказва въодушевено. Ето, за това си е мечтала – за такъв офис, за такова бюро, за такъв пост. Пита с блеснали очи “може ли” и още преди да дочака отговор сяда на стола, завърта се и подсвирва с възхита. Колко нежно я гали естествената скъпа кожа на облегалката! В прегръдката на стола се чувства по-щастлива отколкото в ръцете на всичките си досегашни гаджета, взети заедно.
Впрочем, как се държат мъжете с жена-началник? Хехе, като в оня филм с Деми Мур и Майкъл Дъглас, какмубеше името? Умира си един ден тя да е повелителката на мъжете в офиса. Повелителката на правоверните. Без-ми-лост-на!
А сега да приключи. Време е. Вади от чантата си малкия елегантен GSM, набира номера му пред малката. Когато се обаждат отсреща тя само казва: “Ела в офиса ми да си я прибереш. Нали за това ме молеше, мило? Да се махна? Защото не можеш да се разкъсваш между мен и нея, нали? Защото си падаш само по целеустремени, амбициозни жени, а аз вече не съм такава? Разбрах, оставям те с моето ново, подобрено издание. Сега вече ще си цял. Аз отивам да си гледам бебето.”
А на малката, гледаща я любопитно от стола й, подхвърли преди да излезе:
“Заповядай малката, офисът е твой. Ще те препоръчам на когото трябва.”
Не беше импулс, беше по-силно от нея. Да, тя знаеше, че не бива. Не я бяха учили така. Не я бяха възпитавали така. Беше нередно. Отвратително. Скандално. На върха на кариерата си да се забърка с някакъв хлапак. И да е бременна от него. Ужас! Много важно! Тя пък щеше да постъпи така – нередно, нахално, скандално! Пука й! Ха да видим какво щяха да направят! И кой можеше да я спре....
Изкъпа се внимателно. Методично насапуниса цялото си тяло, не пропусна и най-малкато подробност. Завърши с косата. Винаги завършваше с косата. Първо шампоана, след него балсама. Брои както винаги: 1001, 1002, 1003....до 1120 – точно две минути върху косата, както пише в инструкцията., после изплакна балсама. В един американски филм героинята така отброяваше секундите, а не 1,2,3 защото инак се избързвало. Веднъж да научи нещо свестно и от американките, боже!
Подсуши се отново внимателно, нито бързо, нито бавно, без суетене, всичко по реда си. Равномерните, последователни действия й даваха чувство за ритъм, успокояваха я. Точни, ефективни движения. Отмерени, плавни, като в отлично поддържана машина. Без засечки, без скърцане, без-от-каз-но, като всичко в живота й.
Мозъкът й работеше по същия начин – неумолимо ефективен. Отброяваше времето до срещата: 1001, 1002, 1003....Днес щеше да се срещне с малката, съперницата. Новата му фаворитка. Представяше си я една такава дребна, ъгловата, слаба, с гъста, чуплива коса, кестенява. Не, по-скоро тъмнокестенява..... Всъщност нямаше представа как изглежда. Не я беше виждала. Но “знаеше” как изглежда. Беше сигурна, че знае.
Странно, нито за миг не обвини него. Обвиняваше себе си, за всичко. Сърдеше се на себе си, за всичко. Знаеше, че бе дала най-доброто, на което е способна. Най-доброто, на което малцина са способни. Но искаше да е могла повече.
Преди 3 седмици, когато разбра за съществуването й, първо изстина. Всичката й кръв замръзна там, където си беше. Миг застой. После като полудяла кръвта се втурна към сърцето й и се опита да го пръсне. Но не успя. Само й причини непоносима болка. Много по-късно заплака. Плака 15 часа без прекъсване – некрасиво, жестоко, отчаяно. Беше повече вик, отколкото плач. После заспа. Сънува го. Изглеждаше измъчен и искаше нещо да й каже...молеше я за нещо, но тя не разбираше за какво. Не можа да му помогне насън, само усещаше колко е объркан.
Събуди се посред нощ, с болката му. Тя пулсираше в слепоочията й, беше станала нейна. Нямаше смисъл да се опитва да заспива отново. Стана и несъзнателно се зае да оправя къщата, да слага всичко на мястото му, машинално и ритмично.
После, докато пиеше кафето си, разбра. Разбра какво е искал от нея..... Добре, тя ще направи това за него. А може би и за себе си. Но главно за него.
Миналата седмица й се обади. Знаеше от него, че наскоро са я съкратили от работа. Каза, че е мениджър на просперираща фирма, която набира млади и амбициозни сътрудници. Бил я препоръчал неин познат, държащ да остане анонимен. Уговориха си среща. Лесно и бързо.
След малко щяха да се видят. Интересно какво ли очаква малката от тази среща? Как ли се е издокарала? Скоро ще разбере.
Тези младите нямат никакво възпитание....закъсняват както им дойде. Добре, че заведението е тихо и уютно. Това трябва да е малката. Да, идва право към нея. Не й липсва самочувствие, наконтила се е, малко се е престарала даже. И, не е съобразила, че отива на среща с жена-работодател, не мъж. Надяваше се да е по-интелигентна и да не беше облякла тази предизвикателна къса пола и това прозрачно блузле. Жена ли бе тръгнала да впечатлява?! Да не е очаквала да е лесбийка?
Така, да я видим. Колкото и да се прави на наперена малката е напрегната. И изгаря от любопитство кой може да я е препоръчал. Лека усмивка и “само ще ви кажа, че е от мъж, който разбира от жени”. Малката се разтапя и отпуска. Е, и уискито към кафето също помага.
Разговорът върви свободно и непринудено. Интересно, малката не се изненадва на въпросите относно личните й намерения, дори им се зарадва. Да, има куп гаджета. Да, нищо сериозно. Да, в плановете й не влиза женитба, поне в близките 5-10 години. Дете? Шегувате ли се? Какви деца, да не съм луда. Само глупачките бълнуват за семейство и деца, не тя. Тя иска кариера, напредък, пари. Също като вас, мадам, нали? И не ми казвайте, че мислите обратното, не и Вие!
Напротив, малката, напротив, мисли си тя. Но в едно си права – дълго време мислех като теб, прекалено дълго. А сега, когато мисля обратното...
Така....А сега нека да минат заедно през офиса, да разгледат новото работно място. В таксито бъбрят непринудено....шегуват се, разменят си малко гадни шегички за мъжете в България. Жени са, обединяват ги толкова общи амбиции, според малката....
Портиерът само леко кимва, свикнал е да я вижда по нощите в офиса. Не се изненадва от това, че води някого. Тя е шеф, може да води когото си иска. Е, този път е жена, но кой му пука. В асансьора се смеят като стари приятелки. Минават по коридора, покрай отворените врати на тъмните офиси. Влизат в най-големия, нейния. Малката се стъписва. После изведнъж се разприказва въодушевено. Ето, за това си е мечтала – за такъв офис, за такова бюро, за такъв пост. Пита с блеснали очи “може ли” и още преди да дочака отговор сяда на стола, завърта се и подсвирва с възхита. Колко нежно я гали естествената скъпа кожа на облегалката! В прегръдката на стола се чувства по-щастлива отколкото в ръцете на всичките си досегашни гаджета, взети заедно.
Впрочем, как се държат мъжете с жена-началник? Хехе, като в оня филм с Деми Мур и Майкъл Дъглас, какмубеше името? Умира си един ден тя да е повелителката на мъжете в офиса. Повелителката на правоверните. Без-ми-лост-на!
А сега да приключи. Време е. Вади от чантата си малкия елегантен GSM, набира номера му пред малката. Когато се обаждат отсреща тя само казва: “Ела в офиса ми да си я прибереш. Нали за това ме молеше, мило? Да се махна? Защото не можеш да се разкъсваш между мен и нея, нали? Защото си падаш само по целеустремени, амбициозни жени, а аз вече не съм такава? Разбрах, оставям те с моето ново, подобрено издание. Сега вече ще си цял. Аз отивам да си гледам бебето.”
А на малката, гледаща я любопитно от стола й, подхвърли преди да излезе:
“Заповядай малката, офисът е твой. Ще те препоръчам на когото трябва.”
ммммда -
текстът е чудесен, изпечен и стегнат - но -
и двата финала някак си -
свръхвъзбудено - феминистични
изглеждат...
що не опиташ -
Него го връхлита внезапна, необяснима и непреодолима импотентност... и естествено изпада от иерархията... двете стават ефективни съдружнички и извършват още по-ефективни бизнес дела...
една топла майска вечер, на летището - завръщайки се от Цюрих - миг след като се е скрила зад тъмните стъкла на чакащият ги автомобил - тя ще погледне визитната картичка, подадена и на стъпалата от дрипавия брадясал антиглобалист - и ще прочете -
"Асен Асенов
неправителствена организация "роми зад граница"
кв. "Христо Ботев", ул. 62, №34, викай два пъти!",
ще я парне за миг съмнението - защо синът и има същите очи като на този дрипльо - и ще пусне картичката през стесняващия се процеп над тъмното стъкло... вятърът ще отвее ненужната хартийка, заедно с другите парчета от кашони и найлонови пликове към крайните бараки на квартала, наричан още "Абисиния"...
прост селянин, ама много прост ви казвам !
и двата финала някак си -
свръхвъзбудено - феминистични
изглеждат...
що не опиташ -
Него го връхлита внезапна, необяснима и непреодолима импотентност... и естествено изпада от иерархията... двете стават ефективни съдружнички и извършват още по-ефективни бизнес дела...
една топла майска вечер, на летището - завръщайки се от Цюрих - миг след като се е скрила зад тъмните стъкла на чакащият ги автомобил - тя ще погледне визитната картичка, подадена и на стъпалата от дрипавия брадясал антиглобалист - и ще прочете -
"Асен Асенов
неправителствена организация "роми зад граница"
кв. "Христо Ботев", ул. 62, №34, викай два пъти!",
ще я парне за миг съмнението - защо синът и има същите очи като на този дрипльо - и ще пусне картичката през стесняващия се процеп над тъмното стъкло... вятърът ще отвее ненужната хартийка, заедно с другите парчета от кашони и найлонови пликове към крайните бараки на квартала, наричан още "Абисиния"...
прост селянин, ама много прост ви казвам !
Редактирано от ceлянинът на
Re: Офисът
На мен не е необходимо да ми казваш за случайностите. Разказът ще се получи още по-хубав, динамичен, а дори и кръвожаден, ако го пипнеш съвсем мъничко...
Хареса ми тази с пистолета и затва. Има някаква методичност в нея - 1001, 1002, един куршум, един барабан, един револвер. Един изстрел.
Acropolis adieu
Хареса ми тази с пистолета и затва. Има някаква методичност в нея - 1001, 1002, един куршум, един барабан, един револвер. Един изстрел.
Acropolis adieu
Re: ба си кръвожадните жени -
Съвсем си е в ред светът. Просто има повече гласност. Някъде след написването на "Франкенщайн" стана ясно, май, като че ли, може би, че мозъкът на някои пишещи жени може да роди по-ужясаващи фантазии от някои мъже. Нищо чудно не виждам в това. Светът си е наред. Просто трябва да се свиква бързо с новините... М, дааааа. И с това, което мозъкът на жените може да роди... Тепърва. Което е прекрасно от друга страна. Наш кви неща съм чела - ехехехей! Ама това важи и за мъжете, същото.
Acropolis adieu
Acropolis adieu
в отговор на Cивия вятъp
#14
Re: Офисът
Какво е това съкращение? Шти кажа дали е вярно.
Acropolis adieu
Acropolis adieu
